— Яла ли си?

Кейт поклати глава.

— Нямам апетит — прошепна.

— Обикновено бих поспорил. — Той се приближи и я придърпа към себе си. — Не и днес обаче.

Кейт вдигна глава. Силните му ръце бяха около нея и я притегляха по-близо, успокоително, просто я държаха. Сърцето й отново препусна. Сега вече тя почти трепереше от желание.

— Това е различно, нали? — попита го.

Дейвид едва не се засмя.

— А ти как мислиш? Опитах се наистина. Опитах се да те превъзмогна. Доводите ти бяха толкова основателни. Това, че не си подхождаме, и онази работа с Маркъс…

Тя се скова, но той отново я целуна.

— Успокой се. Преодолях го. Никой не е идеален. Очакваме момичетата да са перфектни, но те не са. Ти работи изумително усилено, ти си независима жена. Познавам златотърсачките, скъпа. Познавам трофейните съпруги. Ти не си нито от едните, нито от другите. Ако беше, сега щеше още да си с Маркъс. А бог е свидетел, че той е по-богат от мен. Знаеш това, нали?

Кейт се усмихна широко. Облекчението, което изпита от думите му, беше невероятно. Все едно той се бе пресегнал и със силата на ръцете си бе повдигнал огромен камък от плещите й. Предишният й живот, грешките й — бяха заличени. Дейвид Ейбрамс й вярваше. Така че повече нямаше значение, дори всички други неженени живи мъже да не й вярваха. Той беше светът за нея. Не можеше повече да се бори с чувствата си, а и не искаше.

— Нямам нужда от никого. Имам повече от четири милиона долара — пошегува се тя.

— Както казах, това са дребни пари. — Той я целуна плътно по устните. — Ще стигнат за половината от къщата ни на плажа, какво ще кажеш? Не става въпрос за пари. А за нас. — Направи пауза. — Не мога да спра да мисля за теб. Това е всичко.

— Дейвид… Господи — каза тя. — Това означава всичко… ти означаваш всичко…

Той я вдигна в обятията си леко, без усилие, и я отнесе в спалнята. Кейт нямаше сили да се съпротивлява — едва можеше да помръдне. Ейбрамс я постави долу нежно, като съблече дрехите й и ги пусна на пода. Той самият не чака твърде дълго, преди да свали своите; все още облечен, се приведе над нея. Тя изстена, а усмивката му се разшири.

— Достатъчно дълго те чаках. — Хвана я за китките с всяка ръка и я прикова към леглото. — Така ли е, Кейт Фокс? Признаваш ли?

Тя кимна с въздишка.

— Да! Да, о, Дейвид…

Разлюляха я вълни на страст. Тя разтвори краката си, готова за него, и той се наведе, като я целуваше, смучеше, милваше, прегръщаше, докато накрая със замах се освободи и от собствените си дрехи. Кейт се повдигна към него и когато той я облада, тя беше толкова разпалена, толкова възбудена, че буквално не можеше да се сдържа и оргазмът й започна — безмилостен, разтърсващ, огромен, сладка стена от напрежение, която накрая, щом тялото й се изопна безпомощно под неговото, експлодира през нея, замъглявайки съзнанието й, свивайки света й, така че в него останаха само двамата с Дейвид. Той се движеше на тласъци в нея, викаше името й, докато най-после усещането утихна и тя целуваше и ближеше силните мускули на гърдите му, когато той я хвана по-здраво за гърба, изстена в блаженство и изригна в нея.

Двадесет и първа глава

Маркъс Броудър седеше отзад в лимузината си неподвижен като статуя. Гневът му към Кейт Фокс, към цялата тази скапана тъпа ситуация, се бе втвърдил като камък. В продължение на месеци само стоеше и я гледаше как жъне успехи с „Лъки“. Нямаше смисъл да се залъгва — тя се справяше много добре. Ако имаше редактор като нея в собствените си издания, досега те щяха да са станали сред най-популярните.

Ръката му се бе поколебала да натисне спусъка. Ейбрамс понякога се виждаше из града и явно чукаше онова италианско парче Жаки Молтрано, истинска кучка сред журналистките, която несъмнено беше фурия в леглото. През панталоните му премина тръпка само при мисълта. Но Лола беше по-добра и той можеше да я води навсякъде. Беше трудно да се общува с жена, която е способна да съсипе репутацията на половината от гостите на някое парти в Хемптън…

И все пак Жаки Молтрано беше с Ейбрамс. А не Кейт Фокс. Маркъс не я беше виждал по вестниците с никой мъж. Кейт стоеше в малката си кутийка. Той презираше липсата на амбиция, на въображение. Може би не си струваше да влиза в голяма корпоративна битка с Дейвид Ейбрамс. Притесняваше се да не би това да подскаже на хората, че е разтревожен, че Кейт Фокс го притеснява по някакъв начин.

