- Подавам оставка.

Шоколадът заседна в гърлото на Луси. Сривът на Темпъл... храната, която Луси бе приготвила... Той бе намерил идеалното извинение, което търсеше, за да замине от острова и същевременно да избяга от нея.

- Как ли пък не, по дяволите. - Темпъл облиза шоколадовото петно от пръста си.

- Ти ме нае, за да те пазя от подобни неща - рече той спокойно. - Сирене, шоколад, царевица... Не се справих с работата.

- Работата ти се промени.

От спокойствието му не остана и следа.

- И как точно се е променила?

Тя махна неопределено.

- Ще го реша.

- Забрави! - Той скочи от стола и профуча през двора към мястото си за мрачен размисъл.

Когато изчезна нагоре по стръмния склон, Темпъл погледна Луси.

- Ако искаш да заковеш този тип, трябва да действаш по-бър-зо. Времето ти изтича.

- Да го закова? Не желая да го заковавам.

- Сега кой се крие от истината? - Темпъл посегна към шоколада, който той бе оставил, сетне размисли и го избута по-на-далеч. - Патрик Шейд те обожава, въпреки постоянното му мърморене. Той е един от най-сексапилните мъже на планетата. Освен това е почтен, грижовен и достатъчно изчанчен, за да е интересен. Ти си влюбена в него.

- Не съм!

- И сега кой се нуждае от психар?

Луси преметна крака през пейката и грабна чинията си.

- Това е благодарността, задето те нахраних с истинска храна.

- Освен ако не искаш да изгубиш най-готиния мъж, когото някога си срещала, ти препоръчвам да се вземеш в ръце и да се включиш в играта.

- Няма никаква игра. Освен това Тед Бодин е най-готиният мъж, когото някога съм срещала.

- Сигурна ли си за това?

Луси се втурна към къщата.

- Ти разчисти масата! - извика през рамо. - Аз отивам в града. И повече никакви тренировки за тази вечер.

Заведението „Компасът“ се намираше на една пряка от булевард „Бийчкомбър“ - стара, очукана едноетажна постройка с рибарски мрежи върху фасадата и медни корабни фенери от двете страни на вратата. Табелата обещаваше: ЖИВА МУЗИКА И ЩАСТЛИВ ЧАС, ПРОДЪЛЖАВАЩ ЦЯЛ ДЕН.

Да е влюбена в Панда! Пълна глупост. Луси отлично знаеше разликата между истинската любов и краткотрайната авантюра.

Вътре миришеше на бира и панирани пилешки крилца. По стените висяха още рибарски мрежи в компанията на пластмасови лодки, фалшиви компаси, копия на корабни рулове и колекция от сутиени. Дървените маси бяха събрани една до друга, така че в дъното да остане място за музикантите. Барът, любимо място на младежите, почиващи на острова, току-що бе започнал да се пълни.

Докато отпиваше от коктейла „Маргарита“ с диня, Луси наблюдаваше как музикантите настройват инструментите си.

Откъде на Темпъл бе хрумнала подобна мисъл? Само защото Панда е секси? Много мъже бяха такива, е, не чак толкова - определено не чак толкова - но любовта е много повече от секс. Любовта предполагаше общи интереси, непринудено общуване, споделянето на едни и същи ценности. Добре де, между тях двамата имаше нещо от това - даже много - но...

Тя изпита облекчение, когато един хлапак с мускулестото телосложение на спортист се приближи до нея.

- Как се казваш, красавице?

- Известна съм като Вайпър.

- Като чистачки за коли21? - Тоя явно вече беше доста под-пийнал, защото гръмко се засмя, пръхтейки като магаре.

- Не - отвърна тя. - Като Вайпър-ако-ме-вбесиш-ще-ти-из-ритам-задника - изпръхтя на свой ред тя и го измери застрашително с поглед.

След като натрапникът подви опашка и се омете, я осени прозрението, че с дредовете, татуировките и нахаканите приказки тя може би плаши повечето мъже, което донякъде възпрепятстваше постигането на целта, заради която бе дошла тук. Но докато гледаше как мускулестият хлапак се отдалечава, трябваше да признае, че се чувства доволна, задето добричката Луси Джорик може да уплаши някого.

Беше надянала пълно готическо бойно снаряжение: мини-атюрна черна поличка, която едва покриваше задника й, асиметричен топ с едно рамо, украсен с гумени и метални халки, и единственият й чифт обувки - черно сабо с големи кабари на платформата. С цялото великолепие на изложените на показ татуировки, халките на носа и веждата, плътната черна очна линия тя определено изпъкваше сред тълпата от студентки в симпатичните си къси шортички и джапанки.

