- Твоите родители ме наеха. Те командват парада. Те знаеха, че ще си против да имаш лична охрана, особено по време на медения месец, затова не искаха ти да знаеш.

-По време на медения месец? - почти изкрещя тя. - Щяла сьм да имам охрана на медения ми месец?

- Нима не си се досетила за това?

Тя подаде билета си. Панда размаха пропуска си за ферибота. Луси се качи на рампата, ботите й трополяха по дъските. Тойя последва.

- За разлика от теб, Тед осъзнаваше, че охраната е необходима.

- Тед е знаел за това? - Искаше й се да тропне с крак, да устрои сцена, да удари някого.

- Той е реалист, Луси. Както и твоите родители. Обадих се на бащата ти още първата вечер от онзи магазин. Той ми нареди да не разкривам самоличността си. Каза, че ако го направя, ще намериш начин да се отървеш от мен. Не му се вързах, но той ме бе наел, така че не смятам да се извинявам, задето съм изпълнявал желанията на клиента си. - Луси се опита да се отдалечи от него, но той сграбчи ръката й и я поведе към кърмата на кораба. - След края на медения ти месец, веднага щом се върнехте в Уайнет, щяхме да свалим охраната. Само че не стана така. Ти избяга, а папараците бяха навсякъде. Скандалът бе твърде голям. Ти стана обект на прекалено силно внимание.

- Никой не ме позна.

- Малко оставаше и ако беше сама, със сигурност щяха да те познаят.

- Може би. А може би не. - Сирената на ферибота изсвири предупредително, когато стигнаха до кърмата. Един от пътниците я погледна разтревожено. Луси си спомни колко млада изглежда и колко заплашителен вид има Панда и разбра, че мъжът се чуди дали да се намеси, или не. Предпочете да не рискува. Тя се отдръпна.

- Ти каза, че с Тед сте приятели.

- Запознахме се три дни преди сватбата.

- Поредната лъжа.

- Старая се да върша работата си по най-добрия начин.

- Ти си истински професионалист! - изстреля тя. - Стан-дартна практика ли е един бодигард да настанява клиента на задната седалка на мотор?

Той стисна упорито челюсти.

- Няма да обяснявам нищо повече, докато не слезеш от този ферибот.

- Върви си.

- Виж, зная, че си ядосана. Разбирам го. Хайде да слезем, да вземем по сандвич и да поговорим.

- А, сега искаш да говорим? Добре, да започнем с името ти.

- Патрик Шейд

- Патрик? Не ти вярвам.

- Смяташ, че ще ти кажа измислено име?

- Без да ти мигне окото. - Луси пъхна палците си под каишките на раницата. - Къде живееш? Защото определено не живееш в онази къща, която преди малко напуснахме.

- Имам жилище в Чикаго. Ще узнаеш повече, ако слезеш от ферибота.

Луси искаше да узнае повече, но желанието да му натрие носа беше по-силно.

- - Признавам, че съм любопитна. Но няма да сляза. - Прозвуча последната сирена. - Ако искаш да говориш с мен, можем да говорим тук. Но първо трябва да намеря дамската тоалетна, защото ми се повдига.

Панда реши да не я притиска.

- Добре. Ще говорим тук.

- Да видим дали си достатъчно компетентен, за да намериш място, където ще можем спокойно да седнем, без всички наоколо да те зяпат. - Тя се запъти към каютата на ферибота. Когато завиваше зад ъгъла, удари раницата си в пожарогасителя. Промъкна се през вратата в другия край и хукна по рампата, малко преди да я вдигнат. Миг по-кьсно вече стоеше в сенките до табелата „Градско пристанище“ и гледаше как фериботът отплава с Панда на борда.

Мисълта, че го бе надхитрила, я изпълваше с въодушевление, но щеше да се чувства още по-добре, ако не беше заседнала на острова до завръщането на същия ферибот, несъмнено отново с Панда на борда. Това бе от ситуациите, в които обикновено се озоваваше Мег, а не Луси, но не съжаляваше. Поне бе възвърнала част от гордостта си.

Тъмносивият сув с илинойските номера, който бе видяла на алеята в къщата край езерото, бе спрян на градския паркинг. Разполагаше с целия следобед и не възнамеряваше да се мотае из града.

Докато се връщаше с велосипеда в къщата, Луси мина покрай детска площадка. На следващия ден след погребението на майка им, тя бе отнесла малката си сестричка на подобна площадка, за да полюлее Трейси на люлките - така според пред етаните на едно четиринайсетгодишно момиче щеше да постъпи една добра майка. Трейси бе плакала през цялото време.

