— Хей — каза, възможно най-нежно. — По-полека. Звучиш така, сякаш вече избираш завесите.
— Няма да имаме завеси — отвърна Жаки и се нацупи като бебе. — А щори. По-модерно е. — Тя се изправи и се понесе елегантно към банята — използваше неговата баня от втората им среща — въртейки заобленото си щръкнало дупе по начин, който особено му допадаше. — Ще започна да разговарям с някои агенти по недвижими имоти. Без обвързване, става ли? Просто да видим какво се предлага.
През онази вечер Дейвид Ейбрамс за първи път имаше проблем със заспиването.
Без обвързване ставаше. Но да видят какво се предлага — не.
Жаки имаше различни идеи от неговите. И изведнъж вече въобще не му беше забавно.
Загриза го вина. Беше лесно да разбере, че на нея й е приятно, но не толкова лесно да признае, че й се иска нещо повече. Жаки беше перфектна за него, беше му дала достатъчно секс и удоволствие, за да може да заглуши чувствата си към Кейт Фокс.
А тези чувства растяха. Още преди Жаки да заговори за съвместен живот, той се бореше със себе си. Кейт беше хубава, но в града имаше много като нея. Обаче, освен това тя беше и пламенна, изпълнена със забележителна решимост да поправи онова, което бе сторила с живота си. В края на краищата му бе отказала. И повече не се срещаше с богати мъже. Изобщо с никакви мъже. Кейт беше работохоличка и разказваше играта на всичките си колеги в града. Като я гледаше как назначава големи журналисти и легендарни стилисти, като виждаше новите й вдъхновяващи идеи за корици — всичко това му се струваше адски секси.
Никога не се застояваше. Всеки брой беше свеж и предлагаше нещо ново. „Лъки“ не бе добило тази популярност просто така; то създаваше новини. Беше оригинално и новаторско. Кейт бе запазила основната концепция за контракултурен шампион, но й бе придала блясък, превръщайки изданието в стилен, пищен, амбициозен знаков продукт по националните вестникарски будки. „Лъки“ се превръщаше в официалната библия на американските демократи, а рецептата на Кейт — съчетание от „съвестно отношение към парите и бразилска прическа“ — бе спечелила широка популярност.
Това му харесваше. Тя му харесваше. Хлапето му напомняше на него самия. Може би това беше проблемът. Страстното му желание към деветнайсет години по-младата от него Кейт Фокс може би беше просто един голям случай на нарцисизъм. Тя беше…
— Сър. — Салонният управител се появи до масата му, покланяйки се от кръста. — Гостенката ви е тук — каза той одобрително.
— Благодаря — отвърна Ейбрамс, откъсвайки с мъка ума си от младата редакторка. Изправи се и целуна Жаки по бузата.
Тя беше облечена с изключителна вечерна рокля на „Прада“ в електриковосиньо, съчетана с чантичка с лъскави пайети от „Ферагамо“ и обувки „Прада“ на много висок ток от тъмносиньо кадифе. Сатененият шлифер от „Версаче“ в небесносиньо с копчета във вид на необработени късове лапис лазули45 допълваше прелестния й вид. Тъмната й коса беше събрана на върха на главата в изкусна прическа, а от ушите й висяха капковидни диамантени обеци. Устните й бяха в тъмночервен нюанс, а очите й бяха гримирани от професионалист; те бяха удивителни, с блестящи сенки в зелено и виолетово и смело очертани от черна течна очна линия, така че Жаки изглеждаше като екзотична египетска царица.
Външността й беше на богиня и дъхът му секна. Щеше да е по-трудно, отколкото си мислеше.
— Изглеждаш чудесно — измърка тя.
Той носеше стандартен черен костюм на „Армани“.
— Благодаря. Виж само кой го казва. Ти си прелестна.
Трябваше да е любезен, но отчаяно искаше да приключи с темата. Протакането само щеше да я нарани повече.
— Хей, просто искам да съм облечена по най-добрия начин за моя мъж — каза Жаки и отметна глава, при което диамантените й висулки блеснаха на светлината. — Какво е това? Специален празник? Да не си намерил жилище, което да си купим?
Ейбрамс отклони въпросите.
— Да поръчаме вечерята. — Не искаше да бъде прекъснат от някой сервитьор в сублимния момент. Имаше прекалено голяма вероятност от скандал. — Знам какво ми се яде.
