Кристи я измери с унищожителен поглед.

- Няколкото успешни сезона, които имахме... Когато „Островът на дебелите“ стана популярно шоу, аз използвах властта, която бях придобила, и настоях продуцентите да плащат за сериозни поведенчески консултации. Участниците бяха тотални развалини, след като Темпъл приключеше с тях - обречени на дългосрочен провал, което мисля, че тя започва да разбира. Погледнато реалистично, хора, които работят и имат семейство, нямат възможност да отделят два или три часа дневно за тренировки. А повечето от тях не могат да си наложат постоян-на здравословна диета, без някой да ги надзирава.

Злата кралица се предаде.

- Ще преосмисля подхода си, става ли?

- Крайно време беше. - Доктор Кристи се извърна към Бри. - Разкритието, че Темпъл е лесбийка, променя ли мнението ти за „Островът на дебелите“?

- Тя е прекалено възпитана, за да ти каже истината - рече Темпъл.

- Ти така си мислиш. - Червените коси на Бри заискриха на слънчевата светлина, когато тя вирна брадичка. - Мразех шоуто преди, мразя го и сега.

Кристи кимна.

- Виждаш ли, Темпъл. Земята не е спряла да се върти само защото ти най-после си намерила смелостта да живееш без лъжа.

- Дрън-дрън-дрън - промърмори Темпъл, но без ентусиазъм.

Накрая разговорът премина към по-безобидни теми и когато

доктор Кристи помоли да опита от новия мед на Бри с различни подправки, Темпъл дръпна Луси настрани.

- Кристи е хвърлила око на Панда - изсъска тя, когато се отдалечиха достатъчно, за да не може никой да ги чуе. - Не откъсва поглед от него.

Луси прехапа устна.

- Панда харесва ли Кристи?

- Ти погледна ли я? Кой мъж не би я харесал? Миналата вечер беше разпуснала косата си, а тя никога не го прави, освен ако не е пред камера. Трябва незабавно да се върнеш у дома, за да защитиш територията си.

Луси се взираше втренчено в най-обикновена пеперуда лястовича опашка, сякаш никога не бе виждала подобно чудо на природата.

- Аз нямам никаква територия.

- Ти си глупачка - присмя й се Темпъл.

Но Луси долови загриженост в очите й, само че не беше толкова глупава да го спомене на глас.

- А аз пък си мислех, че си станала по-добър и по-мил човек.

- Има време за това.

Луси вяло се усмихна.

Бри прекара остатъка от следобеда в събирането на мед от натежалите рамки и нямаше възможност да се изкъпе преди вечеря. Луси настоя да измие чиниите и Бри възрази само от приличие. Тъкмо се бе запътила към банята, за да вземе душ, когато чу Майк и Тоби да говорят на предната веранда. Спря и се заслуша.

- Мисля, че трябва да поканиш Бри на среща - чу тя гласа на Тоби. - Зная, че отначало тя никак не те харесваше, но си промени мнението. Видя ли я на вечеря? Тя се смя на всичките ти шеги.

Бри се приближи до завесата, за да чуе по-добре отговора на Майк.

- Аз не бих придавал голямо значение на това - рече той. -Луси също се смя.

- Но Бри се смя повече - настоя Тоби. - И винаги те гледа. Трябва да я поканиш на вечеря или нещо такова. Не в „Догс енд Молтс“, но може би в „Островът“ или в някой друг хубав ресторант.

- Не мога да го направя, Тоби - отвърна Майк с нетипично упорство.

- Защо не?

- Защото не мога. - От кухнята се чуваше потракване на чинии. Столът на Майк изскърца. - Бри се притеснява какво ще се случи през зимата. Тя иска да е сигурна, че ако й потрябва помощ, може да разчита на мен. Ако бях на нейно място, и аз бих се държал по този начин.

А Бри си мислеше, че е толкова умна... Би трябвало да знае, че не е възможно да изградиш такъв успешен бизнес, като този на Майк, ако не умееш да разгадаваш хорските мотиви.

Но Тоби не се предаваше.

- Въпреки това не разбирам защо не можеш да я заведеш на вечеря.

- Защото тя ще се съгласи, дори и да не го иска.

- Ще го иска - настоя Тоби. - Зная, че ще иска.

- Тоби, сигурно ще ти е трудно да го разбереш... - Майк говореше търпеливо, както винаги, когато обясняваше нещо на момчето. - Аз не се интересувам от Бри по този начин.

Той не се интересуваше?

Тя чу стърженето на стола, последвано от тежките стъпки на Майк по верандата.

