Синджан го наблюдаваше внимателно. Целуна я със затворени очи, гъстите му черни мигли се открояваха върху лицето му. Беше красив до съвършенство. Тя беше желала точно това, което ставаше сега. Беше го желала още от първия миг, в който реши да го има, но мили Боже, той беше огромен, толкова голям, че едва ли беше възможно да е приятно. О, но ръката, и пръстите му бяха притиснати, до онова интимно място в нейното тяло и леко я милваха. Може би той имаше право на тази интимност. А може би не. Това не беше неприятно, със сигурност не беше и дано да му бъде достатъчно. Тя направо се молеше това да го задоволи! В този миг той отвори очи и й каза:

— Ако ме погледнеш още по-отблизо, сигурно ще станеш кривогледа — разсмя се, но смехът изостри болката в слабините му, защото беше страшно възбуден! Не си спомняше друг път да е изпитвал такава възбуда освен когато беше момче и непрекъснато го нападаха похотливи щения. Искаше му се да проникне в нея още сега, в този миг. Искаше да я има и да навлиза все по-дълбоко и по-дълбоко, докато…

— Моля те — каза тя и обви врата му с ръце, — моля те да ме научиш да се целувам. Харесва ми целуването, Колин. Мога да те целувам цял живот.

— Има много по-хубави неща от целувките, но ти обещавам, че винаги ще започваме с тях и ще свършваме с тях. Просто разтвори устни и ми подай езика си.

Тя го направи. Когато езикът й намери неговия, тя усети как пръстите му се промъкват надолу и галят нежно плътта й. В нея се надигна непознато досега усещане, от което потръпна и простена, докато се целуваха. И двамата се сепнаха.

Той отмести ръката си и я погледна. По лицето й явно бе изписано разочарование. Усмихна се въпреки болката и попита:

— Нали ти харесва? Да продължим ли?

— Може би ще бъде хубаво.

Той се засмя и отново я целуна. Ласката на пръстите му стана по-настойчива, тя простена и той забрави всичко друго освен непреодолимото желание, което избухна в него и над което губеше власт.

Тя, неговата невеста, беше ужасно стегната. Знаеше че трябва да се владее, за да й достави удоволствието, което тя искаше да изпита, но се съмняваше, че подобно нещо е възможно още първия път. Може би най-доброто засега беше да приключат с този първи път по-бързо. Тя постепенно се отпускаше около пръста му, горещата й плът откликваше и той навлезе по-дълбоко. Да, тя се отпускаше, за да го приеме. Той усети соковете й и едва не свърши при представата как прониква дълбоко в нея.

Той простена, потръпна и отново простена. В същия миг Синджан забрави за усещанията, които ласката му предизвикваше в утробата й, и широко отвори очи.

— Колин? Какво има? Да не ти причиних болка?

— Да, но това е чудесно. Джоан, сега мога да дойда в теб. Ти си готова да ме приемеш, въпреки че ще те боли. Трябва да ми вярваш. Ще се движа много бавно. Непременно трябва да проникна в теб. Трябва да го направим, за да има втори път, когато и за теб ще бъде чудесно. Сама ще се увериш. Сега просто ми се довери.

В един миг и последното приятно усещане в нея сякаш се изпари. Тя не откъсваше очите си от него. Беше се настанал между краката й, присвиваше ги в коленете й така, че да му бъде удобно. Беше много голям, беше направо огромен. Тя не можеше да си представи как би могло това да стане.

— Не! — изстреля тя, изпаднала в панически страх. Опря юмруци в окосмените му гърди и натисна, за да го отблъсне от себе си. — Моля те, Колин. Промених решението си. Нека да почакаме, а? Може би по Коледа ще е добре…

Той навлезе в нея. Тя изпищя, отдръпна се и се сви. Той обаче я задържа към себе си и навлезе още малко. Тя се опита да не се съпротивлява и да сдържи виковете си, но беше трудно. Затвори очи, за да не го вижда и да преодолее болката, която стана още по-раздираща. Усети го, че спря да се движи в нея. Дишаше тежко и гласът му трепереше, когато й каза:

— Девствеността ти. Трябва да мина през нея. Недей да крещиш. Мили Боже, съжалявам, скъпа — той се тласна напред, още докато говореше.

Тя нададе сърцераздирателен вик. Той бързо сложи ръка на устата й, за да го заглуши. Беше проникнал в нея. Това не й харесваше. Не й харесваше болката, разкъсването и нахлуването в тялото й. Него не го болеше! О, не, той беше един варварин, който се движи вътре нея, отново и отново, докато изведнъж престана, гърбът му се изви й тялото му застина. Тя отвори очи и го погледна в недоумение. Видя че неговите са затворени главата му е отметната назад, а от гърлото му излизаха стонове, сякаш изпитва адска болка.

