Грос Пойнт? Луси се изправи, обхваната от странно чувство.

- Той живееше в голяма къща, която за мен беше като дворец. Сиви каменни стени, четири комина, басейн и всички онези деца, тичащи в предния двор с водни пистолети. Трите момчета бяха тийнейджъри. И едно момиче. Дори по шорти и тениски, си личеше, че са богати.

Всички парчета от мозайката си дойдоха на място.

- Ремингтън - каза той. - Идеалното американско семейство.

Светлините на фаровете пронизваха нощта.

- Бях вървял поне няколко километра от автобусната спирка - не спираше да разказва той. - Скрих се от другата страна на улицата. Всички бяха стройни, бели, типични американци от висшата класа. Двамата с Къртис бяхме мургави и тъмнокоси като майка ни. - Вляво се мерна затворената фермерска лавка. - Докато ги гледах, пред къщата пристигнаха цяла бригада озеленители, а в каросерията на камиона имаше моторна косачка. В семейството имаше четири деца, а те наемаха чужди хора да им косят тревата.

Панда сви по алеята за коли. Тъмната къща изникна пред тях, не светеше дори лампата на предната врата, за да ги посрещне.

- Намерих още едно скришно място, откъдето да ги наблюдавам, докато играеха в задния двор. Останах там до смрачаванe. - Изключи двигателя, но не излезе от колата. - Имах чувството, че гледам телевизионен сериал. Беше рожденият ден на съпругата му. Навсякъде имаше балони и подаръци, голямата маса със стъклен плот бе украсена с цветя и свещи. На скарата цвърчаха пържоли. Умирах от глад, а те всички изглеждаха така, сякаш нямаха никаква грижа на този свят. През по-голямата част от вечерта той бе прегърнал жена си през рамото. Беше й подарил някакво колие. Не можех да го видя, но по начина, по който тя реагира, реших, че струваше много повече от петстотин долара.

Сърцето й се сви от жал към него. И нещо повече. Нещо, за което Луси не искаше да мисли.

- Най-лошото от всичко е, че продължих да се връщам там. Може би повече от десетина пъти през годините. Стана по-лесно, когато си взех кола. Понякога ги виждах, понякога не. -Пръстите му се вкопчиха във волана. - Една неделя ги проследих до църквата и седнах на задния ред, за да ги наблюдавам.

- Ненавиждал си ги и в същото време си искал да бъдеш част от тях - промълви тя. - Ето защо си купил тази къща.

Той пусна волана и устните му се изкривиха.

- Глупаво решение. Тогава бяха лоши времена за мен. Не биваше да го правя.

Сега Луси разбираше защо той не искаше да променя нищо в къщата. Съзнателно или подсъзнателно, той искаше да живее в музея на техния живот.

Панда слезе от колата и заобиколи, за да й помогне. При все че се чувстваше по-стабилна, беше благодарна, когато й предложи ръка и я поведе към входната врата, а сетне към спалнята.

Той разбираше, без тя да му казва, че няма търпение да отмие мръсотията на онези мъже. Помогна й да се съблече. Пусна водата.

Когато беше под душа, Панда свали дрехите си и влезе при нея. Но нямаше нищо сексуално в нежния начин, по който я изми, подсуши, почисти и дезинфекцира раните по краката й. Нито веднъж не й напомни за това, което му каза в бара, нито я упрекна за поведението й.

Когато я настани в леглото, докосна бузата й.

- Трябва да отскоча до полицейския участък. Къщата е заключена, а Темпъл е на горния етаж. Мобилният ти телефон е на нощното шкафче. Няма да се бавя.

Луси искаше да му каже, че може да се погрижи за себе си, но това щеше да бъде безсрамна лъжа, затова премълча. Вайпър, въпреки цялата й нафуканост, се бе оказала напълно безпомощна.

По-късно се събуди от стъпките му, докато се качваше по стълбата. Погледна часовника. Беше четири и половина. Нямаше го почти два часа. Тя потръпна, когато се опита да се намести по-удобно, но ребрата я боляха, вратът й бе скован, усещаше пробождане в гърба. Но никаква болка не можеше да се сравни с мисълта за това, което беше преживял Панда в детството си.

Накрая се отказа от опитите да заспи и стана от леглото. Той умело бе превързал порязаното ходило и почти не я заболя, докато стъпваше. Излезе на остъклената веранда и се сви на дивана.

