Темпъл не обърна внимание на последното.

- А какво ще кажеш за Панда? Защо го заряза?

- Защото връзката ни беше фалшива като моите татуировки.

- На мен не ми изглеждаше фалшива. - Темпъл погледна към Бри. - Всеки, който ги види заедно, веднага ще каже, че са родени един за друг.

Това не се хареса на Луси.

- Аз изоставих годеника си пред олтара, а две седмици по-късно скочих в леглото с друг мъж. Колко мило, нали?

- При обикновени обстоятелства не е - отбеляза Темпъл. -Но когато мъжът е Панда...

Луси нямаше да позволи някой да измисля оправдания за нея.

- Време е да разбера кое е истинското в моя живот и кое не е. Панда не е.

- На мен ми изглежда съвсем истински. И ти си влюбена в него.

- Престани да го повтаряш! - извика Луси. - Повярвай ми, това, което изпитвам към Панда, не е любов. - Това чувство принадлежеше на Тед. Тя го боготвореше, а определено не обожаваше Панда. Как може да боготвориш някого, когато единственото ти желание е да разкъсаш дрехите му? Или да сс смееш с него, или да му се зъбиш, или да си разменяте онези красноречиви погледи на идеално разбиране? С Панда тя сс чувстваше като лошата Луси, добрата Луси и Вайпър в едно. Кому бе нужна подобна объркваща, взривоопасна смес?

Бри се надвеси над главите им, спасявайки я от по-нататъш-но обяснение.

- Луси остава тук - заяви на Темпъл.

- Не, няма да остане. - Темпъл скочи на крака. - Искам си я обратно.

- Толкова по-зле за теб. Аз имам нужда от нея.

- Да не мислиш, че аз нямам?

- Чудесно. Можеш да я посещаваш тук, когато пожелаеш.

В очите на Луси запариха сълзи.

- Колкото и да ми приятно да ви гледам как се карате за мен, наистина не бива да го правите.

Бри се отправи към къщата.

- Трябва да проверя Тоби. В хладилника има студен чай. -Спря и се извърна към Луси. - Ти оставаш тук. Не й позволявай да те изнуди да се върнеш там.

В ъгълчетата на устните на Темпъл се мярна усмивка, когато Бри се скри от погледа й.

- Тя ми харесва. - Усмивката й бързо помръкна. - Какво се надяваш да постигнеш с бягството си? Непрекъснато ми повтаряш, че трябва да се изправям лице в лице с проблемите си, а ти какво правиш, когато нещата загрубеят? Любителката на гръмките фрази просто избяга.

- Не се ядосвай.

- Чудесно - намуси се Темпъл. - Щом ще се държиш така, няма да ти кажа на кого се обадих.

- Кажи ми - изрече Луси, защото знаеше, че Темпъл няма търпение да й каже.

- Ти не заслужаваш да знаеш.

- Все пак ми кажи.

Тя й каза и Луси скочи от кърпата.

- Сигурна ли си за това?

Темпъл я изгледа намръщено.

- Мислех, че ще се зарадваш. Нали това искаше? Не съвсем. Но Луси запази мнението си за себе си.

Панда остави на пода отвертката, когато звънецът иззвъня. Единственият човек, когото искаше да види сега, беше Луси, а тя нямаше да звъни. Тъкмо бе свършил битката с кухненската маса и доста се бе изпотил, докато отвинтваше масивните крака.

На път към вратата се намръщи на евтиния морски пейзаж, висящ на стената. Вече бе свикнал картините да изчезват и мебелите да се местят по мистериозен начин от една стая в друга. Защо Луси не се бе отървала от тази цапаница? Но най-лошо от всичко беше неговото прасе. Върху него още се кипреше същият клоунски нос, който тя му бе забучила миналата седмица.

Стигна до вратата и погледна през страничното стъкло. От другата страна стоеше потресаваща блондинка.

Имаше нещо познато в нея, макар той да знаеше, че никога не се бяха срещали. Може би беше фигурата й. Трудно бе да се забрави подобно тяло. Пищни гърди, тънка талия, тесни бедра. И изумителни крака, поне доколкото можеше да ги види.

Докато отваряше вратата, се опита да си спомни къде я бе виждал, но нещо във външността й го озадачаваше. Дългата руса коса не би трябвало да е прибрана в толкова стегнат кок и носеше прекалено много дрехи.

Тогава я позна. Стомахът му се присви.

Тя протегна ръка.

- Вие сигурно сте господин Шейд. Аз съм Кристина Чапман. - Жената наклони глава настрани и се усмихна, сякаш споделяха шега, понятна само на тях двамата. - Доктор Кристи.

