— Идън…
Тя го изгледа с надежда.
— Идън, аз… — Невада безпомощно жестикулираше. След няколко минути Идън горчиво се усмихна.
След смъртта на Аврора се бе научила да приема тъжните факти от живота.
— Всичко е наред, Невада. Бях предупредена какво ме очаква. Сама избрах пътя си. Ти не си длъжен да ме обичаш. Ако ме искаш, аз съм твоя. Дори и ако не…
Невада прехапа устни. Опитваше се да се противопостави на болката, която облада тялото му като видя как Идън приема нещата такива, каквито са или не са…
— Това не е… — той се задъха и замълча.
— Приказка?
Идън загадъчно се усмихна. Лешниковите й очи променяха цвета си. Невада отклони поглед.
— Мислех, че не вярваш в приказки, боецо.
— Не вярвам.
— Тогава и ти не ми говори за приказки. Ако бях Приказно момиче, днес сестра ми щеше да чества шестия си рожден ден. Но животът е нещо различно, той следва своя ход и ние не можем нищо да променим.
— Ти наистина си убедена в думите си — бавно изрече той.
— Винаги вярвам в онова, което изричам. Грешка от моя страна.
— Ти не вярваш на приказките, но вярваш в любовта — недоумяваше той. — Знаеш какво представлява животът, но си позволяваш да се влюбиш. Как успяваш?
Идън прочете в погледа му любопитство, равно по сила страстта му. Заприлича й на вълк, който все повече приближава огъня, противопоставя се на инстинкта си за самосъхранение, зашеметен от излъчването му.
— Какво друго мога да направя? — простичко изрече тя. — Както е казал Еклесиаст, човекът е животно, но все пак се смее, обича, живее. Не само оцелява. Живее!
Мълчание надвисна и над двама им. Невада посочи вдясно следа, оставена от сърна.
— Тръгни по следите, Идън. Ще разбереш всичко необходимо за същността на живота.
Идън не му отговори, свирна с уста да повика Бейби и проследи дирята на сърната, като добре знаеше какво ще открие. Майката кугуар бе още жива, а това означаваше, че други същества трябва да умрат, за да поддържат живота й. Така си върви животът. Така и ще върви. Живите имат нужда от храна.
Следите на сърната изчезваха в снежна преспа, тези на кугуара продължаваха. Котката бе прескачала с лекота със сърната в устата си.
— Бързо убийство. Нищо чудно. Кугуарите са сред най-добрите преследвачи в света. Само погледни как се движат и ще разбереш, че сякаш са създадени да преследват и да убиват.
Замълча, но Невада не каза нищо. С въздишка тя се нахвърли върху боеца, когото обичаше.
— В страната на лосовете един кугуар бил убил животно, което надвишава пет пъти собственото му тегло. Понякога надделява лосът и кугуарът бива наранен. Котките умират трудно. В болка. Природата е много по-жестока към преследвачите, отколкото към жертвите, дойде ли часът на смъртта.
Невада се бе втренчил в очите й и не продумваше.
— Човекът е единственият преследвач, който може да види проекцията на действията си в бъдещето. Той съзнава, че ще умре. В това се различава от кугуарите. И макара да съзнава, че е смъртен, човешкият разум е способен да твори, да обича или да мрази. Насилствената смърт е само част от човешката действителност, но не е най-важната част.
— Предполагам, че любовта е — с горчива ирония изви устни Невада.
— Да. — Без да съзнава, Идън постави ръка върху халката на Аврора, която се полюляваше на златната верижка около врата й. — Любовта не е безсмислена. Никога. Но може да наранява по-жестоко от всяко друго оръжие в света.
Гласът й бе преминал в шепот.
Невада я гледаше. Искаше му се да я разтърси, да я накара да прозре глупостта си. Думите останаха неизказани. Болката на Идън бе прекалено истинска и съвсем не глупава.
Без да каже и дума, Идън обърна гръб на Невада, вдигна бинокъла и огледа наоколо. Откри мястото, до което кугуарът бе влачил жертвата си. Видя останките от храната. Преценяваше ситуацията с очите на биолог, а не на жена, която еднакво обича и сърните, и котките. След като се нахранеха, кугуарите заравяха останките от плячката и отиваха да накърмят малките, след това се връщаха и си дояждаха, ако междувременно не се намесеше някой друг хищник.
— Бейби! До мен!
Големият вълк моментално застана до нея. Бе предан на жената, която бе спасила живота му. Тя обви с длан муцуната му, за да му покаже, че трябва да мълчи.
