- Къде е огледалото, което висеше там?

- Огледало?

- А закачалката?

- Каква закачалка? - Луси ги бе захвърлила в гаража заедно с останалите боклуци, натрупали се в къщата.

Когато се изкачиха на горния етаж, тя откри съюзник в лицето на Темпъл.

- Ти не ми ли каза, че от две години имаш това място? - попита тя, докато оглеждаше голямата спалня. - Защо не си почистил?

- Така ми харесва - процеди той сковано.

Темпъл огледа с погнуса редиците овехтели двуетажни легла с матраците, навити на рула в долния край. Пристъпи до най-дългата стена, с три големи прозореца, всеки закрит с избелели прашни найлонови завеси. Темпъл дръпна едната.

- Гледката е невероятна. Ти си права, Луси. От това помещение ще стане отлична гимнастическа зала.

- От доста време никой не е чистил - изтъкна Луси очевидното, - тъй като чистачката, която е поддържала къщата, е починала, но аз съм сигурна, че Панда ще намери някого.

- Не мога да позволя чужд човек да дойде в къщата - заяви Темпъл твърдо. Пусна завесата и потърка мръсните си пръсти. - Двамата с Панда ще се справим. Да се грижа за себе си, ще бъде ново преживяване. - А после додаде с горчивина: - Питам се дали още си спомням как се прави.

Предишната Луси щеше да предложи помощта си, но Вайпър нямаше намерение да става лична асистентка на Темпъл Реншо. Тя посочи към шкафа със спалното бельо, където лежаха купчини чаршафи от различни комплекти, и после ги остави сами да се оправят.

Слезе на долния етаж и извади продуктите от раницата. Кача си, че може и да се получи. Тъкмо миеше няколко мръсни чинии, когато чу гласа на Темпъл откъм коридора.

- Наистина, Панда, не е нужно да го правиш. - Настойчивата молба в гласа й събуди любопитството на Луси и тя надникна от кухнята.

Двамата стояха до предната врата, а Панда ровеше в чантата на Темпъл - луксозна черна чанта с тежки сребърни закопчалки. Темпъл опипа нервно деколтето на туниката си.

- Честно, Панда, наистина не е нужно. Напълно осъзнавам защо съм дошла тук.

- Тогава сигурно си пропуснала това. - Той извади блокче „Тоблерон“.

Темпъл наклони глава и го дари с широка усмивка.

- Поздравления. Ти премина първия изпит. Точно заради това ти плащам абсурдно големи пари, за да работиш за мен през това лято.

Той разкъса обвивката и отхапа голям къс от единия край.

- Не ме поднасяй, Темпъл.

Тя отлепи с мъка поглед от шоколада, от усмивката й нямаше помен. Дори от разстояние, Луси долови копнежа й за лакомството. Той отхапа още веднъж и бавно задъвка, наслаждавайки се на всяка хапка - акт на нечувана жестокост, заради която навярно завинаги щеше да гори в ада.

- Каквото и да намеря - заговори инквизиторът, - ще ти се наложи да ме наблюдаваш как го изяждам.

- Нямам намерение да се подлагам на това! - разбесня се Темпъл.

- Спести си драмите. - Последното късче шоколад изчезна в устата му. - Отвори куфарите.

- Няма да намериш нищо, което не би трябвало да е там -заяви тя с вид на незаслужено оскърбена.

- Да се надяваме, че е истина.

Не беше. Панда намери още един голям шоколад. Дори за едър мъж като него това беше доста шоколад, но той го изяде до троха. Темпъл беше бясна.

- Не е нужно да си такъв гадняр.

- Ти не си ме наела заради любезния ми нрав. Знаеше, че не идваш на пикник.

- Чудесно.

Тя се опита да се промуши покрай него, но той я улови за ръката.

- Трябва ли да те претърся?

Темпъл бръкна в джоба на панталона и се подсмихна презрително.

- „Тик Так“. Абсолютно безобидни дражета и вече ми писна.

- Ще ти отнема само минута.

Тя засъска от ярост, когато той се зае да я опипва.

- Не смей да ме докосваш!

- По-кротко. - Панда извади пликче с плодови бонбони, после още една кутийка „Тик Так“. - Съчувствието е за неудачниците. Нали това казваш винаги по телевизията?

„ - Не ти плащам седемдесет и пет хиляди долара, за да ми изнасяш лекции!

Седемдесет и пет хиляди долара? Луси не можеше да повярва на ушите си. Тя се запита колко ли са му платили родителите й, а после си спомни за жалкия си подкуп от хиляда долара. Сигурно си е умрял от смях.

