— Смятам да те заключа в господарската спалня. Не виждам каква поразия в повече би могла да сътвориш там.

Тя се вгледа в него. Денят беше топъл и вятърът бе издухал към тила му красивата му черна коса. Лицето му беше загоряло от слънцето, очите му бяха наситено тъмносини — предателско сини, помисли си тя. Изглеждаше обхванат от гняв и негодувание срещу нея. Тя бавно каза:

— Само защото съм се опитала да стана една от Кинросови ли ще ме накажеш?

— Една истинска съпруга в рода Кинрос не би насилвала никого да се подчинява на нейните заповеди. Би проявила разбиране към всички. Би се съобразила със своя съпруг. Би му се подчинила. Само заради това, че си богата, нямаш право да се държиш като господарка. Няма да допусна това.

Без да каже нищо повече, тя бързо се отдръпна от него. Той се загледа напред и също не пророни нито дума. Тя излезе през открехнатата врата и той чу леките й стъпки да отекват надолу по витото стълбище, по скоро ремонтираното вито стълбище.

— Добре, по дяволите! — каза той.

Синджан отиде направо в конюшнята. Безумно й се искаше Фени да беше сега там, но багажът й от Нортклиф Хол още не беше пристигнал — нито сандъците нито кобилата й. При конете беше Мърдок Дребосъка Като видя бледото й печално лице и очите и, изпълнени с нещо, което той не разбираше, бързо оседла дръгливата червеникавокафява кобила Керът, която тя вече бе яздила.

Синджан не беше облечена с костюм за езда. Но това не я интересуваше. Видя, че Мърдок не бе сложил дамско седло на кобилата. Но и това не я интересуваше. Хвана кичур от гривата на коня и се метна на гърба му. Полите й се запретнаха до коленете, така че се видяха белите и копринени чорапи и черните й пантофки.

Тя пришпори коня и се стопи в далечината, далеч от замъка.



— Добре. Замина,

Колин се опули срещу леля Арлет.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че тази нахалница се метна на един кон и се махна оттук, без дори да си облече костюм за езда. С вдигнати поли, така че се виждаха чак чорапите й. Видях я от прозореца на столовата.

— Ще можеш ли да задържиш парите й, Колин?

Този въпрос зададе Сирена, която сновеше из вестибюла и се оглеждаше във всяка лъсната до блясък повърхност, покрай която минаваше.

Той нямаше време да отговори, защото в същия миг на вратата се появи Мърдок Дребосъка, стиснал оръфаната си шапка в грубите си ръце,

— Малко съм разтревожен, милорд — това беше единственото, което каза.

Колин изстрели една цветиста псувня, а Мърдок го гледаше навъсено и неодобрително. Леля Арлет се канеше да започне да хули Мърдок, но нямаше време да го направи. Колин излезе през главния вход. През целия път до конюшнята ругаеше. Неговият личен жребец Гъливер дишаше тежко. Метна се върху стария Камбер — един древен боен другар, който бе участвал в много повече битки с враждуващи родове, отколкото всички мъже, живели в замъка.

— В коя посока замина?

— Към западния бряг на езерото.

Не намери нито нея, нито дирите й, нито дори една единствена следа. Търси я в продължение на два часа, като не преставаше да бълва ругатни по неин адрес. Накрая наистина се разтревожи да не би някой от Макферсонови да я е отвлякъл. Не беше сигурен, че Латхам Макферсон, старият господар на клана, наистина е успял да наложи забраната си над набезите в земите на Кинросови. По дяволите, напълно беше възможно Роби Макферсон да се отметне от поетото пред баща си обещание, ако въобще беше давал подобно обещание. Целият плуваше в пот. Накрая, когато слънцето вече взе да залязва, той се върна в замъка. Нейната кобила Керът преживяше сама в конюшнята.

Мърдок Дребосъка само сви рамене и каза, без да погледне господаря си в очите,

— Тя се върна преди повече от час, милорд. Не каза нищо, но изглеждаше добре.

— Ясно! — Колин изплющя с камшика по ботуша си.

Въобще не се изненада, когато видя, че господарската стая не само че не е удостоена с нейното присъствие, но и блести от чистота, както и целият замък. Всичко си беше в същите тъмни тонове, но не беше толкова мрачно. Не му се искаше да признае, че е така. Когато слезе за вечеря изкъпан и официално облечен, реши да държи езика си зад зъбите. Не искаше да правят нова сцена пред очите на цялото семейство.

