Тя излезе и Джина се загледа след нея. Винаги беше харесвала Наталия, която беше истински чаровна, без да е сладникава, и която, макар да беше толкова богата и преуспяла, си имаше демони, с които да се бори. След скандала миналото лято основните работодатели на Джина, Ебба и Густав де ла Грип, бързо напуснаха Швеция и се установиха във Франция. За известно време бяха на ръба на финансова катастрофа. Джина загуби безброй ценни часове работа точно когато най-много се нуждаеше от тях. Но Наталия, която по онова време несъмнено си имаше предостатъчно други грижи, с обичайната си съобразителност се обади и предложи да ù намери допълнителна работа. Джина отчаяно се нуждаеше от тези пари.

Работеше по подобни партита от шестнайсетгодишна. В продължение на шест години се движеше сред изцяло бялата шведска висша класа, сервираше по кръщенета, студентски празници и сватби, чистеше къщи в Юршхолм и апартаменти в Йостермалм. Нямаше нищо против. Заплащането беше високо, а и гъвкавото работно време ù допадаше. Разбира се, някои мъже я тормозеха, отправяха ù неприлични предложения или коментираха цвета на кожата ù, а жените понякога можеха да се държат ужасно злобно, но за нея това беше ежедневие и не беше по-лошо, отколкото в останалата част на обществото.

Джина избърса едно петънце от сребърния поднос и го вдигна. Само че не беше преценила правилно тежестта и когато една от чашите се заклати, сърцето ù щеше да се пръсне. Кристалният сервиз беше наследствено богатство, а шампанското – скъпо.

Тя изруга, но две силни ръце се протегнаха и я спасиха в последната секунда.

– Благодаря! – възкликна тя с облекчение.

Отговори ù весела усмивка и в този момент сякаш слънцето изгря направо в кухнята.

– О, здравей! – поздрави я Александър де ла Грип и взе тежкия поднос от ръцете ù. – Това щеше да свърши зле. Добре че дойдох.

– Здравейте! – отвърна тя на усмивката му.

Не можеше да се въздържи. Джина обикновено общуваше само с Наталия, но Александър винаги съществуваше някъде в периферията, от време на време се появяваше и разпръскваше сиянието си.

– Отдавна не сме ви виждали – продължи тя и пое подноса от ръцете му.

Не беше виждала Александър от миналото лято. Добре изглеждаше. Както винаги.

– Не, не съм идвал в Швеция от сватбата на Наталия и Дейвид.

Джина погледна лицето му крадешком и забеляза, че той всъщност изглежда доста уморен.

– Зает сте с купони?

Тя се опита да си спомни в колко заглавия на първа страница беше виждала името му през последната половин година. При всички случаи бяха над десет.

– Това е тежка работа, но все някой трябва да бъде черната овца на семейството – сви рамене той и ù отвори вратата.

Имаше онзи изтерзан вид, който винаги добиваше на семейни събирания, макар обикновено да съумяваше да го прикрие добре.

– А как се чувства най-красивата раздавачка на шампанско в Швеция? – продължи той.

– Бива.

– Кажи, ако мога да направя още нещо за теб. Да ти отварям врати, да спасявам кристални чаши. – Той ù намигна. – Да масажирам уморените ти крака.

– Ммм… – изгледа го тя подозрително.

Александър винаги флиртуваше с нея. Е, той флиртуваше с всички, но въпреки това я караше да се чувства някак равна на другите.

Тя се промъкна покрай него и отиде да работи.

Жадните гости бързо опразниха подноса, затова Джина трябваше едновременно да събира празните чаши и да държи всичко под око. Наталия и Дейвид стояха прегърнати и разговаряха с Аса Белке и Майкъл Шамон. Джина не можеше да не спре, за да погледа бляскавия квартет за момент, преди да се върне в кухнята, да смени чашите, да налее още шампанско и да продължи сервирането.

Когато се върна навън, Джина видя Питър де ла Грип да идва пеш през поляната, сам. Тя прехапа долната си устна. Не харесваше Питър, но тъй като той дойде право при нея, се принуди да му поднесе таблата и да се усмихне учтиво.

– Здравей! – кимна ù той, взе чаша, благодари и остана прав до нея, без да говори.

