- Или през септември? - Панда се облегна назад и притвори очи. - Зависи кой е бащата.

Жената посъветва Панда да си намери добър адвокат и се отдалечи.

Набеденият за баща избута настрани празната си чиния.

- След два часа можем да сме на летището в Остин.

Никакъв самолет. Никакво летище.

- Аз не мога да летя - обяви бъдещата майка. - Нямам паспорт.

- Обади се на твоята старица и я остави да се погрижи за всичко. Тази разходка и без това вече ми струва достатьчно скъпо.

- Казах ти. Записвай разходите и аз ще ти ги възстановя. Плюс хиляда долара.

- И откъде ще вземеш мангизите?

Луси нямаше ни най-малка представа.

- Ще измисля нещо.

Луси бе отишла на купона, знаейки, че там ще има пиене.

Беше почти на седемнайсет, никой от съучениците и не се друсаше и Мат и Нийли нищо нямаше да разберат. Какво толкова?

После Кортни Барне припадна зад дивана и не можаха да я свестят. Някой се обади на 911. Цъфнаха ченгетата и им прибраха личните карти. Когато разбраха коя е Луси, един от тях я откара вкъщи, докато останалите бяха отведени в полицейския участък.

Тя никога нямаше да забрави това, което и каза полицаят:

- Всички знаят какво са направили сенатор Джорик и господин Джорик за теб. Така ли им се отплащаш?

Мат и Нийли отказаха да се възползват от привилегированото отношение към нея и я върнаха обратно в полицейския участък при останалите. Пресата най-подробно отрази случая, публикувайки статии на независими журналисти за разпасаните отрочета на вашингтонските политици, но родителите й никога не й го натякнаха. Вместо това дълго и нашироко поговориха с нея за отравянията с алкохол и за опасностите при шофиране в нетрезво състояние, увериха я колко много я обичат и искат тя да умее да прави правилен избор. Безрезервната им любов я накара да изпита дълбок срам и я промени така, както нито гневът им, нито някое сурово наказание биха могли. Тогава тя се зарече никога повече да не ги разочарова и до вчера бе спазила това обещание.

Сега Луси стоеше в малък магазин за преоценени стоки, където миришеше на гума и пуканки. Нагласи найлоновата торба под тениската, за да не шумоли, но след безбройните часове на път видът й беше толкова жалък, че никой не й обърна внимание. За сметка на това Панда, както и в ресторанта, привличаше всеобщото внимание. Една млада майка дори дръпна детето си на съседната пътека, за да го избегне.

Луси го погледна изпод козирката на бейзболната шапка.

- Ще се срещнем на касата.

Той й подаде евтин розов спортен сутиен.

- Струва ми се, че е твоят размер.

Тя се усмихна сковано.

- Наистина. Не се нуждая от ничия помощ. Погрижи се за своите покупки. Всичко е за моя сметка.

Той захвърли сутиена.

- Дяволски си права, че е за твоя сметка. Събирам касовите бележки - изръмжа той, но не помръдна.

Луси добави в пазарската си кошница няколко грозни бабешки кюлоти, защото не смяташе да му позволи той да види, че тя избира нещо друго.

Панда измъкна бабешките гащи и на тяхно място хвърли в кошницата микроскопични прашки в крещящ цвят.

- Тези ми харесват повече.

Обзалагам се, че е така. Но тъй като никога няма да ги видиш, нямаш право на глас.

Той плъзна ръка под тениската и се почеса по корема.

- Побързай. Гладен съм.

Тя се нуждаеше от него, затова остави курвенските прашки в кошницата и му позволи да я поведе към единствената секция за мъжки стоки.

- Когато пазарувам, обичам да се осланям на женски съвети. - Той грабна тъмносиня тениска и впери поглед в щампата отпред, изобразяваща жена с огромни гърди и ракетна установка между краката.

- Определено „не“ - отряза Луси.

- Харесва ми. - Панда метна тениската през рамо и се зарови в купчината дънки.

- Останах с впечатлението, че искаш моя съвет.

Той я измери с празен поглед.

- И откъде ти хрумна това?

Младата жена се отказа.

Няколко минути по-късно, когато остави кошницата с оскъдните си покупки на касата, я прободе кратък копнеж по изящните й перли, тесните летни рокли и елегантните сандали. Всички тези вещи й вдъхваха стабилност. В балетните пантофки и кашмирените пуловери, с притиснат до ухото мобилен телефон, тя знаеше коя е - не само осиновената дъщеря на бившия президент на Съединените щати, но и изкусен лобист и първокласен експерт по събиране на благотворителни средства в помощ на нуждаещите се деца. Стомахът отново я заболя.

