Тъй като тя бе взела колата му, донякъде очакваше той да е отпрашил с нея, оставяйки я без транспорт, но Панда не го бе направил. Все още бе загрижен за нея. Очите я засмъдяха от напиращите сълзи, макар тя да знаеше, че е по-добре да скъсат сега и завинаги.

Не и се искаше да се прибира, не и се искаше да говори с никого. Погледна към колата, но не можа да се застави да се качи в нея. Ако беше с маратонките, щеше да тръгне пеша, за да проясни главата си, но сабото с висока платформа не беше подходящо за среднощни разходки. И все пак въздухът бе топъл, а на небето грееше пълна луна. Луси се провря между колите и заобиколи страничната стена на заведението, осветена от една самотна лампа.

Сградата бе кацнала на малко възвишение, надвиснало над залива. Ако тя беше собственица на мястото, тук щеше да разположи открита тераса. Вместо това видя два контейнера за боклук, барака за инструменти и строшена маса за пикник. Съдейки по смачканите цигарени кутии и фасовете по земята, това бе любимото място за пушене на персонала на бара.

Тя закрачи внимателно по неравната земя към пейката за пикник и седна. Влажното дърво студенееше под голите й бедра, а въздухът миришеше на езеро и пържено олио. Чу рева на мотоциклети и за миг й се прииска да повярва, че един от тях принадлежи на Панда - нейния личен сър Галахад, дошъл да я спаси от мрачното тресавище на собствените й мисли.

Взря се в светлините на къщите, блещукащи на другия бряг. След скандала му с Темпъл, Луси нямаше да се изненада, ако утре Панда си замине. Но какво ще прави тя? Докога смяташе да остане тук? Представи си как стои на скалата зад къщата, есенните листа падат около нея, после се сипят снежинки. Видя как идва пролетта; после друго лято. Видя как се изнизват годините. Косите й сивееха, лицето й се покриваше с бръчки, странната стара госпожа, която пристигна едно лято на острова и никога не го напусна. Накрая щяха да намерят мумифицираното й тяло под планина от вкаменен домашен хляб.

Тя потръпна. Силен глас я изтръгна от вцепенението.

- Чакай малко. Трябва да пусна една вода.

- Постоянно трябва да пускаш вода.

- Майна ти.

Чакълът захрущя под нечии стъпки. От бара излезе мъж с рошава брада и бандана около главата. Когато спътникът му спря до единия контейнер за смет, брадатият я забеляза.

- Здрасти.

Двамата бяха с ботуши, мърляви дънки и сплъстени коси. Тези мъже не бяха адвокати или училищни наставници, които през уикендите се превръщаха в рокери. Те бяха истински рокери и от нестабилната им походка си личеше, че и двамата са пияни.

Луси Джорик щеше да е изплашена, но Вайпър знаеше как да се справя в подобни ситуации.

- Здрасти и на вас.

- Имаш ли нещо против, ако пусна една вода? - попита брадатият, по-високо от необходимото. - Ако искаш, можеш да гледаш.

Мъжът до контейнера се изкикоти.

- Само ти можеш да намериш мацка на подобно място.

Вайпър не се плашеше лесно, но не беше глупачка. В бара беше прекалено шумно, за да я чуе някой, затова трябваше да приключи по-бързо този разговор.

- Имам по-интересни неща за вършене. - Тя стана от пейката.

Контейнерджията се заклатушка наперено към нея.

- Той ще ти разреши да му държиш оная работа.

Блъсна я силна воня на алкохол и тревогата й нарасна, но Вайпър не показваше страха си.

- Сигурно е толкова малка, че едва ли ще я намеря.

И двамата избухнаха в смях. Макар че коленете й започнаха да омекват, и харесваше да бъде груба непукистка. Това лято не беше напълно пропиляно.

Макар че духовитата й реплика бе открехнала вратата към другарство, което тя не желаеше, двамата пристъпиха към нея.

- Харесваш ми - заяви брадатият.

Контейнерджията имаше тясно, скосено чело и сключени вежди.

- Ела вътре да цапнеш по едно питие с нас.

Тя преглътна.

- Става. Да вървим.

Но те не помръднаха, а от вонята на алкохол и пот й се повдигна.

- Имаш ли си някой? - Брадатият се почеса по корема, както правеше Панда, само че този път беше наистина.

- Някоя - изрепчи се тя. - Не си падам по мъже.

Тя си помисли, че е налучкала правилния отговор, но двамата се спогледаха, което никак не я успокои, а брадатият я опипваше с очи.

- Просто не си срещнала подходящия мъж. Не е ли така, Уейд?

