Жената продължаваше да стои с лице към прозорците с изпънат гръб, сякаш бе глътнала бастун. Носеше прекалено широка черна туника, черен панталон и сандали с тънки, високи токчета. Правата й тъмна коса висеше до раменете, а ръцете й, без никакви пръстени, изглеждаха твърде големи за китките.

- Панда ме увери, че мога да разчитам на дискретността ти -заговори непозната на „ти“ с нисък, леко дрезгав глас, но нещо във властния й маниер подсказваше, че предпочита по-високата тоналност.

- Няма проблем - отвърна Луси. - Аз заминавам.

- Не можеш да заминеш. - Големите ръце на жената се стиснаха в юмруци, но тя не се обърна.

Луси стрелна Панда с отровен поглед.

- Ако Панда се държи лошо, винаги можеш да повикаш полицията. - Луси също пренебрегна учтивото обръщение.

- Тук трябва да има още една жена - процеди непознатата със зловещо тихия си хриплив глас на обучаващ сержант. - Разбирам, че напоследък си преживяла много, но ти обещавам, че няма да съжаляваш.

Значи, Панда й бе казал коя е Луси. Поредното потвърждение, че нямаше никакви морални принципи.

- Обикновено бих предложила да ти платя - продължи жената, - но... в случая ми се струва малко обидно.

Малко? Госпожата не изглеждаше да е изпаднала в благоговеен захлас от срещата с член на бившето президентско семейство, което предполагаше, че бе свикнала със знаменитости. Любопитството на Луси надделя над гнева й.

- Защо това е толкова важно?

Жената леко повдигна глава.

- Преди да обясня, може ли да попитам дали ще се съгласиш да подпишеш декларация за поверителност?

Сигурно дамата се шегуваше.

- Луси има много недостатъци - Панда наблегна на последната дума, - но за нея също твърде много е заложено на карта, за да съсипе нечие чуждо прикритие.

- Ти вече ми го каза. - Жената изправи рамене. - Предполагам, че трябва да ти се доверя, което не ми се удава особено добре. - Покрай прозореца прелетя чайка. Непозната се извърна. Бавно... Драматично... Трагична кралица пред гилотината.

Огромни черни слънчеви очила скриваха голяма част от лицето й. Тя беше висока, с внушителна осанка, с леко наднормено тегло, което широката туника не можеше да скрие. Не носеше никакви бижута, нищо, което да привлича вниманието, с изключение на цялото това черно одеяние в топлия юнски ден. Докато сваляше очилата, ръката й леко трепереше. Сгъна дръжките, после вдигна брадичка и впери поглед в Луси.

Беше много привлекателна - тъмни бадемовидни очи; високи скули; правилен нос, но малко гланц на пълните устни и дискретен грим щяха да тушират чудодейно нездравия, жълтеникав цвят на лицето й. Не че Луси имаше право да критикува чийто и да било грим, след като нейните устни бяха щедро наплескани с кафяво червило, а очите - очертани с дебела черна очна линия.

Драматичната стойка на жената пред нея подсказваше, че тя очаква Луси да каже нещо, но след като Луси нямаше представа...

И в този миг й просветна. Леле!

- Луси, сигурен съм, че си чувала за Темпъл Реншо - обади се Панда с делови тон.

Темпъл Реншо, Злата кралица на фитнес гурутата на знаменитостите и звезда от „Островът на дебелите“ - отвратително реалити шоу, чиито участници биваха позорно заточавани на място, „където никой няма да ги гледа“. Тя бе изградила кариерата си върху унижението и деградацията, а снимките на тялото й, гъвкаво и грациозно като пантера, бяха навсякъде - върху етикетите на специалните й напитки за фитнес, енергийните й блокчета, модната линия на скъпите й екипи за тренировки. Но звездата на всички тези фотографии само смътно напомняше за тази жена, обгърната в черно - жена с пухкави бузи и двойна брадичка.

- Както сама виждаш - поде Темпъл, - аз съм дебела.

Луси преглътна.

- Трудно бих те нарекла дебела. - Въпреки всичко Темпъл все още изглеждаше много по-добре от повечето туристи, които слизаха от ферибота. Ала това далеч не означаваше, че е гъвкавата фурия, която публиката познаваше.

- Не е нужно да си любезна - заяви Темпъл.

- През пролетта Темпъл имаше някои лични проблеми, заради които натрупа малко излишни килограми... - подхвана Панда.

- Не измисляй оправдания. - Тихият дрезгав глас на обучаващ сержант се превърна в гръмогласно ръмжене. - Аз съм дебела мърла.

