- Ти ги остави в къщата, не помниш ли? Опитваш се да ги откажеш.

- Мамка му. - Бри се свлече върху бледожълтия дървен стол и добави почти предизвикателно: - Знаех, че Скот ми изневерява.

Луси се сепна за миг от смяната на темата.

- Твоят съпруг?

- Само на хартия. - Устните й се извиха в горчива насмешка. - Бях поласкана, когато той се влюби в мен, но не бяха минали и две години, когато той започна да кръшка. Разбрах го почти веднага.

- Сигурно те е заболяло.

- Заболя ме, но аз все го оправдавах. Той имаше магистърска степен. Аз напуснах колежа още през първата година, за да се омъжа за него, затова реших, че не съм достатъчно умна, за да задържа интереса му. Но той продължаваше да сменя любовниците си и повярвай ми, всички онези жени не бяха чак толкова умни.

- И какво ти каза той, когато го обвини в изневяра?

Бри подпря лакът на страничната облегалка на стола и обви другата си ръка около китката.

- Не го обвиних. Преструвах се, че нищо не зная. - Гласът й бе изпълнен с болка. - Можеш ли да си представиш? Какво съм мекотело, нали?

- Сигурно си имала причина.

- Разбира се. Не исках да се откажа от добре уредения си живот. - Тя се втренчи невиждащо в шосето. - Аз съм от онези жени, които феминисткото движение е подминало. Нямах амбиции за кариера. Исках това, което имаха жените, с които бях заобиколена, докато растях. Съпруг, деца. С последното не ми провървя. Скот дори отказваше да говорим за деца. - Тя се надигна от стола. - Исках красива къща. Никога да не се тревожа за пари. Да зная своето място. Исках онази сигурност толкова много, че бях готова да продам самоуважението си заради нея. Дори накрая... Преди година... - Бри замълча, обгърна се с ръце, лицето й помръкна. - Не аз го напуснах. Той ме заряза. Аз продължавах да се вкопчвам в брака. Вярната съпруга, която се оставя да я тъпчат.

Сърцето на Луси се сви от жалост.

- Бри...

Приятелката й избягна погледа й.

- Що за жена ще позволи да се отнасят така към нея? Къде беше гордостта ми? Достойнството ми?

- Може би сега си ги намерила.

Но Бри беше прекалено погълната от себеомраза, за да се вслуша в утешителните думи.

- Когато се погледна в огледалото, изпитвам единствено отвращение.

- Почисти огледалото и отново погледни. Аз виждам една невероятна жена, която успешно гради бизнес и е поела отговорността за едно трудно дете.

- Голям бизнес, няма що. Паянтова лавка насред пущинака.

- Изобщо не е паянтова. Огледай се. Това е Тадж Махал сред фермерските лавки. Медът е най-добрият, който някога съм вкусвала, постоянно спират нови клиенти, а ти продължаваш да добавяш нови продукти и вече си на печалба.

- Която тутакси влагам в нови буркани и коледни украси, без да споменавам калъпите за сапуни и няколкото килограма какаово масло за лосионите. Какво ще стане, когато дойде Денят на труда и туристите си заминат? Какво ще се случи, когато настъпи зимата и Тоби достигне върха на тийнейджьрския бунт?

Луси нямаше лесни отговори на тези въпроси.

- Досега с всичко си се справила. Обзалагам се, че ще се справиш и с това.

Луси виждаше, че Бри не й вярва, но тъй като изпитваше потребност да помага на другите хора да се чувстват по-добре, попита:

- Ами ако Скот се появи днес и ти признае, че е сгрешил? Ако те помоли да го приемеш обратно и ти обещае, че никога повече няма да ти изневерява? Какво ще направиш?

Бри се замисли.

- Ако Скот се появи? - попита тя бавно.

- Просто да допуснем.

- Ако Скот се появи... - Тя стисна челюсти. - Ще му кажа да върви на майната си.

Луси се ухили.

- Точно това мислех и аз.

Луси изчака, докато Панда завърши следобедната тренировка, преди да се качи на горния етаж. Историята на Бри обясняваше нейната реакция при срещата с него, но не и неговата. Той стоеше насред малката, претъпкана с мебели спалня, която бе избрал за себе си. Когато изхлузи мократа тениска през глава, потното му мускулесто тяло я разсея за миг. Но само за миг.

- Защо беше толкова груб с Бри?

Той седна на ръба на леглото, за да свали маратонките.

- Не разбирам за какво говориш.

