Маркъс предположи, че Лола ще му омръзне след шест месеца. Дори вече се оглеждаше за заместничка. Проблемът беше, че цялата тази тъпотия се отразяваше зле на публичния му имидж. Вече не беше много млад; колко още можеше да издържи, без да е женен, без да остане женен? Всъщност не изпитваше желание да има деца. Но ясно осъзнаваше, че от мъж с неговото положение се очаква да има едно-две. Наследници на империята. С няколко бавачки и жена, която си стои вкъщи и знае мястото си, той би могъл от време на време да им подхвърля топката в двора, може би да им прочита по някоя приказка за лека нощ, след като се настанят по пижами и са готови веднага да заспят. За летните лагери, скъпите училища в града… можеше да се грижи съпругата му, която и да беше тя.

Но той нямаше никакво желание да се ожени за Лола. Нито за Луиз преди нея. Дори и да изготвеше най-железния предбрачен договор. Кой би търпял такива скучни кучки? Те бяха за чукане, само за развлечение.

Няколко пъти бе правил грешката. Преди нямаше значение, но вече започваше да му пука. Кейт Фокс щеше да е перфектната съпруга. Само да беше правила онова, което й се казваше, по дяволите. Млада, разкошна, стилна. На моменти забавна, винаги с подходящото държание, никога не му отказваше в леглото…

Докато не се намеси онова проклето списание.

Маркъс мълчаливо слезе с асансьора. Щеше да намери начин да се справи с всичко. Първо щеше да изпъди Кейт от града, после да намери някоя жена, някоя по-добра жена. И да се залови да я дресира, да я обучи да стане такава, каквато на него му се искаше.

Все още кипеше от гняв. Замисли се за Лола. Щяха да пътуват заедно в първа класа. Можеше да я накара да му духа още в колата. Щеше да затвори прозореца на преградата зад шофьора. Той щеше да разбере какво правят, но Маркъс не даваше и пет пари.

Тъкмо затова се возеше отзад, а шофьорът му го развеждаше напред-назад за трийсет и осем хиляди на година.

Маркъс се отдаде на мисли за големите цици на Лола и маслинената й кожа, за нейната сръчна, изкусна уста. Това щеше да свърши работа и временно да отвлече вниманието му от Кейт Фокс и противното й списанийце.



Слънчевата светлина струеше през прозорците, огрявайки леглото от всеки ъгъл. Кейт се размърда в съня си. За миг не разбра къде се намира. Беше на някакво удобно място; ергономичният матрак на леглото я обвиваше приятно. Чаршафите бяха чисто бели, прекрасно меки и свежи, а пухените възглавници прегръщаха русата й глава. Тя смътно усети косата си, разпиляна свободно, разпусната, а тялото й…

Тялото й беше голо.

Тя вдигна ръце да се пипне, прокара ги по топлите си гърди. Нямаше тениска, с каквато обикновено спеше вечер. Беше гола, чисто гола, и в…

В леглото на Дейвид Ейбрамс, подсказа й разумът й.

Тя бавно се обърна и видя, че е истина. Лежеше до него. Той спеше дълбоко на една страна, големите мускули на гърдите му бяха покрити тук-там с прошарени косъмчета. Лицето му беше спокойно; Кейт го загледа, изучавайки правия нос, квадратната челюст, късата, почти войнишка подстрижка. Нямаше нищо красиво в него. Просто беше мъжествен и толкова. Кейт погледна надолу към ръцете му, отпуснати върху леглото. Ноктите бяха грубо отрязани и имаше някой и друг мазол. Ейбрамс нямаше маникюр и вероятно спортуваше.

Единият му крак беше преметнат през тялото й. Дясното му коляно покриваше собственически бедрото й.

Той беше разкошен.

Завладя я страст, мудна, но настойчива, като кротка вълничка, разбиваща се в морския бряг. Кейт се изчерви от топлина и срам, спомняйки си действията му предишната вечер, как я бе накарал да му се отдаде. След първия си оргазъм той бе готов отново след петнайсет минути, но беше търпелив. Изслуша с половин ухо вялите й протести как не бива да правят това, колко е лоша идеята, за офис политиката, репутацията им, списанието им…

— Всичко е вярно. — Ейбрамс не спираше да я милва, леко прокарвайки пръсти нагоре-надолу по гърба й, подлудявайки я напълно, така че тя се извиваше в обятията му и го молеше да спре, а когато той спреше, го насърчаваше да започне отново.