Видя я да стои изправена до празната камина. Не се бе преоблякла. Държеше чаша шери в ръка. Леля Арлет бръщолевеше нещо, без съмнение неприятно, а Сирена се бе отпуснала върху канапето и замечтано гледаше пред себе си. Децата също бяха там, седнали един до друг в едно кресло, а Дулчи стърчеше зад тях като някоя едрогърда фея закрилница.

Синджан вдигна поглед и го видя да влиза в стаята. По дяволите, беше великолепен. Тя въобще не беше искала да го измества от мястото му. Как можеше да бъде толкова сляп? Искаше свое собствено място, не неговото. Искаше да бъде до него, да се смее с него, да работи с него, да го целува и да гали тялото му.

— Добър вечер — поздрави Колин всички в стаята.

— Татко, тя казва, че не можем да вечеряме на масата, но след като ти си тук, ще трябва да отстъпи.

Дулчи ахна и сграбчи Дахлинг за рамото.

— Ти си едно малко лошо момиче, Дахлинг Кинрос!

— Истинска магьосница, както виждам — каза Колин.

— Този път малко преигра, Дахлинг — каза Синджан и се усмихна на заварената си дъщеря, — но опитът си заслужаваше. Ще ти дам няколко урока по актьорско майсторство. Никога не бива да преиграваш — това е правило номер едно в театъра.

— Много бих искала да се кача на театрална сцена — каза Сирена. — Нали така е правилно да се изразя на английски, Джоан?

— Точно така. Походката ти е толкова грациозна, сякаш не вървиш, а се носиш по вълните. Останалото няма изобщо да те затрудни.

— Наслушах се на глупости — заяви леля Арлет и стана. — Какви са намеренията ти, Колин?

— Да вечерям, лельо Арлет. Джоан, ето го и Филпот, който е дошъл да обяви, че масата е сервирана. Дай ми ръката си.

Не й се искаше да направи точно това, но всички ги гледаха и нямаше друг избор. Когато той я потупа по ръката, тя се стегна. Приготви се за битка.

— О, не тук, скъпа. Ще ти кажа какво очаквам от теб довечера, когато заключа вратата на моята спалня — господарската спалня — изключително чистата господарска спалня.

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Колин удържа на думата си. Леко бутна Синджан в господарската спалня и заключи вратата след себе си. Не отделяше очи от нея, дори когато пусна ключа в джоба на жилетката си. Проследи я как отива до средата на просторната стая. Тя спря и обгърна с ръце раменете си, сякаш й беше студено.

— Искаш ли да запаля камината?

Тя поклати глава.

— Може би идеята ми ще ти хареса. Все пак след малко ще останеш чисто гола, а не искам да трепериш от студ. Искам аз да съм причината.

Значи той бе имал предвид мъжко наказание, помисли тя и го погледна. Съпругът й напълно се владееше. Изглеждаше зъл, решителен, някак странно вбесен. Не беше казала нищо, с което да предизвика този гняв, поне не на масата. Сигурно отново бе усетил мириса на пчелен восък и лимон.

Слава Богу, Синджан беше сестра на двама братя, Бог да ги благослови, изключително своеволни, твърдоглави и интелигентни, от които бе научила много неща за мъжете, за техните странни възгледи и непонятното им поведение.

Пред нея стоеше Колин и се държеше като султан, а тя явно трябваше да играе ролята на робиня. Хареса й тази идея. Щеше да и хареса още повече, ако той се смееше и шегуваше. О, да, бяха необходими воали, безчет разноцветни воали, с които да танцува за него и…

— На какво, по дяволите, се смееш?

— На воалите.

— Джоан, да не си се побъркала?

— О, не. Просто си представях, че си Великия султан, а аз — твоята робиня за тази нощ. Бях обвита с воали и танцувах за твое удоволствие.

Той застина напълно объркан. Тя беше непредсказуема. Никога не можеше да отгатне какво ще изрече или извърши в следващия миг. Дори когато кажеше нещо, което беше очаквал, той продължаваше да се смущава от простия, искрен и лишен от скрит умисъл начин, по който се изразяваше. Това не му харесваше.

— Намирам идеята ти за очарователна. И ти е дошла на ума съвсем навреме. Тази нощ обаче ти просто ще танцуваш гола за мое удоволствие. Ако имаш нужда от акомпанимент, ще ти пляскам с ръце. Следващия път, когато се върна от Единбург ще донеса воали. Тогава ще можем да опитаме отново, като се придържаме по-близо до твоето предложение.

