Тоби наричаше Луси с истинското й име, след като веднъж подслуша разговора им с Бри, но тъй като дъщерите на бившите президенти не попадаха върху радарните екрани на дванайсетгодишните, той само отбеляза, че през цялото време е знаел, че Вайпър не е истинското й име.

Укрепващото приятелство между Бри и Луси означаваше за Бри много повече, отколкото помощта, която Луси й предлагаше. Тя наглеждаше фермерската лавка, за да може Бри да си почине. Двете заедно измислиха как да преместят големите дървени врати на склада за мед, които стърчаха от задната стена на лавката. Сега можеше да го заключва за през нощта, вместо постоянно да разнася бурканите с мед от къщата и обратно. Освен това Бри ценеше това, че Луси не критикуваше опитите й да се справи с възпитанието на Тоби.

Тоби се намести по-удобно в плетеното кресло.

- Майк ми каза да те питам дали имаш нещо против тази седмица той отново да ме заведе на църква, но аз не искам да ходя. Църквите са скучни.

На Бри й бе харесала службата в епископалната църква и с радост би отишла отново, но не искаше да се натъкне на Майк. Бри побутна обложката на книгата за Соуджърнър Трут.

- Може би трябва да намерим църква, която да не е скучна.

- Всички църкви са скучни.

- Не можеш да го знаеш със сигурност. Мислех си да пробваме някоя нова.

- Не искам да пробвам никакви нови църкви. Ще отида в старата с Големия Майк.

- Не и тази седмица. - Бри се колебаеше, когато Луси й подхвърли идеята, но сега взе решение. - В неделя ще отидем в „Милосърдно сърце“.

Очите му се разшириха от възмущение.

- Не можем да го направим. Това е църква за черни!

Няма що, голям успех след всички книги, които бяха изчели. И наистина какъв бе смисълът? След като Тоби не се интересуваше от корените на баща си, защо това трябваше да има значение за нея?

Защото просто имаше.

Луси усети уханието на бадемово масло, което използваше, за да помогне на Бри да приготви домашен крем. То превземаше аромата на прясно изпечен хляб, разнасящ се от торбата, окачена на кормилото на велосипеда. Тя идваше всеки ден, за да отмени Бри във фермерската лавка и да се включи в поредния опит в приготвянето на карамелени бонбони на медена основа. След като остане доволна от резултатите, смяташе да потопи бонбоните в шоколад и да ги поръси с морска сол. Засега усилията й не се увенчаваха с успех, но Луси не губеше надежда. Освен това печеше хляб в кухнята на Бри, под предлог че печката в къщата не поддържа нужната температура. Тя бе готова да сподели тайните си с Бри, но нямаше право да разкрива тези на Темпъл.

Това, с което не се занимаваше, беше писането на книгата. Още не можеше да реши откъде да започне. Нийли беше една от най-обаятелните жени на света, но Луси бе изхвърлила в кошчето всичко написано досега, при това още след първите няколко изречения. Баща й искаше да напише нещо лично, а не статия от Уикипедия. Нещо никак не беше наред, но тя нямаше представа какво.

Когато не се опитваше да пише или да помага на Бри с лавката, мислеше за своя обратен житейски списък. Точно тази сутрин спа до късно и преди да е изгубила смелост, проведе две майтапчийски обаждания. Разговорът се записва. Потвърждавам поръчката ви за четиресет и пет килограма пресен оборски тор. Ако искате да го разтоварим някъде другаде, а не върху алеята ви за коли, незабавно ни се обадете. Нашият номер е... - И тя затвори.

Пълна детинщина. Донякъде удовлетворително. Особено след като бе използвала телефона на Панда, в случай че обажданията се проследят.

Докато се приближаваше към къщата, Луси видя Темпъл да се мярка зад прозорците на горния етаж. Миналата седмица Тоби цъфна без предупреждение и видя Темпъл да тича нагоре-надолу по стъпалата на верандата, помъкнала петкилограмови гири. Както можеше да се очаква, Темпъл се разстрои - първо, задето я видяха, и второ, защото Тоби нямаше никаква представа коя е.

- Той е на дванайсет - опита се Луси да я успокои.

- Така се започва. Първо някое хлапе няма да знае името ти. И докато се усетиш, и четиресетгодишна домакиня от предградията няма да е чувала за теб и с кариерата ти е свършено.

- Ти си откачена - скастри я Вайпър. - Пълна откачалка. -После добави с по-смекчен тон: - Вече си свалила най-малко седем килограма и...