— Можем да спрем, ако искаш. Но ти не искаш. Нали? Прав ли съм?

Кейт бе кимнала. Но той задържа погледа й. Нямаше да й позволи да се измъкне така лесно.

— Кажи го на глас.

— Не искам да спираме — прошепна тя.

— Тогава забрави за всичките си основателни причини. Ела тук. — Той я пое в ръцете си. — Леглото е насам.

Кейт не се съпротивляваше. Нямаше сили. Беше толкова хубаво; беше всичко, което си бе представяла, когато го гледаше, когато разговаряше с него. Може би идеята бе ужасна. Беше сложно…

Но тя не можеше да мисли, не можеше да говори. И не искаше. Светът й се бе смалил до силните му гърди, ръцете му, мускусния аромат на шията му, наболата брада по брадичката му. Той я пренесе през апартамента си със стабилна крачка. Тя видя една стъклена стълба върху медни подпори, която се издигаше до по-горен етаж, но не беше там, за да се възхищава на жилището му. Лицето й гореше от страст и срам и Кейт го зарови в шията му.

Тя по-скоро усети, отколкото видя, как той ритна вратата на една стая. И после го видя. Леглото му. Ниско, с огромни размери. Спалнята беше обширна, но не претрупана: рогозка вместо килим върху пода с индустриална настилка от загладен бетон; сгъваема дизайнерска маса с ергономичен стол; някакъв много скъп лаптоп с голям екран. Няколко снимки върху маса до леглото. На Кейт й се зави свят. Беше перфектно, спокойно, още медни и бежови нюанси, топли и слънчеви, омекотяващи функционалното пространство. Много луксозно, много пестеливо обзавеждане. Тя с изненада видя, че той е поставил огледала върху вратите на дрешника си; огромна, безпощадна отразяваща стена точно срещу леглото.

— Точно така. — Той сведе поглед към нея с широка усмивка. — По този начин мога да виждам всеки сантиметър от теб. И ти също.

— Не мога да гледам това — примоли се тя.

Той я положи нежно, много нежно, върху края на леглото. Беше възбуден, отново изпълнен с желание. Ръцете му се отместиха от гърба й, обхващайки гърдите й, спускайки се върху корема й, движейки се безмилостно, единият му пръст се озова в нея, докосваше я, дразнеше я, милваше я.

— О! О, моля те! Ах… — надигна се Кейт, като едва не изкрещя.

— Искаш го — каза той неумолимо.

— Да! О, Дейвид, моля те! Моля те!

— Тогава ще го направим по моя начин. Обърни се. По корем. Вдигни глава; искам да гледаш…

Хленчеща от страст и желание, Кейт се подчини. Тя беше изцяло под негов контрол. Никой друг мъж не се бе отнасял с нея с такава власт. Беше невероятно колко я възбуждаше това. Усети дива възбуда и неочаквано покорство. Той се усмихна и застана зад нея. Тя повдигна бедрата си, предлагайки му се, виждаше собственото си тяло, приведено, готово, изпълнено със страстен копнеж. Виждаше него и всичките му железни мускули, когато той се изправи висок и силен зад нея, и тогава я облада, движейки се на тласъци в нея, и тя се разтопи, избутвайки тялото си назад към него, опитвайки се да го притегли по-навътре… О, да, дявол да го вземе.

Това се бе случило наистина. Кейт повтори филма в главата си и изстена тихичко под нос. Беше ли луда? Защо го бе направила? Трябваше да работи с този тип. Трябваше да се бори с него. Трябваше да го накара да я уважава.

Тя притисна пръсти до челото си.

Но всичко беше толкова хубаво — толкова хубаво.

Стига — каза решително разсъдъкът й. Няма значение колко добре изглежда. Колко е добър. Какво ти направи…

Тя се огледа. Дейвид Ейбрамс беше богат и влиятелен, около четиридесет и пет годишен, отлична партия. Стоеше далеч от нощните клубове, но Кейт беше с него сега, беше го почувствала и знаеше със сигурност, без да е нужно да й го казват, че той е твърде силен, твърде мъжествен, за да мине за монах. Беше имал много други жени, които се бяха гледали в това огледало.

Проблемът беше, че тя мразеше всяка една от тях.

