Тя узна, че той е председател на най-голямата благотворителна фондация на острова. Това бе едновременно достойно за възхищение и в същото време отлична реклама за бизнеса му, тъй като лицето му се мъдреше върху всички плакати и брошури на организацията. Освен това той спонсорираше юношеската лига по бейзбол и футболните отбори във всяка възрастова група, превръщайки в ходеща реклама десетките деца, живеещи на острова.

- Какво ще кажете да обядваме някъде? - попита той Тоби, когато се качваха в колата му. - Кое предпочитате: „Острова“ или „Петела“?

- Може ли да отидем в „Догс енд Молтс“? - попита Тоби.

Майк огледа Бри от главата до петите.

- Бри се е нагласила. Нека я заведем на по-хубаво място.

Тя не желаеше да бъде задължена на Майк за обяд, планински велосипеди или лаптопи. Не искаше да му бъде задължена за нищо.

- Не и днес - изрече припряно, докато той завърташе ключа в стартера. - Трябва да започна да топя восъка за свещите.

Както трябваше да се очаква, Тоби тутакси се опълчи.

- Не е честно. Ти всичко разваляш.

- Стига, момче, не се дръж неуважително - намеси се Майк.

- Моля те, престани да го наричаш „момче“ - процеди тя.

Майк я стрелна с поглед.

Тоби изрита гърба на седалката й.

- Аз съм дете. Майк е мой приятел. Може да ме нарича както си иска.

Тоби беше син на Дейвид и тя не възнамеряваше да отстъпва по този въпрос.

- Не, не може. - Когато погледна през рамо към него, тя видя златистокафявите очи на Стар, обрамчени с гъсти мигли, да се взират в нея. - Думата има отрицателен нюанс, предизвиква лоши асоциации в афроамериканската общност.

Майк потръпна, най-сетне разбрал за какво става дума, но Тоби се наежи още повече.

- И какво от това? Аз не живея в афроамериканска общност. Аз живея на Черити Айланд.

Как се бе получило така, че на нея, най-бялата от белите жени, й се падна отговорността да насажда расова гордост в сина на Дейвид Уийлър?

Майк, който бе забъркал цялата тази каша, в този момент бе зает с измъкването от паркинга.

- Някога белите хора са наричали чернокожите - дори възрастните мъже „момче“ - продължи Бри разяснителната си лекция. - По този начин са ги карали да се чувстват по-нисши. Това обръщение е много грубо и обидно.

Тоби се замисли за миг и както тя очакваше, сви неодобрително устни към нея.

- Майк е мой приятел. Той не е искал да ме обиди. Той просто си е такъв.

Набеденият расист поклати глава.

- Не, Бри е права. Извинявай, Тоби. Все забравям за това.

Забравяше за расизма си или че Тоби е наполовина афроамериканец?

- И какво от това? - промърмори Тоби. - Аз съм наполовина бял и не разбирам какъв е проблемът.

- Проблемът е в това - подхвана тя упорито, - че баща ти се гордееше с корените си. Аз искам и ти да се чувстваш по същия начин.

- Като се е гордеел толкова, защо се е оженил за майка ми?

Защото Стар винаги бе искала това, което принадлежеше на Бри.

- Баща ти беше луд по майка ти - обади се Майк. - Тя също бе луда по него, до самия край. Майка ти разсмиваше баща ти както никой друг, а той я караше да чете книги, които тя иначе никога не би погледнала. Жалко, че не можа да видиш как двамата се гледаха един друг. Сякаш на този свят никой друг не съществуваше.

Все едно я бе зашлевил. А подлецът още не бе приключил.

- Отне им известно време, за да осъзнаят колко много се обичат - продължи Майк, изговаряйки думите си с непривична грубост. - Отначало Бри беше гадже на баща ти, но нека ти кажа нещо: той никога не я е гледал така, както гледаше майка ти.

Истинският Майк Муди, с пресметливата си жестокост, най-после бе възкръснал. Очите му бяха приковани в пътя.

- Ще оставим Бри у дома, за да се захване с работата си, а после аз ще те заведа в „Догс енд Молтс“. Съгласна ли си, Бри?

Тя имаше сили единствено да кимне.

Щом влезе вътре, тя се строполи на дивана и се втренчи невиждащо в сиамските котки върху полицата над камината. Напоследък много по-често мислеше за младежката си любов, отколкото за краха на десетгодишния си брак. Но любовта и към Дейвид имаше ясно начало и край, докато бракът й беше толкова мъгляв и безрадостен.

