- Ти си бил свидетел на възможно най-лошите сценарии. Какво ще кажеш за милионите деца, които израстват щастливи и безгрижни?

- А тези, които нямат този късмет?

- Нищо в живота не е гарантирано.

- Грешиш. Клъц тук, клъц там - това е дяволски добра гаранция.

Небето се освети от пищните финални фойерверки, гърмежите, пукотът и свистенето сложиха край на техния разговор. Тя уважаваше хората, които достатъчно добре разбираха себе си, за да знаят, че никога няма да бъдат добри родители, но инстинктът й подсказваше, че случаят с Панда не бе такъв.

Луси отново надделя над Вайпър. Това нямаше нищо общо с нея, освен като предзнаменование - сурово напомняне, че много мъже изпитват същите чувства по отношение на бащинството. Въпреки това, което бе причинила на Тед, Луси все още искаше един ден да се омъжи и да има деца. Ами ако се влюби в мъж като Панда, който не желае да бъде баща? Нещо, за което нямаше да се тревожи, ако не бе избягала от онази тексаска църква.

Темпъл се върна при тях и те се отправиха към къщи. Панда остана на катера, а Луси и Темпъл тръгнаха заедно към къщата.

- Има нещо в фойерверките - рече Темпъл, когато изкачиха стълбите. - Натъжават ме. Странно, нали?

- Хората са различни. - Луси също не се чувстваше особено весела, но фойерверките нямаха вина за това.

- Фойерверките правят повечето хора щастливи, но има нещо потискащо да наблюдаваш как цялата многоцветна красота умира толкова бързо. Сякаш ако не сме внимателни, това ще се случи и с нас. В един миг сияеш в цялото си великолепие - на върха на успеха. В следващия те няма и никой не си спомня името ти. Понякога се чудиш какъв е смисълът на всичко това.

Мрежестата врата проскърца, когато Луси я отвори. Светлината от лампата в кухнята, нескопосана имитация на „Тифани“, проникваше през прозорците.

- Ти си потисната, защото гладуваш. И между другото... мисля, че изглеждаш страхотно.

- И двете знаем, че това не е вярно. - Темпъл се срути върху един от шезлонгите, който Луси бе застлала с тъмночервена плажна кърпа. - Аз съм свиня.

- Престани да говориш за себе си по този начин.

- Говоря това, което виждам.

Вятърът бе катурнал едно от гърнетата с билки и Луси се приближи до етажерката, за да го вдигне. Уханието на розмарин и лавандула й напомни за Източната градина13 в Белия дом, но тази вечер мислите й бяха заети с нещо друго.

- Да си уязвим, не е грях. Ти ми каза, че си срещнала някого, но не се е получило. При такива случаи много жени изпадат в депресия.

- Мислиш, че съм намерила утеха на дъното на кутия с шоколадов сладолед?

- Доста честа утеха.

- Само че аз съм тази, която сложи край - рече Темпъл горчиво.

Луси взе лейката.

- Това не прави раздялата по-малко болезнена. Говоря от личен опит.

Темпъл бе прекалено погълната от собственото си нещастие, за да се впечатлява от проблемите на Луси.

- Макс ме нарече страхливка. Можеш ли да повярваш? Аз? Страхливка? Макс беше... - Тя изобрази кавички. - „Стига, Темпъл, можем да се справим.“ - Ръцете й се отпуснаха. - Не става.

- Сигурна ли си?

- Повече от сигурна. Някои проблеми никога не може да се разрешат. Но Макс... - Тя се поколеба. - Макс е от тези хора, за които чашата не само е наполовина пълна, но и наполовина пълна с фрапучино. Да гледаш на живота през розови очила, е доста нереалистично.

Луси се запита дали в случая географията няма вина: Макс живееше на Източното крайбрежие, а Темпъл - на Западното. Или може би Макс беше женен. Луси няма да разпитва. Макар че умираше от любопитство.

Но тактичността на предишната Луси стигаше само дотук. Тя остави лейката и се приближи до шезлонга.

- Не съм гледала много епизоди от „Островът на дебелите“... - Всъщност почти не бе гледала реалитито. - Но доколкото си спомням, консултациите с психолог са част от шоуто. - Много добре си спомняше. В предаването участваше жена психолог, която се появяваше в червени бикини и даваше консултации на участниците, живеещи в колибата - разбира се, всичко бе заснето с камера.

- Доктор Кристи. Тя е пълна откачалка. Има сериозни увреждания на хранопровода, благодарение на годините, когато си е бъркала с пръст в гърлото. Всички психолози са откачени.

- Понякога тъкмо жизненият опит ги прави добри в работата.

- Нямам нужда от психар, Луси. Въпреки че наистина съм ти благодарна, задето постоянно изтъкваш колко съм луда. Аз имам нужда единствено от воля и дисциплина.

