- Беше диван. С цвят на диван. Какво си направила с него?

- Ако ми кажеш как изглеждаше - подхвана Луси с пресилено търпелив тон, - може и да си спомня.

- Приличаше на диван! - взриви се Панда.

- Не си спомняш - заключи Луси тържествуващо. - Нямаш никаква представа как е изглеждала тази стая. Как изобщо е изглеждала тази къща. Защото всичко тук не означава нищо за теб.

Върху челюстта му заигра мускул.

- Знам, че имах диван, а сега е изчезнал.

- Не е изчезнал. На остъклената веранда е. Заедно със столовете и още няколко други неща, които няма да познаеш. Ти не се интересуваш от тази къща и не я заслужаваш.

- Чудесно. Обаче е моя. Освен това си искам обратно керамичното прасе.

Това я сепна.

- Прасето ти?

- Прасето, което беше в кухнята.

- Грозното прасе със сервитьорска престилка и липсващо ухо?

- Ухото му не липсва. Само краят му е отчупен.

Това я слиса.

- Спомняш си отчупеното ухо на тъпото прасе, но не знаеш какъв е цветът на дивана ти?

- Повече си падам по керамичното изкуство.

- Панда! - изврещя Темпъл от горния етаж. - Ела да следиш, докато вдигам тежестите!

Вайпър вдигна глава към стълбите.

- Удивително е - заяви тя - колко добре се справяш с ролята на злата кучка на Темпъл Реншо.

Той се отправи към коридора.

- В твой интерес е онова прасе да си бъде на мястото, когато следващия път вляза в кухнята, или никога повече няма да видиш храната си.

- Твоето прасе е грозно! - изкрещя тя подире му.

- Както и твоята майка! - не й остана длъжен той, което я накара да се разтрепери от гняв. Но не точно към него. Най-вече към самата нея. Защото едва не се разсмя.

Бри затваряше лавката за през нощта, когато белият пикап намали и спря. Отстрани на вратата имаше надпис: „Билкова ферма Дженкинс“.

Смрачаваше се и тя току-що бе опаковала последните непродадени буркани с мед в кашона в ръчната количка. От шест часа беше на крак, опитвайки се да оплеви буренясалата градина на Майра, отново бе забравила да яде и беше уморена до смърт. Все пак през днешния ден се случиха няколко хубави неща. Продаде осемнайсет буркана с мед, както и малко ягоди и аспержи, пораснали в запуснатата градина. Освен това си бе спечелила приятелка, макар че едва ли толкова известна персона като Луси можеше да бъде истинска приятелка, но това все пак я изпълваше с истинска радост.

Както обикновено, Тоби бе изчезнал, но щом вратата на пикапа се отвори, той се понесе като стрела по алеята за коли.

- Голям Майк!

Бри едва не изтърва бурканите, когато Майк Муди слезе от пикапа. След изтощителния ден появата му й идваше твърде много. Тя все още не можеше да свърже настоящия му хубав външен вид с някогашното пълно, пъпчиво момче, което помнеше. Ако не го познаваше толкова добре, щеше да го помисли за дружелюбния баща на някой тийнейджър от местния футболен отбор, а не за тъпия, шумен и вулгарен доносник, какъвто беше.

Той се ухили и помаха на Тоби.

- Здрасти, хлапе. Донесох ти нещо.

- Какво? - извика Тоби, докато Майк заобикаляше пикапа.

- А ти какво мислиш? - Майк свали капака на каросерията и само с едно ловко движение извади блестящ сребрист планински велосипед.

Типичен Майк Муди. Бри отлично знаеше как ще свърши всичко това.

Тоби зяпаше в захлас велосипеда, сякаш той можеше да изчезне в мига, в който отвърне поглед. Тя искаше да му забрани да го приема, но разбира се, не можеше. Коварният ход на Майк го бе направил невъзможно.

Гласът на Тоби прозвуча тихо и неуверено, сякаш той просто не можеше да повярва, че му се случва подобно чудо.

- За мен ли е?

Бри примигна, за да възпре напиращите сълзи. Той бе получил подарък, за който не бе нужно да се бори. Подарък, който тя не би могла да му даде.

Когато Тоби протегна несигурно ръка към кормилото, Бри разбра това, което момчето не можеше. Колелото не беше дар от обич, а начинът на Майк да се намъкне там, където не му беше мястото. Правеше същото и когато бяха деца. Цъфваше с пликчета с най-различни бонбони - неговият входен билет за компанията, където не го искаха.

- Чисто нов - засия Майк. - Видях го вчера, когато ходих на сушата, и се запитах кой би могъл да кара такъв страхотен велосипед? Хрумна ми само едно име.

