И тя се опитваше. През повечето време. Тренираше като луда. Измисляше модели на собствени рокли и ги даваше на манхатънските шивачки да й ги ушиват. Веднъж седмично работеше като доброволка в един център по грамотност за възрастни, като се стараеше да си е вкъщи, когато Маркъс се прибере от работа. И действително се отдаде на театрални представления, филми и изложби. Маркъс беше прав — човек наистина можеше да е много зает с правене на нищо, ако си го поставеше за цел.

Проблемът беше, че ненавиждаше това. И ненавиждаше Маркъс. Тя започна все повече да не понася присъствието му в леглото си. Въпреки че никога не му отказваше, Кейт не можеше да събере никакъв ентусиазъм за секс. И Маркъс забеляза. Студенината му нарасна. Кейт се виждаше с Емили тайно, без да казва на съпруга си. И след девет месеца Емили започна да й намеква, че трябва да поиска развод.

— Не си щастлива — вдигна рамене най-добрата й приятелка. — Кейт, ти опита. Очевидно не обичаш мъжа си. И дори не обичаш живота си. Виж, какво му е лошото да признаеш пред себе си, че си направила грешка? Може би има причина, задето позицията на госпожа Броудър се освобождава през две години.

— Не разбираш. — Кейт зачупи пръстите си с перфектно поддържани нокти. — Не знаеш какво беше, докато растях.

Емили я изгледа.

— Разбира се, че знам. Нали бях там.

— Не. — Вечно кипящата й от жизненост приятелка застана неподвижно като остаряла чаша шампанско. — Никога не си идвала с мен вкъщи, никога не си виждала наистина какво е.

— Защото ти не ми даваше — изтъкна нежно Емили. — Работеше нощна смяна.

— Не е това. Мама вече беше починала, когато станахме приятелки. Нещата бяха такива, каквито бяха, защото татко ни напусна и взе всичките си пари със себе си. Мама… — Кейт преглътна с усилие. — Мама не искаше и аз да имам такъв живот. Искаше да сключа добър брак, да се грижат за мен. Да не работя денонощно за мизерна заплата като нея. Бяхме близки… трябваше да бъдем. Нямахме си другиго. И сега Маркъс се грижи за мен.

— Той пише чекове — отвърна Емили. — Това ли е искала майка ти, Кейт? Наистина ли си мислиш, че това е било единственото нещо?

— Това беше основното. — Кейт беше твърда. — Можеш да си благочестива, колкото си искаш; без достатъчно пари няма нищо друго.

— Мъжът не е единственият източник на средства. А и никой не се нуждае от толкова пари, колкото има Маркъс.

— Мама щеше…

— Това не е животът на майка ти. А твоят. Искаш ли да чуеш скромното ми мнение? Трябва да се разведеш.

— Да се разведа! — Кейт потрепери от страх. Умът й бе погълнат от мисли как Маркъс може да я зареже и да си хване любовница, може би повече от една. И как тя щеше да се справи с това. Обвиняваше се, защото перспективата съпругът й да започне да излиза с друга или други би била въпрос на крайно безразличие към нея. Но тайничко приветстваше идеята, защото не й харесваше сексът с него, а така може би щяха да останат женени. Но чак пък толкова — тя, неизвестната Кейт Фокс от Бронкс, да се разведе с мултимилионера? — Няма да получа нищо. Има предбрачен договор.

— Ще получиш свободата си — изтъкна меко Емили. — Това е нещо.

Кейт се паникьоса. Помисли си как всичко това й бива отнето, частните самолети, дизайнерските обувки, роклите за по десет хиляди долара, билетите първа класа.

— О, Ем, не знам. Свикнала съм с този живот. Как да се върна?

— Ще бъдеш изненадана от способностите си. Може би енергията ти е съсредоточена върху грешната цел. Какво ще стане, ако я насочиш към друга?

Кейт се смути. Помисли си какво ще бъде без Маркъс в леглото и без да е необходимо да се справя с всичко това повече. И после си помисли какво ще е да остане без самото си легло и неговия ергономичен матрак „Калифорния Кинг“ или без елегантния кремав декор на стаята, която вървеше с леглото, или без огромния апартамент, който съдържаше всичко това. Представи си се как се безпокои за наема си и как не притежава нищо. И кой щеше да я наеме на работа? Маркъс притежаваше този град.

— Не мога. — Тя се оттегли в черупката си. — Просто не мога.

— Чудесно — каза Емили с онази нежност, която объркваше Кейт понякога. — Не те карам да правиш нищо насила. Щом не можеш, не можеш.