Тя изу обувките. Сандалите, които носеше всеки ден, бяха оставили загорели следи върху босите й крака. Не че имаше много тен. Но тя никога не почерняваше много - кожата й добиваше лек златист загар и луничките ставаха още повече. Каква ирония на съдбата - да се окаже настойница на малко афроамериканско момче.

Въпреки това, което бе казала на Майк и Тоби, Бри още не беше готова днес да топи восък, затова, след като се преоблече, откри лист и молив и започна да нахвърля скици за ръчно изработени картички с пожелания. Но мислите й витаеха другаде и не можа да измисли нищо, което да й хареса. Накрая чу Тоби да се втурва в къщата и да се отправя към стаята си. Тя се заслуша да чуе шума на потеглящия кадилак. Но такъв не последва.

- Зная, че си ми сърдита, но аз не съм казал нищо ново, нали? - разнесе се гласът на Майк от прага.

- Не желая да говоря за това. - Тя стана от масата.

В деловия си тъмносин костюм той изглеждаше по-едър от обичайното и въпреки че тя също бе висока, Майк сякаш се извисяваше над нея.

- Това, което казах на Тоби за Дейвид и Стар, беше истина.

Тя започна да събира принадлежностите за рисуване.

- Само за теб.

Той подръпна с отсъстващ вид вратовръзката си.

- Ти искаш да вярваш, че двамата с Дейвид сте били Ромео и Жулиета, но истината е, че ти беше богато бяло момиче от Грос Пойнт, а той - чернокожо хлапе от Гари. - Майк премести ключовете за колата от едната си ръка в другата. - Дейвид беше запленен от теб, но никога не те е обичал.

Тя пъхна бележника в чекмеджето с най-различни боклуци.

- Свърши ли?

- Със Стар беше различно. - Майк изпълваше стаята, изсмуквайки въздуха й. - И двамата нямаха пари. И двамата бяха амбициозни, харизматични и малко безмилостни. Разбираха се един друг така, както ти и Дейвид никога не бихте могли.

- Тогава защо тя е заминала? - Чекмеджето изтрака силно, когато тя го затръшна. - Ако толкова страстно са се обичали, защо Стар е избягала?

- Той прие работата в Уисконсин, въпреки че тя го умоляваше да не го прави. Тя винаги мразеше, когато той заминаваше, и искаше да го накаже. Съмнявам се, че е възнамерявала да отсъства дълго. И със сигурност не е смятала, че колата ще поднесе от шосето и ще се забие в леда на онзи напоителен канал.

Но Бри не се хвана на думите му.

- В колата с нея е имало друг мъж.

- Случаен пътник. Тя винаги качваше непознати. Предполагам, че е бил стопаджия.

Бри не искаше да вярва на тази история. Искаше да вярва в това, което Майра й бе казала - че Стар се е отегчила от Дейвид и завинаги го е напуснала. Срамът се загнезди в стомаха й.

- Не зная защо продължаваш да чоплиш това. Всичко се случи преди години. За мен няма значение.

Майк знаеше, че това не е истина, но не възрази.

- Аз съм вярващ - изрече той сухо. - Вярвам в греха, вярвам в покаянието. Опитах се всячески да изкупя вината си, но това не промени нищо.

- - И няма да промени.

Златната му гривна улови един слънчев лъч и той кимна не толкова на нея, колкото на себе си, сякаш е взел решение.

- От днес нататък ще те оставя на спокойствие.

- Чудесно - стисна устни тя, но не го вярваше. Майк никога никого не оставяше на спокойствие.

В миналото той избягваше да гледа хората в очите. Но не и сега. И нещо в непоколебимия му поглед я смути.

- Ще ти бъда благодарен, ако ми позволиш да се виждам с Тоби - рече той с достойнство, което още повече я обърка. -Трябваше да те попитам, преди да му кажа, че може да дойде с колелото на парада. Имам лошия навик да действам импул-сивно, без да съм обмислил добре нещата. - Делова констатация, не криеше недостатъците си, но не се самобичуваше заради тях. - Парадът започва в десет. Той трябва да бъде на училищния паркинг в девет. Бих дошъл да го взема, но оглавявам комитета и трябва да бъда там по-рано.

Бри заби поглед в протритата каишка на сандала си.

- Ще се справя.

- Добре.

И това беше всичко. Никакви търгашески номера да я спечели. Никакви подкупи във вид на пликчета с лимонови дражета и бонбони. Нито сладолед ескимо. Извика „довиждане“ на Тоби и си замина, оставяйки я с обезпокоителното усещане, че от сега нататък е сама.