Луси го погледна.

- А ти къде се вписваш в тази картинка? - Замълча за миг. -Въоръжен ли си?

- Темпъл ме нае да и помогна да си възвърне формата - осветли я той. - И това не те засяга.

- Ти си неин личен треньор?

- Не точно.

- Аз не се нуждая от треньор - отряза Темпъл. - Нужен ми е някой, който да ме дисциплинира.

- Да те дисциплинира? - В главата на Луси се мярна поредица от видения с камшици и бухалки. Устните на Панда се извиха в неприятна усмивка, сякаш бе прочел мислите й. Луси му обърна гръб. - И какво по-точно включва това дисциплиниране?

- С Панда обмислихме стратегията - отвърна Темпъл. -Шоуто „Островът на дебелите“ започва през септември, точно след три месеца. Тъй като аз явно не мога да се контролирам, наех Панда, който да осигури подходящата обстановка, за да възвърна формата си.

С ъгълчето на окото си Луси видя, че „дисциплинаторът“ на Темпъл оглежда спретнато подредените рафтове. Запрелиства с показалеца си изданието на „Фаровете на езерото Мичиган“, което бе измъкнал от рафта, нарушавайки идеалния ред.

- И тази къща е „подходящата обстановка“? - попита Луси.

- Едва ли в този вид мога да се появя в някой спа център. Нуждая се от пълно уединение - промърмори Темпъл и додаде горчиво: - От мой личен „остров на дебелите“, ако щеш.

С нехайно движение на китката и проблясване на скъпия часовник от неръждаема стомана, Панда събори томчето на „Справочник на птиците, обитаващи Северна Америка“. Луси все още не можеше да преглътне новия му облик на модел от корицата на „Джентълмен Куотърли“. Изобщо не се вписваше в образа му.

- В миналото Панда ме е охранявал - заговори Темпъл. -Когато си спомних, че притежава тази къща, настоях да дойдем тук. „Мисията невъзможна“ в действие. Долетях с частен самолет. Той ме посрещна на пистата и ме докара тайно тук като контрабандна стока, скрита на задната седалка на колата му.

- Разбирам защо вие двамата сте тук - рече Луси, макар да не проумяваше напълно, - но какво ви кара да мислите, че аз ще остана?

- Защото аз имам нужда от прикритие.

- Прикритие?

- Диетата ми изисква специална храна - поясни Темпъл, - а Панда не прилича на някой, който ще ходи до града, за да купува разхлабителни чайове и житни кълнове.

Луси също не се виждаше като жена, която ще купува подобни неща, но започваше да схваща смисъла на ставащото, колкото и абсурдно да изглеждаше.

Панда побутна високата подова лампа с върха на стилния си, безупречно лъснат чепик с пискюли, който й се искаше да смачка с войнишките си боти.

- Ще остана тук със седмици - продължи Темпъл. - Ами ако поискам да си купя брой на „Уоменс Хелт“ или „Воуг“? Хидра-тиращ крем или продукти за коса? Или да кажем „Тампакс“9, за бога?

Кракът на Панда застина до коженото кресло с облегалка, което смяташе да избута в ъгъла.

- Можеш да си поръчаш всичко това по интернет - изтъкна Луси.

- И ще го направя, но някои неща ще ми потрябват веднага. А и как ще обясним защо се изхвърля боклук за двама, вместо за един? Аз обичам да суша спортните си екипи на открит простор. Женски дрехи. Искам да имам възможност да плувам. Ако някой турист излезе с лодка в залива и забележи жена във водата, не мога да допусна да заподозре, че е някоя друга, а не ти. Съществуват стотици начини да ме разкрият, ако в къщата няма друга жена, а ако това се случи, с кариерата ми е свършено. Сега разбираш ли?

Луси се зачуди защо Темпъл не е помолила някоя от приятелките си да я придружи. Но си каза, че Темпъл не прилича на жена, която има цял орляк от близки приятелки.

Темпъл затъкна дръжките на очилата в деколтето на туниката.

- Луси, аз осъзнавам, че сама по себе си ти също си важна особа и разбирам колко ти е трудно в момента. Освен това ми е ясно, че си смятала да останеш тук сама. Появата ми нарушава уединението ти и искам да те компенсирам за това... - Критичният й поглед се спусна от дредовете до войнишките боти. - Ще те тренирам безплатно.

Луси бе твърде потресена, за да отговори.

