Непознатата загърби Луси и се извърна с лице към него.

- Патрик Шейд?

Той спря на горното стъпало.

- С какво мога да ви помогна? - попита, без да отговаря на въпроса й.

Тя заобиколи и застана пред колата си.

- Търся една приятелка.

Той кимна към Луси.

- Ако не търсите един от нас, сте сгрешили къщата.

- Тя е тук. Зная, че е тук.

Набитата фигура на гостенката наведе Луси на мисълта, че Темпъл имаше доста врагове. Ами ако тази жена беше недоволна бивша клиентка? Или страстна почитателка на „Островът на дебелите“, обсебена от Темпъл?

Панда закриваше входната врата с тялото си.

- Бяха ми нужни няколко седмици, за да я открия - рече упорито жената. - Няма да си тръгна.

Той заслиза бавно надолу по стълбите.

- Това е частна собственост.

Не беше повишил глас, но това не го правеше по-малко страховит. Непознатата отстъпи към колата по-скоро отчаяна, отколкото изплашена.

- Трябва да я видя.

- Трябва да си вървите.

- Просто й кажете, че съм тук. Моля ви. Кажете й, че Макс е тук.

Макс? Луси я зяпна сащисано. Това беше Макс?

Но Панда не изглеждаше изненадан от разкритието на посетителката. Дали бе надянал професионалната си безстрастна маска, или през цялото време е знаел, че обектът на тъгата на Темпъл е жена?

Разбира се, че е знаел. Професионалист като Панда не би пропуснал подобен детайл.

Жената се обърна към къщата и извика:

- Темпъл! Темпъл, аз съм Макс! Не прави това. Излез и говори с мен!

Болката й бе толкова осезаема, че сърцето на Луси се сви. Със сигурност Темпъл я е чула и ще излезе. Но къщата остана безмълвна - нямаше нито звук, нито движение. Вратата не се отвори. Луси повече не можеше да издържа. Заобиколи къщата и влезе през плъзгащите се врати.

Откри Темпъл в спалнята й на горния етаж, застанала пред прозореца, откъдето можеше да вижда алеята за коли, но без нея да я видят.

- Защо й трябваше да идва тук? - В гласа прозвучаха едновременно яд и болка. - Мразя я.

Всичко, което Луси не разбираше, сега й се изясни.

- Не, не я мразиш. Ти я обичаш.

Темпъл се завъртя толкова рязко, че кичур от косата й се измъкна от шнолата. Всеки мускул в претренираното й тяло се напрегна.

- Ти пък какво знаеш за това?

- Зная, че това те измъчваше през цялото лято.

- Ще се оправя. Въпрос на време.

- Защо се разделихте?

Ноздрите на Темпъл се издуха.

- Не бъди наивна. Мислиш ли, че искам целият свят да узнае, че аз... аз съм се влюбила в друга жена?

- Едва ли ще бъдеш първата треньорка на знаменитости, която разкрива тайните си. Съмнявам се, че това ще съсипе кариерата ти.

- Ще съсипе мен.

- По какъв начин? Не разбирам.

- Аз не искам да бъда такава.

- Лесбийка?

Темпъл потръпна.

Луси вдигна ръце.

- За бога, Темпъл, добре дошла в двайсет и първи век. Хората се влюбват.

- Лесно ти е да го кажеш. Ти си се влюбила в мъж.

За миг Луси си помисли, че тя говори за Панда, но сетне осъзна, че Темпъл навярно имаше предвид Тед.

- Ние невинаги избираме в кого да се влюбим. Много жени са лесбийки.

Устните на събеседницата й се извиха, а в очите й заблестяха непролети сълзи.

-- Аз не съм от многото жени. Аз съм Темпъл Реншо.

- И това те поставя над обикновените хора?

- Аз не се задоволявам с второ качество. Така съм устроена.

- Наистина ли мислиш, че Макс е второ качество?

- Макс е прекрасна - заяви тя яростно. - Най-добрият човек, когото познавам.

- Тогава какъв е проблемът?

Темпъл упорито мълчеше, но Луси нямаше намерение да отстъпва.

- Хайде, кажи го.

- Не е нужно. Политическата коректност не променя действителността. Хомосексуалността е дефект. Недостатък.

- Разбрах. Ти си прекалено съвършена, за да бъдеш хомосексуална.

- Повече няма да говоря с теб за това.

Луси бе преизпълнена с жалост към нея. Стандартите, които Темпъл бе наложила за себе си, бяха непостижими за когото и да било. Нищо чудно, че беше нещастна.

