Благодарение на поничката и пържените картофки Луси не изпитваше глад, но не можа да се сдържи, отчупи крайчеца на прясно изпечения хляб и го намаза с меда на Бри. Мушна двата самуна на верандата зад новите растения, които бе подредила върху металната етажерка. Панда трябваше сам да се досети къде да складира остатъците.

Луси беше пекла при отворени прозорци, а после замаскира характерната миризма на печен хляб, като разтопи върху газовия котлон пластмасовия капак от кутия със сметана. Когато Темпъл се върна, явно единствената й мисъл бе как час по-скоро да се добере до мъфина, скрит в спалнята на Луси, така че не долови отвратителната воня, но Панда я усети. Той изгледа накриво Луси, все едно я питаше това ли е най-доброто, което й е хрумнало. Сетне погледът му се спря върху керамичното прасе, което тя бе измъкнала от гаража и поставила върху хладилника. Вторачи се в примката, която бе завързала около шията на прасето - с моряшкия възел, на който я бе научил Андре, но смяташе да припише на предаванията по кабеларката, Дом и градина“, ако Панда я попита.

Той не го направи.

Темпъл свали бейзболната шапка и се протегна.

- Смятам да се кача горе и да подремна. Събуди ме след час.

- Отлична идея. - Панда нямаше търпение да се добере до хляба, както клиентката му до мъфина.

Темпъл се престори, че разтрива схванатия си врат.

- Луси, може ли да взема списанието, което четеше? Няма по-добро приспивателно от малко светски клюки.

- Разбира се. - Луси нямаше списание със светски клюки. Затова пък в спалнята й имаше скрит шоколадов мъфин и тя нс изпитваше ни най-малка вина. Един малък мъфин нямаше да убие Темпъл, а Злата кралица се нуждаеше от награда заради мъченията, на които се подлагаше.

Темпъл се отправи към спалнята на Луси, а Панда се насочи към верандата. На Луси малко й се гадеше от цялата храна, която бе погълнала, и разтри корема си.

- Копеле! - изкрещя Темпъл.

Леле. Викът се разнесе от спалнята. Луси надникна през задната врата. На верандата нямаше и следа от Панда. Тя изви врат към откритата част в другия край на остъклената веранда. Както и очакваше, плъзгащата се врата на спалнята й бе отворена.

Беше време да се смотае.

-Луси.

Ревът на Панда бе толкова застрашителен, че тя трескаво запресмята възможностите си. Да избяга с кола или по вода?

Избра колата, но преди да стигне до предната врата, Панда се втурна към нея през всекидневната, следван по петите от Темпъл.

- Да не мислиш, че това е шега? - възкликна той. - Ти съзнателно я саботираш! Не го ли разбираш? Кариерата на тази жена е заложена на карта.

- Наистина не е много хубаво от твоя страна, Луси - заяви надменно Злата кралица. - Мислех, че разбираш колко много се нуждая от подкрепата на околните. Очевидно не мога да разчитам на теб. - Вирна величествено глава и се заизкачва по стълбите.

Луси се втренчи слисано след нея, сетне отвори уста, за да отвърне, но Панда вдигна ръка, за да я спре.

- Не сега. Прекалено съм ти ядосан. - Изнесе се на верандата.

Нямаше начин да преглътне всичко това. Тя затрополи след него.

Той вече бе намерил хляба.

Тя прекоси гневно верандата.

- Ако помислиш само за минута...

- По дяволите... - Той произнесе думата като молитва. -Още е топъл.

Тя го зяпаше мълчаливо, докато Панда изваждаше първия самун иззад растенията. Забеляза отчупеното крайче, но не изглеждаше разстроен от това... Или от каквото и да било, включително и контрабандния мъфин.

- Предполагам, че нямаш нож - промърмори той. - О, дявол да го вземе... - Отчупи голям комат и заби зъби в него. - Кълна се в бога, Луси... -Той преглътна. - Това е най-прекрасното нещо, което съм вкусвал през цялата седмица.

- Няма значение. Няма да ти позволя да...

- Трябва да намерим по-надеждно скривалище.

Тя сложи ръце на кръста.

- Очевидно няма да е под моята мивка!

- Може би в онова бюро в кабинета? Наблюдавай вратата да не би тя да размисли и да слезе долу. - Отхапа още малко. - И се постарай повече да не се поддаваш на манипулациите и.

Луси вдигна отчаяно ръце.

- Двамата се заслужавате един друг. - Замисли се и додаде: -Какво направи с мъфина?