- Шест килограма и триста и петдесет грама.

- ...въпреки това, в което искаш да вярваш, изглеждаш фантастично. - Подмина без внимание подигравателното из-сумтяване на Темпъл. - Постигаш това, заради което си дошла и би трябвало да си на седмото небе от радост. Вместо това си по-вкисната от всякога. Как смяташ да се контролираш, когато минеш на обикновено хранене и Панда вече няма да те надзирава?

- Тогава всичко ще е различно. Ще се справя - отсече Темпъл и се връцна гневно.

Луси знаеше, че много жени, след като скъсат с любимия, намират утеха в храната, и макар че Темпъл почти не споменаваше Макс, явно раздялата им бе коренът на всичките й беди.

Колата на Панда тъкмо завиваше по алеята. Той бе започнал за кратко да оставя Темпъл сама, като обикновено отиваше да потича или излизаше с лодката в езерото. Наскоро на два пъти отскочи за малко до града. Тя слезе от велосипеда и го загледа как излиза от колата.

Мускулите под плътно прилепналата сива тениска изпъкваха отдалеч и въпреки че платът го скриваше, тя знаеше колко невероятно стегнат и корав е коремът му. От друга страна, тя бе качила още два килограма. След като никога в живота си не се бе тревожила за теглото си, тя дебелееше в къща, пълна с диетична храна. И когато й се удаваше случай да хапне истинска храна, като нескопосаните й медени карамелени бонбони, тя губеше контрол.

Обаче допълнителните килограми не бяха повлияли върху настоящия й тоалет - евтин сутиен в синьо и черно, боядисан чрез завързване на възли, разголващ гърдите повече от бански костюм, и шорти с абсурдно ниска талия, все едно беше по бикини.

Панда я приближи лениво и огледа одеянието й от пошлия сутиен до джапанките на платформи. Кимна към гаража.

- Да вървим.

- Да вървим? - С нехаен жест тя свали халката от носа си и я пъхна в джоба.

- Знаеш какъв е редът.

- Това не означава, че съм съгласна с него.

- Чака ме доста работа.

Луси наклони глава и подръпна един от дредовете си.

- Майната й на работата ти.

- Голяма грешка. - Той улови ръката й и я повлече през сянката, хвърлена от къщата, към гаража. Когато стигнаха до изкорубената странична врата, Панда я отвори с ритник. - Вътре!

- Не искам да влизам вътре. Искам...

- Не ми дреме какво искаш. - Той затръшна вратата зад тях.

Лъчите на следобедното слънце с мъка проникваха през покрития с паяжини прозорец. Гаражът беше задръстен със стари мебели, кашони, счупени плажни шезлонги и едно пробито кану. Въздухът бе натежал от миризмата на прах и моторно масло, а Панда ухаеше на боровинки и лятна жега.

- Разтвори крака.

- Плашиш ме.

- Хубаво.

- Нямам нищо непозволено у себе си. Кълна се.

Той й се озъби с най-противната си, най-застрашителната си гримаса.

- Тогава няма защо да се тревожиш.

- Аз... предполагам, е няма. - Тя притисна длани към грубата стена, но не помръдна крака.

Той ги разтвори с коляно.

- Не се прави, че не разбираш. Знаеш какво да правиш. - Дъхът му разроши косата около ушите й, а гласът му прозвуча с тихо хриптене: - На мен ми харесва не повече, отколкото на теб.

Не повече, естествено.

Очите и бавно се притвориха, когато пръстите му се плъзнаха отстрани по тялото й, от подмишниците до бедрата.

- Казах ти, чиста съм - настоя тя.

- Защо ли не ти вярвам? - Обгърна я и ръцете му се спряха под ключицата й. После дланите му се спуснаха надолу и обхванаха гърдите й.

Тя го погледна през рамо.

- Не повтаряй това, което каза миналия път.

- Какво съм казал? - прошепна той в ухото й.

- Ти каза: „Няма нищо тук“.

Той се усмихна, пъхна палци в чашките на сутиена и пощипна зърната й.

- Сгрешил съм.

Когато спря да измъчва гърдите й и се премести на нова територия, коленете й бяха омекнали, а кожата й пламтеше. Той продължи играта, прокарвайки ръце по вътрешната и външната страна на бедрата й, преди да открие главната цел.

- Мисля, че почувствах нещо.

Не беше единственият.

- Това е незаконно - промълви тя и размърда бедра.

- Оказване на съпротива при арест. - Пръстите му дръпнаха ципа на шортите й. - Сега ще се наложи да направя по-щателен обиск.

