Луиз Бегшоу - Съдба

Рейнълдс, със зачервено лице, бе стигнал до вратата.

— Още не си приключил с мен — заплаши той.

— О, напротив. Всички приключихме с теб.

Вратата се отвори и двама яки охранители с фирмени униформи стояха там и чакаха.

— Няма нужда да го пипате — каза Ейбрамс. — Само се погрижете господин Рейнълдс да не се изгуби по пътя към изхода.

— Разбрано, сър — обади се единият.

Рейнълдс се обърна и отправи изтерзан поглед към Дейвид, но вторият охранител затвори вратата в лицето му.

— Леле — първи проговори съдия Роджърс. — Това е по-добро от телевизия, Дейвид. Трябва да ти го призная — знаеш как се прави шоу.

Ейбрамс се върна на мястото си и изпусна дълга въздишка. За миг Кейт го погледна измъчена. Отчаяно искаше да стане, да отиде при него, да го докосне. Но това беше бизнес и тя разбираше, че сега не може да го утеши. Щеше да му се наложи да се справи с положението, с всичко това.

Кариерата му, компанията му — той беше вложил живота си в тях. И сега светът му се тресеше нестабилно. Заради нея.

Затова тя се протегна към него по единствения начин, който й беше известен.

— Съдия Роджърс, Донал, Клейтън. Смятам, че това представлява една възможност.

Останалите лица около масата се обърнаха към Кейт. Тя изправи гърба си и каквото и вълнение да изпитваше в сърцето си, се опита да го превъзмогне. Сега не му беше времето. Искаше да покаже на Дейвид Ейбрамс, че тя си заслужава.

Искам да се изявя.

— Има имена, които можем да осигурим за женските списания. И бих искала да възложа големи нови корици за следващите броеве. Изхвърляме всичко, което не върви. Лично ще редактирам всички статии. Заедно със заместниците ми. Ще предложим изцяло нова визия във всички направления. Ще обявим, че се целим в бизнеса. „Модел“ и „Бюти“ имат отчаяна нужда от това. Ще заложим на новинарската история.

— Тук не може да се приложи същият подход като при „Лъки“ — обади се Донал Редсън. — Аз разбирам от бизнес, не от списания, но съм наясно, че не можеш да вземеш всички тези политически и обществени материали и да ги изсипеш в едно женско списание за мода. Освен ако не искаме продажбите да се сринат тотално.

— Не предлагам това. — Кейт почувства как ритъмът на сърцето й се забавя. Всъщност осъзна, че се чувства уверена, спокойна, вършеше работата си, действителната си работа. Защото беше добра. Беше родена за редактор. И Дейвид Ейбрамс току-що й бе предложил шанс да се изяви на голямата сцена.

И тя го обичаше заради това.

И щеше да оправдае доверието му.

— Ще се придържаме към същината. Тъкмо това направих с „Лъки“. То се справяше прилично, когато Емили за пръв път ме въведе в екипа. Аз просто взех душата на списанието и я изразих по начин, който би се продавал. Така че да вземем „Модел“. Как да направим от него любопитна за четене история? Какво може да го измъкне от обкръжението на „Вог“ и „Инстайл“? То стои в центъра, защото всъщност не може да се конкурира, няма какво ново да каже. Къде е нишата?

— Ти ми кажи — обади се Дейвид. Гневът вече го бе напуснал и върху лицето му играеше широка усмивка, истинска усмивка.

— Ще ми отнеме повече от една нова корица, за да разбера това. Засега искаме да започнем с голяма история. Това значи пиар. И начинът да го постигнем, е чрез размера. Много телевизионни токшоу предавания обсъждаха фотосесията на „Ел“, в която участваше модел с по-пълни и пищни форми. Темата беше за Америка, за анорексията. Можем да измислим нещо по-добро. — Идеята я завладя и думите й започнаха да се леят — с ентусиазъм и вълнение.