Панда я изгледа начумерено, докато плащаше за покупките й. Когато излязоха навън, той набута всичко в евтина сива найлонова торба, уви ярките прашки в тъмносивите боксерки, които си бе купил, и закрепи торбата с ластичен шнур за ямахата.

Както Луси бе установила, Панда не харесваше междущатските магистрали, затова те поеха на изток по второстепенни пътища, които преминаваха през умиращи градове и покрай западнали ранча. Тя нямаше представа къде отиваха. И не й пукаше. С настъпването на вечерта той спря пред малък мотел с дванайсет стаи с отделни входове, близо до изоставено игрище за голф. Първото, което Луси забеляза, когато той излезе от тесния офис на рецепцията, беше единственият ключ, който се люлееше на връвчица от голямата му ръка.

- Бих искала отделна стая - каза тя.

- Тогава си плати за нея. - Той преметна крак през седалката на мотора и без да я дочака, подкара към последната стая. Тя тръгна пеша след него, краката й се подкосяваха. Возенето на голямата кожена подскачаща седалка я караше да се чувства жива - поне докато не си спомни, че тези широки рамене, в които бе принудена да се взира през целия ден, принадлежаха на мъж, който общуваше със сумтене, ядеше с отворена уста и я търпеше само заради парите. Мъж, с когото щеше да споделя една стая.

Достатъчно бе само да позвъни. Един телефонен разговор и това безумие щеше да приключи.

Луси продължи да върви.

Той тъкмо отвързваше ластичния шнур от задната седалка на мотора, когато тя стигна до тяхната стая. Панда взе торбата с последните им покупки, после отвори една от страничните кожени чанти на мотора. Докато вадеше поредния стек от шест бири, тя зърна друг стикер, залепен от вътрешната страна на капака. Надписът беше толкова гнусен, че в първия момент дори не осъзна какво означава. НИКОГА НЕ ВЯРВАЙ НА НЕЩО, КОЕТО КЪРВИ ПЕТ ДНИ В МЕСЕЦА И НЕ УМИРА.

Той затвори рязко капака на чантата и я изгледа изпод полупритворените си клепачи.

- Готова ли се да се обадиш на мама и тате?

3.

Разстоянието между двете легла не беше по-широко от нощното шкафче, което ги разделяше. Луси избра леглото по-близо до вратата, в случай че се наложи да бяга с писъци през нощта.

В стаята миришеше на застоял цигарен дим и евтин боров освежител за въздух. Панда стовари стека с бирите върху това, което минаваше за бюро. Той бе добил навик да я гледа, сякаш я виждаше през дрехите и точно с такъв поглед я изучаваше в момента. Никой никога не я бе гледал така. Всички изпитваха прекалено голямо уважение. Но той беше примитивна форма на живот. Той се чешеше, оригваше, сумтеше. Съсредоточаваше се върху храната, когато бе гладен, върху бирата - когато искаше да пие. А когато искаше секс, се съсредоточаваше върху нея.

Тя се опита да го наблюдава крадешком. Той грабна една бира. Луси очакваше да я отвори със зъби, но той изнамери отнякъде отварачка. Дънките му стояха много по-добре от нейните. Ако не беше толкова груб, глупав и заплашителен, щеше да бъде доста привлекателен и секси. Какъв ли щеше да бъде сексът с мъж като него? Без финес. Без любезности или уважение. Без да се притеснява дали е толкова добра в леглото, колкото нейните предшественички - тексаските кралици на красотата.

Луси почти бе забравила какво е секс. Преди три месеца бе казала на Тед, че не желае двамата да спят заедно преди първата им брачна нощ, за да бъде тя нещо специално. Тед бе отвърнал, че ще се примири да не спят заедно - стига това да не попречи на сексуалния им живот. Но накрая бе изпълнил молбата й, при това без големи оплаквания. Сега тя се питаше дали го е отблъснала от сантименталност, или защото подсъзнанието й е изпращало послание.

Луси извади нещата си от торбата. Панда изрита ботушите, пльосна се с бирата върху своето легло и взе дистанционното.

- Надявам се да има порноканал.

Тя рязко вдигна глава.

- Разкажи ми за пребиваването си в затвора.

- Защо?

- Защото... ми е интересно - избъбри тя. - Преди бях социален работник.

- Излежах си присъдата - рече той. - И смятам, че няма смисъл да се гледа назад.

