Портата отвори старият Енгъс, който през целия си живот бе служил на семейство Кинрос.

— О, господарю, добре дошъл — поздрави той. — О, Боже, младата дама, както виждам, е с вас. Ах, толкова лошо, много лошо, господарю.

Колин замръзна на място в очакване на най-лошото. Страхуваше се да чуе истината, но трябваше да попита:

— Откъде разбра за младата дама, Енгъс?

— Ах, милостиви Боже — простена старецът и отметна дългите кичури бяла коса, паднали върху кръглото му лице.

— Надявам се, че нямаш нищо против, че сам се поканих в дома ти. Твоят човек не ми даваше да прекрача прага, но аз настоях да вляза — каза Дъглас, който се появи иззад Енгъс. После се изхили през зъби и рече. — Хайде, влизай, кучи сине. А що се отнася до теб, Синджан, скоро ще усетиш опакото на ръката ми.

Синджан погледна разгневения си брат и се усмихна. Не й беше лесно, но успя да го направи. Не беше изненадана, че го вижда тук. Но по всичко личеше, че Колин направо е стъписан. Беше го предупредила, по дяволите! Сам си беше виновен, с неговото твърдоглавие. Синджан пристъпи напред.

— Здравей, Дъглас. Прости ми, че ти създадох толкова тревоги, но се страхувах от твоята непреклонност, която си склонен често да проявяваш. Добре дошъл в нашия дом. Да Дъглас, аз съм вече омъжена жена, омъжена по всеки един начин, бих допълнила, така че забрави за каквото и да било намерение да анулираш брака. Ще съм ти благодарна, ако се въздържиш да го убиеш защото съм твърде млада, за да остана вдовица.

— Дявол да го вземе! — брат й Райдър се изтъпанчи до Дъглас, готов да убива. За разлика от Дъглас, който вътрешно изгаряше от ярост, но външно запазваше спокойствие, Райдър беше червен като рак. Той изкрещя, — Това ли е негодникът, който бил тръгнал на лов за богата наследница? Той ли те отмъкна от Дъглас?

— Да, той — каза през зъби Дъглас. — Проклет да е твоят съпруг! По дяволите! Синджан, нямаш никакво време. Двамата с Райдър сме яздили като бесни за да те догоним. Лъжеш, Синджан. Само кажи, че излъга и още на мига тръгваме обратно за Лондон.

Колин влезе в собствения си дом и вдигна ръце.

— Хайде млъквайте всички! Синджан, отдръпни се. Ако братята, ти са решили да ме убият, ще го направят независимо от опитите ти да ме защитиш по женски с бръщолевене. Енгъс, иди донеси нещо за пиене. Жена ми, както и аз, сме жадни. Господа, или ме убивайте, или заповядайте в салона.

Това прозвуча толкова непринудено, че Синджан не успя да сдържи усмивката си.

— Никъде не виждам поставка за чадъри — каза тя, по Дъглас не откликна на шегата. Беше непреклонен, суров и изглеждаше безмилостен като палач.

— Райдър, това е съпругът ми Колин Кинрос. Както виждаш, той крещи силно също като вас двамата и прилича малко на Дъглас с тази разлика, че е по-красив, по-умен и по-разсъдлив от него.

— Глупости!

— Откъде знаеш, Райдър? Ти го виждаш за първи път. Колин, това е брат ми Райдър.

— Започва да става интересно — каза Колин.

Райдър внимателно се взираше в Колин, без да спира да вика.

— Само като го погледна, мога да преценя, че нищо от това не е вярно. В никакъв случай не е по-разсъдлив от Дъглас, по дяволите. Синджан ти си формена идиотка, момичето ми. Нека да ти кажа…

— Заповядай в салона, Райдър. Там можеш да ми кажеш всичко, което желаеш — Синджан се обърна към Колин и то погледна въпросително.

— От тук — каза той и ги поведе по тесния коридор, който миришеше на плесен, а прашният въздух напълни носовете им. Влязоха през единствената врата в стая, която само от любезност би могла да се определи като елегантно мизерна.

— О, Господи — каза Синджан, оглеждайки стаята. — Има хубаво разположение, Колин, но трябва да купим нови пердета, нови килими… Божичко, тези сигурно са осемдесетгодишни. Само погледни столовете — тапицерията им направо е изгнила.

— Млъкни!

— О, Дъглас, съжалявам. Плановете ми като господарка на дома не те интересуват, нали? Заповядай, седни. Както казах, добре дошли в новия ми дом. Колин ми каза, че къщата е на двеста години.

Дъглас погледна Колин и го попита:

— Добре ли си вече?

— Да.

— Заклеваш ли се, че си напълно здрав и си възстановил силите си?

— Да.