- Не е лекция - каза Панда. - Само наблюдение. - Очевидно стомахът му не можеше да понесе повече сладко, защото той пъхна пликчето с бонбони в джоба си заедно с обвивките от шоколадите, после затвори куфарите й. - Ще ги занеса горе.

- Не си прави труда! - изфуча подопечната му и ги потътри към стълбището.

- Видя ли достатъчно? - попита Панда, все още с гръб към вратата, от която Луси надничаше.

- Все още се опитвам да смеля видяното - отвърна тя. - Вие двамата сте много забавни.

Той хвърли бегъл поглед към мястото, където преди стоеше металната етажерка.

- Можеш да си тръгнеш по всяко време, когато решиш. Между другото, защо още не си го направила?

Защото това беше нейната къща.

- Защото все още се наказвам, задето толкова погрешно преценявам хората. - С тези думи тя се скри обратно в кухнята.

Беше едва четири часът, но Луси не бе яла от закуска, затова включи котлона, сложи тигана, наля малко олио и метна една от свинските пържоли, които бе купила в града. Щеше да е по-вкусна на скарата, но тя бе изхвърлила ръждясалата антика още миналата седмица.

Свинската пържола тъкмо започна да цвърчи апетитно, когато Панда, все още в делово одеяние, влетя в кухнята. Грабна една кърпа, уви я около дръжката на тигана и се изнесе през задната врата.

- Хей! - Луси хукна след него, докато той прекосяваше двора.

- Върни ми пържолата!

Негодникът отвори капака на боклукчийската кофа до гаража и с ловко движение на китката запрати горката пържола на дъното и.

- Никакво готвене, освен ако не е нещо, което Темпъл също може да яде.

- Никакво готвене? Какво искаш да кажеш с това „никакво готвене“?!

- Миризмата се разнася из цялата къща. Тя трябва да се въздържа от вредна храна и ти няма да я измъчваш.

-Аз! Ти оплюска хиляда калории пред нея!

- Естествени последствия. Това, което правиш ти, е съвсем различно.

Луси вдигна ръце.

- Не мога да повярвам!

Устните му се извиха.

- Може би е по-добре да се обадиш на мамичка и да я помолиш да изпрати морските тюлени да те защитават.

Наистина ли бе целувала този човек? Наистина ли му бе позволила - позволила - да направи онова? Вайпър не беше на себе си от ярост и тикна нащърбения си нокът с олющен катраненочерен лак право в лицето му.

- Ти... ще си платиш за всичко - изхриптя тя и се изнесе от полесражението.

Той вече плащаше. Само да се намира близо до нея бе истинско мъчение. Все още си спомняше, когато я видя за пръв път. В нощта на репетицията на сватбената вечеря. Тя седеше редом с Тед в женствена синьо-зелена рокля, блестящата й коса бе с няколко оттенъка по-светла, отколкото сега. Единственото, за което можеше да мисли, беше колко идеално си подхождат те двамата - идеалната американска двойка. Чак две седмици по-късно, през онази нощ на езерото Кадо, когато Луси се обади на родителите си, Панда разбра, че тя няма да се върне при Тед. Глупаво.

Ти и без това не беше толкова добра.

Каква шибана лъжа. Той беше непохватният - прибързан, груб и извън контрол. Луси беше всеотдайна и естествена, без противната фалшива обиграност на порнозвезда, която жените смятаха, че трябва да демонстрират в спалнята.

Той се надяваше, че тя ще замине веднага щом го види, но вместо да се метне на ферибота, както се очакваше да направи, тя бе решила да пържи свински пържоли в кухнята му. И сега имаше две проблемни жени на главата си, които искаха да използват дома му за тайно убежище. Едната от тях беше властна и капризна, истински трън в задника, но той и преди се бе оправял с Темпъл и можеше отново да го направи. Другата беше различен тип трън в задника и най-много искаше да се оправи с нея без дрехи.

Панда изтласка от главата си виденията на голата Луси, за да се съсредоточи върху настоящата си работа. Най-малко от всичко на света искаше да се намира в тази къща, но Темпъл му плащаше много пари, за да я дундурка, а тя отказа да обсъжда други варианти за местоположението. Панда съжаляваше, че й бе казал за къщата, но никога не си бе представял, че тя ще настоява да дойдат тук, както не си бе представял, че Темпъл ще напълнее с тринайсет килограма над нормата и ще застраши кариерата си. Панда харесваше работа, която изискваше движение и обещаваше поне малко приключение. А настоящата беше истинска гадост, но изключително доходна. Освен това Темпъл беше първият му голям клиент и той й беше задължен.

