Тоби тутакси грейна. Изоставеното малко кученце бе честа тема на разговорите помежду им. Тоби ревностно се опитваше да убеди Майк да не го дава в приюта на острова. И накрая бе победил.

- Ти трябва също да дойдеш с нас, Бри - заяви той, преди тя да даде съгласието си момчето да отиде. - Нали може, Майк?

Бри подръпна обицата на ухото си, без да поглежда към Майк.

- Аз трябва... да се прибера, за да сменя Луси.

- Луси вече каза, че може цялата сутрин да наглежда лавката - заинати се Тоби.

Отново излизаше, че тя разваля всичко. Дойде й до гуша.

- Прав си. Ще се радвам да видя кученцето.

Тоби се ухили и хукна към тротоара.

- Аз ще пътувам с Майк.

Майк се взря в нея. Беше надянал слънчевите очила, така че тя не виждаше очите му.

- Не е нужно да идваш с нас.

- Знам. - Не можеше да се насили да каже, че й се иска да отиде. - Но Тоби го иска, затова ще дойда.

Майк кимна кратко и побърза да настигне Тоби, оставяйки я да ги последва с колата си.

Разкошната дървена къща на Майк бе разположена на хълм над езерото, в по-малко населения западен бряг на острова. На всеки етаж имаше балкон от полирани греди. Майк ги поведе към задната част на къщата, където в сянката на покрития вътрешен двор бе разположена дълга дървена маса, достатъчно голяма да побере дванайсетина души. Докато се любуваше на гледката към езерото, Майк влезе вътре и след няколко минути се върна с малко кутре - симпатичен мелез с къса козина и притеснително големи лапи.

Бри не можа да сдържи усмивката си, докато наблюдаваше как Тоби се сприятелява с кученцето.

- Интересно как би се почувствал доктор Кинг23, ако знаеше, че куче е наречено в негова чест? - подхвърли тя.

Майк се престори, че приема на сериозно забележката й. Или поне тя си помисли, че се преструва.

- Мартин е невероятно куче. Мисля, че доктор Кинг не би имал нищо против.

- Взел си кучето заради Тоби, нали?

Майк само сви рамене.

Тя се нуждаеше от Майк много повече, отколкото той от нея, затова продължи:

- Той беше разстроен, задето приятелите му няма да се върнат. Благодаря ти за добрата новина. Мартин наистина разсея тъгата му.

Домакинът бе захвърлил спортното сако върху близкия стол. По ризата му нямаше нито една гънка, а под мишниците му не се виждаха потни петна, както би трябвало да се очаква в толкова горещ ден.

- Май трябва да ти кажа, че отново направих нещо, което може да те ядоса - промърмори той, без да я поглежда, докато разхлабваше вратовръзката си. - Исках да има нещо, което да го радва и очаква с нетърпение, затова... - Леко виновното му изражение не вещаеше нищо добро. — Помолих го да се грижи за Мартин, когато отсъствам от острова.

- И какво лошо има в това?

Той свали вратовръзката.

- Работата е в логистиката.

Тя разбра. Майк живееше доста далеч, за да ходи Тоби с велосипеда до къщата му, особено през зимата, а за Бри би било неудобно да го откарва до там по няколко пъти на ден.

- Така че кучето трябва да остане с нас у дома — заключи тя.

- Извинявай - смотолеви той. - Първо трябваше да те попитам.

Бри се застави да кимне, въпреки че огромните лапи на Мартин я плашеха.

- Всичко е наред - рече тя.

Тоби се бореше с кутрето за една пръчка. Момчето доста бе пораснало и единственият му приличен панталон му беше умалял, а и много скоро щеше да има нужда от нови обувки. Тя пропъди потискащите мисли.

- Разкажи ми за къщата си - подкани Майк.

- Тя е една от най-скъпите на острова и една от най-големите... - Той млъкна, обичайният му ентусиазъм го напусна. -Извинявай, нямах намерение да се хваля. Когато си агент по продажби на недвижими имоти, свикваш да говориш със заучени фрази.

Бри беще изненадана, че той е осъзнал колко се е увлякъл, но Майк изглеждаше по-скоро уморен, отколкото засрамен. Тя не разбираше какво се крие зад това, затова го помоли да я разведе из къщата.

Майк подхвърли на Тоби каишка за куче.

- Какво ще кажеш да изведеш Мартин, докато аз показвам къщата на Бри?