- Мартин! - извика Майк. - Ела веднага тук! Тоби, тичай да го хванеш, преди да е избягал на шосето.

Бри така и не бе повярвала в равнодушието, което напоследък Майк демонстрираше.

Тя бе разчитала на стабилността му, утешаваше се с мисълта, че - дори Скот отдавна да бе изгубил интерес към нея - Майк вечно ще копнее за нея. Каква глупачка.

Притисна силно ръка към гърдите. Не би понесла още едно отхвърляне, при това от Майк. Сърцето й туптеше учестено под дланта. Тя излезе иззад завесата, бутна мрежестата врата и пристъпи на верандата.

Тоби беше в другия край на алеята с кучето. Майк стоеше на горното стъпало, кичур от светлокестенявата му коса бе паднал върху челото. Висок и внушителен, дори в протритите дънки и бялата тениска с реклама на „Магазинът на Джейк за гмуркачи“, той привличаше погледа, а светлината на лампата на верандата подчертаваше строгия му профил.

Пантите изскърцаха. Тя тръгна към него. Прекоси верандата... Приближи стъпалото...

- Ела с мен - прошепна, докато бесните удари на сърцето отекваха в ушите й.

Той отвори уста. Искаше да откаже?

- Не - изпревари го тя. - Нито дума. - Улови ръката му, повлече го по-далеч от къщата, по-далеч от момчето и кучето, в сянката на дърветата. Движеха я паниката, умората, страхът, че всичко, което бе изградила, ще се изплъзне през пръстите й.

Благодарение на високия си ръст бе свикнала да гледа хората в очите, но сега бе застанала в малка падина и трябваше да вдигне глава, за да го погледне. Дори на сумрачната лунна светлина, процеждаща се през листата, съзря съпротивата в очите му.

- Бри...

Тя обви ръце около врата му, придърпа надолу главата му и заглуши думите му с устни.

Това, казваше целувката й, е, за да ти напомни какво винаги си искал и никога няма да имаш.

Ала когато устните им се сляха, тя бе тази, която си спомни за това, което никога не бе имала. Вярност. Почтеност. Доброта. И нещо не толкова благородно. Въодушевяващо сексуално удоволствие, лишено от срама, който бе изпитвала по време на брака си.

Гореща кръв забушува във вените й, сетивата й се нажежиха. Целувката му бе целувка на мъж, който обичаше да доставя наслада. Едновременно безкористна и еротична.

Той бе възбуден и тя се опиваше от страстта му, от ласките на ръцете му върху бедрата й, които не носеха спомена за безброй други женски тела. Устните му се придвижиха от едната й буза към другата, изпиваха следобедния мед по кожата й. Майк отново завладя устните й, когато тя се притисна към него.

Внезапно той се отдръпна. Само няколко сантиметра, но и това бе достатъчно.

- Бри, не е нужно да правиш това. - Свали ръцете й от врата си. - Аз ще се грижа за теб и Тоби. Не е нужно да ме подкупваш по този начин.

Тя се почувства унизена, бясна, задето той можеше да си помисли такова нещо за нея, макар че имаше пълното право. Истината бе единствената й защита.

- Не беше подкуп.

- Бри, не си го причинявай. - В гласа му прозвуча умора и малко нетърпение. - Не е необходимо.

Тя бе започнала това и би било безсъвестно да излее болката си върху него, но думите изригнаха от устата й като мрачен поток:

- Чуй ме, Майк Муди. Прекарах дълги години да моля мъж за любов и никога повече няма да го направя. Разбираш ли?

- Майк! - извика Тоби откъм къщата. - Майк, къде си?

Майк се взря в нея, очите му внезапно и се сториха остарели и уморени. После се извърна и се отдалечи.

- Тук съм - рече той, излизайки иззад дърветата.

- Какво правеше там? - попита Тоби.

Обувките на Майк заскърцаха по чакъла на алеята.

- Нищо важно.

Бри притисна буза до грапавата кора на дървото, затвори очи и си заповяда да не плаче.

По настояване на доктор Кристи Темпъл намали тренировките до деветдесет минути на ден. Така й оставаше свободно време, което доскоро пропиляваше в безкрайни- терзания от упорития отказ на Макс да говори с нея, но през последните няколко дни всеки следобед двете с доктор Кристи започнаха да идват при фермерската лавка и да прекарват там около час. Луси се присъединяваше към тях, когато приключваше с писането за деня.

