Ръждивите панти на вратата проскърцаха, когато Луси я отвори. Той пристъпи в тъмната каравана. Лъхна го на застоял въздух. Вътре имаше миниатюрна кухня; провиснала кушетка с избеляла карирана тапицерия; и една врата в дъното, която навярно водеше към спалнята. Върху малката маса се мъдреха бейзболна шапка редом с бележник, шишенце със зелен лак за нокти и празна кутия от кока-кола. Сигурно брат й и сестрите й обичаха да се свират тук.

Ако попиташе Луси защо баща й бе предложил да дойдат тук, тя щеше да го възнагради с един от онези свои погледи, красноречиво намекващи, че е пълен тъпанар, затова реши да премълчи.

- Това движи ли се?

- Вече не. - Тя се тръшна на кушетката, взе романа „Повелителят на мухите“ с меки корици и се зачете.

Панда подръпна яката на ризата. Старата каравана може и да беше пълна със сантиментални спомени за семейство Джорик, но на него му действаше клаустрофобично. Наистина ли си бременна? Наистина ли ме обичаш? Какво, по дяволите, казах, че толкова се обиди? Все въпроси, които искаше да зададе, но още не можеше.

Разкопча горното копче на яката. Главата му почти опираше тавана, а стените сякаш го притискаха. Той едва се напъха зад масата и седна странично на пейката срещу нея. Дори от разстояние усещаше мириса на омекотител за бельо от пижамата й, който, незнайно защо, му се струваше възбуждащ.

- Разказах на Бри за баща й - рече накрая.

Тя дори не вдигна глава от книгата.

- Зная. Тя ми се обади.

Панда протегна крака, стигайки почти до другия край на къщичката на колела. Тя обърна страницата. Нервите му бяха опънати до скъсване.

- Сега, след като достатьчно се позабавлява, готова ли си да поговорим сериозно?

- Не съвсем.

Ако някой друг се държеше толкова отвратително с него, Панда щеше или да си тръгне, или да го цапардоса здравата, ала той бе причинил достатьчно болка на Луси и тя имаше право да точи кръвта му колкото пожелае. Вече бе източила доста.

Беше се заставил да приеме факта, че няма никакво бебе. Тя бе излъгала. Колкото и болезнено да беше това, трябваше да се примири. Дори не можеше да си позволи да се разгневи, защото лъжата й бе постигнала това, което той не се осмеляваше да направи. Беше ги събрала заедно.

Въздъхна смирено и доброволно й връчи оръжието за атака.

- Това няма да ти хареса, но тогава аз наистина мислех, че постъпвам правилно, като скъсвам с теб.

Тя затвори книгата и ледената й сдържаност започна да се пропуква.

- Не се съмнявам в това. Не е нужно да питаме Луси какво мисли тя за ситуацията. Не е нужно да й даваме право на глас. Давай, вземай всички решения вместо малката женичка.

- Навремето не го виждах в тази светлина, но разбирам какво искаш да кажеш.

- Така ли си представяш партньорските отношения? Ако изобщо има някакво партньорство. Ти ще вземаш решенията за двама ни?

- Не. И определено ще има партньорство. - Внезапно Панда се почувства по-уверен и стабилен откогато и да било. Ако се нуждаеше от доказателство за новопридобитите си увереност и стабилност, достатьчно беше да си припомни какво въодушевление го изпълни, когато Луси му се обади, за да му съобщи, че е бременна. Не изпита нито страх, нито съмнения. Разкритието, че е излъгала, му подейства като жесток удар, но той при първа възможност щеше да се постарае да поправи този пропуск и тя наистина щеше да забременее.

- Ти ме лиши от правото на глас, Панда. Вместо да изложиш всички „за“ и „против“ и да попиташ за мнението ми, ти ме изключи от разискванията. Отнесе се с мен като към дете.

Дори и със закопчаната догоре пижама, тя не приличаше на дете, но той не биваше дори да помисля какво има под този червен плат, иначе всяка трезва мисъл щеше да изхвърчи от главата му.

- Оттогава се научих на много неща.

- Така ли? - В очите й заблестяха сълзи. - Тогава защо не дойде да ме видиш? Защо трябваше аз да ти звъня?

Той искаше да я грабне в прегръдките си и никога повече да не я пусне, но още не можеше да го направи. И може би никога нямаше да може, ако сега оплеска всичко.

Изхлузи се от пейката и коленичи пред нея.