Погледът й се плъзна по мъжката глутница: голдън ретривър, хрътка, питбул и двойка мелези. Всички я наблюдаваха. Луси едва не помоли за разрешение да се присъедини към тях, когато си спомни коя е.

- Аз съм Вайпър. - Тръшна чашата с бира и се настани на единствения празен стол. - Каквито и истории да сте чули за мен, навярно са истина.

По дяволите, къде беше тя? Към полунощ Панда бе проверил всеки бар в града, преди да си спомни за „Компасът“. Луси бе взела колата му, така че се наложи да дойде с катера, оставяйки Темпъл сама. Нищо чудно Темпъл да омете всичкия шоколад, който Луси бе купила. Вече не му пукаше.

Огледа тълпата и веднага я забеляза. Танцуваше пред музикантите с мършав, дългокос хлапак, който приличаше на младия Еди Ван Хален. Ако, разбира се, това търкане на тазове можеше да се нарече „танц“. И соло и бас китаристът изпълняваха само за нея кавър на песента на Бон Джоуви „Бегълка“. Тя приличаше на корава гангстерка, опасна, почти малолетна в кичозния си топ и още по-кичозното сабо. Полата и не беше по-голяма от носна кърпа и оставяше открити почти целите й крака с новата татуировка във вид на змия, обвиваща единия й прасец, извила зъбатата си глава към надпис „Нирвана“. Трудно можеше да се повярва, че преди два и половина месеца тази жестока мъжеядка е носела перли и се е подготвяла да свие блажено домашно гнездо с най-уважавания мъж в Тексас.

Самият той привличаше достатъчно внимание, но Панда отдавна бе изгубил интерес към студентките. Песента свърши. Тя обви ръце около шията на младия жребец, притисна се към него и целуна кучия син. Дълго и страстно.

Панда се промуши през тълпата и потупа келеша по рамото.

- Изчезвай.

Тя извърна глава, достатъчно, за да повдигне към него веждата с фалшивия пиърсинг, сетне се вкопчи още по-плътно в шията на никаквеца и притисна устни към ухото му.

- Не му обръщай внимание. Той не е толкова як, колкото изглежда.

Панда се взря в хлапето за не повече от една-две секунди и то загря, че последното беше опашата лъжа. Побърза да се освободи от прегръдката на Луси.

- По-късно, става ли?

Луси го погледна как се отдалечава, после се вторачи свирепо в Панда.

- Махай се! - изкрещя тя, надвиквайки музиката. - Аз съм пияна и тъкмо възнамерявах да се понатискам с него и да го изчукам.

Той скръцна със зъби.

- Поздравления. Както си го подкарала, много скоро ще изпълниш списъка си.

Луси тропна със сабото с кабари.

- Мамка му, той си тръгва, а аз смятах да преспя с него. Сега ще трябва да се задоволя с Хрътката.

На куково лято. Панда нямаше представа кой е Хрътката, знаеше единствено, че този дявол в женски образ тази вечер нямаше да спи с никой друг, освен с него.

- Ето каква е играта, бейби... Аз не деля с никого своята жена.

- Аз не съм твоята жена! - кипна тя. - Нито пък съм ти бейби!

Той я целуна, преди тя да успее да каже още нещо. Имаше вкус на алкохол и канелено червило. Но тя не отвърна на целувката, както той искаше. Вместо това го ухапа за долната устна и се отдръпна.

- Добър опит, Патрик, но тая няма да я бъде. Аз купонясвам с новите си приятели, а ти не си поканен.

- Задръж малко. Ти ми каза, че искаш да се натискаш на публично място.

- А ти каза, че с теб няма да стане.

- Размислих. - Не го биваше по танците, но това, което правеше тя, едва ли можеше да се нарече танц, затова Панда я придърпа към себе си.

Тя отказва да се включи.

- Първо ми купи едно питие.

- Пила си достатъчно.

Луси заби пети в пода.

- Няма питие, няма танц. Донеси ми „Камикадзе“22.

Панда стисна зъби и се отправи към бара.

- Забъркай ми нещо, което има вкус на „Камикадзе“ - поръча той на барманката, която приличаше на надзирателка от женски затвор. - Но без алкохол.

- А ти какъв си? - озъби се тя. - Някаква религиозна откачалка?

- Просто направи проклетото питие.