Промяната в Бейби бе неописуема. Сякаш в тъмна сянка слънчев лъч бе осветил изведнъж тялото му. Опитът му подсказваше, че командата за тишина означава, че преследваното животно е наблизо. С подскоци той последва Идън и приближиха останките на сърната. Щом надуши пресните следи на кугуара, вълкът потрепери, но не издаде нито звук.
Километър и половина вървяха по следите на котката. Невада ги следваше мълчаливо. Стигнаха невисок склон, където дърветата предлагаха единственото възможно прикритие. На места снегът се бе разтопил и се показваха зелените храсталаци. Пролетта бе на път.
Докато изкачваха склона, стана ясно, че ако леговището на кугуара бе в отвъдния край, ще бъдат открити, още щом стигнат билото. Идън не искаше да обезпокои животното и да го принуди да си търси ново леговище.
С палец Идън определи посоката на вятъра. Бе слаб, но непредсказуем. Опита отново. Вдигна рамене и въздъхна. Кугуарите разчитаха повече на ушите и очите си, отколкото на обонянието си, за разлика от вълците. Така или иначе, не можеше да наближи леговището, без да я усетят. Тя свали раницата от гърба си. В това време покрай нея безшумно се втурна Невада, свалил шапка, с пушка в ръка. Тя тръгна след него и като използваше гърба му за прикритие, пълзеше нагоре. Невада превзе хълма със скоростта на светкавица. Движеше се като кугуар, безшумно, грациозно и с потенциална заплаха.
Нека да ти кажа какъв е реалният свят, Приказно момиче… вървиш из планините с петима мъже зад себе си, пристигаш на местоназначението, оглеждаш се и виждаш, че си сам. Потънал си в кръв и тишина…
Невада се прикри зад едни храст, бавно извади бинокъла от джоба на якето си и се зае да оглежда склона под себе си. Следите на кугуара продължаваха в зигзаг около паднало старо дърво в кроя на полянката.
Невада търпеливо преравяше с поглед камъните. Накрая забеляза купчина камъни с очертано пространство за вход, където едно паднало дърво оформяше леговището. Невада фокусира бинокъла и пред очите му застана бялата муцуна на женския кугуар. Бе полегнал на страни и кърмеше три малки.
Невада отново огледа леговището. Опитваше се да запамети характерните белези на подстъпа към него с вниманието на човек, чийто живот зависи от способността му да отчита и помни белезите на дадена местност. Когато се убеди, че може отново да открие къде са малките, слезе със същата бързина, с която се бе качил.
Идън го чакаше. Изгледа го въпросително. Той кимна, вдигна с пръсти брадичката й и прошепна в ухото й:
— Леговището е на двеста метра оттук. Има три малки.
Тръпки полазиха Идън, но тя определи, че се дължат повече на докосването на Невада.
— Усети ли те? — меко го попита тя.
— Не. Още спи. Не вярвам да се пробуди преди залез. Може би и след това.
— Вижда ли се добре от билото?
— Да. Но оттам влиза и майката. Не мисля, че би искала да оставиш следи.
— Не и преди да е довършила сърната.
Идън се замисли къде ще е най-подходящото място да си направи наблюдателница, където да не бъде открита, но й бе трудно. Образът на Невада я бе завладял напълно. Отново и отново преживяваше мига на близост.
Невада безмълвно я наблюдаваше. Очите й променяха цвета си. Тя бе прехапала устни. Без да осъзнава движенията си, тя плъзна ръка по джинсите му.
— Ако искаш да галиш, нека бъде над кръста.
— Не съм имала предвид… Идън бе почервеняла като домат.
— Знам — прекъсна я Невада. — Не мислеше за движенията си. Но аз мислех. Харесва ми да ме галиш. И теб те харесвам. Земята е влажна и студена, но не ме интересува. И майката кугуар ще полюбопитства. Когато прониквам в теб, издаваш диви звуци.
Идън се изчерви още повече.
— Недей! — дрезгаво каза той. — Харесва ми да те докосвам, да усещам дъха ти… По дяволите! Ужасно те харесвам. Беше девствена, но ми дари такава наслада… — От гърдите му се откъсна въздишка. — Дойдох заради кугуарите, не за секс. Така че върви горе и гледай майката, Приказно момиче. А аз ще пообиколя наоколо.
Той се отдалечи с бавни крачки. Идън тръгна нагоре по склона като следваше дирята, оставена от Невада.
Дойдох заради кугуарите, не за секс. Думите му я жегнаха.
— Не си получил само секс от мен, Невада Блекторн. А аз ти дадох любов, не секс, и ти, боецо, добре го съзнаваш, но не искаш да си признаеш. Нали?