Докато Бри рисуваше плажни сцени върху една от стъклените коледни украси, останалите се излягаха върху шарените като великденски яйца столове и съчетаваха групова терапия с откровени разговори по женски. Жените успокояваха Темпъл, страдаща от отхвърлянето на Макс, и увещаваха Луси да се откаже от работата си на лобист. Те не разбираха, че тя се чувстваше задължена към децата, които нямаха нейния късмет. Бри никога не споменаваше Майк, макар че говореше свободно за брака си.

- Толкова е хубаво да имаш приятелки - сподели тя един следобед. - Когато бях омъжена, нямах нито една. Знаех, че приятелките щяха да поискат да им обясня защо продължавам да си затварям очите за изневерите на Скот.

- Сега копелето никога не би ти причинило тази гадост - заяви Темпъл, кръстосвайки глезен върху коляното си.

- Не. - Бри внезапно се натъжи, после тръсна глава и погледна към Кристи. - Днес следобед нямах много клиенти. Сигурна ли си, че не искаш...

- Не! - пресече я Кристи.

Темпъл и Луси се спогледаха, развеселени от поредния опит на Бри да убеди доктор Кристи да облече червените бикини, за да привлече повече клиенти.

- Ти ги облечи! - разгорещено додаде Кристи. - Да видим как ще ти харесат.

- Ако изглеждах като теб, щях да ги облека - отвърна Бри, предизвиквайки я към безпощадна изповед. - Не разбирам защо неустоима красавица като теб страда от такива комплекси към мъжете. Можеш да имаш всеки мъж, когото пожелаеш.

Луси тутакси си помисли за Панда.

Кристи вдигна очилата си на тила. Дори ушите й бяха с идеална форма.

- Така мислиш ти. Мъжете, които ме привличат, не са привлечени от мен.

- Трупове? - подсказа Луси, настанявайки се на празния стол в бледолилавия цвят на зимзелен.

Темпъл се засмя, но Кристи сви нацупените си устни като бла-говъзпитана задръстенячка, криеща се в това божествено тяло.

- Хайде, подигравайте се. Аз обичам мъже с мозъци. Умни мъже, които четат стойностни книги и интересите им надхвърлят бирения пинг-понг. Но такива мъже дори не ме доближават. Вместо това не мога да се отърва от всякакви свалячи - актьори, спортисти, петдесетгодишни милионери, на лов за поредната трофейна съпруга.

Луси потърка мастиленото петно върху палеца си, после реши да става каквото ще.

- А какво ще кажеш за Панда?

- Възхитително изключение - въздъхна замечтано доктор Кристи. - Той прилича на капитан на отбор по бирен пинг-понг, но не е нужно много време, за да разбереш колко е умен. Миналата нощ цял час говорихме за Пучини. Разбира от политика и икономика невероятно добре. И притежава обществена съвест. Знаете ли, че той още работи с уличните банди? Жалко, че емоционално не е на разположение.

- Защото е влюбен в Луси - изтъкна Темпъл.

- Да бе - изрече Луси провлачено. - Затова постоянно идва тук да ме види. - Макар да знаеше, че е по-добре той да стои настрани, не й даваше покой мисълта, че дори не се бе опитал да се срещне с нея.

- Темпъл не ми беше казала за вашите отношения, когато реших да пофлиртувам с него - заяви Кристи откровено. - Аз не крада чуждите мъже.

- Ако наистина искаш мъж - подхвана Бри, - би трябвало да направиш това, което направи Луси. Да се дегизираш. Направи се възможно най-грозна и така обикновените мъже няма да се боят да те доближат.

- За да се направи Кристи грозна, ще е нужен цял холивудски екип по специални ефекти - изтъкна очевидното Луси.

Покрай лавката профуча сребристо субару. Темпъл ахна и се изстреля от стола.

- Какво има? - попита Кристи.

Ръката на Темпъл се стрелна към гърлото.

-Това беше Макс!

- Сигурна ли си? - попита Бри.

Но Темпъл вече летеше към къщата.

Останалите три жени се спогледаха. Накрая Луси изрече това, което мислеха всички:

- Бих дала всичко на света, за да видя какво ще се случи сега.

- Ставаме две - призна Бри. Но точно в този момент спря ван, пълен с жени и деца. Бри погледна тъжно към гората и се отправи към лавката.

Остана само Луси.

- Стой си на мястото - предупреди я доктор Кристи. - Това е лично, само между Темпъл и Макс.

- Зная - промърмори Луси. - Но... - Скочи от стола и хукна по пътеката.

- Постарай се да не те видят! - викна Кристи подире й.