— Стомахът ми се успокои, докато Колин говореше.

— Така е добре. Виж какво, Дъглас. Сестра ти е много изморена, предполагам, че вече си забелязал.

Тишината, която настъпи, беше застрашителна. Двамата братя изпиваха с погледи ту зет си, ту малката си сестра — тяхната малка невинна сестра, тяхната съвсем доскоро малка невинна сестра. Налагаше се да преглътнат голям залък. Не им беше лесно. Най-накрая Дъглас въздъхна дълбоко и каза:

— Да, предполагам, че е. Почини си, Синджан. Ще се видим по-късно.

— Няма да превързвам раната, Джоан. Така ще зарасне по-бързо.

Тя погледна мъжа си и смело му се усмихна, но усмивката й беше нещастна и трогателна. Като видя това, Райдър свъси вежди.

— Никак не ми харесва всичко това — гласно обяви той. — Не те бива да хитруваш, Синджан. Освен това си лоша актриса и…

Точно в този момент в кухнята влезе Агнес и Синджан затвори очи от облекчение. На тримата мъже им бе дадено бързо да разберат, че са излишни, а на всичко отгоре са изцапали и масата с кръв. Горката млада господарка била ранена, а те се перчели като три петела пред една единствена кокошка.

Десет минути по късно Синджан лежеше в леглото в господарските покои, завита с три одеяла. Колин седна до нея. Беше замислен.

— Братята ти подозират, че всички тези стонове и прилошавания са били преструвка. Така ли беше?

— Да. Трябваше да направя нещо. Исках да припадна, но нямаше да ми повярват. Съжалявам, Колин, направих всичко, което можах. Не можем да им кажем истината. Само да се усъмнят и няма да си тръгнат оттук, освен ако не те цапардосат по главата и ме отвлекат. Не можех да го допусна.

Той се засмя, въпреки че беше изненадан от дързостта й.

— И ми се извиняваш, защото стреляха по теб и ти се опита да заблудиш братята си? Не се тревожи. Включвам се в играта. Почини си, докато поговоря е тях. Съгласна ли си?

— Само ако ме целунеш.

Той се наведе и я целуна — със същата бегла целувка както в черквата, все едно, че целуваше леля си или собствената си сестра, стига да имаше такава.



Синджан не спеше, когато Колин влезе в спалнята. Беше уплашена и разтревожена и затаи дъх. Той се приближи до леглото и се вгледа в нея. В ръката си държеше свещник.

— Посиняваш. Поеми си дъх.

Тя издиша със свистене въздуха, който беше задържала в гърдите си и каза:

— Май забравих, че трябва да дишам.

— Как е раната?

— Добре. Усещам я малко да пулсира. Мисля, че вечерята мина добре. Ти как смяташ?

— Не можеше да бъде по-добре, след като братята ти се редуваха един след друг да разглеждат бузата ти. Но поне Агнес сервира великолепна вечеря.

— Всичките ми пари вече в твои ръце ли са?

Според Колин въпросът беше съвсем неуместен, но въпреки това той кимна.

— Дъглас изготви кредитно писмо на мое име. Освен това утре ще се срещне с управителя на Шотландската банка. Ще се погрижи неговият адвокат да ми изврати цялата информация, която ще ми трябва за бъдещите финансови сделки, както и отчет за състоянието на капиталовложенията ти. Всичко е уредено. Благодаря ти Джоан.

— Успях ли да задоволя очакванията ти? За моето богатство?

— Бих казал дори, че си повече от подходящата богата наследница. Само завещаните от леля ти Маргарет пари те правят една от най-богатите млади английски дами.

— Какво ще правиш сега, Колин?

Той остави свещника и седна до нея.

— Студено ли ти е?

Нежно погали с пръсти гладката кожа около зачервената, драскотина.

— Много съжалявам за това. Трябва да поговорим по този въпрос. Надявам се, че куршумът е бил предназначен за мен, а ти, си се оказала, на пътя му в последния момент.

— Добре, но аз съвсем не искам да се надявам да е било така! Не искам да има някой, който се опитва да те убие. От друга страна, не искам и мен да убият — тя замълча, сбърчи чело и се вглъби в себе си.

— Какво има?

— Ами твоята рана. Ако не е било само обир? Ако е било един от всичките опити да те убият?

Той поклати глава.

— Недей да ставаш толкова мнителна. Лондон е отвратителен град, в интерес на истината, и аз въобще не се намирах в някой първокласен квартал, когато това стана. Не, това си беше просто един дребен престъпник, който търсеше начин да напълни кесията си, и случайно ме бе набелязал за жертва. Нищо повече. А сега, искаш ли да те любя? Все пак това е първата ти брачна нощ.