- Събирах смелост, за да те видя. Изрекох най-голямата лъжа в живота си, когато ти казах, че не те обичам, но бях уплашен до смърт да не те нараня. Оттогава много неща се промениха. Вече не се страхувам да те обичам. А сега можеш да ми крещиш колкото искаш.

Луси изсумтя обидено.

- Аз никога не крещя.

Панда бе достатъчно умен, за да не изтъкне заблудата й.

- Радвам се, защото това, което ще ти кажа сега, няма да ти хареса. - Опита се да се намести по-удобно, но не успя. - Раздялата с теб беше истински ад, но се оказа, че е било най-доброто, което съм могъл да сторя за себе си - за нас двамата - защото най-после на карта бе заложено нещо много по-ценно, отколкото страха, че демоните ми ще се върнат. - Някакво клонче удари по покрива на караваната. - В един етап от живота си вярвах, че заслужавам да страдам. Бях оцелял, а много от другарите ми - не. След като осъзнах това, много други неща ми се изясниха и за пръв път започнах да вярвам във възможностите, вместо в неизбежното.

Той виждаше, че и последните прегради започват да рухват, но тя все още се противеше.

- Аз никога нямаше да те накарам да изпиташ това, което ти ме накара да преживея.

Е, в момента тя правеше почти това, но след като го измъчваше едва от вчера, а той от месеци я изтезаваше, нямаше право да се оплаква.

- Зная, скъпа. - Взе студените й ръце. - Не можеш да си представиш колко нещастен бях без теб.

Думите му я изпълниха с неземно щастие.

- Наистина ли?

Той потри палци в дланите й.

- Нужна си ми, Луси. Обичам те и се нуждая от теб.

Тя се замисли.

- Май не осъзнаваш, че си на колене?

Той се усмихна.

- Да, осъзнавам го. И докато съм тук, долу... - Усмивката му се стопи и яката на ризата започна отново да го задушава. - Луси, моля те, омъжи се за мен. Обещавам да те обичам, да те ценя и да те уважавам. Ще се смея с теб, ще се любя с теб, ще те почитам с всеки мой дъх. Знам, че ще спорим, но накрая няма да има значение, защото бих дал живота си за теб. - Сега целият бе плувнал в пот. - По дяволите, никога досега не съм правил това...

Тя наклони глава.

- А какво ще кажеш да ме защитаваш? В това си най-добър, така че защо не го обещаваш?

Патрик повече не можеше да издържа и дръпна вратовръзката.

- Колкото до това... - Разкопча още едно копче. - Аз... не мога да измисля точно как да го кажа.

Малката палавница търпеливо чакаше, а в очите й се бе стаила толкова нежност, че думите сами излязоха от устата му.

- Ти си моето тихо пристанище. Ти не се нуждаеш от защита и наполовина толкова, колкото аз, затова какво ще кажеш за известно време ти да се заемеш с тази задача?

Тя го погали по главата, докосванията й бяха леки като пера, а очите й му обещаваха целия свят.

- Ще се постарая с всички сили.

- А какво ще кажеш за останалото? - попита той с треперещ глас, сякаш животът му зависеше от това. - Достатъчно ли си корава, за да се омъжиш за мен?

Луси плъзна пръсти по бузата му.

- По-корава, отколкото можеш да си представиш.

Облекчението му бе толкова огромно, че му се зави свят, но постепенно дойде на себе си, докато тя му шепнеше любовни слова. После Луси стана от кушетката, отиде до вратата и пусна резето. Извърна се с лице към него и пръстите й започнаха да разкопчават копчетата на пижамата.

Панда се изправи. След миг сакото му се озова на пода.

Горнището на пижамата се разтвори и тя пристъпи към него. Обви ръце около шията му и го целуна с най-сладката целувка в живота му, пълна със страст и обещание, и с любовта, която той търсеше, откакто се бе родил. Но когато устните им най-сетне се разтвориха, по лицето й пробягна сянка.

- Има още нещо.

- Дяволски съм сигурен, че има - промърмори той, галейки гърба й под пижамата.

- Не, не е това. - Тя опря ръце на гърдите му. - След като гневът ми стихна и имах време да осъзная, че ти наистина ме обичаш, трябваше да измисля как да привлека вниманието ти.

Той разбра.

- Всичко е наред, скъпа. Знам, че не си бременна.

Ала това, изглежда, не я задоволи.

- Измислих план. Темпъл и Макс се съгласиха да ми помогнат да те отвлека и...

- Да ме отвлечеш?

Лицето й изведнъж доби самодоволен вид.

- Ти също би постъпил така.