Той само простена, сподавил надигналия се в него вик. Заради братята й, предположи тя. След това се отпусна с цялата си тежест. Тя усещаше, че той все още в нея, усети соковете и семето му, усети… не знаеше какво усети. Сигурно болката, която той й причини, но не усещането беше нещо повече от раздиращата пулсираща болка. Той я беше излъгал, когато й казваше да му има доверие. И тя му беше повярвала като първа глупачка. Поне докато той не проникна със сила в нея.

Чувстваше се предадена.

Той дишаше тежко. Главата му бе отпусната до нейната на възглавницата. Тялото му лежеше върху нейното. Тя почувства потта, с която и двамата бяха облени.

Беше й трудно да говори спокойно. Искаше да го удря, да крещи. Въпреки това овладя гнева си и спокойно му каза:

— Това не ми хареса, Колин. Беше ужасно.

Той усещаше сърцето си като чук в слепоочията, не му стигаше въздух. Струваше му се, че гърдите му се пръснат. Чувстваше се безтегловен, празен. Помнеше всеки миг от изливането си като чудесен и несравним с нищо преживяно досега, несравним и с представите и очакванията му… А на нея не й беше харесало. Било ужасно. Не, не можеше да е вярно. Той поклати глава. Сигурно не беше чул добре.

Отне му доста време, за да успокои дишането си. Той мълчеше, а тялото й под неговото не помръдваше. Предположи, че й тежи, но не се отмести. Още беше в нея, вече не толкова дълбоко, но все още потръпваше от наслада и желание при допира с плътта й. Най-сетне намери сили да се надигне на лакти и погледна надолу към жена си.

При това движение отново се плъзна навътре в нея. Тя потръпна от болка и стисна зъби. Той моментално спря.

— Съжалявам — извини се, но всъщност не съжаляваше. Поне не за това, което се случи, защото за първи път в живота си беше изпитал такава наслада. — Твоята невинност е вече минало, скъпа. Вече няма да те боли.

Тя повече не можеше да си налага спокойствие и избухна.

— Ти ме излъга, Колин. Каза, че ще стане. Каза ми да ти вярвам.

— Естествено, аз съм твой съпруг. Не усещаш ли, че съм в теб? Значи е станало. Съвсем нормално е да бъда в тебе. Съвсем нормално е да изливам семето си в твоята утроба. Следващия път всичко ще стане по-лесно. Може би ще ти хареса. И сега ти беше поне малко приятно, нали?

— Не си спомням.

Не си спомняше? О, но той отново я желаеше. Това го изненада и малко го притесни. Разбира се, не беше чак такъв разгонен дивак, че да насили отново току-що обезчестената си съпруга. Не той не беше такъв. Но когато усети да го обхваща с горещата си плът, той простена. Това беше твърде много. Много повече отколкото беше способен да издържи мъж, чийто разум е подвластен на насладата. Той стегна тялото си и отново проникна в нея.

Тя изпищя от болка и страх. Заудря го с юмруци, блъскаше го и се опитваше да се откопчи от него, но колкото по-буйна беше съпротивата й, той толкова по-дълбоко навлизаше в нея. Усещаше плътта й да пулсира около него и вече нищо не беше в състояние да го спре. Чу виковете й, но не спря. Не можеше да спре. Отново достигна върха на възбудата си и високо изстена.

След това пак отпусна тялото си върху нея, дишаше тежко и се чудеше, какво става с него.

— Още колко пъти ще направиш това?

— Мисля, че ще поспра за известно време. Джоан, нали не плачеш? Не, кажи, че не плачеш. Повече нищо няма да правя, обещавам.

Той се успокои, защото гласът й вече не трепереше. Тя каза:

— Много те обичам, Колин, но едва ли ще мога понасям често това. Не беше никак приятно. Знам, трябваше да го направим, за да не ме върне Дъглас у дома в Лондон и да анулира брака ни. Но след като вече го направи, необходимо ли е и в бъдеще да го правиш често?

Желанието му беше да я увери, че е готов да го направи за трети път, още сега, пък даже и за четвърти, но замълча. Беше й причинил болка, а тя нямаше представа за удоволствието, което можеше да изпита.

— Съжалявам — каза той и се опита да се измъкне внимателно от нея. Усети как тялото й се стегна, чу я да плаче: — Съжалявам — и се ядоса на себе си, че повтаря извиненията си като папагал.

— И все пак не разбирам.

— Какво не разбираш?