Разговорът разстрои Кейт. Същата нощ тя прави любов с Маркъс с най-голямата страст, която успя да събере. Той се усмихна леко, одобрително, и това беше огромно облекчение. Кейт не беше готова да заложи на себе си, не можеше да преобърне целия си свят наопаки. Беше получила страхотен шанс с Маркъс и нямаше намерение да го пропилее.

И тогава Маркъс Броудър срути целия този свят с гръм и трясък.

Девета глава

— Сигурно си се объркала. — Кейт се втренчи в Емили, а картонената чаша кафе бързо изстиваше в ръцете й. — Няма начин да го е направил.

— Напротив, има — отвърна с горчивина Емили. — Маркъс иска да купи „Лъки“. И го заяви съвсем ясно. Този път нямам избор.

Кейт поклати глава.

— Не може да е вярно. Не ми е казвал и думичка. Какво ти предложи?

— Условията са приемливи — вдигна рамене Емили. — Не са дори щедри. Просто приемливи. А на мен ще ми изплати обезщетение. Твърди, че ще търси нова насока за списанието и няма смисъл да запазва старото ръководство.

— Сигурно си се объркала — повтори Кейт. Ужасно чувство я жегна под лъжичката. Маркъс знаеше всичко за Емили, знаеше колко добри приятелки са. Не можеше да направи това, нали?

Но Маркъс Броудър не правеше грешки. Нито пък Емили.

— Прочети сама. — Най-добрата й приятелка бутна няколко листа хартия към нея. Разпечатани имейли. Кейт ги изчете невярващо. Ем не преувеличаваше. Маркъс искаше „Лъки“; твърдеше, че предлага добра цена. Нямаше място за Емили или сегашния редакторски екип. Всички щяха да бъдат уволнени. Тонът на имейлите беше благовъзпитан, но рязък, заплашителен. Тя почти можеше да го чуе как произнася думите, да види презрителната усмивка на лицето му. — Не си е позволил явни заплахи в писмен вид, но се е изразил достатъчно ясно. Ако не се съглася с условията му, ще притисне снабдителите ми, както и дистрибуторите, и рекламодателите…

„Надявам се, че ще възникне възможност «Лъки» да бъде купено на пазарна цена. Но корпорация «Броудър» възнамерява да се сдобие с издание, насочено към този читателски кръг, и във всеки случай ще се старае да привлече подобни рекламодатели и снабдители към нашето издание, в случай че не постигнем споразумение. Тъй като «Лъки» е частно списание, считаме, че можем да предложим значителни конкурентни предимства, основаващи се на марката «Броудър» и дистрибуторската ни мрежа.“

Да, помисли си Кейт. Това си беше заплаха, и още как. Ако Емили не се съгласеше да продава, той щеше да започне конкурентно списание, да го продава на безценица, практически да го подари на рекламодателите. Можеше да открадне всичките й печалби и търговци и щом „Лъки“ се провалеше, да поиска пълната цена. Класически подход в стил Маркъс Броудър.

— Но ти си нищо — поклати глава тя, опитвайки се да отрече доказателството пред очите й. — Ти си едно нищо и никакво изданийце. Защо е този негов интерес? Той знае, че сме приятелки… — Гласът й заглъхна.

Емили само я погледна.

— Именно. И може би не му харесва този факт. Затова е решил да ме смачка. — Тя хвана ръцете на Кейт. — Извън връзката ми с Пол това списание е най-важното нещо в живота ми. Ти ми даде това, Кейт.

— Аз нямах нищо общо — каза Кейт.

— Как пък не. Ти ме насърчи, накара ме да мисля, че е възможно, че всичко е възможно. — Кафявите очи на Емили се насълзиха. — Обичам тази работа. Малка е, но си е наша и е нещо хубаво в света, и…

— Не е нужно да продаваш, Ем. — У нея се надигна гняв, нетипична чиста ярост. Маркъс си играеше с живота на Емили само за да й покаже колко е велик. В този момент тя го намрази заради това. — Знам. Повярвай ми, ще го вразумя.



Вечерта Маркъс бе предложил да се хранят в апартамента, което обикновено означаваше, че иска секс и няма да чака да свърши някаква скучна опера или благотворително представление, за да накара Кейт да се съблече.

Тя остави прислужницата им да нареди чиниите и да сервира първото ястие, след което я освободи.

— Благодаря, Карън. Това е всичко за тази вечер.

Маркъс повдигна вежди.

