Час по-късно старият й шевролет „Кобалт“ се показа на шосето. Панда стана от влажното плетено кресло и се отправи към стълбите. Тя спря колата и излезе. Не се притесни да го види, по-скоро се озадачи.

Изглеждаше различна от преди - отпочинала, ведра и не толкова болезнено слаба. Носеше дънки и сивкаво жълтеникаво сако от мек вълнен плат, а косата й бе прибрана в хлабав кок. Тя пристъпи към него с новопридобита увереност.

Панда пъхна ръце в джобовете.

- Къщата изглежда добре.

- Стегнахме я, за да я дадем под наем следващото лято.

- А какво ще стане с пчелите? - Луси би била загрижена за тях.

- Договорих се със семейството, което е собственик на съседната овощна градина, да преместим кошерите там.

Той кимна. Тя зачака. Панда пристъпи от крак на крак.

- Как е Тоби?

- Той е най-щастливото дете на острова. Сега е на училище.

Панда се опита да измисли какво още да каже и накрая зададе въпроса, който не възнамеряваше.

- Говорила ли си с Луси?

Бри беше същата като Темпъл. Кимна, но не каза нищо.

Той извади ръце от джобовете и слезе по стълбите.

- Трябва да поговоря за нещо с теб.

В този момент се приближи кадилакът на Майк. Майк изскочи от колата и протегна ръка с такъв вид, все едно срещата му с Панда е най-щастливото събитие за деня.

- Хей, чужденецо! Страхотно е, че се върна.

Косата му бе по-къса, с по-небрежна прическа и с изключение на часовника се бе отказал от всякакви бижута. Изглеждаше безгрижен и щастлив, като човек, когото не преследват никакви демони. Панда потисна негодуванието си. Муди не беше виновен за това, че е постигнал това, което Панда не бе успял.

Майк прегърна Бри.

- Тя каза ли ти, че най-после определихме датата на сватбата? В навечерието на Нова година. Най-трудната сделка в живота ми.

Бри изви вежда към него.

- Сделката сключи Тоби.

- Крушата не пада по-далеч от дървото - ухили се Майк.

Бри се засмя и го целуна по ъгълчето на устата.

- Поздравления и на двамата - рече Панда.

Денят беше топъл и Майк предложи да седнат на верандата. Гостът се настани в креслото, което току-що бе освободил, Бри седна на другото кресло, а Майк се нагласи върху парапета. Той го осведоми надълго и нашироко за процъфтяващия бизнес на Бри, а след това сподели за последните успехи на Тоби в училище.

- Двамата с преподавателката му подготвят проект по история на афроамериканците.

- Тоби знае повече от нея - с гордост заяви Бри. - Но предполагам, че си дошъл тук, за да поговориш за нещо с мен.

Присъствието на Майк усложняваше и без това трудната задача.

- Всичко е наред. Мога да намина по-късно.

Бри се намръщи.

- За Луси ли се отнася?

Всичко се отнасяше за Луси.

- Не - отвърна той. - Става дума за нещо лично.

- Аз ще ви оставя - обяви Майк жизнерадостно. - И без това имам да свърша малко работа.

- Не си отивай. - Бри се взря в него. - Въпреки вида си, Майк е най-дискретният човек на острова. А и без това ще му разкажа всичко, което ще споделиш с мен.

Панда се поколеба.

- Сигурна ли си? Това... свързано е със семейството ти. С баща ти.

Бри застана нащрек.

- Разкажи ми.

И той го направи. Седнал в проскърцващото плетено кресло, наведен към нея, подпрял лакти на коленете, Панда й разказа за връзката на нейния баща с неговата майка, след това за Къртис.

Когато свърши, в очите на Бри блестяха сълзи.

- Толкова съжалявам.

Панда сви рамене.

Майк се изправи и застана до нея. Бри зарови в джобовете за носна кърпичка.

- След като баща ми почина, майка ми се погрижи всички да узнаем какъв ужасен съпруг е бил, така че това не ме изненадва. Но никой от нас не си е представял, че е имал друго дете. - Тя издуха носа си.

Майк отпусна ръка върху облегалката на креслото й и се втренчи напрегнато в Панда. Не бе останала и следа от безгрижния добродушен веселяк. Като бдителен закрилник, Майк се опитваше да прецени дали това разкритие представлява някаква опасност за жената, която обичаше.

- Защо си купил къщата?