Тя не знаеше как да постъпи, струваше ù се невъзпитано просто да се отдалечи, но от тримата наследници на семейство Де ла Грип Питър ù беше най-малко симпатичен. За нея представляваше архетип за бял мъж – арогантен, уверен в собственото си превъзходство и подчиненото положение на всички останали. Тя го погледна плахо, докато той стоеше с чаша в ръка и поглед, зареян в празното пространство. Никой от другите гости не идваше при него. Той изглеждаше променен. Беше отслабнал от последната им среща в онази сутрин в дома на Наталия преди прословутото събрание на акционерите. Изглежда през последната година не му е било никак лесно. И замъкът, сети се тя изведнъж, преди беше негов. Живееше тук, в Гюлгарн, със съпругата си. А след това изгуби, жена му поискала развод и сега… Джина осъзна, че няма представа какво прави Питър в последно време. Беше изчезнал напълно от полезрението ù. Тя стоеше в мълчание, пристъпяше от крак на крак и се чудеше дали би забелязал, ако си тръгне.

Той въздъхна шумно и обърна поглед към нея. Лицето му изглеждаше уморено. Остави чашата върху подноса.

– Благодаря! – каза ù. – Беше хубаво.

Докато вървеше през поляната, хората сякаш извръщаха поглед от него. Тя погледна чашата, която беше оставил. Беше пълна догоре.

Докато водеше разговор със стройна графиня, с която беше ходил на училище, Александър наблюдаваше Джина с крайчеца на окото. Графинята беше хубавка, но Джина беше приказно красива. Дълги нежни ръце, фантастична фигура. Скули, за които всеки супермодел би убил. Само да не работеше за семейството му… Той кимаше на графинята, усмихваше ù се прелъстително, без дори да се усети, и мислите му се рееха. Джина говореше с Питър и това го притесняваше. Едно беше той самият да флиртува с нея, поне никога не би прекрачил границата с жена, която се чувства в подчинено положение. Но с Питър, изнасилвача, човек никога не знаеше. Чак след като Питър си тръгна, Александър задиша свободно. Графинята изглеждаше учудена и той ù се усмихна извинително. Досега не беше осъзнал, че е готов да се нахвърли върху брат си при най-малкото провинение. Не се бяха виждали от събранието на акционерите, когато Питър гласува срещу баща им и с това допринесе семейство Де ла Грип веднъж завинаги да изгуби контрол над фамилната компания „Инвестум“. И по телефона не бяха говорили, което чудесно устройваше Александър. Имаше много хора, които не харесваше и презираше. В крайна сметка хората често бяха нетърпимо тъпи, но Питър стоеше на почетното място в категорията „хора, които ненавиждам“. Графинята отиде да разговаря с други гости и Александър видя и Питър да изчезва в тълпата. С малко късмет щеше да успее да избегне големия си брат днес, а за предпочитане – и до края на живота си.

– Александър!

Той се обърна в посоката, от която идваше добре познатият руски акцент.

– Вуйчо Евгений! – погледна той с топлота един от малкото членове на семейството, с изключение на Наталия, които наистина обичаше.

Вуйчо му дойде при него и го притисна в една от типичните си здрави прегръдки с руско мляскане по двете бузи и прочие. Изглеждаше бодър. Облечен в ярки цветове, обръснат и ухаещ приятно.

– Сега, докато си в Швеция, трябва да ми дойдеш на гости в Сконе – каза Евгений, като размахваше чашата си. – Организирам благотворителен бал. Ще дойдат хора, които събират пари за нещо. Като че ли за околната среда. Знаеш колко обичам природата.

Александър вдигна вежди.

Евгений изглежда се беше замислил.

– Или пък беше за световния мир? Нещо такова. Както и да е, ще е голямо събитие с музика на живо и речи, и много народ. Такива като теб.

– Като мен ли?

– Ами нали знаеш… красиви хора с твърде малко ум и твърде много пари. Богаташи. Заедно ще се постараем да направим света по-добър.

– Ще гледам да дойда – излъга Александър.

Той харесваше вуйчо си и може би трябваше да се отбие в замъка, все пак го притежаваше. Но благотворителен бал в провинцията не отговаряше на представата му за як купон.

Евгений поклати глава сякаш знаеше точно какво се върти в главата на Александър. Но каза само:

– Ще се радвам да дойдеш. С теб отдавна не сме си говорили.

Наталия се присъедини към тях. Носеше Моли в обятията си и Александър прегърна сестра си с една ръка и погледна племенницата си, която весело се плюнчеше.

– Май се е метнала на Дейвид.

– Много е развита за възрастта си, ако това имаш предвид – отвърна Наталия лоялно, но после погледна мократа брадичка на дъщеря си. – Макар и невинаги да си личи.

Александър се засмя:

– Е, кажи ми, защо не направи мен кръстник на малкото ангелче?