- Аз - пророни Тоби и изпусна дълга, тиха въздишка. Устните му бяха полуотворени, а очите му бяха приковани във велосипеда, като че ли нищо друго не съществуваше на този свят. Имаше точно същия вид, както някога Дейвид, когато се случваше нещо изключително. При спомена я прониза остра болка.

Майк извади от пикапа сандъче с инструменти и двамата се хванаха заедно за работа - мъж до мъж - за да регулират височината на седалката. Бри беше толкова ядосана, че й прилоша. Тя искаше да подари велосипед на сина на Дейвид. Тя искаше да направи света на Тоби по-светъл, а не този изкусен манипулатор с тежкия си одеколон, дизайнерските одежди и мазната любезност.

Тоби се качи на велосипеда. Когато дългите му крака докоснаха педалите, Майк посочи към алеята за коли.

- Вече е прекалено тъмно, за да караш по шосето. Направи едно кръгче по алеята, после пробвай по пътеката към гората.

- Благодаря, Майк. Много ти благодаря! - Тоби завъртя въодушевено педалите.

Майк все още не й обръщаше внимание. Чак след като вдигна задния капак на каросерията, погледна към нея. Тя се извърна и прибра последния буркан мед в кашона.

- Донесох нещо и на теб, Бри - каза той зад гърба й. - За да ти помага в бизнеса.

- Не искам нищо. - Тя хвана дръжките на количката и я подкара по тревата и шубраците. Трябваше да поправи вратите на малкия склад за мед, прикрепен към задната стена на лавката, за да не се налага да пренася всичко напред-назад по два пъти на ден.

- Още не знаеш какво е.

- И не ме интересува. - Предното колело хлътна в една бразда, бурканите с мед се раздрънчаха и тя едва успя да удържи количката да не се преобърне.

- Ти не вярваш, че на хората трябва да се даде втори шанс, нали, Бри?

Като дете той винаги хленчеше, когато някой се заяждаше с него, но сега гласът му звучеше спокойно и уверено, което никак не й се нравеше.

- Вярвам в това, че вълкът козината си не мени. - Бри се опитваше да измъкне колелото от браздата. - Искам да престанеш да използваш Тоби, за да се добереш до мен.

Майк я избута настрани, хвана дръжките и подкара количката към алеята.

- Майра каза, че бившият ти съпруг те е изоставил заради осемнайсетгодишно момиче.

Сродната душа на Скот беше на деветнайсет, но уточнението едва ли щеше да заличи унижението й.

- Това се случва, когато се омъжиш за неподходящ мъж -рече тя.

Той спря количката.

- Нима наистина вярваш, че Дейвид е бил подходящият мъж за теб?

Той беше доста по-проницателен, отколкото някога, и това още повече я вбеси.

- Нямам намерение да говоря с теб за Дейвид.

- Той никога нямаше да се ожени за теб. Ти го плашеше.

Въпреки промяната във външността си, Майк си оставаше псе същият глупак, който нищо не знаеше и не разбираше. Дейвид с острия си ум и безкрайната си самоувереност никога от никого не би се страхувал, още по-малко от едно обикновено момиче като нея.

- Високопоставената принцеса и хлапакът от гетото... - Той пъхна палец под златната гривна на китката. Или бе забравил да сложи одеколон, или бе решил да се вслуша в критиката й, защото днес лъхаше на ментова дъвка. - Дейвид бе запленен от теб, но това бе всичко.

Ръката я засърбя да го удари.

- Престани да се държиш така, сякаш си го познавал.

- И с кого мислиш, че споделяше той, след като се ожени за Стар и се установи на острова?

- Искаш да повярвам, че си бил близък приятел на Дейвид? След всичко, което направи?

- Не е добре да живееш с миналото - заяви Майк със съчувствие, на което тя не повярва нито за миг. - Това само усложнява нещата. Аз мога да ти помогна.

- Единственият начин да ми помогнеш е да ме оставиш на спокойствие. - Бри заряза количката и закрачи към къщата.

- Ти едва връзваш двата края - продължи той, без да повишава глас. - Какво ще правиш, когато туристите си заминат?

- Ще се махна от острова, както всички останали.

- И къде ще отидеш?

Никъде. Братята й я обичаха, но не желаеха тя да живее с тях - дори сама, да не говорим с дванайсетгодишно момче. Тя нямаше къде да отиде и очевидно Майк го знаеше.

Чу го да приближава, широките му крачки бяха много по-уверени от нейните забързани, изпълнени с гняв стъпки.