Харесваше му желанието на Майк да защити жената, която обича, и Панда им каза истината:

- Заради някакво извратено отмъщение. Аз мразех баща ти, Бри. Убеждавах се, че ненавиждам цялото ви семейство, но това беше просто ревност. - Панда се размърда в креслото и за свое най-голямо удивление добави: - Когато купих къщата, не бях съвсем на себе си. След като се уволних от армията, имах проблеми, страдах от посттравматично стресово разстройство.

Изрече го, сякаш ставаше дума за хронична хрема.

Израженията им бяха смесица от загриженост и симпатия, но нито един от двамата не побягна с писъци от верандата, нито хукна да търси оръжие, за да се защити. Беше задължен на Джери Евърс за това. Кристи бе намерила подходящия човек, с когото да говори, не някой празноглав психар, а воин, участвал във войната, който разбираше колко се бои Панда, че демоните, с които се бореше, ще надделеят и ще го накарат да нарани други хора.

Но Бри много повече се интересуваше от разкритието на Панда за Къртис.

- Имаш ли негови снимки?

Той не се бе сетил за това, но се трогна, че тя попита. Извади портфейла си.

- Ще ти изпратя няколко, когато се върна в Чикаго. Тази е единствената снимка, която имам в себе си.

Той извади последната училищна фотография на Къртис. Беше оръфана и малко избеляла, думата ДОКАЗАТЕЛСТВО все още си личеше върху тениската на момчето. Къртис се усмихваше, зъбите, сменили млечните, бяха прекалено големи за устата му. Бри взе снимката и внимателно се вгледа в нея.

- Той... прилича на брат ми Дъг. - Очите й отново се наляха със сълзи. - Братята ми трябва да узнаят за Къртис. Трябва да узнаят и за теб. Когато си готов, искам да те запозная с тях.

Отново се случи нещо неочаквано.

- Бих се радвал - чу се да казва Панда.

Тя протегна ръка, за да му върне снимката, палецът й се плъзна по лицето на Къртис.

- Задръж я - рече Панда. Някак си му се струваше, че това е най-правилното, което може да стори.

На следващата сутрин бе излязъл да потича, когато мобилният му телефон иззвъня. Не беше свикнал да взема телефона със себе си, но сега, когато и други хора работеха за него, се налагаше да поддържа връзка с тях, макар че това никак не му се нравеше. Бизнесът му процъфтяваше, но Панда предпочиташе да работи сам.

Погледна дисплея. Кодът беше от Източния бряг. Номерът му бе непознат, но познаваше района. Тутакси забави ход и отговори:

- Патрик Шейд.

Гласът, който копнееше да чуе, изжужа - ясен, висок и много сърдит:

- Бременна съм, кучи сине!

Връзката прекъсна.

Панда се спъна и отби на банкета, изпусна телефона, грабна го и натисна бутона за повторно избиране. Ръцете му трепереха толкова силно, че не можа да го улучи от първия път.

- Какво искаш? - изкрещя тя.

О, боже! Трябваше да се държи като зрял мъж. Отвори уста да каже - какво да каже, по дяволите? - но тя продължаваше да крещи и не му даде възможност да пророни и дума.

- Прекалено съм бясна, за да говоря с теб сега! Ти и твоята вазектомия! - Изплю с отвращение думата.

- Къде си?

- Какво те е грижа? - изригна тя. - Аз приключих с теб, забрави ли? - Отново му затвори.

Господи... Луси е бременна. С неговото дете. Панда имаше чувството, че са го потопили в казан с вряща, бълбукаща вода.

Когато се опита да се свърже отново, се включи гласовата поща. Той вече знаеше къде се бе преместила да живее тя и не след дълго беше на ферибота. Шест часа по-късно пристигна в Бостън.

Свечеряваше се и вече притъмняваше, когато спря наетата под наем кола пред сградата, където навярно бе апартаментът на Луси. Но никой отговори, когато позвъни от фоайето на входа.

Позвъни на още няколко звънеца и най-накрая улучи десетката - възрастен мъж, който нямаше друго занимание, освен да шпионира съседите.

- Тя замина тази сутрин, носеше куфар. Знаеш коя е тя, нали? Дъщерята на президент Джорик. Много мила млада дама.

След като излезе на тротоара, Панда и позвъни отново и този път тя вдигна. Не й даде шанс тя да заговори.

- Аз съм в Бостън - заяви. - Охраната в твоята сграда е пълен боклук.

- Както и ти.

- Къде си заминала?

- Изприпках у дома при мама и тате. Ти къде мислиш, че ще отида? Още не съм готова да говоря с теб.