- Изядох го пред нея, както я предупредих. Наложи се да го преглътна толкова бързо, че дори не успях да му се насладя.

Това обясняваше следите от шоколад в ъгълчетата на устата му.

- Знаеш, че тази диета е откачена - изтъкна Луси.

- Надявам се, че тя ще го разбере, но дотогава имам работа за вършене. - Отчупи още един къшей. - От сега нататък ще трябва да те претърсвам.

- Да ме претърсваш?

- Нищо лично.

Нищо лично, как ли пък не!

14.

-Не разбирам защо трябва да ходим на църква – промърмори Тоби.

- Обсъди го с най-добрия си приятел Големия Майк. – Бри знаеше ,че звучи дребнаво, но не можа да се сдържи. Беше обула единствените си обувки на токчета – сандали с бронзови каишки, благодарение на които ще стане толкова висока колкото Майк. Освен това винаги можеше да стъпче с високите токчета всяка змия, която реши да избяга по време на службата.

През последните пет дни се бе опитала да измисли как да се измъкне от тази неприятна ситуация, но Майк я бе притиснал в ъгъла. След като носеше отговорност за Тоби, не можеше да позволи Майк да я очерни пред местната общност, нещо, на което той бе напълно способен. Отвън той беше самото доброжелателство, но си оставаше жалък и незначителен мазник, с години усъвършенствал се в изкуството да манипулира хората, за да получи това, което иска.

- Трябва да ходим на църква заради гаднярското ти държание към Големия Майк - не мирясваше Тоби. - Хващам се на бас, че той се страхува да не отидеш в ада.

Вече беше там.

В този момент червеният кадилак на Майк спря на алеята за коли. Бри още не можеше да измисли как да обясни на Тоби, че трябва да бъде нащрек.

- Майк е мил с теб - подхвана тя колебливо, - но... понякога хората не са винаги такива, каквито изглеждат.

Той й метна поглед, недвусмислено заклеймяващ я като най-тъпия човек на земята, и хукна към вратата. Краищата на ризата му се развяха зад него. Дотук с добрите намерения.

Бри бе прибрала косата си в моден хлабав кок, който идеално подхождаше на една от малкото рокли, които не бе продала -елегантна тясна дреха без ръкави, в цвят на карамел, допълнена със семпли обици халки. Без гривните все още имаше чувството, че е гола. Беше продала бижутата си още преди месеци, заедно с годежния пръстен с двукаратовия диамант. Колкото до брачната халка... В нощта, в която Скот я напусна, Бри отиде в голф клуба и я хвърли в езерото до осемнайсетата дупка.

Майк изскочи от колата и й отвори вратата. Тя му подаде лаптопа, който й бе подарил.

- Благодаря - изрече сковано, - но съм сигурна, че ще му намериш по-добро приложение.

Тоби се покатери на задната седалка. В купето миришеше на скъпа кожа, съвсем леко се долавяше вонята на одеколона на Майк. Но тя все пак отвори прозореца, за да се проветри.

Майк не каза нищо и остави компютъра на задната седалка. Още преди да потеглят от алеята, Тоби започна да бърбори за велосипеда си.

- Защо утре не отидеш с него на парада по случай Четвърти юли? - попита Майк, когато момчето най-после млъкна, за да си поеме дъх

- Може ли? - Тоби питаше него, не нея.

- Разбира се. - Майк погледна към Бри. - Вчера довършихме моята платформа. Тази година темата е „Островът, огрян от слънцето“.

- Много интересно - сви тя устни. - Колко обичаше някога този парад, бележещ началото на ново вълшебно лято на острова.

- Винаги съм имал най-голямата платформа - похвали се Майк. - Хей, защо не дойдеш да се повозиш с нас?

- Смятам да пропусна.

Майк поклати глава и се ухили. Явно така и не бе усвоил тънкостите на светския разговор.

- Помниш ли онази година, когато двете със Стар успяхте да се намъкнете на платформата на „Ротари“? Стар падна и Нейт Лори едва не я прегази с трактора си?

Тогава двете със Стар едва не се напишкаха от смях.

- Не, не си спомням.

- Разбира се, че помниш. Стар винаги се опитваше да намери място за вас двете на някоя от платформите, участващи в парада.

И наистина успяваше. Те бяха шествали на платформите на „Догс енд Молтс“, „Маги’с Фъдж Шоп“, „Рицарите на Колумб“ и на старата кръчма с вкусна скара, която по-късно изгоря до основи. Веднъж Стар дори бе успяла да ги уреди за платформата на бойскаутите.