Докато небето на изток просветляваше, мислите й се насочиха от Панда към собствената й глупост - последното, за което искаше да размишлява. Но отвратителното преживяване от тази нощ бе разкъсало булото на самоизмамата и й бе показало абсурдността на фалшивия образ, който си бе изградила. Каква горчива ирония - цялата онази разпасаност и войнственото поведение. Никога не се бе чувствала такава глупачка - най-голямата шарлатанка на острова. Когато се наложи да се защити, тя се провали най-безславно. Оказа се безпомощна, хленчеща слабачка, която трябваше да бъде спасена от мъж. Истината остави горчив вкус в устата й.

Намери жълтия бележник. След няколко несполучливи опита, написа кратка бележка. Дължеше му това - и много повече. Нахвърли набързо малко дрехи в раницата и докато слънцето се издигаше над хоризонта, закрачи през гората.

Когато стигна до малката къща, маратонките й бяха мокри от утринната роса, а Бри тъкмо излизаше от пчеларницата. Косата й не бе вчесана, дрехите й бяха измачкани, а лепкавите й ръце бяха разперени по-далеч от тялото. Но тревожният й възглас навеждаше на мисълта, че Луси изглежда още по-зле.

Луси смъкна раницата от рамото си.

- Може ли да остана у вас за известно време?

- Разбира се, че може. - Бри замълча. - Влез вътре. Ще направя кафе.

По-късно същата сутрин, докато Бри беше в лавката, Луси влезе в банята и отряза дредовете от косата си. Застана гола върху белите керамични плочки и грижливо изтърка татуировките със смес от чист спирт и бебешко олио. Накрая и последните следи изчезнаха.

Панда смачка бележката, която тя бе написала, и я хвърли в кошчето. Но това не му помогна да изтрие проклетите думи от ума си.

21.

Благодаря за всичко, което направи за мен миналата нощ. Никога няма да го забравя. Ще остана за известно време в дома на Бри и ще се опитам разумно да премисля всичко. Радвам се, че ми разказа за брат си.

Л.

Какво бе това, по дяволите? Няма нито „скъпи Панда“, нито „искрено твоя“. Посланието беше кратко и ясно. Тя искаше да я остави на спокойствие. Което той щеше да е повече от щастлив да направи.

Затръшна вратата на шкафа, опитвайки се да не мисли какво можеше да се случи, ако миналата нощ не се бе върнал в бара. Когато стигна до лодката в пристанището, вече се бе успокоил достатъчно, за да започне да се тревожи за нея. Реши да я измъкне от онзи бар, без значение какво казваше тя.

Наля кафе в чашата, свястно кафе, защото сам го бе приготвил. Чакаше го работа и Панда си заповяда да отиде в кабинета, където включи компютъра. След като я остави миналата нощ, той отиде в полицейския участък, за да установи кои са двете отрепки, които я бяха нападнали. Знаеше, че водата не е достатъчно дълбока, за да потънат, когато ги хвърли там. И разбира се, много скоро ги откриха да се клатушкат обратно към бара, за да вземат мотоциклетите си. Не беше изненадващо, че имаше заповеди за арест и на двамата, което му помогна да убеди началника на полицията да не намесва името на Луси в разследването.

Панда не можа да се концентрира върху работата и се надигна от стола зад бюрото - бюрото на стария Ремингтън, макар че отдавна бе престанал да мисли за това. Реши да се качи горе в гимнастическата зала и да излее гнева си върху Темпъл. Ако тя не го бе убедила да дойдат тук, нищо от това нямаше да се случи.

Вместо това се отправи към езерото. Бъди най-добрият в това, което умееш, и стой далеч от това, в което не си. В момента прекалено силните му чувства към дъщерята на президента на Съединените щати оглавяваха списъка на нещата, в които никак не беше добър.

Органистът свиреше познат химн, макар че Бри не можеше да си спомни името. Усмихна се на жената, с която бе разговаряла по време на почивката за кафе миналата седмица. Бри бе започнала да обиква мисионерската църква „Милосърдно сърце“. Макар че понякога все още се чувстваше тук като чужда, наситената с емоции служба й действаше успокояващо. Жалко, че Луси не бе дошла с нея тази сутрин, но след като приятелката й изтри татуировките си, Бри подстрига косата й, опитвайки се да скрие местата, където са били отрязаните дре-дове, и сега лесно можеха да познаят Луси.