Двамата се запознаха наскоро след като той откри агенцията си. Тогава нейният издател го бе наел като обикновен охранител да се грижи за безопасността й, докато раздаваше автографи в една книжарница в Чикаго. Един нервен тип в тълпата привлече вниманието му. Панда реши да го държи под око и малко преди края на вечерта успя да го спре, когато ненормалникът се опита да прескочи редицата столове, за да нареже лицето на Темпъл. Оттогава, винаги когато се нуждаеше от охрана, Темпъл настояваше да наемат него. Благодарение на нея той привлече други богати и влиятелни клиенти и бизнесът му процъфтя и се разрасна до такава степен, че имаше възможност да наеме апартамент на Лейк Шор Драйв, където рядко преспиваше, да купи тази къща и да настани майка си в най-добрия дом в Илинойс за хора, страдащи от болестта на Алцхаймер.

Стомахът му изкурка, но не от глад, а защото се опитваше да смели целия онзи шоколад. Той не си падаше много по сладкото. Жалко, че Темпъл не бе домъкнала тайно картофени чипсове.

Мислите му отново се насочиха към Луси. Той съвсем недвусмислено й бе заявил да не променя нищо в къщата, но тя бе постъпила, както си бе наумила, и промените го смущаваха. Защо Луси се бе отзовала на молбата на Темпъл? Не можеше да го проумее, но със сигурност знаеше, че колкото по-скоро я накара да си тръгне, толкова по-добре. А най-лесният начин да го постигне беше да й припомни най-лошите си качества.

Само мисълта за това да не го потискаше толкова силно.

Злата кралица не се оказа разглезена примадона; Луси бе принудена да го признае. На следващата сутрин тя работи рамо до рамо с Панда - разглобиха двуетажните легла и ги изнесоха навън.

- Идеална кардиотренировка - подхвърли тя на Луси, докато носеше две странични рамки към входната врата.

Темпъл бе вързала косата си на хлабава опашка и бе сменила вчерашния си черен тоалет с широк тъмносин спортен клин и прекалено голяма мрежеста туника с остро деколте - одеяние, очевидно нямащо нищо общо със стилната й модна линия.

- Струва ми се, че между теб и Панда има нещо - заяви тя.

Луси мина пред нея, за да й отвори вратата.

- Грешно ти се струва.

Но хладният отговор на Луси не обезкуражи Темпъл.

- Докато той върши работата, за която съм го наела - тя промуши рамките през вратата, - не ме интересува какво правите вие двамата през останалото време.

Луси не бе свикнала да се обръщат към нея като с нечий служител, но преди да успее да отвърне подобаващо, Злата кралица и товарът й изчезнаха надолу по стълбите.

Когато по-рано бе отишла в кухнята да закуси, Луси бе установила, че на вратата на килера има катинар и след като нямаше намерение да се разправя с Панда на празен стомах, се бе задоволила с чаша кафе. Но сега умираше от глад. Намери кутия с плодово кисело мляко с черни череши и студен хотдог. Преди да изяде едното от тях, чу да спира камион на алеята, последван почти веднага от захлопването на врата на горния етаж, на вярно Темпъл се криеше от любопитни погледи. Не след дълго Панда и шофьорът започнаха да разтоварват камиона - оказа се, че са докарали оборудване за гимнастическа зала.

Луси смяташе да изпече хляб за Бри и Тоби, но след вчерашния инцидент с пържолата, не си представяше как ще го направи, затова подкара към фермерска лавка с празни ръце.

Покачена на стълбата, Бри рисуваше пъстроцветна гирлянда върху горната рамка на лавката, боядисана в бледожълто - от онези причудливи украси, които можеха да се видят върху панаирджийските въртележки. Цветовете хармонираха със старомодното тъмнозелено одеяло, постлано от Бри върху тезгяха, върху което бе подредила три пирамиди от буркани с мед.

Тоби изскочи иззад лавката веднага щом Луси слезе от велосипеда.

- Вчера видях колата на Панда. Да не би да имаш работа за мен?

Тоби бе усложнение, за което Луси не бе помислила.

- Засега не. Една от моите... приятелки ми гостува. Смятаме да се позабавляваме, но за теб ще е скучно. - Мисълта, че Злата кралица може да й бъде приятелка, я накара да потръпне, но трябваше да измисли някакво обяснение, в случай че Тоби цъфне неочаквано в къщата, което той несъмнено щеше да направи.