— Колко жалко, господине, че сте толкова неприятен и не криете лошото си възпитание. Съпругът ми и аз спряхме в хана ви, само защото той е болен. Уверявам ви, че никога повече няма да дойдем тук, освен по същите причини, разбира се което е малко вероятно, защото…

Колин избухна в смях и я хвана за ръката.

Съвсем скоро той се унесе в размисъл. Синджан реши, че не трябва да го безпокои. Той продължи да мълчи през целия ден, вечерта и на следващия ден. Съзнанието му бе обсебено от мисли, които не бяха свързани с нея, и тя реши да го остави спокойно да реши проблемите си, каквито и да са те. Но когато те спряха да нощуват и той поръча две отделни стаи, без да обясни защо го прави, тя сериозно се притесни. Въпреки това не го попита защо постъпва така.

Късно следобед на следващия ден каретата се носеше към Грантхам, когато той се обърна към нея и изплю камъчето.

— Дълго разсъждавах върху това, Джоан. За мен ще бъде трудно, но трябва да го направя, за да се освободя от малкото действителна вина, която изпитвам. Злоупотребих с гостоприемството на брат ти като се измъкнах от дома му като крадец през нощта и отвлякох сестра му. Не, моля те, не ме прекъсвай. Нека свърша. Накратко, по никакъв начин не мога да оправдая постъпката си. Но има едно нещо, което ще ми помогне да запазя достойнството си и да съхраня себеуважението си. И то е да те запазя невинна до първата брачна нощ.

— Какво! Искаш да кажеш, че съм те оставила ден и половина да си разсъждаваш, да мълчиш като пън и всичко, което си успял да измъдриш е тази невероятна глупост? Колин, чуй ме, ти не познаваш братята ми. Ние трябва, тоест ти трябва да ме направиш своя съпруга, й то още тази нощ, защото в противен случай…

— Я стига! Държиш се така, сякаш искам да те подложа на адски мъки, а не да запазя проклетата ти непорочност. Това не е никаква глупост нито невероятна, нито каквато и да е друга. Няма да те опозоря по този начин. Няма да опозоря и семейството ти. Чувството за собствено достойнство е в кръвта ми, било е в кръвта на цели поколения Кинрос. Когато са убивали, когато са водили жестоки битки през вековете, то винаги се е спотайвало някъде дълбоко в природата на всеки Ешбърнхам. Знаеш много добре, че трябва бързо да се оженя, за да спася фамилията и имотите си от нахлуващите с измама Макферсонови, но това не е оправдание да се отнеса като безотговорен развратник с една невинна девойка, която все още не е моя законна съпруга.

— Кои са Макферсонови?

— По дяволите, не исках да ги споменавам. Забрави за тях.

— Но какво ще стане, ако Дъглас ни догони?

— Ще се разбера с него, когато му дойде времето, ако въобще му дойде времето.

— Разбирам това — за достойнството. Наистина те разбирам, Колин, но, мисля, че има и нещо друго. Съвсем ли не ме харесваш? Знам, че съм висока и доста слаба за твоя вкус, но…

— Не. Нито си висока, нито си слаба. Просто остави всичко да върви но реда си, Джоан. Решението ми по този въпрос е категорично. Докато не се оженим, няма да те пипна с пръст. Това е.

— Слушам, уважаеми господине. Но и аз също съм категорична — моята неприкосновеност ще остане един спомен, докато стигнем Шотландия. Това, че си мислиш, че просто ще се разбереш с Дъглас, ако ни догони, е направо неразумно. Не познаваш брат ми. Вярвам, че съм умна и че съм проявила достатъчно съобразителност как да му се изплъзнем, но той е хитър като лисица. Моята девственост е нещо повече от стъпка към брака. Просто се налага веднага да ме освободиш от нея. Становището ми по този въпрос не търпи никаква промяна. И така, кое решение ще следваме?

Искаше й се той да се разкрещи, както биха направили Дъглас и Райдър в същата ситуация, но Колин каза спокойно с леденостуден глас.

— Моето. Аз съм мъжът. Ще ти бъда съпруг, което означава, че си задължена да ми се подчиняваш. Може да започнеш с подчинението още от сега. Без съмнение това ще се отрази благоприятно на характера ти.

— Никой не е разговарял с мен по този начин, само майка ми, а съвсем спокойно на нея можех и да не обръщам внимание.

— Но на мен не можеш. Не се дръж като дете. Имай ми доверие.

— Въпреки че не крещиш, ти си същият тиранин като Дъглас.

— Тогава трябва да проумееш, че единствената ти възможност е да си затваряш устата.

— Тогава си извади сам конците — каза тя разгневена и се обърна с лице към прозореца.