Докато Тоби закопчаваше каишката около врата на кутрето, Бри последва Майк през стъклените врати. Двамата пристъпиха в просторна стая със стени, облицовани с дървени греди, високи тавани и масивна каменна камина. Декорът, достоен да краси страниците на списание по обзавеждане, изглеждаше едновременно семпъл по мъжки и уютен; цветовете бяха издържани в шоколадов, канелен и карамелен тон. Върху една от стените висяха старомодни снегоходки, топографски карти и свещници от ковано желязо; друга бе заета от голям панорамен прозорец с изглед към езерото. Кръгла маса за кафе бе разположена пред дълбок кожен диван, покрит с тъкано карирано вълнено одеяло в златисто и черно. На полицата над камината стоеше плетена кошница с подпалки редом с грубо издялана дървена статуетка на черна мечка.

- Красиво е - отбеляза Бри.

- Винаги съм искал да имам дървена къща, като в дълбока северна гора. Хладна и тъмна през лятото. Топла и уютна през зимата.

- Типично за Мичиган - усмихна се тя. - Бих казала, че си постигнал целта си.

- Наех дизайнер. Страхотен тип. Двамата с партньора му идват веднъж в годината и изхвърлят вещите, които съм купил сам. Още не мога да проумея какво лошо има в няколко плаката на „Ю Ту“ или препариран шаран. - В очите му танцуваха весели искри, но когато тя му се усмихна в отговор, той се извърна. - Истината е, че не притежавам това, което ти наричаш първокласен вкус. Сигурен съм, че вече си го забелязала.

Вярно беше. Майк притежаваше само първокласна доброта.

- Къщата е прекалено голяма за ерген - подметна Бри.

- Когато я строих, мислех за голямо семейство. Тогава бях сгоден.

Признанието му я удиви, макар че не би трябвало. Толкова привлекателен и успешен мъж като Майк едва ли би се затруднил да си намери жена - поне такава, която не го е познавала като дете.

- Аз познавам ли я? - полюбопитства тя.

- Не. - Той отмести с крак табуретката, за да не й се налага да я заобикаля. - Семейството й почива през лятото в Петоски. Да разваля годежа, се оказа най-трудното нещо, което съм правил.

- Ти си развалил годежа?

- Помисли, че аз съм зарязаният, нали?

- Не. Съвсем не. - Точно това си бе помислила. - Просто не знаех, че някога си бил сгоден.

- Имахме различни ценности. Тя не харесваше живота на острова, както и повечето от местните ми приятели. Но имаше добри качества.

- Ала недостатъчно, за да се ожениш за нея.

Той не желаеше да говори лошо за бившата си годеница.

- Тя го прие много тежко. Още изпитвам вина за случилото се.

Не се учудваше. Възрастният Майк Муди не обичаше да наранява хората. Може би никога не бе обичал.

Той вдигна ръка, за да разкопчае горното копче на ризата -прост жест, но толкова мъжки, че тя се почувства малко неловко. Това усещане толкова я стъписа, че от устните й се изплъзна въпросът, който никога не би задала при други обстоятелства:

- Много жени ли си имал?

- Много? Не. Колкото и да се наслаждавам на секса, никога не съм спал с жена, към която не изпитвам някакви чувства. Ако това ме прави откачен смотаняк, ще го преживея.

Не го правеше откачен смотаняк; правеше го порядъчен мъж. Но Бри съжали, че той повдигна въпроса за секса. Добре де, тя го бе повдигнала, но не бе нужно той да се впуска в подробности. Тя искаше да вярва, че той...

Не знаеше в какво искаше да вярва и се зарадва, когато мобилният му телефон иззвъня.

- Клиент - рече той, когато погледна дисплея. - Трябва да вдигна.

Той се оттегли в съседната стая. Тя разгледа разместената купчина книги върху масата. Джон Стайнбек, Кърт Вонегът, две мотивационни книги и Библията. Имаше няколко новинарски списания, „Спортс Илюстрейтид“, „Джентълменс Куотър-ли“. Всички изглеждаха четени и Бри си спомни как Майк често увличаше Дейвид в разговори за книги.

През стъклените врати тя можеше да вижда как домакинът говори по телефона. Той бе единственият мъж, който бе неизменен пример за подражание в живота на Тоби, почти като по-голям брат. Или баща. Бри вече не се съмняваше в искрената привързаност на Майк към момчето, но колко дълго щеше тя да продължи? Как щеше да реагира Тоби, ако Майк се отдалечи от него?

С всеки изминал ден й ставаше все по-трудно да вярва в преценката си. Вече не беше сигурна дали Майк е искрен, или се ръководи от користни подбуди. Но съвсем точно знаеше какви са нейните користни подбуди... Бодна я угризение на съвестта.