— Мили Боже! Проклет да си — Дъглас се нахвърли върху него и го сграбчи за врага. Колин не беше толкова глупав и бе готов да посрещне нападението. Паднаха на пода, от избелелия килим се вдигнаха облаци прах, започнаха да се търкалят като ту Дъглас, ту Колин вземаше надмощие.

Синджан погледна към Райдър, чиито прелестни сини очи се бяха присвили, изпълнени с ярост.

— Трябва да сложим край на това. И преди се е случвало. Ако не беше толкова опасно, щях да го приема за лоша мелодрама. Ще ми помогнеш ли? Това е недопустимо. Би трябвало да се държите като цивилизовани джентълмени.

— Забрави за цивилизацията. Ако твоят съпруг извади лошия късмет да повали Дъглас, тогава ще се намеся.

Синджан извика.

— Спрете! По дяволите!

Призивът й остана без видим ефект.

Тя панически се огледа. Търсеше някакво оръжие. Уви, нямаше нито поставка за чадъри, нито някоя друга разсъхнала се мебел, която би могла да използва, за да цапардоса с нея Дъглас по главата. Случайно погледът й попадна на това, което й трябваше. Внимателно вдигна малката табуретка, която едва се забелязваше зад канапето и я стовари с всичка сила върху гърба на Дъглас. Той изрева, рязко се изправи и впи поглед в сестра си, която сега беше вдигнала табуретката над главата си.

— Да не си посмял да го докоснеш, Дъглас. Ако го направиш, кълна се, че ще строша твърдоглавата ти кратуна.

— Райдър, погрижи се за ненормалната ни сестра, докато аз убия този жалък кучи син.

Но това нямаше да го бъде. Тежкото дишане, ругатните и сумтенето внезапно бяха прекратени от оглушителен изстрел на пушка. Той прозвуча в затвореното помещение мощно като топовен гърмеж.

Енгъс стоеше на прага с една стара, още димяща пушка в ръце. Огромна дупка зееше на тавана.

Синджан изтърва табуретката, която падна с трясък на пода. Погледна дупката и опушения черен таван около нея и се обърна към Дъглас.

— Достатъчно ли е голяма зестрата ми, за да поправим поне това?

ШЕСТА ГЛАВА

Стиснал здраво пушката, Енгъс стоеше в ъгъла на гостната, без да помръдне. Продължаваше да е нащрек, въпреки че вече бе оповестил намерението си.

— Простете, уважаеми господа, но Нейно благородие е вече Кинрос и въпреки че сте нейни братя, ако се наложи да гръмна някого, това ще е един от вас. Освен това сте англичани тузари, от което още повече ме сърбят ръцете.

Така е, установи Райдър, след като прецени положението, което съвсем не беше благоприятно за него и за Дъглас.

Колин и Синджан се настаниха един до друг на канапето с протрита и избеляла сива брокатена дамаска. Райдър и Дъглас седнаха срещу тях на два също толкова протрити стола. Подът между четиримата беше гол. Тишината в стаята беше изненада за всички.

— Оженихме се в „Гретна Грийн“ — наруши мълчанието Синджан.

— Друг път сте се оженили — отвърна Дъглас. — Дори ти, Синджан, не си толкова глупава, че да не се досетиш, че най-напред ще ви потърся там. Затова сигурно сте отишли на друго място.

— Грешиш. Знаех, че ще си помислиш точно това и ще тръгнеш направо за Единбург, за да откриеш преди нас къщата на Колин. Както виждаш, много добре те познавам, Дъглас.

— Това няма нищо общо с нашите намерения — каза Райдър. — Идваш ли си с нас у дома, малчо?

Колин повдигна въпросително черната си вежда.

— Малчо? Вие наричате малчо лейди Ешбърнхам, моята съпруга?

Синджан се намеси, като го потупваше по ръката — така, както според нея успокояват всички съпруги мъжете си.

— На братята ми им трябва време, за да свикнат с промените. Райдър ще бъде съвсем различен след година-две.

— Това съвсем не ме забавлява, Синджан.

— И мен. Аз съм омъжена. Колин е моят съпруг. Със сигурност тези проклети Макферсонови са автори на анонимното писмо до Дъглас, в което обвиняват Колин, че е убил жена си. Те са страхливци и мошеници и са решили да унищожат Колин на всяка цена. А какво по-добро начало от това да попречат на брака му с мен?

Колин я гледаше слисан. Тя направо го плашеше. Беше споменал Макферсонови пред нея един единствен път, а тя моментално навърза цялата история. Разбира се, той мълча почти три дена през които тя имаше достатъчно време да обмисли и подреди всичко което беше научила. Слава Богу, че не знаеше все още историята отначало до край.

В стаята влезе една много дебела жена с голяма червена престилка, която се спускаше направо от огромното деколте на черната й рокля чак до колената. Тя приветливо се усмихваше.

— О, вие сте тук, господарю. Най-после се завърнахте у дома. И тази сладка малка дама ще ви бъде съпруга? — тя направи реверанс, като включи в него и престилката СИ.