— О, значи възнамеряваш сутринта да заминеш? Сигурно преди зазоряване? Докато аз още спя, естествено. Разбирам, Колин. Последното нещо, което ти се иска сега, е пред теб да застане прочувствената ти съпруга и да те умолява да не я оставяш отново тук сама, да не я оставяш затворничка в твоя дом, в твоите земи, в твоята проклета чужда страна. Допускаш ли, че мога да повлияя на решението ти да заминеш? Не, аз не мисля, че мога. О, да, не бива да забравям и приятните ти роднини, в чиято компания ме оставяш. Леля Арлет е истинско съкровище. Мрази теб, мрази и мен. Доколкото разбирам, единствените двама, които обича, са брат ти и баща ти, който я измамил, поне според нея. Що се отнася до Сирена — не знам дали тя принадлежи на този или на някакъв приказен свят. Тя е луда, но симпатична луда. А децата? Защо просто да не продължа да ги бия всеки път, когато ми се прииска да го направя.

— Не искам да спорим повече тази вечер. Просто разбери, Джоан, че докато отсъствам, не трябва да правиш нищо, без да сме се уговорили за това. Нищо. Опитай се да се държиш мило с моите близки и с децата ми. Това е всичко, което очаквам от теб.

— Върви по дяволите, Колин.

Той забеляза как тя вирна брадичка и усети, че пулсът му се учестява, а кръвта нахлу от главата в слабините му. Защо това момиче, което го желаеше така открито и настойчиво в Лондон, което по време на целия път до Шотландия го умоляваше да се докосне до неговото мъжко тяло, сега се бе превърнало в такава опърничава жена. В шербруково-сините очи не горяха пламъците на изгарящо желание, а проблясваха ледени лунни огньове. Но това също го възбуждаше.

Направи крачка към нея. Тя не помръдна. Нямаше намерение да му позволи да я гони из господарската стая, въпреки че веднъж беше чула Алекс да пищи, докато Дъглас я гонеше и Синджан знаеше, че това, което са направили, след като писъците изведнъж секнаха, е било прекрасно. Но тази вечер нямаше да бъде прекрасно.

— Ще ти позволя да ме целунеш, Колин. Това ми е много приятно. Вече ти казах.

— О, да, ще те целувам.

— Ако искаш, и аз ще те целувам.

— Да, очаквам да ми върнеш целувките.

— Не, имах предвид, че мога да целувам и галя… члена ти, ако желаеш. Достави ми истинско удоволствие онзи път, когато те чувах как стенеш и виждах тялото ти да се стяга и потръпва от нещата, които ти правех.

Той замръзна на място. Преглътна. Беше много възбуден. Бързо си я представи надвесена над него да го докосва с устни и ръце. Още усещаше върху корема си разпилените й коси.

— Не, не искам да правиш това — каза той и усети как тялото му възнегодува,

— Защо? Тогава ти хареса, сигурна съм. Само не разбрах защо ме накара толкова прибързано да спра. Тъкмо бях схванала как се прави. Тази вечер бих могла да го правя до безкрай. Не искам да ми правиш нищо друго. Вече решихме, че няма да го правиш. Прекалено голям си.

— Обясних ти, че още нищо не разбираш. За едно толкова интелигентно и високообразовано момиче като теб невежеството ти в тази област е наистина смешно. Аз ще се любя с теб, Джоан, и ще проникна в теб така, както се очаква от мен като мъж и както всички мъже и жени се сливат в едно още от мига, в който Бог е отворил Рая за човеците.

— Много добре. Виждам, че мнението ти по този въпрос е категорично. Само исках да проверя накъде духа вятърът… Съгласна съм да направя компромис, Колин. Мисля, че ще успея да издържа един път. Няма да е чак толкова непоносимо. Но не мога да ти позволя да го направиш повече от един път. Ще бъде жестоко да настояваш.

Не можа да потисне смеха си. Божичко, колко му беше липсвала, въпреки че се бе старал да не мисли за нея. Искаше му се да бъде с жена, но не го бе направил, въпреки че няколко дами му бяха отправили такива красноречиви покани, че само един слепец не би ги разбрал. Но той не се бе докоснал до друга жена и беше мислил само за нея, за дългите й бели крака и най-вече за изключителното й чистосърдечие. Той изпсува. И за миг не му бе минала мисълта, че тя може да вдигне ръка срещу дете, срещу което и да е дете, даже не и срещу Дахлинг, колкото и непоносимо досадна да е понякога.

— Не, ще направим всичко така, както е редно. Аз съм се въздържал, а по природа не съм мъж, скроен за безбрачие. Ще те обладая толкова пъти, колкото ми се иска да го направа и ти ще изпиташ истинска наслада. Довери ми се, Джоан.