Със сигурност той лъжеше.

- Пребиваването в затвора... попречи ли на кариерата ти?

- Не особено, както и сама си забелязала. - Той превключваше каналите. За щастие, в мотела нямаше порноканал - кръстът върху стената може би обясняваше защо - и Панда реши да погледа НАСКАР3.

Тя през целия ден си мечтаеше за душ, но мисълта да се съблече гола зад ненадеждната врата на банята, докато той е от другата й страна, никак не бе привлекателна. Въпреки това грабна нещата си, отнесе ги в банята и завъртя паянтовата ключалка.

Луси никога не се бе радвала толкова на един душ, независимо от притеснението да споделя една стая с него. Насапуниса косата си с шампоан и изми зъбите си, отдавайки се на удоволствието отново да се почувства чиста. Тъй като не се бе сетила да купи пижама, облече новите тениска и шорти, които й стояха много по-добре от дрехите, които той й бе купил. Когато излезе от банята, Панда пъхна нещо в джоба си.

- Телевизията тук е скапана. - Той превключи на някакво шоу, в което се блъскаха камиони чудовища с огромни гуми.

Сигурна съм, че живот без порнография е тежко изпитание за мъж с твоя огромен интелект.

- Съжалявам - рече тя на глас.

Той се почеса по гърдите и кимна.

Панда беше точно от този тип мъже, по които би си паднала биологичната й майка. Санди пиеше твърде много, спеше с когото й попадне и накрая умря само няколко години по-възрастна, отколкото бе Луси в момента. Двете имаха много общи черти - едни и същи кафяви очи със зелени точици и фини черти, а сега и една и съща безотговорност.

Трябваше да си докаже, че това не беше напълно вярно.

- Може ли да ми услужиш с телефона си?

Без да откъсва поглед от ралито с камионите, той се изви на една страна и измъкна телефона от същия джоб, в който бе видяла да го пъха преди малко.

-Говори ли с някого? - попита тя, когато взе апарата.

Погледът му остана прикован в екрана.

-Какво те засяга?

-Просто се чудех.

-С Тед.

-Говорил си с Тед?

Той най-после извърна глава към нея.

- Реших, че нещастният кучи син заслужава да знае, че още си жива. - Отново насочи вниманието си към камионите. - Съжалявам, но имам лоша новина за теб: той не каза нито дума, че иска да се върнеш.

Както обикновено, при мисълта за Тед стомахът й предателски се сви на топка, но ако започнеше да мисли какво преживява бившият й годеник, нямаше да може да живее нормално. Не че в момента животът й можеше да се нарече нормален. В този миг я осени друга мисъл. Ами ако Панда лъже? Ако вместо на Тед се е обадил на таблоидите? Нейната история можеше да му донесе много повече пари, отколкото изкарваше за година. Или дори за години.

Ръцете я сърбяха да провери изходящите обаждания, но не можеше да го направи в негово присъствие. Когато Панда отиде в банята, ще ги прегледа. А междувременно трябваше да се обади на Мег и да й каже, че е жива и здрава. Но когато се отправи с телефона към вратата, Панда изръмжа:

- Остани тук. Освен ако не ти пука за онези типове, които видях да се навъртат на паркинга.

- В почтените хотели няма такива проблеми - не се сдържа да изтъкне Луси.

- Не съм попадал в такива.

Набра номера на Мег и заговори припряно: „Аз съм добре“. „Не съм сигурна какво ще правя.“ „По-добре да не говорим за това.“ „Предай на родителите ми.“ И накрая: „Трябва да вървя“.

През годините двете с Мег си споделяха безброй неща, но сега не можеше да си бъбри надълго и широко с нея. За щастие, Мег явно беше заета и не настоя за повече подробности.

Когато приключи разговора, още нямаше девет. Нямаше какво да чете. Нямаше какво да прави. След завръщането си от медения месец възнамеряваше да започне работа над книгата за живота на Нийли - писателски проект под ръководството на баща й. Ала сега не би могла да се съсредоточи над нещо подобно и определено нямаше сили да мисли за лобистката работа, която смяташе да възобнови през есента.

Луси се отмести в далечния край на свободното легло и подпря възглавниците на разнебитената табла. Шоуто с камионите най-после бе свършило. Тя подскочи, когато изскърцаха пружините на съседното легло. Панда грабна някои от нещата си и се скри в банята. Тя стана, за да потърси телефона му, ала не го откри. Сигурно бе останал в джоба му.