— Искам да сложим на корицата момиче, което носи размер 14. Или 16, ако е британка; техните размери са по-големи. Тя трябва да е гола. Ще я нагласим да позира като Ева. Със смокинови листа на гърдите и слабините. Или може като Венера в раковината си, ако намерим момиче с дълга коса. Ще го наречем „Истинската американка“. Ето ви подзаглавието. Право върху корицата.

Те я гледаха като хипнотизирани.

— О, и още едно нещо. — Кейт се усмихна; беше набрала скорост. — Снимката на корицата не трябва да бъде подобрявана чрез компютърни способи. — Това щеше да се случи за пръв път — корица, оставена без корекции. — И после из цялото списание ще спазваме тази тема. Никаква намеса в материалите. Целта е да се покаже на момичетата как модната индустрия ги мами, кара ги да се стремят към ниво, което на практика е непостижимо. Защото не е реално. Ще публикуваме статии за тийнейджъри и хранителни нарушения. Разкази от модели, пристрастили се към кокаина, за да останат слаби. Какво е да живееш на диета от диетична кола и цигари.

— Истинската американка. — Ейбрамс се ухили. — Мога да видя как темата се обсъжда в „Шоуто на Реджис и Кели“.

— Ще бъде още по-добре. Ще я видиш в „Шоуто на Опра“ — заяви Кейт. Сега тя беше самоуверена, ентусиазирана.

— Отзивът ще бъде огромен.

— Супер. Направи го! А какво ще кажеш за другите ни модни списания?

— При тях няма да мога да подходя от ъгъла с голямата новина, но ще предложа нещо, което би грабнало потребителя. Парите. „Вашата нова стая за сто долара — стил за без пари“. — Тя направи жест, все едно рисуваше във въздуха. — Драматични снимки „преди“ и „след“. И някаква нова рубрика: „Личен купувач“. Всеки месец избираме по една известна личност, даваме й бюджет, с който да преобрази една стая на някой от читателите. Примерно Анджелина Джоли взема хилядарка и осигурява на Айлин Уудс от Алабама нова кухня. Идеята със сигурност ще спечели популярност.

Мъжете кимнаха. Един-двама изправиха гърбове. Кейт почувства сила, най-неочаквано, усети собствения си талант, своята компетентност, сякаш заслужаваше да бъде тук, сякаш Дейвид Ейбрамс бе свършил добра работа, когато я бе избрал.

Беше главозамайващо.

— Да прегледаме другите точки от дневния ред — предложи Дейвид.

Когато закри съвещанието, Кейт стана, чувствайки се неловко. Тя заобиколи масата и се здрависа с мъжете там, прие поздравленията им. И накрая се изправи лице в лице с Дейвид.

Страстта й се зави в корема й като дим. Той я погледна. Лицето му беше неутрално, спокойно, но в очите му пращеше огън.

— Поздравления — каза той, стискайки ръката й. — Изпрати ми записки този следобед относно новите издания. И не разговаряй с пресата.

Тя кимна.

— Ясно.

Този дори и най-лек допир на ръката му върху нейната бе достатъчен за нея да се навлажни — тялото й се отваряше към него като цвете към слънцето. Но не можеше да ги остави да видят това, не можеше да остави другите членове на съвета да разберат. Първо трябваше да се докаже.

— Ще се видим по-късно — добави тя ведро.

Новият й кабинет беше един етаж под неговия. Поне нямаше да се налага да вижда Дейвид всяка минута, помисли си Кейт, като излезе от асансьора.

— Оттук. — Елегантна секретарка, на чиято табелка с името пишеше „Мийта“, я водеше през редица от открити офиси. Наоколо търчаха журналисти, закачалки с дрехи се бутаха напред-назад. Чуваха се шумни разговори, асистенти тичаха, разменяха се фотографии. От дясната страна, през стени от леко затъмнено стъкло, тя видя офисите на „Модел“ и „Бюти“; отляво беше „Хаус Стаил“ и три от техните други по-малки списания: музикалното „Саундчек“ и изданието за компютърни игри „Геймър Хевън“, сместени заедно с „Модърн Травълър“.

Врявата малко утихна, докато Кейт се придвижваше напред. Тя виждаше как разговорите спират, реакциите, когато пристигна.

