Филпот, който се бе изчервил като рак, внимателно постави подноса с курабийките пред нея.

— Радвам се, че е способен на нещо повече от обикновена похотливост — каза закачливо Райдър на сестра си. — Да не си му дала някакво любовно биле, сестричке? Може би сте обменили рецептите си за това със Софи? Тя е толкова ненаситна, не изпитва никакво съжаление към мен, че понякога трябва да мобилизирам цялото си достойнство, за да задоволя всичките й искания. Това е прекалено много дори за човек като мен, който се бори с всички сили да й направи бебе. Тя никога няма да ме остави на мира. Непрекъснато е по петите ми. Оставя ме на спокойствие единствено на масата.

— Сигурно ще те набоде отново, ако не си затвориш устата — каза Алекс. — Надявам се, Софи, когато отново забременееш, поне веднъж да ти прилошее и да пропуснеш закуската си.

— О, никога — отвърна Софи. — Това няма да стане, никога не може да стане. Аз съм прекалено симпатична, за да ми се случи подобно нещо. Мисля, че това става с теб заради мъжа ти, Алекс. От него ти прилошава.

Трите съпруги се заляха в буен смях. Дъглас се намръщи на снаха си, а Райдър изпъчи гърди и заяви.

— Не, Софи няма да се чувства зле нито ден. Аз просто ще й забраня това.

Алекс поклати глава и се обърна към Софи.

— Понякога ми се случва да забравя какви са всъщност те. Когато ми припомнят това, разбирам, че животът е повече от сладък, направо е апетитно вкусен. Много по-вкусен от тези курабийки с боровинки, с които Дъглас не престава да се тъпче.

— Сега, когато каза чистата истина — отговори й Дъглас, — те умолявам да не хукваш към легена, който Филпот тактично остави в преддверието.

— Не искате ли да сменим темата? — предложи Синджан.

— Да — съгласи се Райдър. — Сега, след като Дъглас и аз виждаме, че ти си доволна от този мъж, Синджан, можем да преминем на друга тема. Двамата с Дъглас обмислихме внимателно ситуацията, Колин. Смятаме, че човекът, който е казал на Робърт Макферсон, че ти си убил сестра му, най-вероятно е нейният убиец.

— Или убийца — допълни Алекс.

— Правилно. Но защо някой би искал Фиона да умре? — попита Синджан. — И Колин да се озове на ръба на скалата в безсъзнание, така че всички да се усъмнят в неговата невинност, след като той нищо не си спомня. Някой е действал по предварително добре обмислен план. Сирена, познаваш ли някой, който да е мразил толкова много сестра ти, че да е могъл да извърши това? Някой, който разбира от упойващи питиета и би могъл да изтрие паметта на Колин за известно време?

Сирена вдигна поглед от курабийките, усмихна се отнесено на Синджан и каза с безкрайно нежен глас.

— Фиона беше една нечестна кучка. Аз я мразех до смърт. Освен това познавам въздействието на опиума, буника и други упойващи билки. За мен би било лесно да направя всичко това.

— О!

— Нека направим още една крачка напред — каза Дъглас. — Сирена, а кой мразеше Колин?

— Баща му. Брат му. Леля Арлет. Накрая и Фиона, защото тя го ревнуваше ужасно, а той не я обичаше. Тя дори го ревнуваше и от мен, а аз тогава не съм те докосвала, Колин, бях много предпазлива.

Колин слушаше, без да помръдне от мястото си. Бавно сложи вилицата върху чинията си и отговори спокойно, без да издава болката, която Синджан знаеше, че е изпитал при думите на Сирена.

— Баща ми не ме е мразел. Сирена. Той просто нямаше полза от мен. Брат ми беше бъдещият господар, а аз нямах никакво значение. Разбирах това и знаех, че нито е справедливо, нито е честно. Разбирах, че не ме обича и, разбира се, ме болеше. Това е все едно Джоан и аз да имаме син и да го пренебрегваме, защото Филип е първородният. А що се отнася до брат ми, Мелкъм също не е имал причина да ме мрази. Имаше всичко, което пожелаеше. Ако го е разяждала някаква омраза, не разбирам защо тя е трябвало да се насочи към мен. А по отношение на леля Арлет, тя обичаше баща ми и мразеше своята сестра — моята майка. Искаше след нейната смърт баща ми да се ожени за нея, но той не го направи. Истина е, че тя ме ненавиждаше и смяташе брат ми за богоизбран сред простосмъртните, но се съмнявам, че е имала каквото и да било основание да изпитва такива чувства към мен. По-скоро се опасяваше от мен, може би защото аз също бях потомък на графа и като такъв — негов възможен наследник.