Беше трудно да го гледа как лежи до нея — спящ, удовлетворен. Тя му се бе отдала, безпомощно разгорещена и влажна, и страстта й го бе възбудила. Почувства тръпка в корема само като се сети за това. Ядоса се на слабостта си. Той беше красив — можеше ли да се нарече такъв? Може би не, но привлекателен — да, боже, толкова неописуемо привлекателен. Тя се разтапяше само докато го гледаше, само докато лежеше до него…

Не. Стига. Никаква слабост повече. Беше отнело година, докато хората спрат да й се присмиват зад гърба. Кейт Фокс златотърсачката, най-бързо зарязаната съпруга на Маркъс Броудър. Станала за посмешище в клюкарските рубрики. А тя не искаше да бъде поредната от отчаяните момичета, опитващи се да уловят Дейвид Ейбрамс. Знаеше какво смята той за всичко това, нали?

Защото най-любезно я бе уведомил.

Представяше си какви подигравки щеше да търпи, ако се превърнеше в едно от тези момичета. Да обикаля около един от най-желаните мъже в града. Наистина, от най-желаните, защото той не се бе развеждал пет пъти, не беше корумпиран политик или застаряващ мазен плейбой от стриптийз клуб. Беше странно, че не се бе оженил, но това не й влизаше в работата.

Дейвид Ейбрамс нямаше да се ожени за нея. А тя нямаше да му бъде поредното парче плът.

При всички случаи, помисли си тя, аз не се моля.

Поне и не извън това легло, отвърна й съзнанието й и тя се изчерви.

Освен това работата имаше значение за нея. „Лъки“ имаше значение. Одобрението, което бе получила, задето осигури финансирането. Намери Дейвид Ейбрамс, продаде половината капитал, плати дълговете… точно сега тя беше уважавана. Репутацията й нарастваше. Харесваха й обажданията, които идваха от момичета в „Кюти“, където работеше преди, от контактите й във „Вог“.

Ако някой разбереше, че е преспала с Дейвид Ейбрамс, никой нямаше да иска да я слуша повече. Щеше да е просто поредната нюйоркска руса празноглавка, чийто път към върха минаваше през леглата на богати мъже.

От мисълта й стана зле. Физически й прилоша. Тя внимателно измъкна крака си изпод този на Ейбрамс и се дръпна в своя край на леглото. Матракът пое тежестта й, без да обезпокои съня му. Слава богу. Тя стана, видя голото си тяло в огледалата и се изчерви. Нямаше време да се заплесва, нямаше време за губене. Тихичко, на пръсти, излезе през плъзгащите се стъклени врати, които ограждаха спалнята му, и слезе безшумно по дългото стъклено стълбище. Боже, беше чисто гола. Силно се надяваше високите етажи на отсрещните сгради да не са обитавани от перверзни типове с бинокли, защото бе заобиколена от огромни индустриални прозорци без щори, без завеси…

Дрехите и обувките й бяха точно там, където ги бе оставила. На купчина пред кухненската пейка. Тя ги грабна, оглеждайки апартамента му. В далечния ъгъл една отворена врата й показа банята за гости, обзаведена някак извън синхрон с останалата част от жилището, в златисти и меки тонове, очевидно предназначена за жени. Сексистки кретен, помисли си тя; имаше си отделно място за своите завоевания, така че те да си вземат душ и да се освежат извън спалнята му, удобно близо до вратата. Божичко… беше се поддала, неспособна да овладее чувствата си. Изчерви се до корените на косата си, изгаряше от срам. Тя, Кейт Фокс, сега беше една от всички онези жени, нали? Поредната бройка на Дейвид Ейбрамс…

По дяволите банята му. Тя искаше да се махне оттук, да се върне долу в апартамента си. Отбеляза си наум, че трябва да се обади на посредника по недвижимите имоти. Не можеше да продължи да живее тук. Поне сега разполагаше с достатъчно пари да си купи хубаво едностайно жилище някъде далеч, далеч от този квартал, някъде, където никога нямаше отново да се натъкне на Дейвид Ейбрамс.

Кейт навлече дрехите си. Желанието й да бърза правеше движенията й неумели. Спомни си как трепереха пръстите й предишната вечер, докато се опитваха да разкопчаят дънките му… Стегни се, укори се тя, просто се стегни. Ето… последното копче на кръста й беше закопчано, сега тя си обу чорапите и напъха краката си в сандалите. Добре. Беше готова.

Тя отчаяно се разтърси наоколо за парче хартия. Трябваше да остави бележка. Имаше още едно бюро по-нататък от кухнята, близо до мястото, откъдето беше влязла. Кейт се затича натам. Боже, апартаментът му беше толкова огромен, че вътре можеше да се тренира за маратон…