- Ще имаш нужда от приятел на острова. - Гласът му я застигна, когато тя доближи предните стълби. - Майра вече я няма. Дейвид и Стар са мъртви. А и ми се струва, че ти нямаш много приятели.

Не и такива, на които би могла да разчита. След като Скот я заряза, така наречената приятелска подкрепа не беше нищо повече от лошо прикрити опити да се узнаят по-пикантни подробности около развода. Тя се завъртя рязко и го погледна право в очите.

- Надявам се, че се наслаждаваш на отмъщението си. Имаш пари и успешен бизнес. А аз - нито едното, нито другото. Сигурна съм, че това те прави невероятно щастлив.

Лицето на Майк доби сериозно изражение.

- Ти би ли била щастлива да видиш човека, който някога не ти е бил безразличен, изпаднал в беда?

Тя се замисли за Дейвид и Стар, за това, колко я бяха наранили, колко неистово ги ненавиждаше и колко много й липсваха. Пропъди образите им и се съсредоточи върху Скот и деветнайсетгодишната му мацка.

- Обзалагам се, че бих.

За нейно удивление, Майк избухна в смях.

- Независимо дали искаш да го признаеш, или не, ти се нуждаеш от мен, затова е по-добре да започнеш да се държиш приятелски. В неделя ще дойда да ви взема двамата с Тоби и ще ви заведа на църква. В девет и половина.

- На църква?

- Това е най-доброто място да възобновиш познанството си с местните. Но има някои основни правила. Не ме унижавай пред хората. - Твърдостта в глупашките му очи я притесни. - Не се подигравай с никой от паството, дори ако някой от тях започне да говори на странен език. Дори и ако Нед Блейкли се появи със змията си и започне да цитира Библията, ще бъдеш любезна. Тук църквата не е такава, с каквато си свикнала в Блумфийлд Хилс, но това е Черити Айланд и хората искрено вярват в Бог.

Странен език? Змии?

Майк се усмихна, но не с едно от противните си хиления, които помнеше, а с широка искрена усмивка. За нейна сметка.

- Трябва да върна този пикап на Ханк Дженкинс. Ще се видим в неделя. О, и ако решиш да не ходиш, ще кажа на всички, че искаш да те оставят в пълно уединение и самота.

- Точно това искам! - заяви тя гневно.

- Сигурна ли си? - Той все още се усмихваше дружелюбно. - Тук зимите са дълги и се налага хората да разчитат един на друг. Ако попаднат в канавка или им свърши мазутът за отоплението. Или ако детето им - дете като Тоби - се разболее и трябва да бъде откарано на сушата. - Майк потърка брадичката си. - Внимавай какво си пожелаваш, Бри.

Изнудване. Тя искаше да запрати нещо по него, докато той се отдалечаваше, но Бри никога не хвърляше предмети и не крещеше. Никога не е била нещо повече от посредствена студентка или водещата мажоретка на фен клуба на Скот.

След като Майк си тръгна, тя се върна при количката и одеялото, което постилаше върху тезгяха. Чак тогава видя подаръка, който той й бе оставил - този, който трябваше да й помага и бизнеса. Не бяха пликчета с плодови дражета. Майк Муди отдавна вече играеше във висшата лига. Настоящият му подкуп беше чисто нов лаптоп „Макинтош“.

13.

Луси уви около кръста детската кърпа, щампована с костенурки нинджа мутанти, и излезе изпод душа на двора. Беше ходила да поплува край пристана, но водата в езерото все още беше студена и тя не остана дълго. Докато слагаше резето на изкорубената дървена врата, Панда слезе по стъпалата от остъклената веранда. Просмуканата му с пот тениска и мократа коса подсказваха, че току-що бе приключил поредната тренировка с Темпъл.

- Искам си обратно спалнята - оповести той, оглеждайки мокрите й рамене и прекалено изрязаното горнище на евтиния й черен бански.

Тя дръпна кърпата под мишниците си.

- Ти охраняваш Темпъл. Трябва да си близо до нея.

- Темпъл спи като заклана, а храната е заключена. - Той се приближи, излизайки от сянката на слънце. - На горния етаж има три празни спални. Избери която ти харесва. По дяволите, можеш да спиш и в трите.

Правдата беше на негова страна, а тя вярваше в честната игра. Но не и в случая.

- Сега това е моята стая и няма да се откажа от нея.

- Нима? - Панда се наклони към нея, излъчвайки мирис на чиста пот и заплаха. - Няма да ми е трудно да те изгоня. Спомни си, че съм по-голям и по-силен от теб и нямам никакви принципи.