— Аз не те мразя, Колин.

— Благодаря ти, Сирена. Наистина не знам какви чувства е хранела към мен Фиона преди да умре. Моля се на Бога да не ме е мразела. Никога не съм й желал злото.

— Аз никога няма да те намразя, Колин, никога. Но много ми се искаше аз да съм тази заможна наследница, която ти беше необходима. Тогава нямаше да се налага да ходиш до Лондон и да се жениш за нея.

— Е, но отидох и всичко приключи. А ти, мила моя, ще заминеш за Единбург и ще заживееш при баща си. Там ще ходиш по балове и партита. Ще срещнеш много симпатични мъже. Всичко е за твое добро, Сирена.

— Всички възрастни казват това, когато искат да оправдаят постъпките си.

— Ти също не си първа младост — каза Синджан. — Сигурно не искаш да останеш завинаги тук, във Вер.

— Права си, че не искам. След като Колин няма вече да се люби с мен, мога да замина — като каза това, тя стана от мястото си, без да дочака помощта на Рори и без да се смути от внезапната тишина в стаята, и напусна вечерята.

— Имаш странни роднини, Колин — каза Дъглас.

— А ти какво ще кажеш за майка си, Дъглас, и за нейното отношение към мен?

— Добре, Алекс. В почти всяко семейство има но някой и друг странен представител — съгласи се Дъглас и се усмихна на жена си. — Сирена… Не знам, Колин. Като че ли й хлопа дъската, ако разбираш какво имам предвид. Не е луда, нямам предвид това, просто й хлопа дъската.

— Да, като че ли не стъпва на земята. Фантазира си, че е чародейка и от много години се занимава е билки.

— Но нали не допускаш, че би могла да убие собствената си сестра? И да те упои, така че да обвинят теб в убийството?

— Не, не вярвам в това, Джоан. Но, както казва Дъглас, Сирена е доста странна. Винаги е била такава. Фиона я боготвореше и настояваше да живее заедно с нас, въпреки че аз не бях съгласен.

— Опитвала ли се е да те целува пред сестра си?

— Не, Алекс. Не го е правила никога преди смъртта на Фиона. Когато се върнах тук заедно с Джоан, тя започна с тези опити да ме издебва зад всяка врата.

— Ще бъде добре да получим малко повече яснота по този въпрос — намеси се Дъглас.

— Може би трябва да извикаме Дахлинг — предложи Синджан. — Тя има мнение за всички и по всички въпроси.

— Джоан — рече изведнъж Колин, като погледна масата пред нея и сбърчи недоволно вежди, — никак не съм доволен, че нищо не си яла. Настоявам да възстановиш силите си. Филпот, моля те да сервираш на нейна светлост една достойна порция.

В този миг двете двойки братя и съпруги се спогледаха и избухнаха във весел смях. Колин запримига. След това, за приятна изненада на Синджан, той се изчерви.



Колин, който се бе въздържал седмици наред, не беше особено затруднен отново да достави удоволствие на жена си, преди да заспят. И Синджан, изморена от продължителното неведение, в което се бе озовала, и щастлива от новото си откритие, му отвърна с охота.

И двамата спяха дълбок сън, докато изведнъж, без причина, Синджан се събуди и широко отвори очи в тъмнината на стаята.

Сред нежно блещукаща светлина, облечена в брокатена рокля, натежала от безброй бляскави бледокремави перли, стоеше Перлената Джейн, Беше притеснена. Синджан усети това дълбоко в душата си.

— Бързо, стаята на леля Арлет!

Думите й отекнаха силно в съзнанието на Синджан, толкова силно, че се изненада защо Колин не се събужда с рев.

След това Перлената Джейн изчезна, стопи се за миг. Не както Невестата-дева бледнееше бавно пред погледа и очертанията й чезнеха, докато се слееха със сенките. Не, Перлената Джейн за миг се озова там и в следващия миг вече я нямаше.

Синджан започна да разтърсва Колин, за да се събуди, като едновременно отмяташе завивките от себе си.

— Колин — извика тя, докато навличаше нощницата си през глава.

Той се събуди. Беше сънен и объркан, но тревожните нотки в гласа й бързо го свестиха.

— Какво има, Джоан? Какво е станало?

— Бързо, на леля Арлет й се е случило нещо лошо?

Синджан изскочи от стаята, без дори да вземе свещ. Не искаше да губи време. Крещеше, докато премина без да се спре, покрай вратите на стаите на братята. Стигна спалнята на леля Арлет и със замах отвори вратата. Спря на място, смразена от ужас. Леля Арлет висеше на вързано за полилея на тавана въже, а краката й се люлееха на една стъпка разстояние от пода.