Когато Бри излезе от пчеларницата и видя Луси да стои там бледа и в синини, си помисли, че Панда я е пребил. Луси бързо разсея заблуждението й, като разказа накратко случилото се в „Компасът“, но не се впусна в подробности и Бри не настоя.

Тоби се обърна на скамейката и тя разбра защо той не се бе размърморил както обикновено, преди да тръгнат за църквата.

- Ти дойде! - прошепна гръмко той, когато Майк седна до него.

- Разбира се, че ще дойда. - Въпреки че температурата наближаваше трийсет градуса, той бе облечен в светлобежово спортно сако, бледосиня риза, с вратовръзка на сини и кафяви райета. Бри не беше сигурна кога точно бе захвърлил големия колежански пръстен и кичозната златна гривна. Тя никога не бе споменала нито за едното, нито за другото, независимо колко й се искаше, но украшенията бяха изчезнали. Освен това той ухаеше великолепно. На приятен крем за бръснене.

Майк кимна учтиво към Бри. Каквито нежни чувства да е изпитвал някога към нея, явно напълно се бяха изпарили. Koгато той се извърна, тя се втренчи изпитателно в него - нещо, което често правеше през изминалите две седмици. Не се чувстваше добре, задето го използваше. Като се държеше приятелски и се преструваше, че е забравила за миналото, единствено за да й помага, когато се нуждаеше от него, тя се превръщаше в най-противната лицемерка.

От вечерта, когато се бе появил в „Догс енд Молтс“ , Майк бе станал чест гост в малкия им дом. Оказа се, че не е толкова трудно да общува с него по време на вечерите. През по-голямата част от времето той разговаряше с Тоби. Държеше се любезно с нея, но това бе всичко. Повече нямаше извинения, нито споменаване на миналото. Той беше от мъжете, които казваха само веднъж каквото имаха да казват и повече не се повтаряха. Бри дори отиде на разходка заедно с него и Тоби на лодката, след като Луси настоя да наглежда лавката.

За нейна изненада, това се оказа най-хубавият й ден от цялото лято. Тримата се гмуркаха заедно в езерото. Майк беше отличен плувец, а Тоби обичаше да се качва на раменете му и заедно да порят водата. Тя наблюдаваше как се движат раменете на Майк, когато хвърляше Тоби във водата, и изпитваше странна възбуда - все едно беше пиленце в яйце, готово да се излюпи и да пробие първата пукнатина в черупката. По-късно същия ден, докато лодката се поклащаше на котвата и тримата омитаха вредната, но вкусна храна, Бри с труд сдържа сълзите си, когато Тоби й напомни да се намаже с още слънцезащитен крем.

Пастор Милър се изправи и поздрави енориашите. Бри и Тоби вече не се нуждаеха от специално представяне, но Майк беше новодошъл.

- Бог ни благослови, че днес те доведе при нас, Майк - каза пастор Милър. - Всички си спомняме колко много ни помогна да купим новия орган.

Вкупом богомолците произнесоха радостно „Амин“.

- Това е най-малкото, което можех да направя след всички ваши гощавки - отвърна непринудено Майк, без следа от неудобството, което изпитваше Бри при първото си посещение в църквата. - Най-добрата църковна храна на острова.

Всички дружески закимаха. Имаше ли поне един, който да не го харесва?

Пастор Сандърс стана и прочете приветствената молитва. Продуктите й се предлагаха в магазина му само от две седмици, но лосионите и медът се продаваха доста бързо и той бе поръчал още - малка поръчка, защото наближаваше Денят на труда, но все пак беше поръчка.

За неин лош късмет, днешната му проповед беше за прошката, което й напомни за Майк.

- Аз съм вярващ - бе казал той. - Вярвам в греха, вярвам в покаянието. Опитах се всячески да изкупя вината си, но това не промени нищо.

- И няма да промени - бе отвърнала тя.

Сега, седнала в това свято място, Бри вече не изпитваше толкова непоколебима увереност в правотата си.

Когато службата свърши, Тоби се залепи за Майк, който омайваше тълпата, както в епископалната църква. Той познаваше всички и всички го познаваха. Представи я на енориашите, с които още не се познаваше, включително и на един от агентите по недвижими имоти, който работеше за него, и на неколцина бивши клиенти.

Накрая дойде време да тръгват и тримата излязоха под палещите лъчи на късното следобедно слънце.

- Може ли да взема Тоби със себе си, за да му покажа новото си куче? - попита Майк, за пореден път забравил молбата й да не й задава подобни въпроси в присъствието на Тоби.