Патрик Шейд... Що за име бе това?

Ако успее да наеме лодка, за да се върне на сушата, нямаше да се налага да го вижда отново. Скъпо удоволствие, но си струпаше. Обърна велосипеда и подкара към магазина за гмуркачи.

- За днес всички лодки са заети - осведоми я момчето зад щанда. „Мери Джей“ и „Дина Кен“ също отплаваха. Но ако искате да наемете лодка за утре...

- Всичко е наред - прекъсна го Луси, макар че нищо не беше наред.

Може би нямаше да се наложи отново да се разправя с Панда. Тя му бе заявила открито какво мисли за случилото се, а той не беше от мъжете, които се обясняваха повече от веднъж.

В къщата се носеше лека миризма на газ и хамбургера, който снощи си бе приготвила за вечеря. Как е възможно той да притежава място като това и да няма и следа от присъствието му? Луси смени войнишките боти с джапанки, грабна книгата, която вчера бе купила в града, слезе по разнебитената стълба и се отправи към брега.

Той бе издърпал лодката на брега. Луси седна на края на пристана, но не можа да се съсредоточи, не можеше да прави нищо, освен да се опитва да овладее надигащата се паника. Как щеше да продължи живота си, когато се върне на сушата? Къде щеше да отиде?

Някакъв шум привлече вниманието й. Тя вдигна глава и видя мъж, който определено не беше Панда, да слиза надолу по стълбата откъм къщата. Беше висок и едър. Стъпалата се люлееха и той не бързаше. Грижливо вчесаните му кестеняви коси блестяха, несъмнено намазани обилно с някакъв скъп гел.

- Здравейте! - извика той весело.

Въпреки че беше симпатичен на вид, всичко в него беше малко просташко - гласът, емблемата върху джобчето на дизайнерското му спортно сако, тежката златна гривна и големият колежански пръстен, от който всеки интелигентен мъж би се отървал след края на студентските си дни.

- Чух, че Панда се е върнал на острова - продължи непознатият, оглеждайки татуировката и косата й, докато се приближаваше към кея. - Но никой не ми отвори.

- Той не е тук.

- Жалко. - С широка усмивка той протегна ръка. - Аз съм Майк Муди. Големия Майк. Обзалагам се, че сте виждали рекламата ми.

Тя поклати глава, но тутакси съжали, тъй като острият аромат на одеколона му сякаш опари кожата й.

- „Брокерски услуги Големия Майк“ - обяви той. - Всеки, който купува или продава собственост на този остров - къща или лодка, каквото и да е, голямо или малко, идва при мен. По дяволите, дори съм продал два коня. Оправям се с всичко. -Блясъкът на равните му зъби би могъл да се дължи само на редовни посещения в зъболекарския кабинет. - Аз продадох на Панда тази къща.

- Наистина ли?

- Не разбрах как се казваш - свойски мина на „ти“ Големия Майк.

-Ами... Вайпър.

- Без майтап? Е, това се казва име! Ти си едно от онези хипи момичета. - Като опитен продавач, в гласа му прозвуча по-ско-ро възхищение, отколкото критика.

- Готик - уточни Луси, което беше върхът на нелепицата.

- Да, точно - кимна мъжът. - Отбих се, защото имам лодка, от която Панда може да се заинтересува.

Луси твърдо вярваше, че трябва да си услужлив с хората, но Вайпър не споделяше принципите й.

- Ела пак след шест, когато фериботът ще се върне. Сигурна съм, че той ще иска да обсъдите предложението ти. Не е зле да донесеш пица. Така ще можете да си побъбрите по-задушевно.

- Благодаря за съвета - засия Големия Майк. - Панда е страхотен тип. Не го познавам добре, но ми се струва, че е интересна личност.

Той зачака, надявайки се, че тя ще сподели още нещо, и Вайпър реши да не го разочарова.

- Той е много променен след затвора.

Обаче злобната й сплетня не постигна ефекта, на който се надяваше.

- Всеки заслужава втори шанс - заяви тържествено Големия Майк и додаде: - Карамба, ти ми се струваш позната.

Докато тя разсъждаваше над дилемата що за човек би казал „карамба“, Големия Майк я изучаваше по-внимателно.

- Друг път идвала ли си на острова?

- Не. За пръв път ми е.

Златната гривна проблесна, докато вездесъщият брокер на имоти пъхаше ръка в джоба си.

- Ще се сетя. Никога не забравям лица.