Този път Луси нямаше намерение да бъде доброто момиченце.

- Ти също се нуждаеш от консултации. Панда не може вечно да виси над главата ти. Ако не разбереш...

- Ако не разбера какво ме измъчва... Дрън-дрън-дрън. Господи, ти говориш също като доктор Кристи.

- Тя все още ли си бърка с пръст в гърлото?

-Не.

- Тогава може би трябва да се вслушаш в думите й.

- Чудесно. - Темпъл скръсти ръце пред гърдите с такъв замах, че беше истинско чудо, че не си пукна някое ребро. - Ти смяташ, че имам нужда от консултации? Ти си нещо като социална работничка, нали?

- От години не съм. Понастоящем работя като лобист.

Темпъл махна пренебрежително, сякаш беше едно и също.

- Давай, консултирай ме. Да чуя. Кажи ми как да се избавя от желанието да поглъщам мазни и сладки храни, с високо съдържание на въглехидрати.

- Боя се, че ще трябва сама да го разбереш.

Темпъл скочи от шезлонга и влетя в къщата, затръшвайки вратата зад гърба си като сърдита тийнейджърка. Луси въздъхна. Тази вечер най-малко искаше подобни разправии.

След няколко минути Панда се качи по стълбите на верандата. Луси реши, че за днес разговорите й стигат, и тихомълком се изсули навън.

Тъкмо беше заспала, когато мобилният й телефон иззвъня. Затърси опипом нощната лампа, после се протегна към телефона.

- Здрасти, Луси. Надявам се, че не те събуждам. - Веселото чуруликане на Мег прозвуча малко фалшиво. - Е, как си?

Луси отметна косата от челото си и се взря в часовника върху нощното шкафче.

- Един часът сутринта е. Как мислиш, че съм?

- Наистина ли? Тук е само полунощ, но понеже нямам представа къде си, не е лесно да пресметна часовата разлика.

Луси схвана сарказма, но Мег нямаше право да я критикува. Вярно, че Луси не бе казала на най-добрата си приятелка къде се намира - всъщност почти нищо не й бе разказала - но Мег беше не по-малко уклончива. При все това Луси знаеше, че Мег се тревожи за нея.

- Няма да е задълго. Аз... ще ти кажа веднага щом мога. Точно сега всичко е малко... объркващо. - Претъркули се настрани. - Нещо не е наред ли? Звучиш ми притеснена.

- О, нещо определено не е наред. - Последва дълга пауза. -Какво ще кажеш, ако... - Гласът на Мег се повиши с половин октава, когато изстреля на един дъх: - Какво ще кажеш, ако се пробвам с Тед?

Луси седна в леглото, вече напълно разсънена, но не напълно сигурна, че е чула правилно.

- Да се пробваш? В смисъл...

-Да.

- С Тед?

- Бившия ти годеник.

- Знам кой е той. - Луси отметна чаршафа и провеси босите си крака от леглото. - Двамата с Тед сте... двойка?

- Не! Не, не сме двойка. За нищо на света. Става дума единствено за секс. - Мег говореше прекалено бързо. - И забрави. В момента изобщо не разсъждавам трезво. Изобщо не трябваше да се обаждам. Господи, как изобщо ми хрумна? Да предам приятелството ни по този начин. Не трябваше...

- Не! Не, радвам се, че се обади! - Луси скочи от леглото. Сърцето й препускаше, душата й летеше. - О, Мег, това е съвършено. Всяка жена би трябвало да прави любов с Тед Бодин.

- Не съм много сигурна, но... Наистина ли? Няма да имаш нищо против?

- Шегуваш ли се? - На Луси й се зави свят, усещаше се някак лека, зашеметена от този удивителен дар на боговете. - Знаеш ли колко виновна се чувствам все още? Ако преспи с теб... Ти си най-добрата ми приятелка. Ще спи с най-добрата ми приятелка! То е, като да получа опрощение от папата!

- Не е нужно да си чак толкова съкрушена- подметна Мег сухо.

Луси прескочи шортите, които бе зарязала на пода.

А после, на заден план, го чу. Гласа на Тед, дълбок и спокоен.

- Поздрави Луси от мен.

- Не съм ти вестоносец - сряза го Мег.

Луси преглътна с усилие.

-Той там ли е?

- Отговорът е „да“ - отвърна Мег.

Чувството на вина отново я обгърна.

- Поздрави го от мен. - Тя се отпусна на края на леглото. - И му кажи, че съжалявам.

Мег не говореше директно в телефона, но Луси я чуваше от-лично.

- Тя каза, че си изкарва страхотно, чука всеки срещнат мъж и това, че те е зарязала, е най-страхотното, което е направила в живота си.

Луси подскочи.