- Да бе, сякаш не съм го чувала и преди - успя да изсумти презрително Луси.

Далечната страна на бара бе оградена от ограда, така че тя трябваше да се промуши между двамата, за да стигне до паркинга. Досега никога не се бе страхувала на острова, но в момента не се чувстваше в безопасност, а бойката Вайпър сякаш се топеше пред очите й.

- Да вървим да цапнем онова питие.

- Няма закъде да бързаме. - Уейд, контейнерджията, се по--чеса по чатала. - Скоти, пускай водата.

- Не мога. Надървих се.

От смрадта, разнасяща се от тях, й се доповръща. Сърцето й запрепуска.

- Трябва да пийна нещо - избъбри тя. - Можете да дойдете с мен или да останете тук.

Но докато се опитваше да се промуши покрай тях, мъжът, на име Уейд, я сграбчи за ръката.

- На мен тук ми харесва. - Стисна я толкова силно, че я заболя. - Наистина ли си лесбийка?

- Пусни ме. - Гласът й прозвуча пискливо, цялата й твърдост се стопи.

Един мъж се намеси. Рицар в блестящи доспехи изкрещя откъм ъгъла на бара.

- Ей, там всичко наред ли е?

- Не! - извика тя.

- Гаджето се е натряскало - изкрещя в отговор Уейд. - Не й обръщай внимание. - Хвана я за тила и натисна лицето й в миризливата си тениска, за да запуши устата й.

Нейният рицар в блестящи доспехи не се оказа рицар, а поредният мъж, който не искаше да се намесва.

- Добре тогава. - Луси чу отдалечаващите му се стъпки.

Нямаше го Панда да я защити, нито Тайните служби. Внимавай какво си пожелаваш. Натискът върху главата й не отслабваше. Тя не можеше да вика. Едва си поемаше дъх. Беше съвсем сама.

Опита се да се отскубне. Блъсна мъжа, изви се, но нищо не постигна. Опита се да поеме дъх, но се задави. Колкото повече се съпротивляваше, толкова по-здраво я държеше той. Луси се заизвива по-силно. Ритна го със сабото. От удара го заболя.

- Кучка! Хвани краката й.

Главата й внезапно се оказа свободна, но когато се разпищя, една ръка притисна устата й отзад, извивайки врата й. Единият от тях хвана краката й. Обувките й се изхлузиха, а краката й се отделиха от земята. Писъците изпълваха главата, но безмълвният й протест нямаше да я спаси.

- Къде искаш да я отнесем?

- Зад дърветата.

- Аз съм първи.

- Как ли пък не. Аз пръв я видях.

Щяха да я изнасилят. Повлякоха я, единият държеше краката й, другият стискаше врата й, оставяйки я без дъх. Тя се вкопчи в ръката му, заби ноктите си, но менгемето на шията й не се охлаби. Те я влачеха все по-нататък към дърветата. Луси усети как хватката около глезена й се отпуска. Кракът й задра в земята и нещо остро поряза петата й. Почувства една ръка върху бедрото си. Чу грухтене и ругатни. Тя се опита да поеме въздух, за да извика. Ритна силно.

- Мамка му! Дръж я.

- Кучка!

- Запуши й устата.

- Млъквай, кучко.

Ръце я притискаха, пръсти шареха по тялото й, започваше да губи съзнание...

Изведнъж светът експлодира.

- Пуснете я!

Рокерите я пуснаха на земята и се извърнаха, за да посрещнат тази нова заплаха.

На ръба на припадъка, Луси пое глътка въздух и болка. Като през мъгла видя Панда. Той запрати единия от двамата в прахта. Другият се хвърли към него. Юмрукът на Панда го накара да се олюлее, но мъжът беше достатъчно глупав, за да му отвърне. В отговор Панда го удари с такава сила в корема, че го запокити към близкото дърво.

Това не беше джентълменска схватка. Панда беше убиец и знаеше точно какво прави. Мръсникът на земята се опита да се изправи. Панда настъпи лакътя му. Рокерът зави от болка.

Другият все още бе на крака, а Панда бе с гръб към него. Луси се опита да стане, да извика, за да го предупреди, но Панда вече се извърташе, кракът му се изстреля като снаряд, уцели мъжа в слабините и той рухна на земята. Панда се наведе, сграбчи го за врата и блъсна главата му в дървото.

Рокерът със счупения лакът изпълзя на колене. Панда го улови за ранената ръка, повлече го към дългия склон, спускащ се към езерото и го хвърли във водата. Чу се далечен плисък.

Панда дишаше тежко. Приближи към втория и също го помъкна към водата. Гласът й най-сетне се възвърна, накъсан и немощен.

- Ще се удавят.