- Супер. - Този път той й затвори.

Смелост никога не му бе липсвала, но това беше нещо съвсем различно. Панда знаеше, че трябва да изясни отношенията си с Бри, преди да направи следващата стъпка, за да си върне Луси. Но първо смяташе да посвети още една седмица на разговори с Джери Евърс. Искаше да се увери, че Джери, също като Панда твърдо вярва, че демоните никога повече няма да се върнат. След това възнамеряваше да напише текст и да го наизусти, за да не оплеска отново нещо. А ето го сега, седнал в самолета за късния полет до Вашингтон, абсолютно неподготвен, а цялото му бъдеще бе заложено на карта.

Пристигна на летище „Дълес“. Въпреки че бе прекалено възбуден, за да заспи, не можеше да се появи в дома на семейство Джорик в настоящия си вид, затова се регистрира в хотел и прекара остатъка от нощта буден в леглото. Когато се съмна, Панда взе душ и се обръсна. С нищо, освен с чаша кафе в стомаха, се отправи към Мидълбърг - богат ловен район в сърцето на щата Вирджиния.

Докато пътуваше по лъкатушещи шосета, покрай ширнали се лозя и процъфтяващи конеразвъдни ферми, се чувстваше все по-нещастен. Ами ако вече бе твърде късно? Ако тя се е опомнила и осъзнала, че може да намери някой много по-добър от него? Когато наближи имението на семейство Джорик, целият бе плувнал в пот.

Къщата не се виждаше от пътя. Само високата желязна ограда и масивните порти със сложна електронна охранителна система потвърждаваха, че е достигнал целта си. Панда спря пред портите и огледа камерите за видео наблюдение. Когато бръкна в джоба за мобилния телефон, едно нещо знаеше със сигурност. Ако сега се издъни, това ще е краят. Каквото и да направи, не биваше да позволи тя да разбере, че той е кълбо от нерви.

Луси вдигна след петото позвъняване.

- Шест и половина сутринта е - изграчи. - Още съм в леглото.

- Няма проблем.

- Казах, че не съм готова да говоря с теб.

- Това вече е проблем. Имаш една минута да отвориш портите, преди да нахлуя.

- Изпрати ми картичка от Гуантанамо26.

Отново му затвори.

За щастие, не се наложи да изпълни заканата си, защото след трийсет секунди портите се отвориха. След кратък разговор с агента от Тайните служби, Панда подкара по извитата алея, водеща през гъстозалесен участък към къщата - голяма тухлена постройка в джорджиански стил. Той паркира пред входа и слезе от колата. Хладният въздух ухаеше на есенни листа, а ясното утринно небе обещаваше слънчев ден и Панда се опита да се убеди, че това е добро предзнаменование. Трудна задача, когато му се гадеше от притеснение.

Предната врата се отвори и на прага се появи тя. Стомахът му се качи в гърлото. Всичко, което досега му се струваше като забулено в мъгла, сега му беше абсолютно ясно, но очевидно не и на нея... Вместо да го покани, Луси излезе навън, наметната с черно непромокаемо яке върху яркочервената пижама, щампована със зелени жаби бик.

Последните хора, с които искаше в момента да се изправи лице в лице, бяха родителите и, така че това обяснение отвън бе неочакван подарък. Тя бе напъхала босите си крака в маратонки, а косата й стърчеше на всички посоки, обгръщайки главата й като красив, блестящ светлокестеняв ореол. Нямаше грим, а върху бузата й се бе отпечатала гънка от възглавницата. Изглеждаше красива и обикновена. Необикновена.

Луси се спря между колоните от двете страни на широката стълба. Панда тръгна към нея по покритата с тухли пътека.

- Кой е умрял? - попита тя, оглеждайки костюма му.

Би трябвало да се досети, че той няма да цъфне в дома на президента на САЩ по дънки и тениска.

- Нямах време да се преоблека.

Луси слезе по стъпалата и пристъпи по пътеката, осеяна с пурпурни и пожълтели листа. Въпреки дребното лице и пижамата на жаби, тя не приличаше на тийнейджьрка. Беше напълно зряла жена - съблазнителна, сложна и гневна, което дяволски го плашеше.

Вирна брадичка и войнствено се вторачи в него като професионален боксьор.

- Има голяма разлика между това, да си направиш вазектомия и да възнамеряваш да си направиш вазектомия.

- Какви ги приказваш? Никога не съм казвал, че съм си направил.