Маркъс Броудър обикновено не се тревожеше за жени. Той просто ги забравяше и ги заменяше със свежа плът.

Само Кейт бе задържала вниманието му. С това, че сама изкарваше парите си. Че го затрудняваше да я забрави.

Днес чашата бе преляла. Той преглеждаше „Джърнъл“ отново и отново, но колкото и да четеше статията, тя си оставаше непроменена.

„Фокс се издига в корпорация Ейбрамс“, се казваше в заглавието. Отдолу с по-малки букви пишеше: „Магнатът и редакторката — тесни съдружници“.

От стомаха му се надигна погнуса, докато четеше и препрочиташе ужасните инсинуации. Поне не можеха да докажат нищо.

„Преди известно време Кейт Фокс бе приветствана като най-новата съпруга на титана в индустрията Маркъс Броудър. Светската дама не слизаше от страниците на пресата, като прическите и тоалетите й непрекъснато бяха обект на клюкарските рубрики и папарашките снимки. Но след преждевременния им развод Фокс се развихри в новото си амплоа — главен редактор на списание «Лъки», което тя наследи от съквартирантката си Емили Джоунс, загинала в катастрофата на «Метро-Норт» при Скарсдейл.

Изпаднало първоначално в тежко положение заради скъпо производство, високи дългове и недостатъчни продажби, «Лъки» изглеждаше като дребен бизнес, който клонеше към катастрофален край. Часове преди банките да обявят възбрана на кредитите й, Фокс успя да продаде половината от капитала си на корпорация «Ейбрамс». Безспорен е успехът, който Фокс постигна чрез нестандартното списание. С опияняваща смесица от лява политика, знаменитости и стил почти всеки брой се превръщаше в регионална или национална новина. Разрастването на списанието и популярността му на пазара бе събитието на годината…“

Маркъс изсумтя. Колко ли им бе платил Ейбрамс, за да публикуват тази скалъпена история? Това си беше чист пиар, дума по дума.

„Ето че идва и неизбежното второ действие. Днес корпорация «Ейбрамс» обяви покупката на останалата половина от капитала на «Лъки», прибавяйки цялата собственост към своя малък, но стабилен издателски отдел срещу четири милиона долара. Главният редактор Кейт Фокс също така подписа непоклатима клауза, според която за период от пет години няма да има право да работи за друга компания в рамките на цялата издателска индустрия. Израстването й в «Ейбрамс» продължава, след като Фокс напуска редакторската си работа в «Лъки», за да стане старши вицепрезидент в корпорацията. Тя вече ще ръководи не само «Лъки», но и още осем други издания, оставяйки само «Модел» и «Бюти» под прякото ръководство на Айрис Хоги. «Развълнувани сме — твърди магнатът Дейвид Ейбрамс. — Сега Кейт ще може да внесе този магически заряд и при другите, по-комерсиални, заглавия в групата. Вярваме, че пред нея се разкрива чудесно бъдеще».“

Нищо не се разкриваше пред кучката, освен ранно пенсиониране, скандал и неизвестност, помисли си разярено Маркъс Броудър. Той бе много ядосан на себе си, задето бе допуснал това да стигне толкова далеч. Не му оставаше нищо друго, освен да започне истинска война. Ейбрамс щеше да разбере какво се случва на този, който откаже любезна оферта от корпорация „Броудър“. Беше време да даде урок на новака.

„Но изглежда, че не всичко върви по мед и масло. Появиха се слухове, че дългогодишната ръководителка на най-печелившите заглавия на Ейбрамс Айрис Хоги е недоволна от бързия напредък на госпожица Фокс. Също така господин Ейбрамс и Жаклин Молтрано, звездната журналистка на «Лъки», са приключили романтичната си връзка. Остава да разберем как това ще се отрази на бъдещето на списанието…“

Броудър смачка вестника в ръцете си и го хвърли на пода на лимузината. Шофьорът му щеше да почисти по-късно. Маркъс бе свикнал да чистят след него. Само че точно сега в корпоративната джунгла щеше да му се наложи сам да се заеме с чистката.

— Откарай ме в главния офис — нареди той.