— Защо не поръчаш и за мен? — попита Жаклин. — Обзалагам се, че знаеш всички хубави ястия тук.
Обикновено думите й щяха да го ядосат. Кейт Фокс нямаше да прибегне до такова безпомощно любезничене, в това поне беше сигурен. Но тази вечер той прие предложението като манна небесна.
— С удоволствие. — Обърна глава и един сервитьор изприпка при тях.
— Да, сър, господин Ейбрамс?
Жаклин едва ли не се загърчи от удоволствие. Много й допадаше, когато хората разпознаваха Дейвид. Това й се отразяваше изключително добре. Той можеше да я види как се наслаждава на престижа, на положението си.
— И за двамата пържола с пържени картофи — поръча той. Щеше да има нужда от червеното месо, за да изпълни намерението си тази вечер. — Месото да е средно опечено. И се уверете — картофите да са хрупкави. Бутилка газирана вода и бутилка вино „Гуидалберто 2005“. Две отделни салати.
— А за предястие, сър?
— Без предястие — отвърна Ейбрамс. Той деликатно подаде на сервитьора петдесетачка, сгъната в ръката му. — Помолете в кухнята да ни бъде сервирано бързо.
Мъжът сведе поглед към парите.
— Да, сър. Непременно. Веднага ще ви сервираме.
— Харесва ми — одобри възторжено Жаклин. — Скъпи, просто нямаш търпение да ме отведеш вкъщи, нали?
Господи, помисли си Ейбрамс. Дано да побързат с проклетите пържоли.
Той повдигна чашата си с вода към нея.
— Да изчакаме храната, преди да поговорим, става ли? Разкажи ми как мина денят ти.
— О, тъкмо бях на стратегическо съвещание на „Лъки“ — усмихна се Жаки. — На Кейт й хрумна поредната великолепна идея за корица на мартенския брой.
Сега той се заинтересува.
— Така ли?
— Вместо да остави звездите от корицата да се интервюират един друг, тя ще им даде взаимно да се снимат. Том снима Арнолд, Арнолд снима Сара… и всички разговарят затова вътре в материала… но аз вземам от всеки интервю, така че статията запазва сериозния си тон.
— Много добре — съгласи се Дейвид. Много му хареса идеята. — Разкажи ми повече. Как ще интервюираш Арнолд? Каква ще е гледната ти точка?
— Искам да разбера мнението му за всички републикански кандидати за президент през последните десетилетия. Да го накарам да оцени всички номинации за президенти и вицепрезиденти.
Ейбрамс се ухили.
— Това е фантастично. Всички ще искат да го прочетат. Продължавай…
— След това ще преминем към човешката гледна точка… Вместо за жени, реших да го разпитам за децата му. Индивидуално… Арнолд като баща… — Тя говореше за идеите си, пърхайки с мигли, очакваща одобрението на Дейвид.
— Харесва ми — обяви накрая Ейбрамс. Наистина му харесваше. Материалът на Жаки беше отличен, заради което и тя беше звезда, затова и Кейт Фокс се бе справила толкова добре, като я бе наела. „Лъки“ жънеше успех след успех и очевидно щеше да продължава. Той погледна към привлекателната жена срещу себе си и всичко, за което мислеше, беше Кейт…
— Сър — обяви сервитьорът.
Онези петдесет долара бяха сътворили чудеса. Храната беше тук. Той остави чиниите пред тях и се зае да отвори виното, очаквайки Ейбрамс да го опита — както изискваше ритуалът на обслужването. Дейвид го пропусна и мъжът разбра посланието и побърза да се оттегли. Той най-накрая забоде с вилицата си парче пържола. Беше вкусна, хубава и кървава, а картофките бяха сухи и хрупкави до съвършенство.
— Невероятно е — отбеляза Жаки, поемайки малка хапка от своята. — Имаш най-добрият вкус, скъпи.
Няма смисъл да протакам повече, каза си той. Просто трябваше да го направи. Защо да се прави на глупак, да се оттегли, да спре да й се обажда? Да я накара да разбере, че е била зарязана?