- Вземам от частните си клиенти по шестстотин долара на час. Зная, че е истинско безобразие, но това кара хората да се отнасят сериозно към тренировките. - Темпъл смръщи вежди, докато оглеждаше ръцете на Луси от лакътя нагоре, и то не заради татуировките, както Луси подозираше. После погледът й се отмести преценяващо върху бедрата на Луси, които се подаваха от шортите и едва сега започваха да възвръщат обичайната си форма благодарение на домашно приготвения й хляб. - Но за теб ще измислим друга мотивация.

- За съжаление, Луси се отнася твърде сериозно към мързела си - обади се Панда с присвити устни. - Съмнявам се, че тя ще иска да тренира съвестно.

- Наистина нямам подобно намерение - уточни Луси припряно. - Съжалявам, но навярно няма да мога да ти помогна. -Във всеки случай не и в присъствието на Панда.

- Разбирам. - Темпъл лепна на лицето си уверената усмивка, която пазеше за публиката, усмивка, която Луси добре познаваше, тъй като често я използваше. - Предполагам, че съм се надявала... - Облиза устни. - Ако някой ме види... Ако разбере защо съм тук... - Брадичката й се вдигна с няколко сантиметра. - Панда ми каза, че няма да останеш.

На Луси никак не й се нравеше Панда да прогнозира поведението й.

Брадичката на Темпъл се повдигна с още няколко сантиметра.

- Аз наистина... не биваше да разчитам на това. Аз...

И тогава всичко се сгромоляса. Показната усмивка се стопи. Злата кралица сведе глава, раменете й увиснаха, гърбът й се приведе, а в очите й заблестяха сълзи.

Гледката на тази властна особа, смазана от болка заради провалените си планове, би трябвало да е донякъде удовлетворяваща. Вместо това беше сърцераздирателна. Темпъл явно не бе свикнала да губи самообладание, а още по-малко да моли за помощ. Каквато и да бе причината да напълнее, тя все още я гнетеше.

Луси не искаше да напуска острова. Това щеше да означава да се раздели с Вайпър, а за нея това все още бе немислимо. Освен това означаваше, че следващата седмица по същото време, покачена на високи токчета, ще чука на вратите на оглавяващите списъка с петстотинте най-богати хора в света с протегната ръка. Вместо това тя искаше да плава с лодка където й скимне, да седне и да пише в кабинета, който бе изчистила, да маже пресен домашен мед върху филия от хляба, изпечен от нея. Искаше да пие сутрешното си кафе на верандата и да гледа как процъфтява лавката на Бри. Щеше да й липсва онзи малък мушморок Тоби.

За разлика от Темпъл, Панда едва не подскачаше от щастие заради решението на Луси.

- И без това Луси ще те разсейва - изтъкна той на своята работодателка. - Така ще е по-добре.

По-добре за него.

Луси не искаше да дели своята къща със Злата кралица от „Островът на дебелите“. Но още по-важно бе, че не искаше да дели един покрив със Злия телохранител. Все пак къщата бе голяма, а Темпъл изглеждаше съсипана. А Луси отлично разбираше това.

- Ще пробвам да остана за ден-два - рече тя накрая. - Но не обещавам нищо повече.

Панда, който бе разчитал, че тя ще замине, никак не остана доволен.

- Очевидно не си го обмислила добре.

- Ще останеш? - Темпъл мигом се преобрази. Изправи гръб. Очите й грейнаха. - Не мога с думи да изразя безкрайната си благодарност. И честно казано... Тялото ти също ще ми е благодарно.

Луси искрено се съмняваше в това, но й предстоеше да извоюва една много по-важна победа. Да отстои територията си.

- Голямата спалня на горния етаж ще бъде идеална за тренировки, след като се почисти. Зная, че ще искаш Панда да е близо до теб. На втория етаж има четири спални и две големи бани, така че ще разполагате с достатъчно място. - Луси нямаше намерение да отстъпва спалнята на първия етаж с плъзгащите се врати, от които се излизаше на верандата, водеща към задния двор, и тя може да излиза и влиза, без да се натъква на някого от тях. Ако всичко се нареди както трябва, щеше да се среща с тях само в кухнята, а тя определено подозираше, че Темпъл едва ли ще се задържа дълго там.

Подмина без внимание мръщенето на Панда, когато предложи на Темпъл да я разведе наоколо.

- В момента на горния етаж не е много приятно, но два камиона за стари мебели и една щателна дезинфекция ще оправят положението.

Панда настоя да ги придружи, но с всяка промяна, която забелязваше, лицето му добиваше все по-мрачно изражение.