- Баба каза, че мама е била безполезна - обади се Тоби от задната седалка. - Изрече го толкова сухо, че Бри се сепна, но господин Търговец имаше отговор за всичко.

- Баба ти го е казала от мъка. Майка ти беше неспокойна и понякога малко незряла, но не беше безполезна.

Тоби се облегна назад, но не изглеждаше особено разстроен.

- Мразя я - заяви.

Ненавистта на момчето към собствената му майка беше донякъде обезпокоителна, макар че Бри изпитваше точно същото. Наистина напоследък гневът и обидата към Стар бяха започнали да приличат по-скоро на последици от отшумяла настинка, отколкото на свирепа грипна атака.

Майк отново се притече на помощ.

- Ти не помниш майка си, Тоби. Разбира се, тя, като всички нас, имаше своите недостатъци, но хубавите неща в нея бяха много повече.

- Като например да зареже мен, баба и татко?

- Майка ти страдаше от нещо, което се нарича следродилна депресия. Някои жени го получават, след като родят дете. Сигурен съм, че тя не е смятала да отсъства дълго.

Майра никога не бе споделяла на Бри за следродилна депресия. Беше казала, че Стар не е могла да понесе такъв товар, като грижите за едно бебе, и избягала, за да може да се „забавлява“.

Вече приближаваха града и Бри се надяваше, че темата за Стар е приключена, но Майк Голямата уста явно беше на друго мнение.

- Твоята майка и Бри бяха първи приятелки. Обзалагам се, че Бри може да ти разкаже много хубави неща за майка ти.

Бри застина.

- Обзалагам се, че не може - отсече Тоби.

Тя трябваше да каже нещо. Каквото и да е. Застави челюстта си да се раздвижи.

- Твоята майка беше... много красива. Ние... всички искахме да приличаме на нея.

- Вярно е. - В погледа, който Майк й хвърли, се четеше явен укор. Майк Муди, майсторът на злодеянията, я осъждаше, задето не е измислила нещо по-значително, но Тоби, изглежда, не забеляза.

Стигнаха до църквата. Епископалната църква. Най-много-бройното и най-уважаваното паство на Черити Айланд.

Бри погледна към Майк.

- Змии и странен език, а?

Той се ухили.

- И това може да се случи.

Шега за нейна сметка. При все това част от напрежението й започна да се стопява.

Бри бе посещавала методистката църква като дете, но религията със строгите си правила и всички въпроси, които нямаха отговор, в крайна сметка й се стори прекалено трудна и тя спря да ходи на църква малко след като се омъжи. Майк им намери места встрани под прозорците с цветни стъкла с изображения на Исус, благославящ масите.

Тя се отпусна, заслушана в църковната служба, и настроението й започна да се повдига. Поне в този момент нямаше кошери, нито домати, които трябваше да се поливат, нито плевели за скубане. Нито клиенти, които да примамва, или малко момче, което да разочарова. Мисълта, че не е сама на тази планета, че един много по-висш разум я наблюдава, й действаше донякъде успокоително.

От време на време ръката на Майк, голяма и солидна в ръкава на тъмносиньото сако, докосваше нейната. Ако не поглеждаше към масивната златна гривна или големия колежански пръстен, можеше да си представи, че е някой друг - един от онези стабилни и предани мъже, с устойчиви морални принципи и верни сърца. Той затваряше очи, докато се молеше, внимателно слушаше проповедта и пееше първите строфи от всеки химн, без да поглежда псалтира.

След службата Майк се смеси с тълпата - потупваше мъжете по гърба, правеше комплименти на жените, заговори с един от църковните настоятели за някаква къща, обявена за продажба, превръщайки църквата в поредната възможност за продажба. Всички му се подмазваха, макар че всъщност не изглеждаше така. Те се държаха, като че ли действително го харесват. Възрастният Майк Муди започваше да я смущава, макар че той явно все още нямаше представа колко покровителствен можеше да бъде, след като наричаше всяка възрастна жена „млада госпожо“. От друга страна, той забеляза притеснението на едно момиченце на патерици и се спусна да му помогне, преди някой да се досети, че има проблем. Всичко това я объркваше.

Той я представи на всички. Неколцина от енориашите си спомняха семейството й. Една от жените помнеше дори самата нея. Хората се държаха приятелски и я засипаха с досадни въпроси. Как се справя с Тоби? Колко дълго възнамерява да остане на острова? Знае ли, че покривът тече? Бракът я бе научил да бъде предпазлива. Бри отговаряше уклончиво на въпросите им, доколкото можеше, а бъбривостта на Майк доста я улесняваше.