- Със сигурност разбираш. - Една от маратонките тупна на пода. - Когато те запознах с Бри, ти скочи в колата и офейка като гимназист, закъсняващ за вечерния час. Дори не я поздрави.

- Нямам добри маниери. - Втората маратонка последва първата.

- Когато ти изнася, имаш отлични маниери.

Панда свали чорапите и ги сви на топка.

- Трябва да взема душ.

- Душът може да почака.

Но очевидно не можеше, защото той мина покрай нея, прекоси коридора и хлътна в банята. Ключалката щракна зад него.

През остатъка от следобеда всячески я избягваше. Луси лакира ноктите си с черен лак, боядиса бретона си в ярколилаво и освежи татуировката с дракона. После се качи на горния етаж, за да досажда на Темпъл, което се оказа огромна грешка. Злата кралица беше плувнала в пот заради тежката тренировка и още по-напушена след хапливата си лекция относно тъпия физкултурен принцип на Луси „достатъчно добре“.

Тя отхвърли всички предложения на Луси да й приготви нещо друго освен гола зелена салата и тази вечер те изядоха поредната замразена вечеря от суха пуйка, скашкан кафяв ориз, всичко гарнирано със слузесто пюре от пащърнак. Луси надяна любимото си нацупено изражение - нейната запазена марка, когато беше на четиринайсет.

- Това е пълна гадост.

- Както и това, да си дебел - тросна се Темпъл самодоволно.

- Ти също си гадна - уточни Луси.

Панда повдигна вежда. Темпъл се пресегна през масата, за да потупа успокоително ръката на Луси.

- Някого го е гепил предменструалният синдром.

Панда трясна лакът върху масата.

- Кълна се в Бога, че ако още веднъж чуя за предменструа-лен синдром, спазми или дори за женски пъпки, ще взривя нещо.

Темпъл махна безгрижно към вратата. Панда изръмжа. Луси още не бе успяла да го приклещи насаме, а не желаеше да говори за случилото се при фермерската лавка в присъствието на Темпъл, затова избра нов обект за заяждането си.

- Мразя тази маса.

- Супер - промърмори Панда.

- Той обича да тъне сред мизерия - изсумтя Темпъл. - Напомня му за отвратителното детство.

- Колко отвратително? - живна Луси. - Той никога нищо не ми е разказвал.

- Баща ми беше наркодилър. Когато съм бил на две години, го застрелял недоволен клиент - заяви той безстрастно. - Майка ми беше наркоманка. Апартаментът ни гъмжеше от плъхове. Това е любимата част на Темпъл.

- А той е крадял храна, за да не умрат от глад - допълни Темпъл жизнерадостно. - Не е ли тъжно?

Луси отмести чинията си. Не и се струваше редно Темпъл да знае за него много повече от нея.

- И какво друго ти е известно?

- Завършил е колежа с отличие - осведоми я Злата кралица.

Панда се намръщи, очевидно възмутен до дън душа от подобна

информация, която не го описваше като заплаха за обществото.

- А ти откъде знаеш?

- Гугъл - нацупи се Темпъл пренебрежително. - Не мислиш, че щях да продължа да те наемам, ако не съм те проучила?

- В Гугъл? Страхотен детектив си се извъдила.

- Освен това е служил в армията - продължи Темпъл с разкритията. - Пълна скука. За нещастие, не успях да изровя нито една романтична история. Обаче смятам, че спокойно можем да предположим, че пътят зад гърба му е осеян със стотици разбити женски сърца.

- Или безименни женски гробове - вметна Луси, което го накара да се усмихне.

Как можеше Темпъл всеки божи ден да тренира с Панда и да не изпита желание да разкъса дрехите му? Вместо това през всяка свободна минута зяпаше мрачно през прозореца. Луси се взираше изпитателно в дългата жила отстрани на врата му. Същата, която обичаше да хапе. Той забеляза интереса й и я погледна така, сякаш бе прочел мислите й.

Тази нощ Панда не се промъкна в спалнята й през плъзгащите се врати, а навесът за лодки остана тъмен. За пръв път от началото на авантюрата им не бяха заедно, което я караше да се пита... Ако с Бри го свързваше само къщата, защо той беше толкова потаен?

Дъждът, пръскащ по прозорците на следващата сутрин, напълно съответстваше на настроението й. Какво беше това, което той не желаеше да й разкаже? Луси искаше отношенията им да са ясни и открити - без неясни кътчета или мрачни тайни, над които да си блъска главата, когато не бяха заедно. Извади един стар жълт дъждобран, който някой от семейство Ремингтън, може би самата Бри, бе забравил в дрешника на горния етаж, и пое през мократа трева. Но вместо да се отправи към гората, зави към участъка земя на север от къщата - каменист район, простиращ се на площ около дванайсетина декара, за който отначало не подозираше, че принадлежи към имота. Когато стигна до върха на склона, вече се бе задъхала.

