- Ще си го поделим - рече той, без да се обръща, - ако обещаеш да мълчиш.

- Сякаш единственото ми удоволствие в живота е да си бъбря с теб - изрепчи се тя. А после добави, защото й харесваше да бъде груба: - Честно, Панда, ти не си достатъчно интелигентен, за да е интересно да се разговаря с теб.

Той разкръстоса глезените си върху хладилната чанта.

- Кажи го на научния ръководител на докторската ми дисертация.

- Ти нямаш научен ръководител на докторска дисертация -заяви тя, докато се катереше на палубата.

- Вярно е. Магистърската степен бе максималното, което мозъкът ми можа да понесе.

- Магистърската ти степен? Голям си лъжец. -Луси се пльосна на възглавницата до него.

Той се усмихна.

Тя се втренчи в него. Дълго и изпитателно.

- Кажи ми, че нямаш наистина магистърска степен.

Усмивката му се стопи и той доби престорено извинителен вид.

- Само от щатския университет в Уейн, не от някой от университетите от „Бръшляновата лига“. - Той пъхна парче чипс между зъбите си и се наведе, за да изключи музиката. - Това е една от онези степени, които получаваш във вечерните и неделните курсове за нас, простите работници, които не се зачитат в твоя свят.

Какво копеле. Тя го изгледа кръвнишки.

- Дявол да те вземе, Панда. Много повече ми харесваше, когато беше глупак.

- Погледни го откъм положителната страна - рече той и й подаде плика с чипс. - Аз все още не съм Тед Бодин.

- Никой от нас не е. - Луси пъхна ръка в плика и награби цяла шепа чипс. - Той спи с най-добрата ми приятелка.

-Мег?

- Откъде познаваш М... - Тя простена с наслада, когато езикът й вкуси солта по чипса. - О, боже, направо е върхът.

- Двамата с Мег си побъбрихме по време на онзи фарс, наречен репетиция на сватбената вечеря.

- Не съм изненадана. Ти си точно нейният тип. - Тя натъпка още чипс в устата си.

- Мег също е мой тип - призна той, когато гръмотевица разтърси навеса за лодки. - Макар че не мога да си я представя с Тед.

Но Луси можеше и сега само това имаше значение. Дъждът забарабани по покрива н навеса. Тя грабна още чипс и подпря крака на ръба на хладнината чанта редом до неговите.

- Имаш ли други лакомства, скрити някъде тук?

- Може би. - Погледът му се задържа върху голите й крака, явно не му харесваше това, което виждаше. Те бяха по-загорели от обичайното, но иначе си бяха съвсем наред, с изключение на една синина върху пищяла, започнала вече да пожълтява. Освен това синият лак на палеца й се бе олющил малко от удара в кола за подкови. Не си бе лакирала ноктите в синьо, откакто беше тийнейджърка. Спомняше си как лакираше в същия цвят ноктите на бебето Трейси, когато бяха само двете.

Погледът му се плъзна нагоре по краката й към раираните пижамени шорти. Смръщените му вежди й напомниха, че отдолу не носеше нито сутиен, нито бикини.

- Ти какво предлагаш? - попита той, а погледът му се задържа върху бедрата й със същото изражение на недоволство.

- Да предлагам? - Луси подръпна надолу крачолите на меките памучни шорти, което не се оказа много мъдър ход, тъй като се оголи значителна част от корема й. Или може би го бе направила нарочно, за да отмъсти за поведението му. Вече не знаеше какво да мисли, когато ставаше дума за Патрик Шейд. Пусна крака върху палубата. - Забрави ли колко хляб ти изпекох?

- Хлябът покрива наема, но не и моята вредна храна.

- Да бе, как не.

- Предполагам, че бихме могли да си я поделим. - Погледът му отново я обхождаше, плъзна се по тялото й, стигна до ключицата, сетне се спря върху гърдите, прозиращи под тънкия плат. Вече не изглеждаше толкова критичен, а когато поредната гръмотевица разтърси навеса, тя почувства как нещо в нея се пропука, предателско треперене, опасен тътен, нямащ нищо общо с бурята навън.

Очите му срещнаха нейните. Панда свали капака на хладнината чанта с босия си крак - жест, който не би трябвало да изглежда толкова съблазнителен. Тя отклони очи и погледна вътре, но вместо очакваните бутилки с бира и сода в лед, видя цяло съкровище - чипсове, солети, „Доритос“, лакрицови пръчки, топчета от малцово мляко, зрънчо със сирене и буркан с фъстъчено масло.

- Елдорадо - прошепна Луси благоговейно.