Луси се надяваше да не е истина. Той явно искаше да поостане и побъбри, затова тя кимна към стълбата.

- Трябва да свърша малко работа в къщата. Ще те изпратя.

Големия Майк я последва и когато се качиха горе, отново й

протегна ръка.

- Ако имаш нужда от нещо, само ми се обади. Услугите на Големия Майк не се ограничават само до продажба. Когото и да попиташ на острова, ще ти го каже.

- Ще го запомня.

Най-после той си тръгна. Тя се отправи към къщата, но се спря, когато чу някакво шумолене в дърветата, което не й прозвуча като на катерица. Клонче изпука и Луси зърна яркочервена тениска.

- Виждам те, Тоби! - извика тя. - Престани да ме шпионираш!

Не очакваше отговор и не го получи.

Направи си сандвич, но изяде само няколко хапки. Изпрати есемес на Мег, в който не съобщаваше нищо важно, после написа нещо подобно и на родителите си. Искаше да изпрати и на Тед, но не си представи какво би могла да му каже. Не знаеше как да убие времето и закрачи из остъклената веранда.

Трите стени с мръсни прозорци в квадратни рамки преминаваха в голямо квадратно еркерно помещение, облицовано с дървена ламперия от пода до тавана. Хлътнали дивани, кресла с високи облегалки, тапицирани с дамаска, популярна в началото на деветдесетте, и надраскани маси бяха разпръснати хаотично в голямото помещение. Тук навярно се е събирало цялото семейство. Вградените рафтове бяха наблъскани с разнородна смесица от предмети, с които обикновено бяха пълни летните къщи: пожълтели книги с меки корици, видео касети със стари филми, настолни игри в скъсани кутии, превързани със стари гумени ластици. Имаше нещо в тази къща, което й бе харесало от самото начало, и скритата в нея Марта Стюарт жадуваше да изхвърли всички боклуци и да измие и лъсне прозорците до блясък.

Луси грабна една парцалива кърпа за чинии, с която бе избърсала разлятата кока-кола, и затърка ъгъла на прозореца. Повечето от мръсотията беше отвън, но не цялата. Тя духна върху стъклото и отново затърка. Вече беше по-добре.

Готвенето не беше единствената домакинска работа, която бе усвоила по време на годините, прекарани в Белия дом. След петнайсетина минути тя вече се бе въоръжила с гумената миячка за прозорци, която бе видяла в банята на втория етаж, кофа с чиста вода с няколко капки течен сапун за съдове и стълбата, отмъкната от килера. Не след дълго бе приключила с миенето на първата секция от прозорците на остъклената веранда. Протегна се към едно място, което бе пропуснала, и когато го лъсна до блясък, заслиза от стълбата. На долното стъпало едва не се препъна.

Панда стоеше до вратата от вътрешната страна с кутия кока-кола в ръка и войнствено изражение.

- Готов съм да се хвана на бас, че си била много популярна сред Тайните служби.

8.

Не биваше никога да се връща в къщата и определено не биваше да допуска да я завари, докато мие мръсните му прозорци. Луси се вкопчи в стълбата, за да не падне, и отново надяна презрителната маска на Вайпър.

- Да не би да нараних гордостта ти?

- Унищожи я - отвърна той сухо.

- Отлично. Не всеки ден имам честта да надхитря професионалист.

- Не бих казал, че си ме „надхитрила“.

- А пък аз бих. - Дрехите му бяха изсъхнали, но той бе свалил обувките и тя можеше да се закълне, че тъмната му брада е набола още повече, откакто бе избягала от него. - Фериботът пристига чак в шест. - Луси приглади бухналата си туту поличка. -Очевидно си имал по-голям късмет от мен с наемането на лодка.

- Пистолетът ми помогна.

Тя не знаеше дали се шегува, или не. Всъщност не знаеше нищо за него. Той прокара пръст по кутията с кока-кола и подпря рамо на рамката на вратата.

- Сега разбирам защо баща ти толкова настояваше да не разкривам истинската си самоличност. Явно имаш навика да изчезваш.

Бягала съм само няколко пъти.

Той размаха кока-колата към лицето й.

Ако действително бях на служба, никога нямаше да избягаш.

Самата истина. Той нямаше да я изпусне от поглед. Което означаваше, че семейството й не го бе наело отново.

-Кой те уведоми, че съм тук?

-Да кажем просто, че те наблюдавам.

Родителите й.

- Трогната съм.

Панда посочи към частта от прозорците, която тя бе измила.

- Искаш ли да ми кажеш защо правиш това?