Синджан пришпори Фени в галоп и не отпусна юздите почти до самия край на Лок Левън, където спря, за да може кобилата да пие от студената вода на езерото. Погледна към хълмовете на изток, които се простираха чак до възвишенията Ламонд. Дори от това разстояние петната лилав пирен, пръснати между скалите, се виждаха с просто око. На запад се ширеше свежа, буйна и сочна зеленина. Всяко парче земя беше обработено и засято с овес, ечемик и ръж. Това беше земя на крайностите. Толкова вълнуващо красива, че цялата й душа потръпваше от възхита, докато я съзерцаваше. Сега това беше нейната родина. Нямаше връщане назад.

Тя потупа гъвкавата мускулеста шия на Фени.

— Аз съм романтичка, а ти си дебелана — каза тя и вдъхна свежия въздух, напоен с лекия, но остър мирис на орлови нокти и пирен. — Дъглас ти позволяваше да ядеш до насита, нали? Това, от което имаш нужда, моето момиче, е здраво препускане.

— Понякога и аз казвам същото на жените, с които съм.

Синджан се изви леко в седлото. На шест стъпки разстояние от нея видя мъж, яхнал великолепен черно-кафяв кон. Защо Фени не беше изцвилила?

— Чудя се защо кобилата ми не ме предупреди за вашето присъствие — каза високо тя, като се надигна на седлото и го погледна.

Той се намръщи. Щеше да бъде по-доволен, ако я бе изплашил поне малко. Или да я беше стреснал с неочакваното си появяване. Може би тя не беше съвсем в ред с ума си и не беше схванала шегата му.

— Кобилата не ви предупреди, защото в този момент пиеше вода от езерото. Казват, че тази вода има вълшебна сила и конете пият от нея, докато им се издуят коремите.

— В такъв случай не трябва да й позволявам да пие повече — Синджан леко придърпа юздата, за да изтегли муцуната на Фени от водата. — Кой сте вие господине? Наш съсед ли сте?

— Считам се за съсед. А вие сте новата графиня Ешбърнхам.

Тя кимна.

— Доста сте хубава, в интерес на истината. Очаквах да видя някоя кривозъба вещица, след като притежавате толкова голямо богатство. Колин сигурно се има за най-големия късметлия.

— Радвам се, че не съм вещица, защото ако бях такава, Колин никога нямаше да се ожени за мен, независимо от богатствата, които имам. А що се отнася до това дали се счита за късметлия, не мога да ви отговоря.

Той свъси вежди и каза:

— Колин е глупак. Не заслужава уважението на никоя жена.

Този път, когато заговори, тя го разгледа по-внимателно. Беше висок, може би по-висок от Колин, въпреки че беше трудно да определи точния му ръст, защото седеше отпуснат върху гърба на жребеца си. Върху лицето му бе изписано задоволство. Дрехите му бяха с отлично качество и му стояха безупречно. Беше много слаб, някак направо деликатен, въпреки че такова определение за мъж си беше чист абсурд. Имаше въздълга пухкава коса, челото му беше високо и широко. Лицето му беше е префинени черти — нежни и почти женствени, с бяла кожа, бледосини очи, а извивката на брадичките и скулите беше по женски изящна. Нима този толкова красив мъж можеше да бъде зъл?

— Кой сте вие? — попита тя.

— Робърт Макферсон.

— Така и предположих.

— Наистина ли? Е, това улеснява нещата. Какво ви наговори онзи мръсник за мен?

Синджан поклати глава.

— Вие ли се опитахте да убиете Колин в Лондон?

Тя съобрази, че не е бил той. Изненадата в очите му беше твърде искрена, ръцете му стиснаха юздите твърде бързо и рязко, за да е бил той. Значи явно е било случайно съвпадение. Той се засмя, пропъди една муха от шията на жребеца си и каза:

— Възможно е. Винаги, когато ми се предостави и най-малката възможност, опитвам се да не я изпусна.

— Защо бихте искал да убиете Колин?

— Той е долен убиец. Уби сестра ми. Счупи й врата и я хвърли от една скала. Не е ли това основателна причина?

— Имате ли доказателства за такова обвинение?

Той приближи жребеца си до кобилата, която неспокойно отметна глава назад и облещи очи, усетила мириса на самеца.

— Не се приближавайте повече, ако обичате — Синджан успокои с няколко напевни думи Фени, без да обръща внимание на Робърт Макферсон.

— Не проумявам защо не се страхувате от мен. Сега сте в моя власт. Мога да направя с вас каквото пожелая. Мога да ви изнасиля и да излея семето си в утробата ви. Може да забременеете и детето да бъде от мен.

Тя наклони глава на една страна и изпитателно го изгледа.