22.

Навсякъде жени, и всяка една от тях беше истински кошмар. Темпъл, с мрачните й настроения; доктор Кристи, която навярно бе получила лекарската си диплома по интернет, макар да твърдеше, че е напълно законен психолог; Луси, най-голямата му мъка, отиде да живее от другата страна на гората, в дома на Сабрина Ремингтън, дъщерята на мъжа, когото ненавиждаше.

Девет дена и нито дума от нея. Макар да не спираше да си повтаря, че това, така или иначе, трябваше да свърши, не му ставаше по-леко на душата.

Темпъл слезе долу. Очите й бяха зачервени и го подмина в коридора, без да каже и дума. Не му харесваше да я вижда в това състояние.

- Да отидем да потичаме - рече той рязко.

- По-късно. - Тя се пльосна в креслото във всекидневната и посегна към дистанционното на телевизора.

Не след дълго, тъкмо когато обмисляше откъде да намери маса за новоосвободеното място в кухнята, Панда видя доктор Кристи в задния двор с книга в ръка. По-рано беше плувала, но вместо да надене прочутите си червени бикини, което щеше да е поне малка компенсация за нахлуването й, тя бе навлякла монашески цял бански костюм в бяло-зеленикава тоналност.

Преди да излезе навън, Темпъл се отби в кухнята. Той кимна към задния двор.

- Трябваше да ми кажеш, че си я поканила тук. В моята къща.

- Знаех, че няма да имаш нищо против. - И преди той да успее да разсее заблудата й, тя се шмугна покрай него. - Отивам у съседите.

- Този път свърши нещо полезно.

- Сам я доведи - отряза го тя, преди да затръшне вратата.

Панда го искаше повече от всичко на света, но после какво?

Луси се нуждаеше от приказка с щастлив край, а той не можеше да й я осигури. Ала трябваше да я види, преди да напусне острова, въпреки че нямаше представа какво ще й каже.

През прозореца видя Темпъл да приближава доктор Кристи, която затвори книгата и се изправи. Не можеше да чуе какво й каза Темпъл. А и не го интересуваше. Напоследък почти нищо не го интересуваше.

Луси носеше две чаши със студен чай в лавката, когато се появи Темпъл, следвана от висока, едрогърдеста блондинка, която можеше да бъде само доктор Кристи. Психоложката носеше зелен плажен халат без ръкави върху бански в същия цвят. Русата й коса бе прибрана назад, което подчертаваше идеалните скули и плътните, нацупени устни.

През последните четири дни Луси очакваше нещо подобно, откакто Темпъл й бе казала, че е помолила доктор Кристи за помощ. Луси се бе опитала да я убеди да се обади на някой по-надежден специалист, вместо на психоложката от „Островът па дебелите“, но Темпъл явно бе пренебрегнала съвета й.

Бри седеше зад работната маса, която бе разположила на сянка, и усърдно рисуваше фара на острова върху една от скъпоценните си стъклени украси. Оставаха й по-малко от две седмици, за да ги продаде. Изправи се, когато видя новодошлите.

Темпъл, облечена в обичайния си тоалет, състоящ се от панталон за йога и туника, представи жените.

- Кристи, това е приятелката ми Луси. А това е Бри.

Кристи кимна към Бри.

- Вие сте пчеларката. - После се обърна към Луси. - Нямах търпение да се запозная с вас, госпожице Джорик. Темпъл много ми е разказвала за вас.

- И нищо добро - уточни Темпъл и се разположи върху светложълта от градинските столове.

- Лъжкиня - върна й го Луси и остави чашите върху масата на Бри.

- Права си - промърмори Злата кралица. - Тъжно е да си призная, че моят пример за подражание е една бегълка с наднормено тегло.

- Тя не е с наднормено тегло. - Бри с мъка откъсна взор от устните на Кристи, на които би завидяла всяка порнозвезда.

С наднормено тегли или не, Луси не можеше да си представи да е нечий пример за подражание, макар че със сигурност през това лято бе научила няколко важни урока.

Темпъл я бе уверила, че доктор Кристи няма да съсипе прикритието й. След това върху групичката се възцари мълчание. Кристи разглеждаше продуктите на Бри. Явно тишината напълно я устройваше, което не можеше да се каже за останалите три дами. Темпъл се взираше в краката си, Бри въртеше между пръстите си четката за рисуване, а Луси се опитваше да измисли какво да каже, преди да си спомни, че тя не е екскурзовод, длъжен да развлича тази разнородна компания.

