Момчето лъжеше - Луси разпознаваше сирачето от пръв поглед. Наля си чаша вода от крана и изпи половината. Изля останалото в умивалника и се замисли колко много обичаше да работи с деца като Тоби. Това й се удаваше и с голяма мъка в сърцето се бе отказала от нея. Но като социален работник можеше да помага само на малко деца, а като лобист помагаше на хиляди. Напомняше си го всеки път когато се изкушаваше да напусне.

- Ето какво ще ти кажа, Тоби. Аз имам брат и три сестри, затова разбирам, когато едно дете не ми казва истината. Ако искаш да се лъжем, така да бъде. Но това означава, че аз не мога истински да ти помогна, ако се наложи. - Той отвори уста, за да й заяви, че не му е нужна ничия помощ, но Луси го изпревари: -И... това означава, че аз не мога да те помоля за помощ, ако се нуждая от нея. Защото помежду ни няма доверие. Разбираш ли как стоят нещата?

- И на кого му пука?

- Очевидно не и на теб. - В умивалника нямаше мръсни чинии. Или Панда не беше ял, или ги бе измил. Тя взе банан от купата върху плота.

- Моят баща наистина беше промишлен алпинист – разнесе се тихият глас на Тоби зад гърба и. - Умря, когато бях на четири. Спасявал свой колега, закъсал на кулата, и това е самата истина.

Луси обели банана, като нарочно остана с гръб към него.

- Съжалявам за това. Аз дори не познавах баща си.

- Ами майка ти?

- Тя почина, когато бях на четиринайсет. Не беше най-добрата майка на света. - Тя се бе съсредоточила върху банана, все още без да го поглежда. - Макар че имах късмета да ме осиновят.

- Моята майка е избягала малко след като съм се родил.

- Струва ми се, че и тя не е била най-добрата майка на света.

- Баба ми беше супер.

- И тя много ти липсва. - Луси остави банана и най-накрая се извърна с лице към него. Сълзи блестяха в големите му кафяви очи. Сълзи, които той не би искал тя да види. - Чака ни много работа - промърмори тя и забърза към остъклената веранда. -Да се захващаме за нея.

През следващите няколко часа Тоби й помагаше да отнесат счупените мебели, проядените от молци възглавници и изтънелите пердета в края на алеята, откъдето щеше да намери някой да ги вземе. Панда може и да не уважаваше тази къща, но тя я ценеше и ако не му харесваше, можеше да я съди.

Тоби се опитваше да компенсира недостатъчните мускули със сериозния си и отговорен вид, което я трогна до дъното на душата. Отдавна не й се бе случвало да работи заедно с деца, освен ако не бяха най-близките й родственици.

Двамата с Тоби с доста усилия изнесоха древния счупен телевизор. Той напълни торбите за боклук със списания отпреди десетилетия и разръфани книги с меки корици, които тя бе свалила от рафтовете в остъклената веранда. После избърса прахта, а Луси подреди това, което бе останало. Въпреки че бяха уморени, те се опитаха да преместят отвратителната зелена кухненска маса, но тя се оказа прекалено тежка и единствената награда за усилията им бяха безбройните тресчици, забити в дланите им.

Когато реши, че за днес й стига, Луси взе малко пари и излезе на остъклената веранда, която Тоби току-що й бе помогнал да разчисти. Очите му се разшириха, когато видя колко пари смята да му даде. Момчето мушна бързо банкнотите в джоба си.

- Мога да дойда по което и да е време - ентусиазирано заяви той. - Освен това мога да чистя къщата. Знам, че преди не се справих много добре, но сега ме бива много повече.

Луси го погледна съчувствено.

- Панда ще има нужда от по-възрастен чистач за къщата. -Видя, че лицето му посърна, и побърза да добави: - Но аз имам друга работа за теб.

- Аз не съм по-лош от всеки възрастен.

- Той едва ли ще се съгласи.

Тоби прекоси с гневни крачки верандата и тръшна мрежестата врата зад гърба си, но тя знаеше, че ще се върне.

През следващите няколко дни те бършеха паяжините и търкаха подовете. Тя постла с плажни кърпи окъсаните възглавници по мебелите отвън. Металната етажерка, която бе прекалено голяма и тежка за преддверието, пасна чудесно на верандата. Постепенно изчезнаха керамичното прасе, очуканите тенекиени кутии и другите боклуци, с които бяха наблъскани шкафовете. Луси напълни една синя керамична купа със зрели ягоди, а в празен буркан от конфитюр подреди рози, които откъсна от стария розов храст, пълзящ по стената зад гаража. Аранжировката далеч не можеше да се сравни с невероятните творения, доставяни от цветарницата към Белия дом, но й харесваше не по-малко.