— Звучите като слаб актьор във второкласна пиеса на „Друри Лейн“. Мисля, че това е странно.

Робърт Макферсон се смути.

— Кое му е странното, по дяволите?

Синджан му отговори, зареяла поглед в далечината.

— Представях си ви по-различен. Не сте ли забелязал, че това често се случва? Вие сте очаквал, че съм някаква вещица, а се оказва, че не съм. Аз пък, че изглеждате като Колин или Макдъф — сигурно познавате Макдъф, нали? — но не е така. Вие сте… — тя замълча. Не беше особено дипломатично да каже хубав. Нито изящен, нито елегантен, нито красив.

— Какъв?

— Изглеждате симпатичен джентълмен въпреки лошите думи.

— Въобще не съм симпатичен.

— Сестра ви приличаше ли на вас?

— Фиона? Не, тя беше смугла като циганка, но красива. Да, тя беше по-красива, отколкото човек може да си представи. Със сини очи — като езерото през зимата. С черна като дяволска нощ коса. Защо питате? Да не би да ревнувате от духове?

— Не, не мисля. Просто съм любопитна. Знаете ли, леля Арлет, тоест мис Макгрегър, казва, че Фиона се е била влюбила в Мелкъм и предала Колин. Затова именно Колин я бил убил. Това ми се видя странно, защото Колин е най-идеалният мъж на света. Коя жена би пожелала друг мъж, ако има Колин за съпруг? Мислите ли, че това изобщо е възможно?

— Идеалният мъж! Той е мръсник, долен убиец! По дяволите, Фиона обичаше единствено проклетия си съпруг. Откакто навърши петнадесет години тя искаше единствено него и никой друг. Със сигурност не си е падала по Мелкъм, въпреки че той я желаеше. Баща ни настояваше да се омъжи за Мелкъм, тъй като след смъртта на стария Кинрос той щеше да стане господар, но тя не искаше и да чуе за това. Престана да се храни и едва не умря от глад. Тогава баща ни се предаде. Тя получи Колин, но не беше щастлива за дълго. Всичко, което сега си спомням, са непрекъснатите й обвинения срещу Колин, че й изневерява. Ревнуваше го ужасно? Само ако погледнеше друга жена, Фиона надаваше истерични писъци и се нахвърляше да му издере очите. Бързо му дотегна с налудничавата си ревност. Разбирам го, но все пак той нямаше право да се освободи от нея по този начин и после да твърди, че нищо не си спомня. Това е нелепо.

— Всичко случило се е доста смущаващо, мистър Макферсон. Едва ли ще се намерят двама души, които да разкажат за нещо по еднакъв начин. Освен това не разбирам кое е дало повод на Фиона да се съмнява във верността на Колин. Той никога не би нарушил обета, който е дал.

— Какви глупости ми говорите! Разбира се, че той наруши обета. Спеше с жени по път и над път. Някога Фиона цялата сияеше и омайваше всички със своята красота. Само като я видеха, мъжете загубваха ума си. Отначало това ласкаеше мъжката гордост на Колин. Но после ревността й зарази дори прислугата във Вер. Именно тогава той започна да спи с други жени, за да накаже Фиона. Но продължаваше да спи и с нея. Тя беше чародейка. Фиона беше една ревнива чародейка. Дори когато я ненавиждаше, той пак изгаряше от страст и неудържимо желание да бъде с нея. И тя за съжаление изпитваше същото към него. Но сега е мъртва. Мъртва, защото той се измори да бъде с нея и намери най-лесния начин да се освободи, като я убие. Трябваше да чакам покорно възмездието, защото баща ми смята, че Колин няма вина за нейната смърт. Но той е вече много стар и умът му е отслабнал. Сигурно затова отказва да предприеме някакви действия. Камериерът му ми каза, че по цял ден седял, дрънкал глупости и мечтаел на глас за отдавна отминалите нощи, когато с неговите хора извършвали набези в низините и побеждавали Кинросови. Но това вече няма значение, поне за мен. Аз ще постъпя така, както смятам за правилно. Скоро аз ще съм господарят. От няколко дни наблюдавам замъка Вер. Знам, че Колин е в Единбург и ме очаква там. За да се изправи срещу мен и може би дори да се опита да ме убие, както уби сестра ми. Аз обаче реших да действам по друг начин. Върнах се тук. Вие най-после излязохте сама. Сега ще дойдете с мен.

— Защо?

— Ще бъдете моя пленница и по този начин Колин ще ми падне в ръцете. Най-после ще видя как правдата възтържествува.

— Не мога да ви опиша колко ми е трудно да приема думите ви сериозно, след като ми говорите толкова ужасни неща.

Той изръмжа от ярост и вдигна юмрук.

