— Е, имаш сексуална връзка с нея. Не е ли така? Кейт Фокс ти е любовница?

За първи път в живота си Дейвид Ейбрамс изгуби ума и дума.

Жаклин Молтрано, бившата му любима, бившата му приятелка, бившата му партньорка в леглото, бившето му гадже, бившата му служителка, му отправи усмивка, изпълнена с отрова, омраза и ненавист, което го шокира.

— О, точно така, Дейвид — каза тихо тя. — Разполагаме със снимки. И утре сутринта цял Манхатън ще може да ги види.

Мили боже, помисли си Ейбрамс. Кръвта във вените му се смрази. Положението беше зле, наистина зле. Той започна да обмисля проблема, шока. Замисли се за Кейт. Това щеше да я отнесе като приливна вълна.

— Не обсъждам личния си живот — заяви той.

— Така ли? — Жаки пак се усмихна. — Предполагам, че си единствен. Защото утре всички останали в Манхатън, освен теб, ще обсъждат личния ти живот. Какво ще кажеш на акционерите, които може да се поинтересуват защо не си дал на серийната си златотърсачка цветя или диамантена брошка вместо пълния контрол над списанията?

Той я погледна.

— Това не ти приляга, Жаки.

— Напротив, идеално ми приляга — отвърна рязко тя.

— Все още си неомъжена — изтъкна той и със задоволство забеляза как очите й се присвиват от гняв. — Искаш коментар? Кейт беше най-добрата за работата. Точка.

— Успех в обясняването на това на акционерите ти в заседателната зала след малко — отговори тя. — Виждаш ли, възползвах се от свободата да се отбия при тях преди мъничко. Наистина нямаш много охрана на този етаж. За разлика от тази пред заседателната ти зала.

Ейбрамс преглътна въпроса, който искаше да зададе, но тя го прочете по лицето му и се засмя.

— Как влязох ли? Просто се представих в приемната като асистентка на господин Уотсън от благотворителния тръст „Фардинг“. Нужно е само малко въображение. Вероятно Кейт Фокс има същото мото. Но да не се отплесвам. — Тя нададе кратък триумфален смях. — Показах им някои от снимките, снабдих ги с малко информация как е преминало съвещанието ти… позволих им да хвърлят един поглед на утрешния вестник. Ти обаче ще трябва да изчакаш, докато излезе, за да си вземеш едно копие. Но мога да те уверя, че всички те намират материала за доста увлекателен. Мисля, че искат да си побъбрят с теб…

— Охрана — викна рязко Дейвид Ейбрамс. Двама охранители се насочиха към тях.

— Тази дама няма работа в сградата. Придружете я до изхода, моля.

— Оттук, госпожице — каза единият.

— О, не се тревожете, момчета, отивам си — заяви Жаки, като се подсмихна самодоволно. — И той също.

Дейвид Ейбрамс стана и се загледа след нея с ужасно чувство в стомаха. Пак си помисли за Кейт, за кратко. После се обърна и тръгна по коридора, за да се срещне с главните си акционери.



„Уолстрийт“ кипеше от оживление.

Аналитиците не спираха да обсъждат сделката. Харесваше им онова, което виждаха. Търговците се надпреварваха да разграбват всяка акция в „Ейбрамс“, в „Броудър“.

— Истинският въпрос е защо той не го е направил още преди години.

— „Ейбрамс“ е основен материал за поглъщане. Средно голям издателски отдел… борбата е за мажоритарния дял.

— И знаеш ли, Лусия, на Дейвид Ейбрамс наистина му предстои сериозна борба, за да запази контрола над компанията си. На този етап той притежава по-малкия дял… големи и малки инвеститори са явно разгневени заради сензационните изявления, които се появиха тази сутрин в обикновено сериозния „Уолстрийт Джърнъл“.

— Това е точно така, Чък. — Разкошната брюнетка отправи поглед към колегата си, с когото коментираха новината. — Историята е най-обсъжданата на „Уолстрийт“, като в нея се смесва темата за отмъщението, парите и възможните романтични връзки с онова, което изглежда като вероятност за ожесточена битка за поглъщане. Дейвид Ейбрамс и Маркъс Броудър са като Давид и Голиат на корпоративната джунгла, като средно голямата „Броудър“ се стреми да погълне по-малката динамична дейност на корпорация „Ейбрамс“. Но двамата мъже имат много повече общи неща помежду си от списанията и парите. „Джърнъл“ твърди, че известната редакторка Кейт Фокс, наскоро повишена от Ейбрамс…

— Която при това бе предизвикала бурна драма на съвещанието, на което подадоха оставки някои от ключовите играчи в компанията — намеси се Чък с широка усмивка към камерата.