На четвъртия ден след заминаването на Панда те се заеха с грозния килим в мрачния кабинет.

- Има ли още хляб? - попита Тоби, когато приключиха с работата.

- Ти омете и последната троха.

- Ще направиш ли още?

- Не и днес.

- Трябва да изпечеш още. - Момчето огледа най-новата й придобивка - възхитителна татуировка, изобразяваща дракон, който се извиваше от ключицата към шията, а зеещата му огнена паст сочеше към долната част на ухото. - Между другото, на колко си години?

Луси понечи да му каже, че е на осемнайсет, но се спря. Ако искаше Тоби да не я лъже, тя също трябваше да е откровена с него.

- Трийсет и една.

- Много си стара.

Двамата излязоха отвън. Тоби поддържаше сгъваемата стълба, докато тя подрязваше увивните растения, обрасли върху единствения прозорец на кабинета. Когато стаята станеше по-светла, щеше да бъде чудесно място, където да работи над книгата.

През прозореца се виждаха топлите медни тонове на пода от твърдо дърво. Този дом я привличаше от мига, в който бе пристъпила прага му. Панда не го заслужаваше.

Бри се съблече в малкото мокро помещение в задната част на къщата и напъха мръсните дрехи направо в пералната машина, включително сутиена и бикините. Заради пушалката, с която бе работила с пчелите, пушекът се бе просмукал в нея, сякаш бе прекарала цял ден край огъня. Загърна се с една кърпа и отиде в банята да вземе душ. Никога досега в живота си не се бе трудила толкова усърдно и всеки мускул в тялото я болеше.

През последните няколко дни тя работеше на двора от изгрев до залез, подготвяйки кошерите за лятото. Следвайки указанията в ръководствата, които бе изчела, младата жена размести рамките, провери цариците майки, замени старите секционни рамки в гнездовата рамка с нови и добави нови гнездови секции. Освен това изчисти основно пчеларницата, избърса прахта от стотиците бурканчета, пълни с меда от миналото лято. Когато свърши, залепи етикетите на Майра.

Домашен мед „Медена въртележка“

Черити Айланд, Мичиган

Някога Бри мечтаеше да стане художничка. Украсената с панделки пъстроцветна въртележка върху етикетите бе заимствана от акварела, който тя бе нарисувала, когато беше на шестнайсет години като подарък за рождения ден на Майра. Майра толкова бе харесала рисунката, че я бе помолила да й разреши да я използва за своите етикети.

Бри се подсуши, като внимателно попиваше многобройните ужилвания. Най-старите я сърбяха ужасно. Ала днес пчелите нито веднъж не я бяха ужилили. Беше й приятно, че има с какво да се гордее.

Откри Тоби, излегнат на дивана във всекидневната, да играе „Нинтендо“ на портативния плейър, който му подари, когато пристегна. Стаята почти не се бе изменила през годините. Стени, боядисани в прасковено, килим на светлосини и тъмносини цветни мотиви, меки кресла и две керамични сиамски котки в двата края на полицата над камината. Със Стар ги бяха нарекли Бийвъс и Бътхед.

Беше почти единайсет. Тоби отдавна трябваше да е в леглото, но ако му напомни, той щеше да се престори, че не чува. Тя взе мръсната купа от корнфлейкса.

- Утре смятам да отворя лавката за мед. - Прозвуча по-скоро като въпрос, отколкото като твърдение.

- Никой няма да спре там - измърмори той, без да вдига глава от играта.

- Тя е на главното шосе, водещо към южния плаж и трафикът там е доста оживен. Ако малко я постегнем и украсим, мисля, че хората ще й обърнат внимание. - Всъщност нямаше представа дали ще я забележат, или не. - Ще ми трябва помощта ти, затова по-добре върви да си лягаш.

Момчето не помръдна.

Трябваше да бъде по-строга, но не знаеше как да се държи, затова се оттегли в кухнята. Не беше хапвала от закуска и макар да не чувстваше глад, се застави да отвори хладилника. На рафтовете имаше само мляко и парче шунка. Бри затвори вратата и погледна към бюфета, зареден с консерви, зърнени закуски, спагети и боб. Нищо не я привличаше. Нищо, с изключение на...