Нелепо. Той щеше да се върне. Майк Муди винаги се връщаше, независимо дали го искаш, или не.

15.

-Няма да отида! - заяви Темпъл, надигайки глава от пода на гимнастическата зала, където под звуците на хип-хопа изпълняваше в краката на Луси изумителни лицеви опори с една ръка. Дори Панда се бе съгласил, че оперната музика не беше най-подходящият съпровод за тренировки.

- Имаш нужда да излезеш навън. - Луси разлюля късата кестенява перука, която бе отмъкнала от дрешника на Злата кралица, пред носа на собственичката и. - Никак не е здравословно да се затваряш сред четири стени. Вчера ми се нахвърли само защото донесох в къщата няколко клончета орлови нокти.

- Миришеха на бонбоните „Джоли Ранчерс“ - отсече Темпъл.

- Спести си усилията. - Панда върна на лоста чудовищните тежести, които вдигаше. - Тя се гордее с лудостта си.

Темпъл стана, превключвайки от лицеви опори на подскоци. По гърба й бяха полепнали мокри тъмни кичури, а лицето й лъщеше от потта.

- Ако разбираше това, което преживявам, никога нямаше да предложиш подобна дивотия. Луси, ти нямаш представа какво е да си известен.

Луси завъртя очи към тавана като Тоби.

Темпъл я разбра и махна пренебрежително.

- Твоята слава е втора ръка. При мен е съвсем различно.

Панда изсумтя. Пропитата му с пот тениска бе залепнала за гърдите, а по космите на краката му се стичаха вадички. Беше изминала само една седмица, но Луси можеше да се закълне, че и без това мускулестото му тяло бе започнало да добива страховитите бицепси на културист. Когато се бе поинтересувала защо се подлага на такива мъчения, той я бе попитал троснато какво, по дяволите, да прави с цялото това свободно време. Принудителното отшелничество го изнервяше не по-малко от Темпъл и с всеки изминал ден двамата ставаха все по-мрачни.

- Аз вече месец съм на острова - поде Луси търпеливо - и досега не съм имала никакъв проблем.

- Всичко е заради външността ти. Хората се боят от теб.

Идеята възхити Луси и тя се укроти за миг, за да се полюбу

ва на чисто новата си татуировка с тръни и капки кръв, с която вчера опресни старата, започнала да се лющи. След още два дни трябваше да оправи дракона. И може би да добави татуировка върху другата ръка...

- Никой не очаква да види Луси Джорик или Темпъл Реншо на Черити Айланд на парада по случай Четвърти юли - изтъкна тя мъдро, - а щом никой не очаква да те види, няма да те види.

Когато вчера спря при фермерската лавка, Тоби украсяваше велосипеда си, докато Бри оглеждаше опърпания костюм на пчела, който бабата на Тоби обикновено обличаше за парада.

- Въпросът е... - бе казала Бри на Луси, докато изправяше мустачките антени - доколко отчаяно искам да привлека нови клиенти?

До миналата вечер Луси смяташе да отиде сама на парада, но след като Темпъл запрати дъската за скрабъл през верандата, а Панда заплаши да удави Луси в езерото, ако не престане да прави примки за прасето, накипрено като френски сервитьор, тя коригира плана си.

- Жестоката истина е, че двамата сте тук само от една седмица, а вече приличате заядливи злобни вещици. Не че и преди сте били много по-различни.

Кърпата на Панда шляпна на пода, когато той я метна през гимнастическата зала.

- Аз съм най-разбраният човек на земята. Но Луси е права, Темпъл. Ако в най-скоро време не си вземеш почивка, някой ще умре. И това няма да съм аз. - Грабна бутилката с вода и изпухтя.

- Наистина ли очакваш да рискувам бъдещето си с такава съмнителна дегизировка като една перука? За нищо на света. -Подскоците и се смениха със странични преси.

Луси въздъхна. Злата кралица беше капризна, избухлива, трудна за общуване и тя би трябвало да я мрази и в червата, но социалната работничка в нея не можеше. Под цялото това фучене се криеше една изгубена душа, която се опитваше да възвърне контрола върху живота си, която разбираше лудостта си, но не знаеше как да се справи с нея.

Луси и Злата кралица имаха много общо, макар че Злата кралица знаеше какво иска от живота, а Луси знаеше единствено какво не иска - да чука на нови врати, молейки се за още пари, и да лобира за нови закони в полза на децата. Което я превръщаше в долна егоистка, нехаеща за високите принципи и морални стандарти.

Панда остави бутилката настрани и погледна към Луси.