— Може да поискаме десерт.

Кейт преглътна яростта си за момент; не искаше да прави сцена. Не и в присъствието на персонала.

— Това е всичко, Карън. Би ли казала и на всички останали, че могат да се прибират вече, моля те.

— Да, госпожо Броудър — отвърна Карън, доволна, че ще се измъкне преди десет вечерта.

Кейт достави удоволствие на Маркъс, като го разпитваше за деня му и задаваше обичайните си, изпълнени с преданост въпроси, докато не чу затварянето на входната врата, щом икономите и прислужниците си тръгнаха. Най-накрая бяха съвсем сами.

— Права си, не искам десерт. — Маркъс я погледна и прокара език над устните си. Боже, тя все още беше секси, а обикновено му омръзваха след година. Но това момиче… перфектно поддържано, както всичките му жени, но у нея имаше нещо повече, за разлика от останалите… Тези изпъкнали гърди, тези страстни, пълни устни, молещи да бъдат мачкани. Тя беше повече от красива, тя беше изключително изкусителна. След като поизгладеше малките й своеволия, от нея щеше да излезе идеалната съпруга. Маркъс искаше неговата държанка да се харесва на мъжете и те винаги да могат да различат кои момичета са просто закачалки за дрехи и кои са наистина секси. Кейт може и да го вбесяваше, но също го и възбуждаше. Той се усмихна. — Искам само да си легнем.

— Не, не точно сега. — Кейт изненада и себе си. Гласът й беше твърд, спокоен, не изпитваше притеснение. — Трябва да поговорим.

— Трябва да се чукаме — каза грубо Маркъс. — Разговорите могат да почакат.

— Изпратил си имейл на Емили, в който твърдиш, че искаш да й вземеш „Лъки“.

Маркъс избута стола си назад. Членът му се размърда, обичаше да вижда тези огнени искри в очите й. Обичаше да се кара с жените си преди лягане. Тя щеше да се предаде; винаги се предаваха.

— Тя има избор. Може да ми продаде списанието или да бъде смачкана. Искам да имам такова издание. Така правим бизнес ние.

— Не ние. А ти. Тя е най-добрата ми приятелка, за бога. Ти си толкова богат, Маркъс. — Той забеляза — не скъпи, нито мили. Маркъс. — Зарежи това, моля те.

Клепачите му се притвориха. Ето че си дойдоха на думата.

— Тогава ще предложа сделка на теб. Ще го зарежа, ако ти зарежеш нея.

Кейт примигна.

— Сигурно се шегуваш. Току-що ти казах, че тя е най-добрата ми приятелка. Познаваме се от училище.

— Не я харесвам. — Очите на Маркъс не трепваха. — Тя ти влияе зле, Кейт. Ти си моя жена. А благодарение на тази дебела повлекана не си щастлива в тази си роля. Достатъчно проблеми си имам на работа, не ми трябват и вкъщи. Ти можеш да си намериш други приятелки, тя може да си задържи списанието. Всички печелят.

Кейт прихна.

— Моля те, кажи ми, че си правиш майтап.

— Без майтап.

— Няма да зарежа Емили. — Тонът й стана леден. — Нито сега, нито някога. Нямаш право да искаш това от мен.

Маркъс вдигна рамене.

— Добре. Тогава тя може да се сбогува с издателската си кариера. Както вече казах, трябва ни издание като „Лъки“. Сега вече може ли да си легнем?

Кейт го изгледа изумено.

— Мислиш си, че сега ще спя с теб?

Той се усмихна надменно, очите му искряха похотливо. Кейт се сви леко на стола си. Никога не бе виждала Маркъс в това състояние.

— Скъпа, разбира се, че ще спиш с мен. Получи каквото искаше, когато се омъжи за мен. — Ръката му направи жест към луксозната обстановка на апартамента им, античните мебели от Европа, кадифените завеси, безценните персийски килими. — Обичаш всичко това. За това се бореше. — Той повдигна чашата си с „Шато Лафит“, все едно вдигаше тост. — И си толкова добра в това. Това е твоята работа, твоята кариера. Не да пишеш статии и да уреждаш фотосесии за жълти стотинки. Работата ти, Кейт Броудър, е само да ме поддържаш щастлив. — Той погълна виното на една глътка. — И точно затова ще си замъкнеш красивото дупе в спалнята и ще ми изпълниш представлението на живота си. А още на сутринта ще се обадиш на госпожица Емили и ще прекратиш отношенията си с нея. Или аз ще прекратя тези с теб.