— Не-е-е!

— О, Боже! — това беше Колин, който я избута от вратата и нахлу в стаята. Бързо грабна леля Арлет и я повдигна нагоре, за да освободи примката на въжето около врата й.

Миг след това в стаята пристигнаха Дъглас, Райдър, Софи и Алекс.

Колин здраво държеше краката на леля Арлет и викаше през рамо.

— Бързо, Дъглас, Райдър, отрежете това проклето въже. Може би все още има възможност да я спасим.

Не можаха да намерят нож, така че Дъглас се качи на един стол, за да достигне възела на полилея. Отне му няколко мига, които им се сториха цяла вечност, докато го развърже. Колин свали бавно леля Арлет и я занесе на ръце до леглото. Внимателно развърза въжето от врата й и го хвърли на пода.

Сложи пръсти на врата й, за да напипа пулса. Удари й няколко шамара по лицето. Разтри ръцете и краката й, след това отново я плесна през лицето, после започна да я разтърсва. Нямаше никаква реакция.

— Мъртва е — каза накрая той и се изправи. — Мили Боже, тя е мъртва.

Сирена каза от вратата.

— Знаех, че ще умре. Любовникът-келпи на майка ти е дошъл да я прибере, защото каза на Джоан какъв е произходът ти. О, да, Колин, ти си син на келпи, и затова Арлет сега е мъртва, но тя си го заслужи.

Обърна се и напусна спалнята. Бялата й нощница се развяваше около нея, докато вървеше. Спря и каза през рамо.

— Не вярвам на тези глупости за келпите. Не знам наистина защо казах това. Но не съжалявам, че е умряла. Тя беше опасна за теб, Колин.

— О, Боже — каза Алекс и се свлече на земята, без самата тя да бе очаквала това.

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

— Тя не се е самоубила — каза Колин.

— Но защо тогава е този стол зад нея? — попита Синджан. — Обърнат е така, като че ли тя… — не можа да довърши. Преглътна й наведе глава. Колин я прегърна плътно до себе си.

— Знам — каза тихо той. — Знам, че ако бяхме дошли няколко мига по-рано, може би…

Дъглас стана и отиде до камината. Подпря се на нея, взел в ръка чаша с набързо приготвен чай.

— Не, тя не се е самоубила. Сигурен съм. Нали аз развързах възела в основата на полилея. Тя просто няма нито силите, нито умението да направи такъв възел.

— Не трябва ли да изпратим Остал да повика магистрата — попита съпруга си Синджан.

— Аз съм магистратът. Съгласен съм с Дъглас. Имам само един въпрос към теб, Джоан. Какво те накара да се събудиш и да отидеш в стаята и?

— Перлената Джейн ме събуди. Тя ми каза бързо да отида в стаята на леля Арлет. Ние отидохме веднага, Колин. Не сме се колебали нито за миг да го направим. Чудя се защо ли е чакала толкова дълго, преди да ми каже. Може би си е мислила, че леля Арлет ще издържи. Или е искала да умре. Искала е да си получи наказанието за това, което е сторила на Фиона… И на теб, Колин, а също и на мен. Как бихме могли въобще да разберем какви са били мотивите на един призрак!

Дъглас се дръпна от камината. Лицето му бе почервеняло.

— По дяволите, Синджан. Стига вече с тези проклети призраци! Няма да допусна това, не и тук. Вкъщи трябва да търпя, защото това проклета традиция там, но тук — не!

Разговорът продължи още дълго. Синджан беше ужасно изморена. Освен умората я бяха сполетели такива изненади, че тя просто седеше там, слушаше, но всъщност не чуваше нищо от мненията и аргументите, които те непрекъснато излагаха. Но това нямаше значение. След като се бяха събрали представители на рода Шербрук и съпруги на мъже от рода Шербрук, беше ясно, че всеки има свое собствено мнение, което е коренно противоположно на това на другия.

По едно време Софи потръпна, отстъпи бързо назад й се свлече в стола зад нея. Райдър свъси вежди и веднага отиде при нея. Прегърна я, наведе се и допря чело в това на жена си.

— Всичко е наред. Софи. Какво има, любима?

— Насилието Райдър, това ужасно насилие, болката. Това ми напомня за ужасите, които преживях в Ямайка. Мразя спомените. Мили Боже, колко ги мразя.

— Знам, любима. Съжалявам за това, но ти сега си с мен и ще останеш завинаги е мен. Никой никога вече няма да те нарани и да те накара да страдаш. Никога. Забрави проклетия си чичо, забрави и Ямайка — той разтри гърба й и леко я раздруса.