Само така мислите й ще се втурнат в друга посока, помисли Колин и погледна новата си невеста. Беше облякла бяла ленена нощница, която нямаше нищо общо е прелъстителния тоалет на една младоженка, и която стигаше едва ли не до брадичката й. Дългата й разрошена коса падаше свободно почти до средата на гърба й, а няколко къдрици се виеха върху раменете й. Той взе косите й в шепи и ги поднесе към лицето си. Косата й беше мека, гъста и ухаеше на жасмин.

— Толкова много цветове — каза той с пълното съзнание, че сега — след като вече не й се налага да бъде смела и жертвоготовна, за да го спаси — тя изпитва боязън от предстоящите събития. Знаеше, че ако преди й бе позволил, беше твърде вероятно тя сама да съблече дрехите си, да го намести да легне по гръб и сама да свърши всичко. И щеше да го направи единствено за да го защити и да му даде своите пари. Беше мила, откровена, решителна и по-умна, отколкото беше необходимо. Трябваше да бъде строг с нея — тя вече беше негова съпруга — защото иначе можеше да добие власт над него, а това той никога не би допуснал. Въпреки всичко не можеше да си представи как я заключва в някоя от плесенясалите стаи на кулата.

Извади голям късмет, че я откри. Нямаше никакво съмнение. После помисли за куршума, който бе улучил каменната плоча на паметника и отчупил парчето, което я бе наранило. Какво щеше да стане, ако парчето олово беше улучило нея? Или пък каменният къс се бе забил в окото й? Той прогони тези мисли. Това не се беше случило. Възнамеряваше да се погрижи за нейната безопасност веднага щом братята й си тръгнат утре сутринта. Малко след тях и те двамата щяха да отпътуват за Вер. Замъкът беше единственото място в Шотландия, където можеше да бъде спокоен, че не я заплашва никаква опасност.

Той се наведе и я целуна. Тя трепна и леко отвори устните си, но той не прие поканата. Продължи нежно да я целува, като галеше с език долната й устна. Спря да я целува, чак когато усети, че тя започва да се отпуска. Не искаше още да я докосва. Отново напълни шепите си с гъстите й къдрици и зарови лицето си в тях. После повдигна глава и каза:

— Много си хубава, Джоан, наистина си много хубава. Бих искал да те видя цялата.

— Не ти ли стига лицето ми засега?

— Искам изцяло да се насладя на прелестта ти — но се досети, че е пропуснал да запали камината. Щеше да му достави голямо удоволствие да я гледа до насита, легнала по гръб гола в леглото, но тогава тя щеше да се простуди. А това не биваше да става. Вместо това й помогна да изхлузи нощницата си през главата, бутна я внимателно да легне назад и я зави до кръста. Искаше да гледа, да докосва и да целува гърдите й.

— Нека да те огледам.

Но на Синджан това не й хареса. Тя покри с ръце гърдите си. После разбра, че постъпва глупаво и моментално изпъна ръце покрай тялото си. Той беше напълно облечен, а тя лежеше чисто гола пред него. Тя почти губеше контрол над себе си, а той се владееше напълно. Това никак не й харесваше.

Колин се изправи и се загледа в гърдите й. Гледаше ги, без да ги докосва.

— Много са хубави — само отбеляза той, без да дава израз на възхищението си. Беше изненадан, че са толкова големи. Тя ходеше като момче, стъпваше игриво без никакво кокетство, не полюляваше предизвикателно ханшове като жена. Но гърдите й наистина бяха прекрасни — едри и стегнати, с нежни тъмнорозови зърна.

— Колин?

— Това плахо гласче действително ли е на жената, която искаше да ми смъкне панталона, за да бъде с мен още в мига, в който напускахме Лондон?

— Да, но сега не ми харесва. Различно е. Вече нямаме причина да го правим. Още повече, че ти ме зяпаш.

— Доколкото си спомням, ти също се беше опулила в мен, само че завивките ми бяха смъкнати до глезените. Тогава ти ме гледа до насита, нали? И беше напълно облечена, докато го правеше, нали?

— Отначало не. Първо бях с нощница.

— Но не ме зави, докато не ти омръзна да ме гледаш…

— Говориш глупости, Колин. Можех да си те гледам още часове наред.

Той не намери остроумен отговор на обяснението й и предпочете да замълчи. Наведе се и без да я докосва, нежно пое с устни връхчето на едната й гърда. Помисли, че ще се опита да го отблъсне, но тя само потръпна и повече не помръдна.

— Какво правиш, Колин? Това е…

Той опари лицето й с топлия си дъх и тя остана с отворена уста на средата на изречението.