— … че Кейт Фокс е тайна любовница на господин Ейбрамс. Тя е също така и бивша съпруга на Маркъс Броудър. Историята, публикувана в „Джърнъл“ днес, е достойна за сценарий на сапунена опера.

— Старшият редактор Айрис Хоги очевидно е била принудена да напусне след повишението от Ейбрамс на предполагаемата му любовница.

— А уважаваният главен финансов директор Тим Рейнълдс, служител от петнайсет години, също е подал оставка, очевидно в знак на протест срещу отказа на Ейбрамс да приеме солидната оферта от Броудър.

Лусия се усмихна в камерата, лъскавата й черна коса се спускаше край кремавата кожа на лицето й.

— Остава тепърва да разберем какви в крайна сметка ще са реакциите на инвеститорите и аналитиците.

— Всъщност след тазсутрешните снимки на господин Ейбрамс и госпожица Фокс, целуващи се пред апартамента й, чуваме, че един от хедж фондовете се готви да съди Ейбрамс на основание некомпетентно корпоративно ръководство, неправомерно назначение и измама — подсмихна се другият журналист.

— Определено съществуват прекрасни условия за битка за превземане на една от по-вълнуващите малки компании. Защото Маркъс Броудър обяви днес, че увеличава офертата си към всички акционери, като вече наддава не само за издателския отдел на Ейбрамс, а за цялата компания. Той даде ясно да се разбере, че промените в ръководството ще са задължителни. В случай че Броудър успее, Дейвид Ейбрамс определено ще е извън играта.

— А сега да преминем към другата голяма история — правителствените облигации. Застрашени ли са те, Лусия?

Кейт вдигна дистанционното и изгаси телевизора. Чувстваше се ужасно зле, чак й се повдигаше. В кабинета й със стъклени стени — старото владение на Айрис Хоги — служителите умишлено я избягваха с наведени глави и извърнати погледи. Уж се намираха в редакция на списание. А сякаш бяха в морга.

Тя се приближи до прозорците. Долу на улицата ясно се виждаше малката група журналисти, струпани на тротоара. Имаше и един-два снимачни екипа. Тази история допадаше на всички — от клюкарски хроникьори до сериозни журналисти, пишещи в областта на финансите.

Трябваше да й го признае. Жаки бе свършила адски добра работа.

Дейвид беше сложен да се пече на огъня.

И миналото на Кейт. Беше се върнало, за да я преследва.

„Джърнъл“ бе разтворен върху бюрото й. На страниците се виждаха отпечатани уличаващите снимки, заобиколени от класическата статия на Жаки в характерния й подъл, саркастичен стил — Кейт пред собствения си апартамент, наведена назад, целуваща за довиждане Дейвид Ейбрамс в ранната утрин; сградата, където го бе срещнала за първи път и която той притежаваше; Ейбрамс, който се прокрадваше късно вечерта в жилището й с нахлупена бейзболна шапка; Кейт, облечена със скъпа рокля от щраусови пера и сатен, накичена с ценен рубинен комплект бижута по ушите, шията и пръстите; Кейт в миниатюрна, оскъдна кожена рокля пред един от най-популярните нощни клубове отпреди пет години, хванала под ръка богаташко синче; Кейт с бейзболист на „Ню Йорк Метс“; Кейт със звукозаписен магнат; Кейт с известен бизнесмен в областта на недвижимите имоти; Кейт с още петима други богати мъже. Винаги облечена в нещо прилепнало и разголено. Винаги на високи токчета. Показваща щедро деколтето си, в рокли, впити плътно около задника й. Достатъчно модерна, за да не изглежда евтина и развлечена, но въпреки това посланието на фотографиите беше съвсем ясно — Кейт Фокс беше най-успешната златотърсачка в Ню Йорк.

А Дейвид Ейбрамс беше най-заблуденият тъпак.

Лицето й поаленя, когато погледна статията. Животът й в картини, придружени от нахални думи.