Отговор не последва.
Единадесета глава
Невада лежеше под черното небе, заслушан в гръмотевиците, които цепеха небесата и тихо ругаеше. Бе споделил вечерята си с Идън, но за радост на Бейби, бе легнал отвън. След това започна бурята и вълкът побърза да подраска с лапа вратата на хижата. Да спиш свит на кравай в снега бе едно, но да си под огнения ад на небето — съвсем друго. Животното нямаше комплекси и използваше всяка възможност, за да се подслони.
Невада би желал пролетта най-сетне да започне. Бе му омръзнало да се бори с повеите на южняка, сменяни с тласъците на северния вятър, който превръщаше небето в бойно поле, атрактивна картина, когато я гледаш от прозореца на затоплена стая и жестока болка, когато си отвън.
Престани да се оплакваш, каза си той.
Потърси закрилата на близкия бор и издърпа натам спалния си чувал.
Попадал си и в по-ужасни обстоятелства и си оцелявал.
Да, но тогава не бях на десет метра от Идън. Не виждах силуета й в светлината на прозореца, не нейният образ властваше в съзнанието ми.
Това бе преди часове. Тя спи. И ти трябва да заспиш.
Невада се завъртя и си сложи качулката. Снегът проникваше отвсякъде. Опитваше се да не му обръща внимание, но напразно! Когато решеше, че се е загърнал отвсякъде, бурята си правеше нов проход през завивките. Да се спи беше невъзможно.
Не бе възможно и да контролира мислите си. Питаше се дали Идън не бе стояла пред прозореца, загледана в сянката му, докато се миеше. Чудеше се дали не е изнервена от бурята. А може би се нуждаеше от нещо по-различно от вълчата козина, което да докосва с ръцете си?
Светкавица проряза небето. Последва страхотен гръм. Завит през глава, Невада кашляше и стенеше, а дървото над него виеше клони. Кишата се спускаше на ледени потоци.
Как би нарекъл командос, който спи на студа, когато наблизо има подслон?
Глупак. Невероятен глупак.
Или си мислиш, че Идън ще те нападне и ще те похити, докато спиш?
Най-вероятно е да ми пререже гърлото. Откакто й казах, че не съм дошъл за секс, би се качила и на върха на дървото, за избегне допира до тялото ми.
И ти си доволен, така ли?
Да. Точно така.
Невада би желал да успее да заблуди себе си, но този вид лъжа не бе животоспасяваща, а той бе добър единствено в оцеляването.
Прав си, подиграваше се сам на себе си. За нищо друго не те бива. Липсва ти здрав разум, иначе защо ще стоиш навън в бурята?
Клоните се свеждаха под напора на вятъра и във врата на Невада се изсипаха ледени струи. С ругатня той се изправи, грабна спалния си чувал и побягна към хижата.
Още не бе почукал и вратата се отвори.
— До огъня има кърпа. — Идън веднага му обърна гръб.
Той безпомощно гледаше как тя се отдалечава. Знаеше, че не мисли за сексапилността си, но я издаваше с всяко от движенията си. Коленете му омекнаха.
Светлина изпълни ъглите на помещението, щом Невада затвори вратата. Бейби спеше в най-студения край на помещението. Дори не вдигна глава.
— Върни се в леглото! — процеди Невада.
Дори и Идън да бе казала нещо, то бе заглушено от поредния гръм. Тя грациозно се плъзна под завивките си. Невада свали фланелката си и взе хавлиената кърпа. Грубата тъкан затопли кожата му.
Заради него Идън бе държала кърпата до огъня! От тази мисъл кръвта му кипна. Мечтаеше да усети отново допира на ръката й до тялото си. Изви кърпата с всичка сила. Отново бе повел борба със себе си.
Престани да мислиш за нея!
Чудесно. Най-добре да спра и да дишам.
Невада понечи да свали влажните си джинси, но се поколеба. Не носеше бельо, но не смяташе, че Идън го гледа. Пък и нали вече го бе виждала гол?
И отново го завладя споменът. Идън лежи в прегръдките му, докосва бедрата му…
Коленете му омекнаха.
С бързи движения той се съблече и просна панталоните си пред огъня. Идън шумно си пое дъх при вида на тялото му.
— Невада… — гласът й трепереше.
Той бавно се извърна към нея. Всяка секунда губеше битката срещу себе си и се приближаваше крачка по крачка. Застана в края на постелята й и се опита да се успокои. Не успя. Затвори очи и коленичи, стиснал юмруци.
"Самотникът" отзывы
Отзывы читателей о книге "Самотникът". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Самотникът" друзьям в соцсетях.