— Това е кабинетът ви, госпожице Фокс. — Мийта отвори една врата в края на коридора.

Кейт ахна.

— Шегуваш се.

Не беше толкова голям като този на Дейвид, но почти. Същите прозорци от пода до тавана; огромни увеличени корици на женските списания; черно-бели фотоетюди на модели в съблекалня; големи плочки от полиран черен гранит; ъгловати снежнобели дивани и масичка за кафе с осветен плот от опушено стъкло. Бюрото беше издялано от масивен абанос и върху него имаше огромен монитор, а зад него — ергономичен стол. Отстрани Кейт погледна през една отворена врата към цяла баня; виждаше душ и тоалетка с огледало, покрито с лампички.

— Айрис обичаше да си оправя грима — обясни Мийта. Кейт погледна към една асистентка, която подсмърчаше и бършеше очите си, докато опаковаше кашони в единия ъгъл. — Това беше нейният кабинет, разбира се. Сега е ваш. Това е Силвия-Елис. Тя събира личните вещи на Айрис. Беше нейна асистентка.

Червенокосата хвърли убийствен поглед на Кейт.

— Ще ви оставя да се настаните — обяви Мийта, след което се обърна и излезе.

— Здравей — каза Кейт.

— Здравейте, госпожице Фокс — отвърна Силвия-Елис. — Трябва да ви кажа, че поисках да ме преместят. Айрис Хоги беше страхотна шефка.

— Колко дълго работи за нея? — попита Кейт неутрално.

Другото момиче отметна глава.

— Пет години.

— Като нейна асистентка?

— Да. И се грижех за нея по всякакъв начин — изтъкна гордо Силвия-Елис.

— Но тя не се е погрижила за теб — каза Кейт.

— Моля?

— Мисля, че ме чу. Пет години, а си все още асистентка. Виждаш ли, ако аз имах асистентка, която да се грижи за мен по всякакъв начин, щях да я повиша. Харесваш ли модата?

Момичето се премести от крак на крак, вперило поглед в нея. Очевидно смутено.

— Ъъъ… разбира се. Искам да кажа, че това е моята страст. Затова си обичах работата. „Модел“ е страхотно списание, а Айрис…

— То е било основано от Дейвид Ейбрамс. Айрис беше добър редактор. А аз искам да бъда страхотен редактор. И ще ми е нужна асистентка, която да прави повече неща от кафе. — Очите на Кейт затрептяха към коленичилото момиче. — Айрис ти е давала доста неща от шкафа с мострите, нали?

Силвия-Елис кимна.

— Откъде знаете?

— Защото си облечена с това изключително кожено сако на „Емпорио Армани“ от миналогодишната зимна колекция, с тази пола, която, мисля, е на „Патриция Пепе“ от Флоренция. А обувките ти са „Джими Чу“.

Момичето зяпна от изненада.

— Виждаш ли, аз също обичам модата. И знам, че и ти я обичаш. Но тя е нещо повече от носене на безплатни дрехи. Искаш ли да пишеш, да забелязваш популярните теми? Тогава трябва да се развиваш. А Айрис ти е запушила устата с „Прада“.

— Никога не съм мислила за това по този начин — призна Силвия-Елис.

Кейт вдигна рамене.

— Загубих редактора си. Следващите две седмици ще са наистина напрегнати. Ще трябва да сътворим новите броеве на няколко списания, да направим сензация, да наемем нови хора за всяко издание. Ще ми е нужна страхотна асистентка. По-добра от страхотна — направо от световна класа. Просто нямам време за сръдни. Ако поискаш да останеш, супер. Ако ли не и пожелаеш да те преместят, ще назнача някой друг. Но ако искаш да се задържиш при мен, имаме много работа, която започва още от днес.

Силвия-Елис се изправи. Тя погледна към Кейт с уважение.

— Мисля, че искам да остана с вас.

— Добре. Тогава извикай заместник-редакторите на „Модел“ и „Бюти“. И ми намери списък с топ десет на възпълните модели в Америка…