„В списание «Кюти» госпожица Фокс работеше като редови щатен автор. Заплатата й възлизаше на скромните четиридесет хиляди долара годишно. Въпреки това запознати със ситуацията разказаха на «Джърнъл», че госпожица Фокс е имала навика да посещава най-скъпите барове в Ню Йорк, облечена от глава до пети в скъпи дизайнерски дрехи и обувки… осигурени, както се предполага, от върволицата от богати мъже до нея…“

Жаки бе забила ножа до дръжката. Материалът беше перфектно изобличителен.

Даже бе по-лошо, помисли си Кейт, защото си беше истина.

„Докато Кейт се забавляваше, приятелката й Емили Джоунс работеше. Успехът на списание «Лъки» е единственият професионален триумф, оставен пред прага на госпожица Фокс, и фиктивната причина за повишението й. Но същинските концепции, служители, журналисти и силни продажби на списанието бяха създадени от друг. Макар че печелеше много повече, Емили носеше дрехи на «Гап» и вечер си стоеше вкъщи. Въпреки това Кейт Фокс получи всички заслуги за доста закъснялото разрастване на едно вече успешно начинание. Аналитиците с право ще се запитат дали това заслужава внезапното главоломно повишение, което тя очевидно е получила от поредния си любовник…“

Къде беше Дейвид? От излизането на статията той не се бе обаждал, не й беше пращал съобщение. На горните етажи на сградата цареше хаос, асистенти търчаха нагоре-надолу, телефоните звъняха на пожар, корпоративният му съвет се бореше да овладее положението. Никой не разговаряше с нея. И Кейт не смееше да пита. Той може би бе затворен в някоя стая с още адвокати; може би се срещаше с големите инвеститори, разговаряше с дистрибуторите, банкерите, брокерите или нещо друго.

„И защо да ми се обажда?“ — запита се нещастно Кейт. Бе рискувал всичко и ги бяха хванали. Сега покрай тях всичко се сгромолясваше. Беше истинска катастрофа. И щом Дейвид Ейбрамс вземеше този вестник, изправен пред краха на компанията си, той щеше да види всичко, което бе изложено сега върху бюрото й, изобличаващите снимки, целия й живот в снимки…

Всички богати момченца. Магнатите. Тичането й след богаташите до появата на голямата риба Маркъс Броудър, собственият й мегазаможен принц от приказките, от когото се очакваше да спаси живота й…

И който се канеше да съсипе този на мъжа, когото обичаше тя.

Това беше глупаво. Толкова ужасно глупаво. Маркъс нямаше нужда от тази компания. Кейт знаеше, че не става въпрос за Ейбрамс. Ставаше въпрос за нея.

Можеше да се измъкне през задния вход на сградата. Тя звънна на асистентката си.

— Ще изляза от офиса за малко.

— Да, госпожице Фокс — отвърна момичето с предпазливо неутрален тон. Никой нямаше да тръгне да оспорва намерението й, нали така?

— Телефонът ми ще е изключен. — Точно сега не й се разговаряше с журналисти. — Просто приемай съобщенията. Казвай, че съм на съвещание.

И наистина отиваше на съвещание. На едно от най-важните съвещания в живота си.

Двадесет и четвърта глава

Божичко, това си беше проклет кошмар.

За Дейвид Ейбрамс не бе характерно да преувеличава нещата. Дори в главата си. Но паниката, която цареше на етажа с директорските кабинети, не беше от най-приятните. Инвестиционните му банкери се скупчиха в единия край на кабинета му, крещейки по мобилните си телефони. Адвокатите му бяха в другия край, седнали на някакви временни бюра, набързо докарани за целта. Дори личният му брокер се бе появил.

— Акциите се покачват. С две осми през последните пет минути.

— Броудър вдигна офертата си! — изкрещя един банкер от ъгъла. — Седемдесет и пет за акция!

— Мамка му. Уостайн продават — извика друг към Ейбрамс. — Не мога да ги разубедя.

Проклятие. Братята Уостайн притежаваха осем процента от акциите му, което си беше сериозен дял.

— Свържи ме с Джейкъб Уостайн — извика Дейвид на асистентката си. Тя набра няколко цифри на телефона си. Той виждаше изписаното на хубавото й лице притеснение, предизвикано от напрегнатата обстановка. Работното й място нямаше да оцелее след оттеглянето му.