Крайната смес имаше вкус повече на портокалов сладолед скрежко, отколкото на истинско „Камикадзе“, но Луси може би нямаше да забележи. Видя, че се е сгушила в скута на някакъв тип. Младокът беше висок и почти комично кльощав, с дълъг нос и още по-дълъг врат. Хрътката.

Панда купи за себе си бира и се отправи с ленива крачка към масата. Хрътката го видя и толкова бързо скочи, че едва не я изръси на земята. Панда кимна към него и подаде на Луси питието й.

- Виждам, че пак си се захванала със старите номера, бейби!

Тя му метна отровен поглед.

- Единствен съвет, момчета... - Той отпи от бирата. - Проверете портфейлите си, преди да си тръгне. Тя не може да се контролира.

Докато те пребъркваха джобовете си, той остави бирата и я повлече към дансинга, където бандата дрънкаше фалшиво някаква балада. Тя му се ухили мазно.

- Не е нужно да се натискаш с мен. Както ти казах, вече го направих. С двама от тях.

- Впечатлен съм. - Той обви длани около стегнатото й дупе и приближи устни към ухото й. - Какво ще кажеш за едно яко чукане на публично място? И това е в списъка ти, нали?

- Не е, но...

Той я стисна по-силно.

- Би трябвало да го прибавиш.

Надяваше се, че тя поне малко ще се засрами, но не видя никакви признаци на смущение. Панда я притисна към стената редом с дървения кит и яростно я целуна. Този път тя откликна. Обви ръце около шията му, където им беше мястото. Изглеждаше леко замаяна или може би неговата глава се въртеше. Подръпна ухото й с устни.

- Да се махаме от тук.

Луси реагира така, сякаш бе излял кофа с ледена вода върху главата й.

- Няма начин, пич. Аз оставам.

- Я си помисли пак, пич - парира той. - Идваш с мен.

- И как точно ще ме принудиш?

Тя беше права. Колкото да му се искаше, не можеше да я метне през рамо и да я понесе през тълпата, без да привлече вниманието на неколцина добри самаряни ведно с надзирателката на женския затвор зад бара, която навярно бе скрила някъде пистолет.

Луси се отдалечи, въртейки задник. Намери друга маса, зад която се бе настанила по-зряла и по-опасна публика. Чашата преля. Тя беше голямо момиче и щом си търсеше белята, можеше да върви по дяволите.

Започна да си проправя път към вратата, после спря. Някои от жените я разглеждаха прекалено изпитателно, навярно не им харесваше мъжкото внимание, което тя привличаше. Но не бе изключено да се опитват да си припомнят лицето й и ако това се случи... Панда си представи как трескаво се вадят мобилни телефони, щракат камери, хората се тълпят около нея...

Поръча чаша сода, облегна се на бара и впери поглед в нея, докато мъжете около масата не се почувстваха неудобно и спряха да говорят с нея. Тя опита късмета си на друга маса, но погледът му беше твърд и непреклонен, така че там също не я посрещнаха особено радушно. Вместо да миряса, тя приближи към него, този път зарязала всякакво въртене на задника. Стъпките й бяха твърди, погледът - нетрепващ. Под целия този грим тя приличаше на жена, която знае как да накара светът да играе по свирката й.

- Благодарение на това, което ми поръча, напълно изтрезнях - процеди с убийствена сериозност. - Зная точно какво правя и твоята закрила не ми е нужна. - Вирна брадичка. - Десетина години съм живяла с охрана. Това ми е повече от доста-тъчно. От сега нататък всичко между нас приключи. Искам да си тръгнеш.

Завладя го заслепяваща ярост, такава, каквото смяташе, че никога няма да изпита. Остави с трясък чашата върху бара.

- Както кажеш, сестричке.

Луси се бе отървала от Панда, но купонджийският й дух бе отлетял. Защо му трябваше да се натресе и да развали всичко? И все пак тя не биваше да избухва така. За всичко беше виновна Темпъл. Нейната самодоволна увереност, че Луси се е влюбила в Панда, я бе накарала да се паникьоса.

Не би могла да е влюбена. Темпъл грешеше. Луси не беше от жените, които се влюбват в един мъж два и половина месеца след като са били влюбени в друг. Още повече не беше от тези жени, които се влюбват в мъж, който бе толкова затворен, че не желаеше да разкрива нищо за себе си. При все това една част от нея се измъчваше, задето му заяви, че се разделят, макар че лятото клонеше към край и той скоро щеше да замине.

Изчака достатъчно дълго, за да се увери, че няма да се натъкне на него навън, и излезе от бара. Паркингът беше пълен.