— Ти си една досадна английска глезла. Трябваше да се досетя по-рано за това. Разочарован съм, без да съм особено изненадан. Можеш да се отметнеш от брака, скъпа, наистина можеш да го направиш с проклетото си английско достойнство. Ти не само говориш без заобикалки, ти си кавгаджийка, когато събитията не се развиват по твоя угода. Освен това си грубиянка и злобарка. Започвам да се съмнявам дали парите ти си заслужават тормоза, на който ще бъда подложен в един съвместен живот с теб.

— За какъв тормоз, ми говориш, безмозъчен дръвнико! Само защото не съм съгласна с теб, и ти решаваш, че съм досадна глезла, злобарка и всички останали определения, с които току-що ме нарече?

— Значи се отмяташ! Чудесно, можеш да кажеш на кочияша да обърне каретата.

— Не, по дяволите. Това е най-лесното. Аз ще се оженя за теб и ще ти покажа какво означава вярност, доверие и отстъпчивост.

— Нямам, навик да се доверявам на жени. Вече ти казах, че ми харесваш, но за нищо повече от това не може да става дума. Трябва да си наясно. А сега, толкова съм изморен, че очите ми сами се затварят. Щом ще бъдеш моя жена, дръж се както се полага, ако обичаш.

— Като скръстя ръце в скута си и си въртя палците ли?

— Да, това е добре за начало. И си дръж устата затворена.

Тя го гледаше в пълно недоумение. Изглежда се опитваше да я принуди да се откаже. Но тя добре знаеше, че този брак е жизненоважен за него. Сигурно беше проява на мъжко своенравие. Освен това и за нея женитбата беше единственият избор. Искаше й се да изкрещи с цяло гърло колко е късно вече за нея да се отказва, защото вече му бе подарила сърцето си. Тя обаче нямаше намерение да му позволи да се превърне в тиранин за нея. Ако сега му признаеше любовта си, все едно да падне в краката му и да му се моли, от което, без съмнение, той щеше да се превърне в същински Чингиз хан. О, да, нямаше нещо за тираните, което да не й беше известно, въпреки че напоследък Дъглас все по-рядко се държеше като такъв. Но още си спомняше първите дни на брака му с Александра. Твърдо решена какво поведение трябва да следва, Синджан хвърляше коси погледи към Колин, но не проговаряше. Беше няма като риба. Колин прекара в сън, докато пристигнаха в страноприемница Златното руно в Грантхам късно същата вечер.

Синджан предположи, че Колин сам ще извади конците от раната си, защото той отново нае две отделни стаи, пожела й като предан съпруг, лека нощ и я остави пред вратата на нейната спалня. На следващата сутрин взе под наем кон, като просто и кратко й съобщи на закуска, че се отегчил от друсането в проклетата карета. Ха! Той се бил отегчил да пътува с нея. През целия ден яздеше до каретата. С нищо не показа, че кракът го боли. В Йорк Синджан също нае кон, готова да отстоява решението си в случай, че той възрази, но Колин само сви рамене, сякаш искаше да й каже: Това са твои пари. Няма да ме изненадаш, ако настояваш да ги прахосаш. Сега тя бе доволна от решението му да не минават през Лейк Дистрикт, въпреки че яростно го оспори, когато стана дума за това. Неговото желание бе да се прибере по-бързо у дома и нейните предупреждения, че Дъглас може да ги догони въоръжен с три пистолета и сабя, не го разколебаха. Докато вятърът развяваше косите й, тя си мислеше, че Лейк Уиндърмиър е доста романтична местност, където имат възможност да бъдат заедно. Безкрайният галоп на север с мълчаливия мъж, който яздеше непосредствено пред нея, нямаше нищо общо с представата й за бягство с любимия в Шотландия.

Сутринта отново яздиха пред каретата тъкмо пресякоха границата и навлязоха в територията на Шотландия, когато Колин дръпна юздите на своя кон и извика.

— Спри за малко, Джоан. Трябва да говоря с теб.

Бяха в подножието на планината Шевиот — ниски и голи хълмисти възвишения, които се простираха докъдето поглед стига. Беше красиво и пустинно. Наоколо не се виждаше жива душа. Нямаше и помен от селище. Въздухът беше топъл и влажен, ухаеше на пирен. Тя му каза:

— Радвам се, че не си отвикнал да говориш, като се има предвид колко отдавна не си го правил.

— Я да си затваряш устата. Имам впечатлението, че си ми ядосана, че не си лягам с теб, след като се имаш за млада дама от сой.

— Не е това причината.

— Тогава сигурно се цупиш, че не минахме през Лейк Дистрикт — смехотворна идея, която не може да заблуди даже идиот?

— Не, не се сърдя и за това. Кажи какво искаш да говориш с мен, Колин?

— Най-напред ми отговори дали още искаш да се омъжиш за мен.

