Луиз Бегшоу - Съдба

— Имам някои съмнения. — Тим Рейнълдс застана в заседателната зала на корпорация „Ейбрамс“ и огледа другите лица. Имаше някои, които не бяха изпълнителни директори, един пенсиониран съдия от щатския върховен съд, един икономист от Международния валутен фонд, както и бивш началник на отдела по сливания в известна градска банка и накрая основните фигури в ръководството — Тим Рейнълдс, Айрис Хоги и самият Дейвид, които седяха в единия край на масата. — Смятах, че правим рискован залог с това списание, че Кейт Фокс ще се държи странно. Но макар и да поехме някои рискове, заради които ни се наложи да се потрудим здраво… — Той се усмихна. — „Лъки“ се превърна в едно от най-известните имена сред списанията. Вече имаме имитатори. Като „Пейтриът“, които се опитват да наподобят смесицата от материали, но е по-дясно ориентирано. Харесва се в мрежата, но не се купува от будките. Давам му още три месеца. Друго такова списание е „Фол Репорт“ под управлението на Флор д’Амато. Мода с нотка злободневност.

Айрис Хоги изсумтя.

— Каква ти злободневност — нищо подобно! Флор никога не биваше да се мести от „Кюти“. — Тя се напери. — Не че можеше да се мери с продажбите на „Модел“ и „Бюти“…

— Малко са спаднали — обади се Дейвид Ейбрамс.

Другите го погледнаха. Ейбрамс рядко вземаше думата на заседанията на съвета. Той предпочиташе да слуша и след това да взема решенията почти самостоятелно.

— Така е — призна Айрис. — С около петнайсет процента.

— От коя дата?

Айрис се смути. Разбираше накъде бие Дейвид, всички го разбираха, но тя не искаше да го признае. Назова месеца.

— Точно тогава Кейт Фокс напусна „Кюти“, за да се омъжи за Маркъс. А назначените на нейно място редактори не постигнаха нейните успехи. Десет процента от читателите им са купували списанието само заради нейните статии. — Дейвид се усмихна леко. — Това е впечатляващо.

— Не можеш да докажеш връзката — тросна се Айрис.

— Не отричай — каза хладно Ейбрамс.

Айрис се чувстваше застрашена, но на него не му пукаше. С „Модел“ и „Бюти“ си вадеше хляба, но те от шест месеца не бяха вдигали продажбите си. Айрис все се оправдаваше с кризата, а изправена пред същите обстоятелства, Кейт бе постигнала страхотен успех.

Айрис се нацупи.

— Добре. Но сега положението е тежко за всички масови модни списания. Кейт се справя много добре — в пазарната си ниша.

— Колко бройки трябва да продаде още, за да превърне списанието си в масово заглавие? — попита Ейбрамс.

— Около една година още — отвърна с усмивка Рейнълдс.

— Това наистина е вълнуващ момент за индустрията. Освен това, Дейвид, добре, че включи допълнителната клауза в договора. От „Вог“ и „Ел“ са й предложили огромен скок в заплатата.

— Забравяш, че тя притежава петдесет процента.

— Да. И смятам, че трябва да продадеш изданието на Маркъс Броудър — продължи Рейнълдс. — Сумата е огромна като за начална оферта, а сега вече можем да получим още повече.

— Да го продам? Ти си луд — отсече Ейбрамс.

Рейнълдс се изчерви.

— Помисли за акционерите. Продажбата е най-лесното нещо и ще ни снабди със солидно парично вложение.

— За цената на акциите си ли мислиш? — попита Ейбрамс. — Кейт е победител. Няма да я продам на бившия й мъж.

Рейнълдс премигна, объркан от пренебрежителното отношение.

— Тогава недей продава. Препоръката ми е да изкупиш нейния дял — обади се Донал Редсън.

Ирландецът беше петдесетгодишен, с рижава коса и проницателни бледосини очи. В банката, в която бе работил преди, беше един от най-добрите специалисти по финанси, докато не го оставиха да се оттегли поради възрастта си. Той беше доволен да е член на управителния съвет на изгряваща компания и Ейбрамс особено ценеше съветите му.

— Тази сделка наистина е страхотна за теб, Дейвид. Но можеш да имаш повече от просто един голям дял. Списанието уж е на „Ейбрамс“, а не е изцяло. Защото не е част от нашия издателски отдел; отделна собственост е. По-добре да се сдобиеш с всичко.

— Колко ще трябва да платим?

Той вдигна рамене.

— Около четири милиона долара?

Дейвид едва не изплю кафето си с канела.

— Знам, че стойността му се е покачила, но аз й дадох осемстотин хиляди.

— В момента е най-популярното списание на пазара. Отчитаме изключителни продажби. Честно казано, вероятно струва и повече, но ти си може би единственият сериозен купувач, така че ще го вземеш изгодно. Всеки друг би могъл да купи само петдестпроцентовия дял, но ти можеш да имаш всичко. И трябва да го вземеш. — Донал се усмихна широко. — Щом „Лъки“ стане притежание на „Ейбрамс“, ще имаме две силни, солидни издания на масовия пазар и експлозивното ново списание. Така получаваш съчетание от надеждност и въображение. Това ще направи издателския отдел много по-ценен. — И той пак се ухили.

Дейвид кимна и прегледа списъка с цифрите.

— Ще се опитам да я купя. И искам да я повиша.

— Като каква? — попита Тим Рейнълдс. — Тя вече е главен редактор.

Ейбрамс погледна към Айрис.