- Забраненият плод - отвърна той, но когато тя вдигна глава, Панда се взираше в нея, а не в запасите си.

Паянтовият стар навес за лодки се бе превърнал в тайна пещера, тънеща в полумрак, пълна със съблазън. Върху рамото й падна дъждовна капка, процедила се през течащия покрив. Той се протегна, докосна капката с върха на пръста си и я плъзна към ямката на ключицата й. Кожата й настръхна.

- Престани - промълви тя неубедително.

Панда се престори, че не разбира за какво говори тя. Още една капка падна върху бедрото й. Той я видя, но извърна очи и се протегна към хладнината чанта.

- Вероятно това не те интересува. - Извади буркана с фъстъченото масло.

- Грешиш. - Дори тя не бе сигурна дали има предвид фъстъчено масло, или нещо по-опасно.

Закотвеният катер леко се поклащаше във водата, поривът на вятъра запрати облак от водни пръски през отворения край на навеса. Дъждовните капки, стичащи се през покрива, заудряха по палубата и което беше още по-страшно, по хранителните припаси.

- Ела. - Панда взе хладилната чанта и я понесе към каютата, като наведе глава, преди да влезе вътре.

Вайпър го последва.

Каютата беше тясна, с малък камбуз и V-образно легло покрай носа на катера. Панда пусна хладилната чанта на пода и се свлече върху тъмносините винилови възглавници. Той я удостои с ленива усмивка, отвори буркана с фъстъченото масло, загреба малка бучка с една солета и й я подаде.

Двама зрели хора, които знаят какво искат... Една вазектомия... Един бивш годеник, който през същата нощ се любеше с най-добрата й приятелка... Звездите бяха идеално подредени.

Луси взе солетата и се облегна на възглавницата срещу Панда.

- Дори не обичам особено фъстъчено масло.

- Всичко е заради лишението - обясни той. - Това, което е забранено, става още по-желано. - Делеше ги съвсем малко пространство и начинът, по който я погледна, недвусмислено подсказваше какво мисли.

Луси държеше в ръка съвършено неприличен предмет - солета с топчица фъстъчено масло на върха. Друга жена на нейно място би се възползвала от това, но не и Вайпър. Тя бързо отхапа края на солетата.

- Май само аз ям.

- Имаш да наваксваш, аз започнах преди теб. - Той отвори пликче с лакрицови пръчки, но не извади нито една. Просто се взираше в нея. Не в краката или гърдите й. Само в нея, което беше още по-интимно. - Идеята не е добра - прозвуча дрезгавият му глас.

-Зная.

- Старая се да не мисля колко силно те желая.

Кожата й тутакси настръхна.

- И успяваш ли?

- Не особено.

В каютата бе твърде топло, прекалено тясно, ала тя не си тръгваше. Сякаш я пронизваха хиляди горещи стрелички. Искаше този мъж с помътнели очи, мастиленочерна коса и могъщо тяло. Но нямаше да направи първата крачка.

За него това не беше проблем. Сведе глава, скъсявайки и без това малкото пространство помежду им, взе от ръката й това, което бе останало от солетата, и я остави настрани.

- Подлудяваш ме - пророни Панда.

- Радвам се да го чуя - отвърна Луси, - но в момента не желая да разговарям.

Той се ухили с бандитската си усмивка, намести се на възглавниците и я придърпа към себе си в ъгъла. Съвсем слаба светлина се процеждаше в тяхната пещера, но тя успя да види как проблеснаха зъбите му, когато я обърна към себе си и наведе глава, за да я целуне.

Тя не бе искала целувката му в онзи долнопробен мотел в Мемфис, а изпълнената му с вина целувка на летището само я обърка, но тази бе съвършена.

Устните й се разтвориха. Езиците им се преплетоха в лудешки танц, търсеха се и се отблъскваха - великолепна увертюра към греха. Ръцете му се пъхнаха под потничето й - нейните под тениската му. Тя напипа мускулите и ставите, костите и сухожилията. Той откъсна устни от нейните и ги впи в зърното й, набъбнало под тънкия плат. Голото му бедро се намести между краката й. Тя се отърка о него, обви го с ръце.

Съвсем наблизо избухна светкавица, възвръщайки за кратко реалността. Тя плъзна устни по рамото му. - Не можем да го направим без презерватив.

Дъхът му сгряваше зърното й.

- Мислех, че не искаш да разговаряме.

- Независимо дали си си направил вазектомия, или не, трябва да...

- За всичко съм се погрижил - прошепна хрипливо Панда.

Със себе си ли ги носеше? Мисълта за миг я разсея, но в следващия миг той отново я целуваше и въпросът изчезна.