По чакъла изхрущяха гуми. Темпъл затвори очи и се облегна на завесата. Луси погледна през прозореца.

- Поздравления. Най-добрият човек, когото познаваш, току-що си замина.

Панда режеше едно мъртво дърво, наежен и готов за битка, когато Луси излезе да поговори с него.

- Навярно смяташ, че е трябвало да ти кажа и за Макс? -процеди той.

- Да, но разбирам, че си длъжен да пазиш поверителната информация за клиента си. Зная...

Силен грохот се разнесе от къщата. Той захвърли триона и хукна натам. Луси затича след него. Когато стигна до преддверието, над главата й се чу силно тупване, после нещо тежко се удари в пода. Луси се стрелна след Панда нагоре по стълбите.

Темпъл стоеше насред гимнастическата зала, с безумен поглед в очите й, разрошени коси, а наоколо се въргаляха отломките от кралския й затвор. Преобърната лежанка за вдигане на тежести, разпилени постелки за пода, зееща дупка в стената. Темпъл бе грабнала петкилограмова гира и тъкмо се канеше да я метне през прозореца, когато Панда сграбчи ръката й.

Това беше битка между боговете. Херкулес срещу разбесняла се амазонка. Но колкото и да бе силна тя, той беше много по-могьщ и не му отнеме много време да я притисне към гърдите си.

Цялата й ярост се бе изляла. Когато той най-после я пусна, тя се скупчи в краката му. Панда метна безмълвен поглед към Луси, умолявайки я за помощ, и тя направи единственото, което й хрумна.

Нейният хляб бе скрит в кабинета, откъдето Панда можеше да го вземе. Беше го изпекла същия следобед в къщата на Бри. Отнесе го в кухнята, разви го, отряза хрупкавия крайшник и го топна в буркана с мед, скрит в шкафа.

Темпъл се бе свлякла до стената, отпуснала глава върху ръцете си, обвиващи коленете. Луси коленичи до нея и и подаде къшея хляб.

- Изяж това.

В зачервените и насълзени очи на Темпъл се мярна болка от предателството.

- Защо ме саботираш? - промълви тя дрезгаво.

- Това не е саботаж. - Луси се напрягаше да намери подходящите думи. - Това е... това е живот.

Темпъл го изяде. Не го излапа лакомо наведнъж, а бавно, наслаждавайки се на всяка хапка. Докато Панда стоеше облегнат на рамката и наблюдаваше, Луси седеше със скръстени крака до Темпъл, опитвайки се да измисли какво да каже. Накрая реши да не казва нищо.

- Беше хубаво - тихо отрони Темпъл. - Може ли още малко?

Луси се замисли за миг.

- Не, но довечера ще приготвя вечеря.

Раменете на Темпъл се отпуснаха примирено.

- Повече не мога така.

- Зная.

Темпъл зарови лице в шепи.

- Всичко ще рухне. Всичко, за което съм работила.

- Не и ако ти сама не го пожелаеш - рече Луси. - Ти оправи тялото си. Сега трябва да оправиш главата си. - Тя стана и се извърна към Панда. - Ще се върна след час. Отключи килера.

20.

В къщата бе тихо, когато Луси се върна от града. Разопакова продуктите и извади малката скара с дървени въглища от багажника на колата на Панда. Докато въглищата се разпалваха, тя постла стара покривка върху масата за пикник, подреди чиниите от различни сервизи и изчисти четири кочана царевица.

Върна се в кухнята, наля си пълна чаша вино и разви прясната пъстърва - слава богу, изчистена и без глави - която бе купила на пристанището. Напълни пъстървата със спаначени листа, див лук, който набра в задния двор, и няколко резенчета лимон. След като намаза пестеливо рибата със зехтин, я подреди върху един поднос, докато чакаше да се разгори скарата. Не беше сигурна дали постъпва правилно, но знаеше, че Темпъл повече не можеше да продължава да живее така - обсебена, изтерзана и осъдена да качи обратно всичките килограми веднага щом напусне този „остров на дебелите“, който сама си бе създала.

Панда се появи, докато тя режеше салата, към която реши да добави кедрови ядки, резенчета зряла круша и трошички от забраненото сирене фета.

- Наистина ли мислиш, че идеята е добра ? - попита той.

- Имаш ли по-добра?

Той наблюдаваше мрачно, докато тя смесваше лекия дресинг от зехтин и няколко капки оцет балсамико.

- Защо изобщо приех тази работа?

- Защото си и задължен. - Тя му подаде подноса с пълнената пъстърва. - Скарата е на двора. Гледай да не я прегориш.