— Винаги съм мислела, че Дъглас и Алекс, това е жена му, нали се сещаш… Е, добре, винаги съм смятала, че и на нея много й харесва да е в леглото заедно с него. Райдър и Софи също, но сега… може би харесват само целувките, а понасят и търпят останалото, защото обичат съпрузите си. Но е много трудно, Колин. Не знаех, че е така.

— Казах ти, че следващия път, когато го направим ще ти хареса. Обещавам ти, че ще бъде така.

Но тя не му вярваше, естествено, и той не можеше да я обвинява за това. Нали беше готов отново да я обладае, въпреки че знаеше за болките, които и причинява.

— Съжалявам — за трети път се извини. — Както решиш.

Тя лежеше по гръб. Той се надигна и се изправи до леглото. Върху белите чаршафи и по бедрата й имаш кръв, смесена с млечнобели капчици. Той се надвеси над нея и Синджан, която се страхуваше от най-лошото, изпищя с цяло гърло.

В следващия миг някой заблъска по вратата на спалнята. Чуха се виковете на Дъглас.

— Какво става там вътре? Синджан, какво има?

— Дръпни се, Дъглас! Той я убива! — това беше Райдър, който блъсна вратата и нахлу в спалнята, последван от брат си.

Настана смъртна тишина. Братята не помръдваха. Нощниците им се усукваха около босите им нозе и те се взираха в своя нов зет, който стоеше гол до Синджан — просната по гръб в леглото, но това беше само за миг, защото почти моментално тя грабна завивките и ги дръпна над раменете си.

— Излезте от тук! — извика тя на братята си, почувствала се толкова унизена, че мислеше, че ще умре. — Как смеете! По дяволите и двамата? Махайте се оттук!

— Но, Синджан, чухме те да крещиш. Ти виеше от болка…

Тя възвърна самообладанието си. Мислеше, че е невъзможно, но успя. Дори можа да им се усмихне — едва-едва, несигурно и съвсем измъчено.

— Виж какво, Дъглас, много път съм чувала Алекс да цепи въздуха с викове. Не можа ли и аз да викам?

— Това не беше вик на удоволствие — каза Райдър с леден глас, от който тя потрепери от страх. — Това беше вик на болка. Какво ти направи този кучи син?

— По дяволите! — изрева Колин. Той грабна захвърлената си нощница и я нахлузи набързо. — Това е повече от смешно! Не мога ли да имам спокойствие в собствения си дом? Да, тя викаше. И двамата вървете по дяволите! А вие какво очаквахте? Та тя беше девствена, за Бога, и трябваше да отнема проклетата й невинност!

Дъглас първо погледна Райдър, после Колин. После изрева от ярост и с цяло гърло закрещя.

— Ах ти, подъл кучи сине. Ах ти, долен дръвнико. Този път наистина ще те убия, гаден лъжец такъв!

— Не започвайте отново — опита се да ги спре Синджан.

— Ще започнем отново, по дяволите! — заяви Райдър и брадичката му се тресеше от ярост. — Ти си била девствена, Синджан? Ти, която си омъжена за този дивак от колко време? Съвсем омъжена, нали така? Омъжена по всички начини! Добре тогава, как така се оказа, че още си невинна? Този развратен непрокопсаник няма вид на мъж, който ще изчаква някого или нещо.

Синджан омота завивките около себе си и седна в леглото. Колин приличаше на насъскано куче, готово да нападне всеки миг. Беше приведен напред със свити юмруци и с горящи очи като на хищник. Братята й пристъпваха напред, сякаш готови да пролеят кръв.

— Престанете и тримата! — извика тя. Къде беше сега Енгъс с проклетата си пушка? Тя скочи на крака и застана пред братята си. — Само да сте посмели, чувате ли ме? Само да сте посмели!

Но те не й обърнаха внимание, решени да пребият Колин. Тогава тя заговори спокойно и студено. Никога не бяха я чували да говори преди така.

— Сега и двамата напуснете спалнята ми или се заклевам, че никога повече няма да разговарям с вас. Кълна се.

— Не, не можеш да направиш това — каза Дъглас пребледнял.

— Не съзнаваш какво говориш — заяви и Райдър и отстъпи крачка назад. — Ние сме твои братя, ние те обичаме, ние…

— Точно това ще направя. Изчезвайте и двамата. Ще говорим за това сутринта. Изправихме ме на нокти от срам и ако… — гласът й се разтрепери и тя се разрида.

Стана толкова неочаквано, че Дъглас и Райдър се втурнаха към нея Колин вдигна ръка и вече съвсем, успокоен ги спря.

— Не, господа. За нея ще се погрижа аз. Ще разговаряме сутринта. Сега излезте.