Той приключи телефонния си разговор и се присъедини към гостенката си, но много скоро стана ясно, че много повече се вълнува от завръщането на Тоби и кучето, отколкото да бъбри с нея.

Луси седеше на старата плажна кърпа под черешата в съседната овощна градина, която не се виждаше от къщата. От три дни проверяваше местните новини, но никъде не се споменаваше за намерени тела край морския бряг, затова предположи, че негодниците, които я бяха нападнали, са оживели. Жалко. Днес въртя манивелата на центрофугата за мед, пълни буркани с мед и готви, но преди да се заеме с вечерята, реши да прекара малко време тук и да се полюбува на облаците, мержелеещи се през клоните на дърветата.

Една от пчелите на Бри кацна върху поляната с детелини недалеч от ръката й и заби хоботчето си в сърцевината на едно цвете. Синините от нападението бяха започнали да избледняват, всичко, което бе забулено в мрак, бе започнало да се прояснява. От години тя живееше сякаш в чужда кожа, но и тази, в която се бе напъхала това лято, се бе оказала също толкова чужда. Наистина ли си мислеше, че като си изрисува няколко татуировки и се прави на безстрашна непукистка, някак си ще се превърне в свободната личност, която искаше да бъде? Това лято не беше нищо повече от фантазия. Панда не беше нищо повече от илюзия.

Претъркули се настрани. Ръката й изглеждаше различна без розата, тръните и мастилените капки, като че ли не беше нейната. Тя взе жълтия бележник с девствено бели листа, който лежеше редом. Този път не изпита желание да го захвърли и да се втурне да пече хляб или да плава с лодката по езерото. Младата жена седна, нагласи бележника върху коленете си, щракна химикалката и най-после започна ревностно да пише.

Много от случилото се през онова лято вече е известно на всички. Срещата между мен, Трейси, Нийли и Мат е подробно описана от журналистите, учените, биографите, неколцина писатели, дори бе заснет ужасен телевизионен филм. Но това винаги е била историята на Нийли и Мат, а аз изпълнявах поддържащата роля. Тъй като това е книга на моя баща за Нийли, навярно очаквате нещо подобно, но аз не мога да пиша за майка си, без да разкажа за себе си...

Панда бе увеличил тренировките, за да запълни дните си, докато му се удаде възможност най-после да напусне острова. Когато не вдигаше тежести или не тичаше, той работеше из къщата. Поправи скъсаната мрежа на задната веранда, смени изгнилите первази на прозорците и разговаря по телефона с десетина потенциални клиенти. Днес беше сряда. Луси се бе изнесла едва в петък, но той имаше чувството, че я нямаше от седмици. Няколко пъти ходи с колата до фермерска лавка, но видя само Тоби или Сабрина Уест, никога Луси. Всяка частица от него копнееше да нахлуе в малката къща на съседите и да я довлече обратно тук, където й бе мястото.

Погледна през прозореца. Темпъл отново седеше на пристана. Беше минало толкова дълго време от последната й язвителна забележка, че Панда започваше да се тревожи за нея. През последните дни тя не тренираше много и почти не говореше. Той се нуждаеше от присъствието на Луси в къщата, за да поговори с нея. Да поговори с него. Въпреки всичките й оплаквания, че той никога нищо не й споделял за себе си, тя умееше да чете мислите му, както никой друг.

Ами ако не обърне достатьчно внимание на онова порязано на петата си? Нищо чудно да имаше мозъчно сътресение. Десетки неща можеха да й се случат в онази къщурка и все лоши. Бри знаеше коя е Луси, а той подозираше, че и Майк Муди - също. Беше достатьчно само един от двамата да се обади по телефона и пресата щеше да дотърчи. Той искаше Луси да е там, където може да я наблюдава, по дяволите. И да я отведе в леглото.

Панда винаги е бил моногамен. Беше свикнал дълго време да живее без жена и рано или късно, щеше да привикне и към липсата на Луси. Но не искаше. Искаше да усеща как тя се движи под него, над него, да чува пресекливото й дишане, тихите стонове, молбите й. Искаше да я притиска в прегръдките си. Да я вкусва. Да я разсмива. Искаше да говори с нея, наистина да говори.

Изведнъж се сепна. Тя беше толкова дяволски мекосърдечна. Ако говори откровено с нея, тя навярно щеше да се загрижи за неговото благополучие вместо за своето. А Панда не можеше да го допусне.