Той се втренчи в пъстървата с леко озадачено изражение.

- Приличам ти на мъж, който знае как да пече на скара?

- Само не ги боди с вилицата, преди да са готови да ги обърнеш. Сам ще налучкаш как се прави. Заложено ти е в мъжката природа.

Той се изсули навън, мърморейки под нос. Луси провери дали е завряла водата за царевицата. Вместо да саботира диетата на Темпъл, тя искаше да събуди сетивата й за нещо друго освен за лишения.

Темпъл се потътрузи в кухнята с провиснала коса и зачервени очи - приличаше повече на кухненска помощница, отколкото на Злата кралица. Луси й наля половин чаша вино от току-що купената бутилка совиньон блан и мълчаливо й я подаде. Темпъл я поднесе към носа си, вдъхна, после отпи малка глътка. Затвори очи и се наслади на вкуса.

- Тази вечер ще вечеряме отвън и искам цветя за масата. -Луси й подаде малка кръгла синя керамична ваза, която приличаше на творението на някой гимназист. - Огледай се из двора и намери нещо.

Темпъл бе прекалено изтощена, за да протестира.

Върна се с китка от листа от хоста, див морков и няколко стръка китайско слънце. Напълно очаквано, крайният резултат от усилията й не съответстваше на високите й стандарти и

Темпъл беше недоволна, но Луси не можеше да си представи аранжировка, която да подхожда повече на избелялата червена покривка и разнородните чинии.

Поставената под дъба маса за пикник гледаше към езерото. Панда седна на пейката срещу Луси и Темпъл. Луси бе сервирала на себе си и Темпъл по един кочан варена царевица, а в неговата чиния имаше два.

- Забравих да купя масло - излъга тя. - Опитай това вместо него. - Посочи към резените лайм, подредени в детска пластмасова чинийка, изрисувана с героите от „Улица Сезам“.

Както се надяваше, експлозивната сладост на царевицата, съчетана с острия вкус на прясно изстискания лимонов сок и щипка морска сол, компенсираше напълно липсата на масло. Луси искаше да нахрани душата на Темпъл, без да навреди на тялото й. Въпреки че отгоре рибата малко бе поизгоряла, Панда се бе справил със задачата и отвътре пъстървата беше сочна и много ароматна.

- Господи, колко е вкусно. - Темпъл произнесе думите като молитва.

- Амин. - Панда се бе заел с втория кочан царевица и ядеше много по-акуратно от Темпъл или Луси.

Темпъл огледа своя кочан, за да се увери, че не е пропуснала някое зрънце.

- Как се научи да готвиш така?

Луси нямаше желание да описва уменията на майстор готвачите на Белия дом.

- С опити и грешки.

След като Темпъл най-накрая лапна последната кедрова ядка, която дълго бе гонила в празната чиния с влажния си пръст, се вторачи в Луси с неподправено любопитство.

- А теб какво те е грижа за всичко това? Всички знаем, че аз съм луда. Защо те интересува какво ще се случи с мен?

- Защото колкото и да е странно, се привързах към теб. - Освен това опитите да реши проблемите на другите хора й помагаха да не мисли за своите. До крайния срок за предаване на книгата оставаше по-малко от месец, а тя не бе написала нито една страница от материала, за който я бе помолил баща й, дори не и се мислеше как ще се върне на работа и почти не бе разговаряла с членовете на семейството си. Единствените й успехи се ограничаваха до печенето на много хляб, усъвършенстването на карамелените бонбони с мед и безперспективната любовна афера с мъж, когото използваше за сексуална утеха.

- Луси през целия си живот се е грижила за другите - заяви Панда. - Това е в кръвта й. - Той я погледна изпитателно и тя се почувства неудобно. - Спасила е малката си сестричка. Събрала е родителите си. По дяволите, ако не е била Луси, може би майка й нямаше да стане президент. - Отпъди една муха. -Може да се каже, че когато е била на петнайсет, Луси е променила хода на американската история.

Мнението му за нея я притесни още повече и тя стана от масата.

- Какво ще кажете за десерт?

- Има десерт? - Темпъл го изрече така, сякаш току-що бе научила, че великденският заек съществува.

- Животът трябва да се живее.

Луси се върна от кухнята с блокче черен шоколад, което раздели на три малки парчета.

- На него даде повече - нацупи се Темпъл, после побърза да добави: - Забрави, че съм го казала.

Но докато Луси и Темпъл дъвчеха бавно лакомството, парченцето шоколад на Панда остана недокоснато. Той смачка салфетката и я хвърли върху чинията.