— Това е моята прелюдия — каза той и отново наведе глава да продължи приятното си занимание. Ноздрите му се изпълниха с нейния аромат и той започна да я целува още по-настойчиво.

— О, Боже, Колин, това усещане е много особено.

— Така е. Надявам се, че ти приятно.

— Не знам. Може би. Не, приятно не е точната дума… О, Боже…

Той много внимателно пое гърдата й в ръката си и я поднесе към устните си. Когато вдигна глава, за да я погледне в лицето, забеляза белотата й, която се открояваше върху тъмната му кожа. Бяха толкова различни.

Може би нямаше да се окаже чак толкова ужасно, че си има съпруга. Искаше да бъде в нея, още сега, още в този миг, но знаеше, че трябва да почака. Знаеше, че жените се нуждаят от насърчаване, най-вече да ги галят между бедрата. Знаеше още, че иска да опита вкуса й, да опознае с устни и език нежната й плът.

За прелюдия това, което бе направил досега, беше предостатъчно. Време беше да пристъпи към същинската работа. Изправи се бързо и застана до леглото. Няколко минути мълчешком и с наслада съзерцаваше своята нова невеста — тази, която не беше желал, но която беше спасила него, рода му и бъдещите поколения на този род. Започна да се съблича с усмивка на устните си, без да отмества погледа си от прекрасните й сини очи — шербруковосини, както беше чул да им казват в Лондон — които сега бяха пълни с очакване и огромно вълнение. Но освен вълнение и очакване, в тях видя и предпазливост, дълбоко загнездена там — дълбоко в очите й, които следяха всяко негово движение. Съблече ризата си, след това седна, за да събуе ботушите си. Не се обърна, докато свали и панталона си. Нито за миг не отмести погледа си. Когато остана чист гол, той се изправи и се усмихна с ръце, отпуснати свободно до тялото.

— Гледай ме до насита, мила моя.

Синджан вдигна поглед към него. Гледаше го неотстъпно. След това поклати глава и с неприкрит ужас каза:

— Това никога няма да стане, Колин. Не може.

— Кое няма да стане? — той проследи погледа й и сведе очи надолу. Изненада се от възбудата си, та нали още не бяха започнали. Природата се бе оказала доста щедра по отношение мъжествеността му и въпреки че досега жените винаги изпадаха в буйна радост още щом го видеха, той се досети, че една невинна девойка едва ли би приела това със същия ентусиазъм, поне не първия път.

— Това — каза Синджан и посочи с пръст, въпреки че не беше необходимо чак такова уточнение.

— Ще видиш, че ще бъде добре. Хайде, имай ми малко доверие.

Гърлото й се сви. Струваше й се, че няма да успее да продума. Но продължи да го гледа.

— Добре — прошепна тя, дръпна завивките до брадичката си и се отмести в противоположния край на леглото. — Но не мисля, че доверието има нещо общо с това.

След миг той я попита:

— Имаш ли представа как се прави това?

— Да, разбира се. Не съм нито проста, нито невежа. Но това, което аз знам, не може да стане. Много си голям и въпреки че ти имам доверие, не може да бъде така, както аз мислех, че ще бъде. Просто е невъзможно. Сам ще се увериш.

— Е добре, но аз пък ти казвам, че това няма да стане — каза той и като продължаваше да й се усмихва, пристъпи към леглото.

СЕДМА ГЛАВА

Толкова предизвикателна, толкова самоуверена, дръзка и нахална бе в опитите си да го накара да спи с нея, а се оказа, че всъщност се страхува. След всички горещи предизвикателства и покани, с които му бе досаждала, сега той се забавляваше с уплахата й да стане жена. Погледна я, защото добре разбираше, че тя се опитва да се измъкне.

Отметна завивките и се мушна в леглото при нея. Легна отгоре й и гърдите им се притиснаха. И двамата затаиха дъх.

— Това е много хубаво, Джоан — каза той и нежно я целуна, докато в същото време се притисна още по-плътно до нея.

— Сякаш си покрит с козина. Гъделичкаш ме. Много е странно, Колин.

— А ти си мека и топла като коприна, която се гали нежно по тялото.

Езикът му се стрелна между устните й, ръката му гальовно, се спусна към корема й, а после и по-надолу. Когато стигна там, пръстите му престанаха да се движат, за да почувства топлината й, а и тя да усети неговата. След това усили натиска на ласката си, за да може да изпита силата на ръката му. Тя потръпна. Почувства тръпката й и остана доволен. Самият той вече беше по-твърд от камък. Всеки миг можеше да загуби контрол, а слабините му се разкъсваха от болка, от която направо обезумяваше.