— Здравей. Как се казваш?

— Агнес, мила госпожо. Тук сме двамата с Енгъс. Върша всичко, което той не върши, а това значи — почти всичко. Вижте дупката на тавана! Моят Енгъс винаги се справя отлично с работата си. Някой от вас гладен ли е?

Всички в хор отговориха утвърдително и Агнес излезе. Енгъс не беше помръднал от мястото си в ъгъла и продължаваше здраво да стиска пушката пред гърдите си.

Чак сега Колин усети, че мълчи като ням. Той се изкашля. Намираха се в неговия дом, в края на краищата.

— Господа, желаете ли коняк?

Райдър кимна, а Дъглас отново сви юмруци и каза:

— Да. Добър контрабанден френски коняк, нали?

— Естествено.

Е, добре. Това вече е нещо, помисли Синджан, отдъхвайки си за миг. Мъже, които пият заедно, не могат да се бият — поне докато чашите са в ръцете им. Разбира се, можеха да ги захвърлят, но тя никога не беше виждала нито Райдър, нито Дъглас да правят това.

— Как са Софи, племенниците ми и останалите деца?

— Всички са добре с изключение на Еми и Теди, които се боричкали в плевнята, когато една бала слама се разместила и се стоварила с цялата си тежест върху тях. Слава Богу, няма счупени кости.

— Предполагам, че Джейн добре им се е накарала.

Джейн беше директорката на Брендън Хауз или Лудницата, както Синджан наричаше красивата триетажна къща, която се намираше на сто ярда от Чедуик Хауз — дома на Райдър, Софи и малкия им син Грейсън.

— О да. Джейн изпадна в дива ярост и заплаши, че ще им изтегли ушите и ще ги остави на хляб и вода щом им изчезнат синините. Мисля, че точно така ще направи, само че с буца мармалад към хляба. Софи целуна и двамата и също им се скара.

— А ти какво направи, Райдър?

— Само ги прегърнах и им казах, че ако още веднъж направят такава глупост, много ще им се разсърдя.

— Страшна закана — каза Синджан и избухна във весел смях. Тя стана и отиде при Райдър, наведе се, прегърна го силно и каза. — Толкова ми липсваше.

— Проклет да съм, малчо, страшно съм изморен. Дъглас ме измъкна от леглото, а Софи беше толкова топличка, толкова ми беше трудно да я оставя. На всичко отгоре брат ми настояваше да яздим сякаш самият дявол ни гони но петите. Каза, че ще те надхитри. Перчеше се, но ти спечели, нали?

— Заповядайте коняка си, милорд.

— Аз не съм лорд, Кинрос. Втори син в семейството съм, така че просто съм Благородие, въпреки че намирам това за много смешно. Наричай ме просто Райдър. Ти си ми зет, поне докато Дъглас реши дали ще те оставим жив. Не го взимай толкова присърце. Неотдавна Дъглас дълго мисли върху това дали да убие братовчед ни Тони Периш — наричаше го калпав педераст — но накрая се отказа:

Енгъс малко се отпусна.

— Тогава положението беше съвсем различно, Райдър.

Енгъс бързо се върна към бойната си готовност.

— Вярно, но Синджан е омъжена за него, Дъглас, няма мърдане. Знаеш, че тя не е от хората, които вършат половинчати работи.

Дъглас изпсува.

Енгъс пак се отпусна малко, защото знаеше, че псувните помагат на мъдрите мъже да излеят гнева си. Колин отиде до Дъглас и му подаде чаша коняк.

— Колко време смятате да останете? Не ме разбирайте погрешно. Като мои зетьове, сте добре дошли! — и останете, колкото искате, но къщата е оскъдно мебелирана и сигурно няма да ви е много удобно.

— Кои са Макферсонови? — попита Дъглас.

Колин отвърна сравнително спокойно.

— Родът им враждува с моя в продължение на няколко поколения. Всичко е започнало някъде около 1748 година, след битката при Кулоден. Тогава се проляла кръв, защото господарят на рода Макферсон откраднал любимия жребец на дядо ми. Враждата най-накрая бе прекратена, когато аз се ожених за дъщерята на сегашния земевладелец — Фиона Дахлинг Макферсон. Когато преди около шест месеца тя умря при загадъчни обстоятелства, баща й не ме обвини. Най-големият й брат Робърт обаче е зъл, неразумен, алчен и безскрупулен. Когато братовчед ми ме посети в Лондон, ми каза, че Макферсонови, предвождани от това копеле Робърт Макферсон, са нахлули в земите ми и са убили двама от моите селяни. Джоан е права. Почти е вероятно някой от тях да е написал писмото. Единственото, което недоумявам, е откъде са разбрали къде се намирам и кой от тези сополиви страхливци е успял да измисли такъв коварен план.