Над главите им отекна гръм. Катерът се поклащаше на котвата. Двамата задърпаха нетърпеливо дрехите си и когато останаха голи, се впуснаха в трескаво проучване. Онази нощ в Мемфис беше не толкова за секс, колкото да прекъсне окончателно връзките с Тед, ала сега бе различно. Вече не беше анонимно съвкупление с почти непознат мъж. Сега тя познаваше своя любовник и тази нощ бе неизбежна.

Гърдите й се гушеха в ръцете му... Дланите й стискаха хълбоците му... Изпиваха се с целувки. Той разтвори краката й, а тя дори не помисли да се възпротиви.

Той потърка женствеността й с пръсти. Разтвори нежната пъпка. Изследва я. Нахлу във влажната и мека плът.

Тя простена. Остави го да поиграе. И когато повече не можеше да издържа, се превърна в агресор, претъркули се настрани и се притисна към него, жадна да го вкуси с устни, да почувства с ръце силата му.

Когато повече не можеше да се сдържа, Панда отново я завъртя под себе си. Пръстите му непохватно се запипкаха с нещо. Възседна я. Ръцете му се пъхнаха под коленете й, разделиха ги, повдигнаха ги. Тялото му се притисна о нейното. Тя усети твърдата му набъбнала мъжественост.

Дрезгаво се отрониха неприлични думи.

Тихи, груби заповеди.

И той проникна в нея.

Отвън бурята бушуваше. Вътре вилнееше с още по-голяма сила. Накрая изригна.

Сладостта й му дойде твърде много. Докато Луси дремеше в сумрака, той изучаваше сенките, които тъмните й мигли хвърляха върху бледата кожа, която изглеждаше още по-бяла на фона на черната коса. Прокара кокалчета по извивката на лицето й. Зад всички тези груби и непукистки фрази, се криеше смутена и уязвима жена.

В главата му завиха предупредителни сирени. Взрив. Облак пясък, вкус на уиски, жегващ спомен. Той пропъди мрака.

Тя отвори очи и се вгледа в неговите.

- Беше приятно.

Прекалено нежно. Прекалено хубаво.

- Приятно? - Панда пъхна ръка под възглавницата и докосна плика с бонбони. Една лакрицова пръчка бе изпаднала. Той я взе и докосна с устни ухото й.

- Приготви се да си вземеш думите назад.

- Защо?

Той залюля пръчката пред очите й.

- Май постоянно забравяш какъв съм гадняр.

Луси се размърда под него, зелените точици в очите й заис-криха с интерес.

- Явно съм попаднала в беда.

- Г оляма.

Панда захапа нежно долната й устна със своята, а сетне бръсна нейната с лакрицовата пръчка. Прокара я по зърната й. По нежната кожа на корема. По разтворените й бедра. Между тях.

- Дявол - простена тя, когато той спря. - Направи го пак.

И той го направи, пак и пак, докато тя не грабна лакрицовата пръчка и не му върна сладкото мъчение. Ала Панда бе отприщил лъвицата в нея и тя не беше толкова внимателна като него. Когато й заяви, че му стига, тя му заповяда да се моли и какво му оставаше, освен да я накаже?

Той я метна върху възглавниците, шляпна я леко по дупето и поиска разплата. Или се опита. Защото всичко ставаше като в мъгла и не беше ясно кой кого наказва.

Отвън бурята започваше да стихва, но вътре едва сега се развихряше.

17.

Луси изсумтя възмутено като недоволна леля.

- Това беше твърде извратено за мен.

- Да бе. - Панда се опитваше да си спомни кога за последен път бе изпадал в такава самозабрава с жена. Двамата лежаха на тясното легло, телата им се притискаха едно о друго, кожата им лепнеше към виниловите възглавници и въпреки че я усещаше, това не му бе достатъчно. Измъкна ръка, подпря се на лакът и включи една от малките лампи, монтирани в дървената обшивка на носа.

Тя лежеше настрани, извивката на голото й рамо, талията и бедрото образуваха златиста дъга, а татуировката с дракона изглеждаше нелепо върху изящната шия. Малкото й носле, слава богу, освободено от противната халка, се смръщи презрително.

- Никога повече не го прави.

Той докосна долната й устна, подута от целувките.

- Утре в полунощ?

- Ако нямам по-интересно занимание.

- Мразя жените, които се правят на недостъпни.

Тя плъзна пръст по вената върху ръката му.

- Всъщност аз искам само да се добера до хранителните ти запаси. Ако се налага да легна с теб, защото ми се е приискало от твоя зрънчо със сирене, какво толкова?