- Техен проблем. - Той метна и втория от ръба. Последва още един силен плисък.

Панда се приближи към нея, гърдите му тежко се повдигаха и спускаха, от ъгълчето на устата му се процеждаше струйка кръв. Клекна до нея, ръцете му - толкова безмилостни допреди малко - се движеха нежно по тялото й, от шията до краката и раната на петата.

- Ще те боли - рече тихо, - но не мисля, че има нещо счупено. Ще те отнеса до колата.

- Мога да вървя. - Ненавиждаше се, задето прозвуча толкова немощно.

Той не възрази. Просто я вдигна и я сгуши до гърдите си. Образите не си пасваха - любовникът, когото познаваше, и жестокият професионален убиец, справил се с голи ръце с двама мъже.

Сигурно имаше резервен ключ, защото не поиска нейния, който бе пъхнала в джоба. От бара излезе една двойка и ги зяпна. Той отвори пасажерската врата и внимателно я настани на седалката. Без да бърза, закопча предпазния колан, продължаваше да се грижи за нея.

Не я попита нищо по обратния път до дома, не й натякна каква глупачка е била да дойде тук сама, нито я упрекна за отвратителното й държане към него. Луси не знаеше защо се бе върнал в бара, не искаше да мисли какво щеше да се случи, ако не се бе появил. Сви се на топка до вратата, разтърсена, ужасена, още й се гадеше.

- Имах природен брат - прозвуча гласът му в притихналия мрак. - Казваше се Къртис.

Сепната, тя извърна глава към него.

- Беше със седем години по-малък от мен. - Ръцете му се преместиха върху волана. - Мечтателно, нежно хлапе с развито въображение. - Говореше тихо, докато се носеха по тъмното шосе. - Майка ни или беше надрусана, или скиташе някъде на лов за мъже, затова аз се грижех за него.

Това беше нейната история, но излизаше от неговата уста. Тя отпусна глава върху вратата и заслуша, сърцето й заби по-спокойно.

- Накрая се озовахме в приемни домове. Аз правех всичко възможно, за да останем заедно, но се случваха разни неща, аз растях и започнах да се забърквам в неприятности. Биех се, крадях. Когато бях на седемнайсет, ме спипаха, докато се опитвах да продам половин грам марихуана. Сякаш исках да попадна в затвора.

Тя го разбираше.

- Добър начин да избягаш от отговорност - рече меко.

Той я стрелна с поглед.

- Ти също си носила подобна отговорност.

- Да, но в живота ми се появиха двама ангели хранители. А ти не си имал такива, нали?

- Не. Никакви ангели хранители. - Минаха покрай „Догс енд Молтс“, затворен за през нощта. Тя вече не трепереше толкова силно, ръцете й не бяха конвулсивно стиснати. Той включи дългите светлини. - Къртис бе убит, докато бях в трудововъзпитателно училище.

Тя подозираше, че следва нещо подобно, но от това не й стана по-леко.

- Застреляли са го от преминаващ автомобил - продължи Панда. - Тъй като не съм бил наоколо, за да го пазя, той е започнал да нарушава вечерния час. Пуснаха ме, за да отида на погребението. Къртис беше на десет години.

Ако не бяха Нийли и Мат, това можеше да бъде историята на тях двете с Трейси. Тя облиза пресъхналите си устни.

- И ти все още се опитваш да живееш със случилото се. Въпреки че тогава си бил още дете, все още се обвиняваш. Разбирам това.

- И аз мислех, че ще разбереш. - Двамата бяха сами на тъмния път.

- Радвам се, че ми разказа - рече тя.

- Още не си чула всичко.

От месеци Луси се опитваше да го накара да сподели тайните си, но сега не бе сигурна, че иска да ги чуе.

Панда намали при най-острия завой на шосето.

- Когато донорът на сперма на Къртис разбрал, че майка ми е бременна, й дал петстотин долара и офейкал. Тя обичаше негодника и не потърси адвокат. Къртис беше почти на две години, когато тя най-после осъзна, че голямата й любов няма да се върне. Тогава започна да се друса.

Луси набързо пресметна наум. Панда е бил на девет, когато е започнал да се грижи за брат си. Още тогава е бил закрилник.

- Когато пораснах - продължаваше той, - открих кое е копелето и два пъти се опитах да му се обадя, да му кажа колко е зле синът му. Той се държа, като че ли не разбираше за кого говоря. Заяви, че ще ме пъхне зад решетките, ако продължавам да му досаждам. Накрая открих къде живее и отидох да го видя. -Панда поклати глава. - Не е лесно за едно дете от бедните квартали да се добере до Грос Пойнт с обществения транспорт.