Дейвид Ейбрамс нямаше да разбере откъде му е дошло.



Кейт Фокс се събуди късно.

Дейвид го нямаше. За секунда тя почувства лека паника, когато погледна към празното място и смачканите чаршафи на леглото до нея. Сякаш всичките й страхове закипяха в стомаха й; сякаш той наистина беше прекалено добър, за да е истински, беше я използвал и бе избягал.

Бяха прекарали последните четири дни заедно. Любеха се и си готвеха един на друг. Разговаряха до късно през нощта. Той бе обявил придобиването на другата половина от капитала на „Лъки“ още на сутринта, след като бе отишъл у тях, и на нея й стана много приятно в редакцията, докато приемаше поздравленията на колегите си, които се здрависваха с него и невъзмутимо споменаваха разширената й роля „под ръководството на Дейвид Ейбрамс“.

Кейт обичаше работата си и точно сега обичаше живота си. И беше хлътнала до уши по Дейвид. Когато се будеше, присъствието му в леглото й, в сърцето й се възприемаше от съзнанието й като прекрасен сън, сякаш тя пак беше дете и всеки ден беше сутринта на Коледа. Може би за първи път изпитваше такова щастие след смъртта на майка си. Кейт не беше свикнала на радост, не и на такава чиста, пълна, истинска радост от сърце като тази. Тя не можеше да се отърве от натрапчивия страх, че е твърде хубаво, че не заслужава да е толкова щастлива, че всичко, в крайна сметка всичко, ще се разпадне с гръм и трясък.

И ето че сега се събуди и Дейвид го нямаше, за да я прегърне. Беше си тръгнал. Не се виждаше никъде. Познатите гласове започнаха да се надигат в главата й, черните пръсти на страха се плъзнаха около сърцето й…

Но след това видя бележката, оставена точно върху възглавницата му, и всичките тъмни страхове се изпариха като мъгла под изгряващо слънце. Тя я грабна.

„Добро утро.

Реших да те оставя да поспиш. Оставих ти нещо за закуска. Не закъснявай. Днес имаме съвещание на съвета, за да потвърдим повишението ти.

П.П. Мисля, че съм влюбен в теб.“

Кейт стисна късчето хартия. Завладяха я вълнуващи чувства — любов, облекчение, чисто ободряващо удоволствие. Тя изскочи от леглото и се втурна към душа, където се изми за около две минути, разтърка косата си с шампоан „две в едно“ и след трийсет секунди я избърса с хавлия. О, боже! Вече беше девет и половина. Тя извади любимия си костюм на „Версаче“ от черна вълна с вталена пола и сако във военен стил със златни копчета, добави тъмен чорапогащник на „Уолфорд“ и обувки на високи платформи на „Диор“. Мократа й коса беше атакувана с най-високата степен на сешоара и сресана с четка — не се получи като след двайсет и пет минути в салона, но трябваше да свърши работа. След това Кейт набързо постави крема си за лице на „Лаура Мерсие“, пудра „Шанел“ в комбинация със светли блестящи сенки в златисторозов нюанс на „Лореал“ и любимото си дръзко сребристорозово червило на „Шанел“. Видът й беше естествен, сякаш бе леко загоряла от слънцето, гладката й кожа и русата коса се подчертаваха от прецизната кройка на изцяло черния й тоалет, който тя съчета с малка черна чанта през раменете на „Матю Уилямсън“. Всяко друго нещо би дошло в повече; копчетата на „Версаче“ изискваха деликатност навсякъде другаде в тоалета.

Кейт провери вида си в огледалото. Идеално. Изглеждаше с години по-млада, отколкото беше. Макар че не бе сигурна дали това е хубаво точно на днешния ден.

Но всичко беше заради любовта, заради радостта, заради Дейвид Ейбрамс. Кариерата и любовният й живот се смесваха заедно в един прекрасен връх. Тя сияеше и знаеше, че това не се дължи на перфектен грим и на добре съчетана козметика или на блясъка за коса, с който завърши домашното си изсушаване.

Тя беше щастлива. Наистина щастлива. По начин, по който не бе се чувствала досега. Нито с Маркъс, нито с когото и да било от богатите момчета преди него. Беше влюбена — напълно, изцяло, до уши — влюбена в Дейвид Ейбрамс. Това бе риск, огромен риск, и може би нямаше да се получи — и работата й, и сърцето й, и всичко беше свързано — и беше страшна бъркотия, и беше приказно, и о, боже, помисли си Кейт, обичам, обичам, обичам живота си!