По-скоро адът ще замръзне.

- Щом така казваш.

- Работата е там - тя подръпна едно от копчетата на ризата му, - колкото до бременността ми...

- Смятам да се погрижа за това в най-скоро време, но моля те, повече не ме лъжи.

Луси разкопча още едно копче, после друго.

- Работата е там... наистина не се чувствах добре, после започнах да смятам, отидох на лекар и тогава...

Той се втренчи в нея.

Устните й се извиха в нежна усмивка. Тя вдигна ръце и обхвана лицето му в шепи.

- Истина е.

ЕПИЛОГ

Луси отпусна глава върху широкото рамо на Тед Бодин и доволно въздъхна.

- Кой можеше да си представи, че след всичко, което преживяхме, историята ще свърши така?

- Животът понякога ни поднася изненади - рече той.

Беше краят на май, третата годишнина от сватбата им, която беше на косъм да се състои, макар че не по този повод се бяха събрали в къщата край езерото, която блестеше със свежо боядисаните бели стени и тъмносини жалузи. Всички празнуваха Деня в памет на загиналите във войните в началото на поредното лято.

Тоби и двама негови приятели хвърляха фризби, а Мартин се носеше по петите им. Един от племенниците на Бри срамежливо се опитваше да поведе разговор с най-малката сестра на Луси, а Трейси и Андре ги наблюдаваха развеселено. Луси погледна гладко избръснатото лице на Тед.

- Не се обиждай, но съм изключително доволна, че не се омъжих за теб.

- Не се обиждам - отвърна той весело.

В далечината Луси чуваше слабите удари на чук. След месец просторните дървени къщи щяха да бъдат готови да посрещнат първите туристи.

- Честно казано, не проумявам как се справя Мег - поклати глава Луси. - За човек като нея сигурно е много трудно да понася твоя перфекционизъм.

Тед кимна сериозно.

- Несъмнено е тежко бреме.

Тя се усмихна и погледна през двора към новото барбекю, край което родителите й бъбреха с леко притеснените Темпъл и Макс.

- Да съм омъжена за Панда, е много по-лесно - заяви Луси.

- Ще трябва да ти повярвам - отвърна Тед. — Той малко ме плаши.

- В него няма нищо плашещо, но съм сигурна, че той ще го приеме като комплимент.

Тед стисна рамото й.

- Хубаво е, че с теб не се чувствахме удобно един с друг, докато бяхме сгодени, иначе онази сватба можеше наистина да се състои.

Двамата потръпнаха.

Към тях се приближиха Мег и Панда. Кой можеше да си представи, че нейният вечно навъсен телохранител ще се превърне в такъв образцов съпруг?

Лошото влияние на Мег върху Тед си казваше думата, защото той целуна Луси по темето, за да види дали ще предизвика неприятности. Но постигна обратен ефект, защото Луси също обичаше да създава неприятности.

- Съпругът ти ме сваля - подвикна тя към най-добрата си приятелка. - Между другото, как се чувстваш като втори номер?

Мег се ухили самонадеяно.

- Панда можеше да бъде мой, ако ти не беше духнала от църквата. Той определено ме сваляше по време на онази така наречена репетиция на сватбената вечеря.

- Ами... Ти изглеждаше адски секси онази вечер - съгласи се Луси, а Панда и Тед си размениха красноречивите погледи на щастливи съпрузи под чехъл.

- Странно е - промърмори Мег. - Всяка от нас би трябвало да е омъжена за съпруга на другата.

Този път и четиримата потръпнаха.

- Ще ви кажа какво е странното. - Към тях се приближи Бри, придружавана от Майк, гордо препасал върху гърдите си кенгуру, в което кротко спеше бебе. - Вие четиримата. Никога не съм виждала такива странни отношения. Майк, не са ли странни?

- Хайде сега, Бри... Някои хора могат да кажат същото и за нас.

- Ти си прекалено добър, за да си реален. - Бри го дари с усмивка, като че ли двамата бяха сами на този свят.

Тоби се отдалечи от приятелите си.

- Той не е чак толкова добър. Снощи почти е унищожил запасите ми от шоколадови дражета.

Майк се ухили, хвана го за врата и нежно го разтърси, без да събуди малкото братче на Тоби.

- Трябва да си намериш по-добро скривалище, синко.

През последните три години Тоби бе пораснал с цяла главаи в къщата започнаха да идват момичета, което подлудяваше Бри. Но за петнайсетгодишно момче Тоби беше забележително разумен, така че Луси не се притесняваше.