- Чух те. А той ще разбере, че лъжеш. Винаги разбира подобни неща.

Отговорът на Тед на измислиците на Мег беше пределно ясен:

- Лъжкиня.

- Махни се! - озъби му се Мег. - Действаш ми на нервите.

Луси стисна телефона.

- Наистина ли току-що каза на Тед Бодин, че ти действа на нервите?

- Възможно е - промърмори Мег.

Мили боже! Мили боже! Мили боже! Луси се опита да се овладее.

- Леле... Това не го очаквах.

- Кое не си очаквала? - В гласа на Мег прозвуча раздразнение. - За какво говориш?

- За нищо - преглътна Луси. - Обичам те. И приятно прекарване! - Тя затвори, подскочи и притисна телефона към гърдите. После затанцува из стаята.

Мег и Тед. Мег и Тед. Мег и Тед.

Разбира се.

Разбира се, разбира се, разбира се! Тед не беше сваляч. Не спеше с жени, към които не изпитваше привличане. И сега бе привлечен от Мег - ексцентричната, чудата, откачената най-добра приятелка на Луси, която бродеше по света без план и цел и пет пари не даваше за мнението на околните.

Мег Коранда и господин Съвършен. Нейните остри ръбове и неговата гладка повърхност. Нейната импулсивност и неговата предвидливост. И двамата бяха благословени с ум, лоялност и огромни сърца. Това беше безумен, непредсказуем съюз, сключен на небето, въпреки че, съдейки от тона на разговора им, нито един от двамата още не го бе осъзнал. Или поне Мег не го бе осъзнала. За Тед не беше сигурна.

На Луси не й бе трудно да си представи разправиите им. Мег - войнствена, с остър език; Тед - спокоен на повърхността, твърд и непреклонен отвътре. И докато мислеше за тях, липсващите парчета в пъзела, представляващ отношенията й с Тед, най-сетне си дойдоха по местата. Единственият препъникамък помежду им беше неспособността на Луси да се отпусне с него, чувството й, че трябва да се държи безупречно, за да бъде достойна за Тед. На Мег нямаше да й пука за подобно нещо.

Двамата бяха идеални един за друг. Ако не оплескат всичко. Което, имайки предвид характера на Мег, беше много вероятно. Но независимо дали помежду им щеше да се получи, или не, едно бе сигурно - щом Мег и Тед са заедно в леглото, Луси най-после бе напълно свободна.

След разговора, Луси бе твърде развълнувана, за да заспи. Заради зле регулираната климатична инсталация в къщата в нейната спалня беше прекалено топло. Тя отвори плъзгащите се врати, нахлузи джапанките, за да предпази босите си крака от тресчиците на пода, и излезе навън.

Буреносни облаци се тълпяха по небето. Младата жена подръпна влажното потниче от гърдите си. Под поривите на вятъра, с далечните светкавици на хоризонта, в компанията на мрачното тайнствено езеро тя най-после се почувства освободена от вината.

С ъгълчето на окото долови някакво движение, фигура - широки рамене, тесни бедра, с характерна дълга крачка - заобикаляше къщата. Когато мина покрай масата за пикник, той спря и се озърна, но тя се бе притаила в сенките и нямаше как да я види. Той прекоси двора, ускорявайки крачка. Когато стигна до горното стъпало на стълбата, се спря, отново се огледа и заслиза надолу към водата.

Може би той също страдаше от безсъние, но защо беше толкова потаен? Луси реши да разбере. Слезе от верандата. Докато прекосяваше двора, се спъна в кола за играта с подкови. Адски я заболя, но Вайпър за нищо на света нямаше да позволи такава дреболия като ударен палец да й попречи.

Леко накуцвайки, тя се добра до стъпалата. Не го виждаше долу, само самотната лампа на стълба светеше в края на пристана. Сцената й напомни за „Великият Гетсби“ и за възхищението на учителите по английски от тази книга, предпочитайки я пред други, които може би повечето тийнейджъри всъщност искат да изучават.

Докато се спускаше към пристана, тя стъпваше предпазливо, за да не я издаде шляпането на джапанките, въпреки че при брулещия вятър това бе малко вероятно. Когато стигна до най-долното стъпало, Луси внимателно запристъпва по скърцащите дъски към мъждивата жълтеникава светлина, идваща откъм навеса за лодки.

Миризмата на риба от разпенените води се смесваше с тези на старо въже, плесен и бензин, просмукали се в дъските. Разнасяше се тиха мелодия от опера, която тя не разпозна. Докато се прокрадваше в навеса, видя Панда да седи с гръб към нея, на пейката на кърмата на катера, подпрял босите си крака върху хладилна чанта. Носеше тениска и шорти, а ръката му бе заровена в огромен плик с картофен чипс.