Темпъл скочи от стола и се втренчи в Бри с войнствено изражение.

- Аз съм лесбийка.

Бри примигна.

Темпъл се свлече в стола и отново заби поглед в краката си. Луси пое пресекливо дъх. Тя разбираше това, което Бри не можеше. Това бе първото публично признание на Темпъл.

Сред групата отново се възцари тишина. Темпъл вдигна глава, но избягваше погледите на всички.

- Влюбена съм в жена.

- Ъъ... Поздравления? - Бри го изрече като въпрос, сетне хвърли любопитен поглед към Кристи. - На двете ви?

Темпъл не схвана веднага мисълта на Бри, после потръпна.

- За бога, не е Кристи.

- Това прозвуча доста враждебно - сви неодобрително устни Кристи.

- А на теб какво ти пука? - сряза я Темпъл. - Ти не си лесбийка.

Кристи се настани върху един стол в прасковен цвят.

- Което не означава, че ми е приятно да ме отхвърлят толкова грубо.

Бри стрелна Луси с поглед, в който недвусмислено се четеше въпросът с какви откачалки се е забъркала.

- Извинявай - промърмори Темпъл.

- Извинението се приема - кимна доктор Кристи великодушно. Луси се извърна към Темпъл.

- Говори ли с Макс?

Злата кралица махна пренебрежително с ръка, сякаш въпросът на Луси бе толкова глупав, че не си струваше да си губи времето да му отговаря. Кристи се прокашля. Темпъл погледна към нея и промърмори:

- Макс ми затваря телефона. Жадува за отмъщение.

Луси се замисли.

- Предполагам, че е разбираемо. Какво смяташ да правиш сега? Темпъл се размърда неспокойно на стола и когато заговори, прозвуча така, сякаш бе глътнала буболечка.

- Ще моля да прошка.

Бри скочи от стола и едва не прекатури масата за рисуване.

- Никога не моли! Никога! Това ще погуби душата ти! Доктор Кристи измери Бри със сериозен поглед, напълно контрастиращ с порнографските й устни.

- Каза го така, сякаш говориш от собствен опит.

Бри стисна челюсти в новопридобитото си твърдоглаво изражение.

- Бивш съпруг.

- Искаш ли да ни разкажеш за това? - предложи Кристи. Жените неусетно бяха преминали на „ти“.

- Хей! - намеси се Темпъл. - Ти си моя психоложка.

Кристи махна небрежно с ръка.

- Работя най-добре с групи.

И точно това направи. През следващия час Луси се озова насред групов терапевтичен сеанс, който доктор Кристи проведе с удивително умение. Те засегнаха уроците, които Бри бе научила от унизителната си връзка със Скот, както и обсебеността на Темпъл от съвършенството. Луси се ограничи да сподели вината, която изпитваше, задето толкова много мразеше работата си като лобист. Доктор Кристи я успокои, изтъквайки, че не би било зле хората да се откъснат за известно време от обичайния си живот и да се замислят за бъдещето си. Постепенно Луси осъзна, че доктор Кристи е много добра в работата си - поредният шок в това лято, изпълнено с изненади.

Накрая психоложката заяви, че времето им е изтекло, сякаш това беше обичаен психотерапевтичен сеанс. Луси се опита да бъде тактична.

- По телевизията не виждаме тази твоя страна.

Една от светлите красиво оформени вежди на доктор Кристи се повдигна.

- Да, колибата и червените бикини поставят под съмнение професионализма ми.

- Защо се занимаваш с това? - попита Бри.

- Страдах от булимия, когато бях тийнейджърка - отвърна доктор Кристи спокойно. - Така реших да специализирам психически хранителни разстройства. Приех работата в шоуто „Островът на дебелите“, за да изплащам студентския си заем, като възнамерявах да напусна след първия сезон. Но се влюбих в парите. - Тя кръстоса дългите си стройни крака. - Опитвам се да оправдая оставането си в шоуто, макар да знам, че за продуцентите е много по-важно камерата да снима тялото ми, отколкото да се излъчват консултантските беседи. Но участниците в шоуто имат сериозни емоционални проблеми, а аз съм сигурна, че ако напусна, продуцентите няма да си направят труда да проучат професионалните умения на тази, която изберат да ме замести. Стига да е блондинка и да изглежда страхотно по бикини, ще я наемат. Затова аз оставам.

- Кристи мисли, че ако не беше тя, нямаше да имаме всички тези неизменно успешни сезони през годините - вметна Темпъл язвително.