Единственото бурканче с мед, което бе донесла, стоеше върху плота. Златистокехлибарен на слънчевата светлина, на кухненската лампа медът изглеждаше тъмен като кленов сироп. Бри взе бурканчето и огледа пъстроцветния етикет с въртележката. Най-накрая завъртя капачката. Тя се отвори с леко пукване.

Младата жена докосна меда с върха на показалеца. Затвори очи. Поднесе пръста към устните си.

Спомените за всички отминали лета от детството я връхлетяха като огромна вълна. Бри улови лек привкус на черешов цвят; нотка от глухарче, детелина и ягода; шепот на жасмин и докосване на оксидендрум - всички аромати и оттенъци, свежи като юнска утрин. Потопи отново пръст и вкуси радостта на летните дни, които ставаха все по-дълги, докато рояците от пчели се устремяваха към лавандуловите полета и къпиновите храсти, които допълваха букета от аромати на меда. После идваше август и лятото бавно клонеше към своя край. Медът ставаше гъст и се точеше заради прашеца, събран от магарешкия бодил, градинския чай и люцерната.

Умората и се стопи и за миг тя изпита усещането, сякаш всички тайни на света са събрани на върха на пръста й.

На следващата сутрин Бри не можа да измъкне Тоби от леглото, затова сама се залови за работа. Ръцете я боляха, докато трупаше в старата ръчна количка четки, бояджийски валяци, парцали и кутии с боя, които бе намерила в бараката за инструменти. Подкара непохватно количката надолу по алеята. Посивяла и олющена от годините, лавката за продажба на мед стоеше в сянката на стогодишния дъб. Наклоненият покрив и остатъците от пода едва поддържаха трите й стени и двете паянтови лавици, заковани под дългия дървен тезгях. С изключение на малкия склад за мед, прикрепен към задната стена, цялата конструкция можеше да се побере в стария й кухненски килер.

Син микробус хонда профуча покрай нея, последван от още един, и двата пълни със семейства, отправили се към все още студените езерни води на южния плаж - най-доброто място за къпане на целия остров. Тя се върна още два пъти до къщата, за да вземе инструменти, временната рекламна табелка, която бе изрисувала, и десетина бурканчета с миналогодишен мед. Тазгодишната реколта нямаше да е готова преди август. Бри се надяваше, че дотогава отдавна ще си е заминала, макар да нямаше представа къде ще отиде. Нахлу в стаята на Тоби, за да го събуди, и откри, че леглото му е празно.

Настроението й се повдигна, когато първата кола спря. Бри тъкмо забиваше пръта с табелата в земята.

- Крайно време беше да отворите - подвикна жената от колата. - Преди две седмици свършихме последното бурканче с меда на Майра и артритът ми отново се обостри.

Те купиха две бурканчета. Главата на Бри се замая от успеха, но еуфорията й постепенно стихна, когато никой друг не спря.

Тя си запълни времето с чистене на паяжини и стари птичи гнезда, закова разхлабените дъски. Накрая реши да отвори първата от двете кутии с екстериорна боя, които бе намерила в бараката. Боята беше с масленожълт оттенък, какъвто Бри предполагаше, че Майра би избрала за тази цел. Тя никога не бе боядисвала сама, но бе наблюдавала как работят бояджиите, така че едва ли щеше да е толкова трудно, нали?

По-трудно, отколкото изглеждаше, установи Бри след няколко часа. Вратът и се схвана, главата й се цепеше от болка, а върху крака й цъфна противна, дълбока рана. Докато бършеше с ръка потта от челото си, оплесквайки лицето си с още боя, тя чу шум от приближаваща кола. Обърна се и видя да спира червен кадилак последен модел. Радостта й, че най-после има клиент, тутакси се помрачи, когато видя кой е.

- Поне част от боята попадна ли върху дъските, или цялата е върху теб?

Противният ехиден смях на Майк я подразни като скърцане на тебешир по черна дъска и тя се озъби, когато той приближи:

- Много добре се справям.

Вместо да си тръгне, той се вторачи с любопитство в бояджийските й постижения.

- Струва ми се, че ще ти е нужна още боя. Дървото много попива.

Нещо, което и тя вече бе забелязала, но нямаше излишни пари за още боя, а и не бе решила точно какво да прави. Той побутна почти празните кутии с върха на скъпата си обувка от мека кожа, после отстъпи назад, за да огледа огънатия рафт.

- Защо Тоби не ти помага?

- Трябва да попиташ него. - Тя захвърли валяка върху подноса, пръскайки още жълта боя върху последния си чифт прилични сандали.