— Ако откажа, ще ме насилиш ли да го направя? Само заради парите ми?

— Сигурно бих размислил върху този вариант, ако се наложи.

— Отлично. Тогава няма да се оженя за теб. Най-напред ще се срещнем в пъкала. А сега ме насили!

Той се усмихна за първи път от четири дни насам. Действително се усмихна.

— Признавам ти, че не си досадна. Твоето скандално поведение дори понякога ми е приятно. Добре, утре следобед, след като пристигнем в Единбург, ще се оженим. Имам къща на площад Аботсфорд, която е доста стара и порутена и която ще глътне бая пари, но не чак толкова, колкото замъкът Вер. Ще отседнем там и ще се погрижа да намеря свещеник, който да ни ожени. На следващия ден ще тръгнем за Вер.

— Добре — съгласи се тя. — Колин, искам да ти напомня отново и те моля да ми повярваш — Дъглас е умен и прозорлив, не е за подценяване. Той може да ни причака навсякъде. Изпълнявал е най-различни опасни мисии срещу французите. Предупреждавам те, че трябва да се оженим веднага и…

— Приключихме с този въпрос. Ще яздим до Вер, освен ако не си много разранена и да не можеш да яздиш. Ако се окаже така, ще пътуваш с каретата.

— Не разбирам какво ми говориш.

— Говоря за отнемането на… за нашата първа брачна нощ, за това, че ще кървиш.

— Ти умишлено си жесток, Колин. Нарочно си отвратителен и груб.

— Може би, но ти си вече в Шотландия, скоро ще станеш моя жена и ще разбереш, че ми дължиш вярност и подчинение.

— По друг начин се държеше, когато се видяхме за първи път. Като се разболя, беше дори приятен, въпреки че болестта те правеше, раздразнителен. А сега се държиш направо като глупак. Ще се омъжа за теб и всеки път, когато се държиш глупашки, ще правя по нещо, с което ще те накарам да съжаляваш за това.

Така, смяташе тя, всичко си отива на мястото. Обичаше го до лудост — факт, който добре знаеше, че му е известен и може би това беше причината да си позволява грубо държане с нея. Но тя нямаше да допусне недостатъците в характера му или мухлясалите му разбирания за отношенията в семейството да разрушат представата, която си бе изградила за него.

Той се засмя. Смехът му беше силен и звучен, смях на човек, който си знае цената и се величае пред човека до себе си. Отново беше здрав, чувстваше се силен и готов да покори света — с нейните пари.

— С нетърпение очаквам твоите опити. Но имай предвид, Джоан, че шотландците са господари в своите домове и пердашат жените си, както вашите почтени и любезни английски господа правят само понякога.

— Това е недопустимо! Нито един мъж, който познавам, не би вдигнал даже пръст срещу жена си.

— Била си закриляна. Но с времето всичко ще научиш — той реши да й обясни, че няма никакъв проблем да я затвори в някоя плесенясала стая в замъка, но замълча. Още не бяха женени. Погледна я, целуна я и заби шпори в хълбоците на коня си.

Пристигнаха в къщата на Кинросови на площад Аботсфорд в три часа на следващия следобед. През последния час от пътуването им ръмеше тих дъжд, но Синджан беше твърде развълнувана, за да обръща внимание на струйките вода, които се стичаха във врата й. Бяха минали по „Роял Майл“, която не отстъпваше по красота на лондонската „Боунд Стрийт“. През цялото време тя разглеждаше — с изненада и удоволствие — приятните дами и господата, които изглеждаха точно така, както тези в Лондон, а всички магазини бяха същите като лондонските. След това свиха наляво към площад Аботсфорд и се озоваха пред къщата на Кинросови — висока тясна сграда, изградена от стари червени тухли, която изглеждаше живописна с трите групи комини и покрива от сиви плочи. Прозорците бяха малки, всички със спуснати кепенци. Синджан предположи, че къщата е поне на двеста години.

— Красива е, Колин — каза тя и се плъзна на земята от гърба на кобилата. — Има ли конюшня за конете?

Първо се погрижиха за собствените си коне, а после платиха на кочияша и свалиха от каретата куфарите и сандъците с багаж. Синджан не спираше да говори от вълнение. Непрекъснато въртеше глава й гледаше към двореца на върха на хълма, удивляваше се, че го е виждала на картина целия обвит в сива мъгла, но сега се възправяше пред нея с цялото си величие, слава и могъщество и тя едва намираше думи да изрази възхищението си от гледката. Колин само й се усмихваше и се забавляваше с ентусиазма й, защото беше изморен, дъждът малко го дразнеше — въпреки че бе израснал с такъв дъжд, а дворецът с крепостта наистина заслужаваше внимание, но той просто си беше там, надвиснал над града и никой не се сещаше за него.