— Жаки — започна той. — Ти си чудесна красива жена и през последните няколко месеца си прекарвахме страхотно…
— О, боже — въздъхна тя в екстаз, покривайки устата си с ръце. Гласът й се издигна до момичешки писък. — О, Дейвид! О, боже мой!
Мамка му, помисли си той в пристъп на паника. Тя си мисли, че ще й предложа.
Сервитьорите ги гледаха. Обикаляха около масата им като лешояди и си говореха помежду си; щеше да е голяма реклама, ако Дейвид Ейбрамс се сгодеше в техния ресторант.
— Не. — Не можеше да издържа повече. Не можеше да го направи деликатно. — Не е това, Жаки. Забавлявахме се чудесно, но между нас няма да се получи. Не и нещо трайно. Трябва да се разделим.
Тя си пое остро дъх. После присви очи. Поне не го караше да повтори думите си, не му казваше, че не го е чула и всички онези ужасни вербални игрички.
— Предполагам, няма причина да се надявам, че се шегуваш? — каза тя.
Той поклати глава. Най-лошото бе свършило. Опита се да не обръща внимание на разпалените искри в кафявите й очи.
— Но това е откачено. Правим страхотен секс. Приятели сме, за бога.
— И се надявам да продължим да бъдем — побърза да каже той. — Аз просто не чувствам нищо повече. А ти искаш връзката ни да се развива по начин, които аз не искам. По-добре е да си кажем, че сме си изкарали страхотно заедно…
— Дейвид, спри да го повтаряш. В минало време. — Сега очите й се напълниха със сълзи и той примигна. — Виж, може би наистина прибързах. Не е нужно все още да живеем заедно.
— Не. Не можем да върнем часовника назад. Аз… аз просто не изпитвам такива чувства към теб. И никога няма да изпитвам.
— Откъде знаеш? — Тя избърса сълзите си ядосано. Той беше благодарен да види яда й. Сълзите бяха най-силното женско оръжие, но нямаше да е от полза да я остави да спечели битката. Тя вече почти бе загубила войната.
— Просто знам. Знам, че не може връзката ни да е трайна. Просто чувствата ми към теб не са на това ниво. Ако имаше вероятност да се променят, досега да се бяха променили.
Това свърши работа. Над масата се възцари мъртва тишина. Жаки разбутваше картофките с вилицата си. Красивите й черти сега бяха сурови от гняв.
— Има ли друга? — поиска да узнае тя.
Той поклати глава.
— Не.
— Трябва да има, трябва да има, мамка му — изрече тя ядно. — Защо иначе ще ме изоставяш?
— Не съм ти изневерил. — Ейбрамс просто искаше вече да се махне. Мразеше тази част. Често излизаше с някоя жена няколко седмици повече, отколкото трябваше, само за да избегне това положение. Вечерите като сегашната бяха причината да предпочита неангажиращите връзки.
— Може би не тялом, но духом — сигурно има някоя жена, за която мислиш. Знам го, просто си личи.
— Нямам връзка с друга — избегна въпроса той.
— Не попитах това. — Тя се фокусира върху слабото му място, избора на думи, като с лазерен лъч. — Коя е тя? Коя харесваш?
— Няма значение — вдигна рамене той. — Тя не се интересува от мен, каза ми го. Не е въпросът в това. Въпросът е, че ние с теб не си подхождаме, Жаклин, във всеки случай не и като любовници.
— Виждаш ли? — Тя направи бурен жест и очите й заблестяха триумфално. — Току-що го призна. Има друга. Заслужавам да знам коя е. Унижаваш ме пред всички тези хора.
— Това не е унижение. Водим приятелски, цивилизован разговор. Като възрастни.
— Коя е тя? — изписка Жаклин. — Искам да знам!
Сега вече всички ги зяпаха. Ейбрамс забеляза, че управителят се двоуми дали да отиде при тях. Дейвид Ейбрамс беше важна персона, играч, половин знаменитост, но заведението им беше пълно. Той преглътна с усилие. Никой не искаше да бере срама да бъде изхвърлен от един от най-елегантните ресторанти на Манхатън. Когато се успокоеше, и Жаклин нямаше да го иска. Той трябваше да я спаси от собствените й реакции.
— Стига толкова — отсече Дейвид. — Няма да я обсъждам с теб.
"Съдба" отзывы
Отзывы читателей о книге "Съдба". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Съдба" друзьям в соцсетях.