— Не съм съгласна с вас — каза Синджан и с бързината на мълния го шибна с камшика си за езда през лицето.

Той изпищя. Жребецът му се подплаши и се вдигна на задните си крака, хвърляйки ездача на земята, който веднага се изправи.

Синджан не изчака да види какво ще направи. Тя пришпори Фени срещу неговия жребец и в последния момент изви встрани. Хвана юздите на коня и ги издърпа над главата му. Почувства как ръката й направо се измъква от ставата, когато жребецът се опъна, но накрая беше принуден да последва нея и кобилата й, и се изравни с Фени.

Чу Робърт Макферсон да сипе ругатни след нея. Противно на жребеца на Дъглас — Гарт, това животно въобще не се подчиняваше на гласа на своя господар! Слава Богу.

Той е много страшен човек, помисли си тя.

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Синджан не каза на никого за срещата си с Робърт Макферсон. А и с кого би могла да сподели това? Представяше си каква щеше да бъде реакцията на леля Арлет. Проклета да е преизподнята, сигурно щеше да плесне с ръце и да поздрави Робърт Макферсон. Сигурно би я упоила с някаква билкова отвара и да му я предаде в ръцете, натикана в чувал от зебло.

Беше пуснала на свобода жребеца му близо до границата със земите на Макферсонови и го беше потупала по гърба. Надяваше се на Макферсон да му се отвори дълъг път пеша.

Колин трябваше веднага да се прибере от Единбург. Като си помисли за това, тя поклати глава. Най-неотложното, което трябваше да направи, е първо да обмисли нещата, а после бързо да действа.

Но какво би направил Колин, ако беше тук, помисли си тя, докато сменяше костюма си за езда с тъмнозелена рокля от мек муселин. Щеше да преследва Макферсон, докато го залови? Щеше да го предизвика на дуел? Макферсон беше хамелеон, един много красив хамелеон. В Единбург, когато се бе опитал да застреля Колин, но бе ранил Синджан, беше показал истинския си лик. Тя докосна бузата си, припомняйки си парчето камък, което я беше порязало. Раната беше заздравяла, без да й остане белег, въпреки че това беше без значение. Не, тя не можеше да рискува живота на Колин. Знаеше, че той е от мъжете, които могат да действат само почтено. А в същото време се притесняваше, че Макферсон едва ли притежава достатъчно от това важно човешко достойнство, наречено почтеност. Просто трябваше сама да се справи с Макферсон. Да, джентълменството изискваше от мъжете да се държат мило, от което в критичен момент нямаше никаква практическа полза. Тя трябваше да направи нещо и щеше да го направи. Искаше Колин да се прибере жив и здрав у дома, искаше той да бъде заедно с нея и с децата. Вероятността да я обикне някога, ако толкова рядко се задържа вкъщи, беше съвсем малка.

Тя бързо изкачи стъпалата до кабинета на Колин в северната кула. Трябваше й пистолет и се сети, че именно там той държи подходящата за нуждите й колекция от пистолети. Повече нямаше да напуска Вер без оръжие. Вратата беше леко открехната. Тя се зачуди кой ли би могъл да бъде вътре и бутна още малко вратата, за да я отвори по-широко.

Филип стоеше пред колекцията на баща си. Ръката му всеки миг щеше да откачи от един стар пистолет за дуел, за който Синджан се съмняваше, че е безопасен.

— Филип — произнесе тя много тихо името му. Той подскочи и се извъртя с мъртвешки пребледняло лице.

— О, ти ли си? — каза той и с облекчение отпусна рамене. — Какво правиш в татковата стая?

— И аз мога да ти задам същия въпрос. За какво ти трябва този дуелен пистолет, Филип?

— Не е твоя работа! Освен това, ти си глупава женска и дори да ти кажа, нищо няма да разбереш!

Тя повдигна въпросително вежди.

— Така ли смяташ? Добре тогава, искаш ли да провериш истинността на предположението си, като отидем в градината и си премерим силите?

— Ти можеш да стреляш с пистолет!

— Естествено. Както вече съм ти казвала, възпитавана съм от братята си. Освен с пистолет, стрелям много точно и с лък. А ти?

— Не ти вярвам.

— Нямаш основания да не ми вярваш. Веднъж улучих един зъл мъж в рамото и така се отървахме от целодневни неприятности.

Той се отдръпна от нея и тя забеляза, че ръцете му неспокойно шават. Изпита угризения, когато се досети за причината. Невестата-дева го бе изплашила здравата и вината за това беше нейна. Никога преди не беше изпълнявала ролята на призрака пред дете. Даже не беше помислила, пък и не можеше да допусне, че той ще се изплаши толкова много. Пое дълбоко въздух, до такава степен обзета от чувството за вина, че прехапа долната си устна.