— Смятам, че трябва да й дам по-широкообхватна роля. Смятам да я направя старши вицепрезидент.

Айрис пребледня. Усмивката изчезна от лицето на Тим Рейнълдс. Те и двамата бяха старши вицепрезиденти. Беше им отнело петнайсет години, за да станат известни в индустрията и да се издигнат.

— Тя няма никакъв опит — отбеляза Рейнълдс.

— Досега я възхвалявахте до небесата.

— Така е, Дейвид — имахме предвид началните й изяви. Не е готова за корпоративна отговорност.

— Останах впечатлен от възможностите й — каза Ейбрамс. — Повишавам я въз основа на резултати, а не на години опит. Не сме федералното правителство.

— Кейт Фокс е непредвидима — обади се Айрис. — Не може да говориш сериозно, Дейвид.

— Не се шегувам, когато говоря за бизнес. — И да се чувстваха засегнати, на него в действителност не му дремеше. Той се изправи. — Благодаря ви. До следващото заседание.

Нощта вече бе паднала над града и беше студено, наистина студено. Никъде другаде нямаше такава зима като в Ню Йорк. Човек можеше да се облече като ескимос, но студът пак по някакъв начин се просмукваше в костите и смразяваше кръвта. Ейбрамс винаги правеше големи дарения на подслоните за бездомни за сезона, но колкото и пари да се влагаха в проблема, всяка година някой клет пияница падаше и замръзваше до смърт.

Въпреки това Дейвид харесваше зимата. Беше добро време за мислене.

Той се бе настанил на една от най-добрите маси в един от най-луксозните ресторанти в Ийст Вилидж — „Ноу Куотър“. Обичаше го, защото мястото се намираше в началото на алеята на „Хай Лайн“44 — стария железопътен надлез, който някой умен негодник бе решил да превърне в страхотен издигнат над земята парк. Сега районът представляваше градина от диви треви и растения, които обвиваха грозните, вече неизползвани железопътни релси. Двойки, деца, възрастни хора, половината Долен Манхатън обичаше да се разхожда там през лятото. Според Ейбрамс това беше една от най-романтичните алеи в града. Харесваше му, че е издигнат далеч от трафика, от тълпите. Мястото беше като малък остров, плаващ в небето — една добра идея, която се различаваше осезаемо от всичко друго. Неща като това безкрайно вдъхновяваха Ейбрамс.

Беше чудесно, когато нещата се получаваха.

С Жаклин Молтрано не се получаваше. След онази целувка с Кейт контрастът беше просто прекалено голям.

Ейбрамс въздъхна и погледна ролекса си. Жаки трябваше да е тук още преди четвърт час, винаги закъсняваше. Точно както беше шумна и нахална и пиеше прекалено. Но също така беше невероятно умна и безстрашна; имаше страхотно въображение; беше добра в леглото и забавна, смееше се доста, винаги беше готова да опита нови неща. Обичаше парите му и не лъжеше по този въпрос, което беше приемливо донякъде. Жаклин беше истинска нюйоркчанка, ярка експлозия от Бруклин. И определено беше разкошна.

Той бе благодарен. Забавляваше се през последните няколко месеца. Но се възползваше от нея и не одобряваше поведението си.

Жаклин Молтрано, тази едрогърда, стилна, прелестна италиано-американка с лъскава коса, беше просто забележителна. Всеки мъж в града можеше да го разбере защо е с нея. А публичната му връзка означаваше, че никой — изобщо никой — не гледаше в другата посока.

Към звездата му в момента — Кейт Фокс.

Дейвид искаше да я превъзмогне. Тя беше права — идеята да са заедно беше лудост. Нея щяха да изкарат серийна златотърсачка, а него — глупак, щеше да е пагубно за бизнеса. Затова той неохотно се бе съгласил на уредената среща с Жаки, след което реши, че тя е много забавна и може да е идеалният заместител.

Само дето започваше да има ужасното усещане, че Жаки се влюбва в него.

Точно както той си падаше по Кейт.

— Скъпи — каза Жаки една вечер, като се претърколи по корем и се подпря на лакти, предоставяйки му прекрасен изглед към сладко провесените си гърди и твърдия си стегнат италиански задник, който се издаваше нагоре от основата на гърба й. — Мислиш ли, че правим това както трябва?

Ейбрамс повдигна вежди.

— Кое? Сексът с теб е великолепен.

Лицето й съвсем мъничко помръкна и той се зачуди дали изказването му е било от най-тактичните. Обаче беше истина. Сексът с Жаки беше див, мръсен, разнообразен, шумен и чудесен начин да се прекара един следобед или една вечер. Не изпитваше към нея някаква по-дълбока привързаност, но какво от това? Харесваше я, тя харесваше него и това наистина трябваше да е достатъчно. Те се забавляваха. Той получаваше удоволствие от тялото й, устните й, ентусиазма й. И ясно й връщаше жеста. Това беше от онези сделки, с които Дейвид Ейбрамс можеше да живее.

— О, разбира се. Сексът е страхотен. — Жаки въздъхна одобрително. — Но смятам, че между нас вече има нещо повече. Мина известно време. Апартаментът ти, хубав е…

— Благодаря — каза сухо той.

— Но можем да сме и по-добре, не мислиш ли? Тук има някои много хубави къщи. Онзи ден минах покрай една в Мъри Хил, продава се. Не беше чак толкова голяма, може би към триста квадрата, но казаха, че има двор…

В стомаха му се надигна неприятно чувство, но той запази изражението си спокойно и достатъчно любезно.