Той забеляза угризенията в златистите очи на Наталия, но гласът ù беше спокоен:

– Трябваше ми някой, на когото може да се разчита, Александър.

Той се сепна за миг, преди да се овладее.

– Права си. Не съм точно човекът, който може да я води по правия път.

И се усмихна, за да смекчи факта, че – съвсем неочаквано – се почувства наранен от преценката на сестра си, че е лекомислен.

Наталия го стисна за рамото.

– Много се радвам, че дойде. Програмата на Гюлгарн е запълнена за цялата пролет. Ще организираме събития за деца и младежи. Футболни мачове. Езда.

Александър не успя да прикрие ироничното си изражение при патоса в гласа на сестра си. Но пък Наталия винаги е била човекът с най-голямо сърце в семейството. Не че конкуренцията беше сериозна.

– Изглежда сега спасяването на света е много на мода – обърна се той към Евгений.

Взе поредната чаша от пренасян покрай тях поднос. Първоначалните му намерения бяха да остане трезвен, но сега идеята му се струваше все по-лоша.

– Предполагам, че начинът, по който опростачваш замъка, е суперпопулярен.

– Ни най-малко не ме е грижа какво говорят хората. Опит­вам се да направя нещо добро.

Александър мерна с периферното си зрение добре позната фигура. Така значи, време беше.

– И точно когато си мислехме, че доброто ще победи, злото се появява и си възвръща контрола – промърмори той, докато майка им идваше към тях.

– Мама не е зло – възрази Наталия.

Александър я изгледа скептично.

– Да не би да не сме имали едно и също детство? – попита.

Това беше шега, но в действителност не бяха преживели едно и също. Разликата беше там, че той го знаеше.

– Да, да, но тя се старае, колкото може.

Наталия обхвана Моли по-здраво и погледна предизвикателно и Александър, и Евгений:

– Гледайте да не правите сцени.

– Даже не ми е хрумвало – сви рамене Александър. – Е, какво накара рогатия, искам да кажа мама, да напусне безценното си лозе?

След миналогодишните скандали Густав и Ебба де ла Грип се бяха преместили, или избягали – в зависимост от какъв ъгъл се погледне историята. През лятото Густав с бързо темпо загуби властта над „Инвестум“, отрече се от Наталия като незаконна дъщеря и след това взе че на стари години се прочу с изпълнение на някои от най-расистките атаки, чувани някога в шведския обществен живот. Александър знаеше – все пак той си беше циник до мозъка на костите, – големият проблем не беше, че Густав е нарекъл хората цигани и диваци. Беше по-зле за него – бе проявил лошия вкус да се остави да бъде разобличен. Избликът му беше записан и пуснат в интернет. Когато Александър провери за последно, прословутото видео наближаваше четири милиона гледания. По същото време Александър научи и че Густав е потулил брутално изнасилване, извършено от Питър преди години. Последните му останали чувства към баща му изчезнаха в онзи миг. Завинаги. За него този човек беше мъртъв.

С майка му беше малко по-сложно, тъй като Наталия настояваше с опитите да изгради някаква връзка с нея. Александър знаеше, някъде дълбоко в душата си, че повече обича Наталия, отколкото недолюбва майка им. Уравнението беше почти невъзможно, понеже чувствата му към Ебба въпреки всичко бяха на ръба на омразата. Той я наблюдаваше. Спомняше си как го изоставяше, за да отиде при някой от своите „приятели“. На колко години беше първия път? На четири? Наталия не знаеше нищо за това. Никой не знаеше. И той предполагаше, че вече няма и значение.

– Мама дойде в Швеция за кръщенето – обясни Наталия. – Ще остане в града няколко седмици. Моля те, не можеш ли поне да се опиташ? Беше направо съкрушена, че ти дори не се обади за Коледа. Нито за Великден. За нея е голяма стъпка да остави татко във Франция и да дойде тук сама.

Александър изучаваше възможно най-обективно майка си, която се беше спряла да поздрави приятелка. Светлосиня рокля с подходяща шапка върху русата коса, гладка кожа, дискретно съвършенство. Изглеждаше като всяка друга аристократка. Как е възможно една наглед толкова обикновена жена някога да е събуждала толкова силни чувства у него? Александър още помнеше как като дете копнееше за вниманието ù. Как тя му обясняваше – когато беше на пет и на шест, и на седем години, – че мама не може по цял ден да стои при него и да го прегръща, че мама си има собствени нужди, че Александър трябва да престане да я задушава. Той дълго беше приемал тези думи буквално и беше умирал от страх да не задуши майка си, без да иска. Пъхаше ръце дълбоко в джобовете си и чакаше.