- О, не. Само не това. - Нямаше накъде да е по-неубедителна.

- Сама си си виновна. - Той събра коленете й и задърпа тесните шорти заедно с бикините.

- Опитвам се да бъда добро момиче, но е толкова трудно да се сдържаш.

- Нямаш представа колко. - Панда се притисна към нея, за да й покаже нагледно.

Беше изумително колко нови неизследвани места откриваше той в нея. Достатъчно, за да възрази тя немощно:

- Едно шоколадово блокче никога не може да се помести там.

- Винаги има първи път - прошепна дрезгаво той, дъхът му се учести като нейния.

- Проява на полицейско насилие - успя да отрони тя, докато той непохватно смъкваше шортите си.

- Ще боли само първата минута.

Изобщо не я заболя. Колкото до „минутата“... Едва ли. Панда притежаваше огромен самоконтрол.

- Приготви се. - Той повдигна бедрата й.

- Почакай...

- Твърде късно. - Облада я отзад.

Стенанието му заглуши вика й. Той долепи устни към тила й. Тя се притисна към него, докато той държеше тялото й в големите си ръце. Сред прахта и останките от живота на други хора те играеха своята игра, слели тела, докато се използваха един друг, даваха, вземаха. Беше примитивен секс. Див и мръсен. Секс за лошо момиче. Точно какъвто тя го искаше.

-Не ми гледай корема - рече тя, докато обуваше бикините си.

Той погали бузата й с палец.

- Защо?

- Закръглен е.

-Ах.

- Не е нужно да го произнасяш с този тон. - Тя напъха крака в шортите, глътна корема и вдигна ципа. Луси беше започнала целия този стриптийз обиск, когато го завлече в гаража след едно негово отскачане до града. Заяви му, че има сведения, че се опитва да внесе тънки пръчици от изсушено месо „Слим Джимс“. Той й каза, че неговият Джим не е нито тънък, нито изсушен. Луси го притисна към стената и обяви, че не той, а тя ще реши. Накрая бе принудена да признае, че той беше прав.

- Ти си виновен, че дебелея - обвини го Луси. - В къщата няма нищо друго освен шибана диетична храна и започвам да полудявам.

Веждата му се изви насмешливо, но той не коментира циничното й изявление.

- А какво ще кажеш за целия боклук, с който те гощавам всяка вечер на катера?

- Именно - тросна се тя. - Ако имах прилична храна, нямаше да се тъпча с твоите боклуци.

- Права си. Вината е моя. Обещавам - повече никакви чипсове. Никакви лакрицови пръчки. Ще се държа прилично.

-Да не си посмял!

Той се засмя и я привлече в прегръдките си, сякаш искаше да я целуне. Но те се целуваха само когато бяха в леглото - дълбоки целувки с езици, които повтаряха случващото се с телата им. Сексът с Панда беше, все едно да се снимаш в порнофилм, но без участието на трети лица. Той я пусна и отиде да огледа купчината боклуци. Неспокойствието му се бе завърнало. За разлика от нея, принудителното заточение на острова го изнервяше. Той имаше нужда от по-активни действия.

Луси нахлузи джапанките, докато той изучаваше огледалото в рамка от натрошени миди.

- Това не висеше ли в банята на долния етаж?

- Не. - Тя обожаваше да лъже. Това беше съвършено ново преживяване.

- Глупости. Вчера беше там.

- Наистина, Панда, за ченге имаш много скапани наблюдателни способности.

- Как ли пък не. Престани да пренареждаш моята къща. И стига си кепазила прасето ми.

- Не ти харесва превръзката на окото? Мисля, че е... -Луси млъкна, когато видя как Панда вдигна от пода на гаража сгънат жълт лист от бележник. Пристъпи бързо към него с протегната ръка.

- Сигурно е паднало от джоба, когато направо съдра шортите ми, докато ги събуваше.

- Не съм ги съдирал... Какво, по дяволите, е това? - Бидейки подозрителна персона, той разгъна листа и зачете.

- Дай ми го! - Тя се опита да го измъкне от пръстите му, но той го вдигна над главата й и зачете.

- „Обратен житейски списък“?

- Това е лично.

- На никого няма да кажа. - Прегледа написаното и се ухили. - Признавам, че и аз щях да се засрамя.

Когато най-после отпусна листа, вече бе твърде късно. Беше прочел всичко.

ОБРАТЕН ЖИТЕЙСКИ СПИСЪК

Избягай от къщи. *

Обличай се като уличница. *