Панда стоеше на ръба на отвесната скала. Луси бе започнала да подозира, че това е любимото му място за усамотение. Носеше модно тъмносиво водонепромокаемо яке и дънки. Главата му бе открита, косата мокра и разрошена от вятъра. Тя огледа смуглото, покрито с дъждовни капки лице. Не изглеждаше особено радостен да я види.

- Миналата нощ пропуснах своя секс - заяви тя. - Сериозно се замислям дали да не те уволня.

Панда знаеше, че тя ще поиска обяснение, но се надяваше да спечели малко време, преди това да се случи. Би трябвало да я познава по-добре. Мамка му. Ако в най-скоро време не се махне от това място - по-далеч от нея - беше изгубен. Опита се да убеди Темпъл да прекратят договора, но тя отказа. Когато тази скапана работа най-после приключи, щеше да се върне към това, което умееше най-добре - да защитава клиентите си от истинска опасност.

Вятърът развя яката на якето му.

- Не бих те посъветвал да ме уволняваш - отвърна той. -Разполагам с порнозапис на игричките ни.

Тя не се усмихна. С жълтия дъждобран с качулка с черна подплата, надяната над нелепата й коса, и черните навити маншети, широки около пет-шест сантиметра, тя приличаше на мокра пчела.

- Лъжеш - каза Луси. - Кажи ми защо се изнерви, когато видя Бри,

- Щях ли да лъжа за нещо толкова сериозно като порнозапис?

- Без да ти мигне окото. Зная, че семейството на Бри е притежавало къщата. Тя ми разказа за това.

Панда трябваше да направи връзката между жената, на име Бри, която Луси посещаваше в малката съседска къща, и Сабрина Ремингтън Уест, но тази глупава задача бе притъпила мисленето му.

- Видео камерите са малки-рече той. - Аз много добре умея да ги крия.

Тя отново не се усмихна. Наумила си бе да разнищи всичко докрай, а това никак не му харесваше.

- Бри ми каза, че никога не сте се срещали - подхвана Луси. -Тогава защо побягна така?

Той й сервира най-правдоподобното обяснение.

- Тя ми заприлича на едно старо гадже.

- Какво старо гадже?

Панда потисна желанието си да изтрие дъждовната капка, плъзнала се по бузата й, и вместо това изкриви насмешливо устни.

- Аз не те разпитвам за твоето тъмно минало. И ти не рови в моето.

- Ти не ме разпитваш за тъмното ми минало, защото знаеш, че ще заспиш от скука, ако започна да ти разказвам. - Тя замълча за миг. - Нещо, което възнамерявам да поправя.

Той се намръщи.

- Разкрила си на онази жена коя си. Наистина ли мислиш, че тя няма да каже на никого?

- Не е казала вече един месец. И ако не се смята съмнителното общуване с Темпъл, Бри е единствената приятелка, която имам на острова.

В такъв случай той какъв беше?

- Кой се нуждае от приятели тук? - сви рамене Панда. -Всички ще заминем след няколко седмици. - Той продължи да я притиска. - Ти прекалено много се доверяваш на хората. Ходиш в града, когато ти скимне, говориш с когото искаш. Това не е разумно.

- Обичам да общувам с хората, пък и в момента не говорим за мен. А за теб и ако не ми казваш истината, ще започна да ровя наоколо. Повярвай ми, разполагам с много по-могъщи източници, отколкото Гугъл.

Той изтръпна, тъй като тя се бе приближила прекалено много до края на скалата, но ако й кажеше да се отдръпне, тя щеше да го наругае. Панда копнееше за по-кротката и сговорчива жена, с която се бе запознал.

- Защо това те интересува? - попита той.

- Не обичам тайните.

- Зарежи това, Луси.

Вятърът издуха качулката й.

- Ето какво мисля. Мисля, че ти по някакъв начин си свързан със семейство Ремингтън. Затова си купил тази къща и затова не искаш да променяш нищо в нея.

- Къщата има корени, а аз - не. Точно това ми харесва в нея и затова няма да изхвърля масата, от която ти си толкова обсебена.

За щастие, тя се бе отдръпнала на няколко крачки от ръба на скалата.

- Може да е вярно - кимна Луси, - а сега ми разкажи останалото.