- Не би било зле да има един плажен чадър - подхвърли тя.

Единственият му отговор бе мълчание.

Луси зърна в далечината туристическо корабче, мержелеещо сред блатните кипариси, обрасли с испански мъх.

- Ако бях рокер, щях да си измисля по-хубаво име от Панда.

Вайпър.

Той смачка в юмрук кутията от кола, слезе от верандата и се отправи към задния двор, като пътьом хвърли кутията в черното пластмасово кошче. Докато се отдалечаваше към езерото, Луси се отпусна на овакантения от него шезлонг. Тед беше прекрасен събеседник и най-добрият слушател, когото познаваше. Той се държеше така, сякаш бе очарован от всичко, което тя казваше. Разбира се, той се държеше така с всички, дори с откачалките, но все пак... Никога не го бе виждала да проявява нетърпение или да избухва - никога не бе чула една груба дума от него. Той беше добър, търпелив, грижовен, разбиращ и въпреки това тя го бе изоставила. Какво говореше това за нея?

Тя придърпа с крак втория стол. С всяка изминала минута се чувстваше все по-тъжна и потисната. Панда бе стигнал до малкия кей. На брега лежеше преобърнато кану, орли рибари браздяха водата. Той не и бе казал за колко време е наел къщата, само й даде да разбере, че тя може да си тръгне по всяко време и колкото по-скоро, толкова по-добре. Но наистина ли Той искаше точно това? Луси все повече се убеждаваше, че той е по-умен, отколкото си дава вид, и тя не можеше да се отърси от натрапливия страх, че захранва с информация жълтата преса. Ами ако се е досетил, че продавайки историята й, може да спечели много повече от хиляда долара?

Тя се спусна по стъпалата и продължи към брега, където той стоеше до кануто. Зарови петата на маратонката си в прахта. Той дори не я погледна. Луси съжаляваше, че не си бе избрала за спътник някой, който не си падаше по тягостното мълчание и нe лепеше по мотоциклета си отвратителни стикери. Но тя съжаляваше за много неща. Че не бе избрала по-недостоен жених, когото да зареже пред олтара, някой, който е направил нещо -каквото и да е - за да заслужи този позор. Но Тед не беше сторил нищо и една грозна част от нея го мразеше, задето е толкова по-добър от нея.

Не можеше повече нито миг да мисли за това.

-Аз обичам да ловя риба - изтърси тя. - Хвърлям обратно рибата. С изключение на онзи път, когато участвах в една от програмите на образователната организация „Аутуорд Боунд“. Тогава оставих рибата, защото...

-Не ме интересува. - Той се изправи и я изгледа продължително, този път без да я разсъблича с очи; бе спрял да прави това, но я гледаше така, сякаш виждаше на рентген всяка част от нея, дори части, за които самата тя не подозираше, че същест-вуват. - Обади се на Тед и му кажи, че съжаляваш. Обади се на родителите си. Минаха три дни. Изживя приключението си. Време е богатото момиченце да се прибере у дома.

- Вече се наслушах на приказки за богати момиченца.

- Казвам това, което мисля.

- По-скоро това, което ти се иска да мислиш.

Той задържа изпитателния си поглед върху нея толкова дълго, че й стана неудобно, после кимна към кануто.

- Помогни ми да го спуснем във водата.

Те преобърнаха кануто и го плъзнаха в езерото. Без да чака покана, Луси грабна едно от веслата и седна в лодката. Тя се надяваше, че той ще се махне, но Панда взе другото весло и се качи в кануто, при това с такава грациозност, че то почти не се разклати.

През следващия час те се плъзгаха по водата, стараейки се да избягват водните хиацинти, с които бяха затлачени блатистите участъци. Докато плаваха от едно уединено заливче към друго под сянката на причудливите кипариси, обвити с испански мъх, двамата почти не разговаряха. Луси крадешком го наблюдаваше. Когато гребеше, мускулите му се напрягаха и изпъваха бялата тениска, така че черните букви на надписа върху гърдите му още повече изпъкваха. Тази тениска не беше сред последните му покупки и навярно е била в една от чантите на мотоциклета, когато Панда е потеглил от Уайнет. По-добре да си бе останала там.

- Онези стикери върху мотоциклета са достатъчно отвратителни - заяви Луси, - но поне отдалеч не се виждат.

Той гледаше към алигатора, който се припичаше на слънцето на отдалечения бряг.

- Обясних ти за онези стикери.

Тя се размърда на седалката, сетне отпусна веслото върху коленете си, оставяйки го той да гребе.

- Ти ми каза, че ги е залепил предишният собственик. Тогава защо не ми позволи да ги махна?

Панда премести веслото от другата страна на лодката.

- Защото ми харесват.

Луси се вторачи намръщено в надписа върху тениската: САМО ПЪРВИЯТ ПЪТ ИЗГЛЕЖДА ИЗВРАТЕНО.

- Подарък ми е - уточни той.

- От Сатаната?

Нещо подобно на усмивка се мярна върху лицето му и изчезна.

- Ако не ти харесва, знаеш какво да направиш. - Той отблъсна поредното валмо от водни хиацинти.

- Ами ако някое дете види тениската?

- Да виждаш деца наоколо? - Панда се намести на седалката. - Караш ме да съжалявам, че изгубих любимата ми тениска.

Тя извърна поглед към носа на лодката.

- Дори не искам да чувам.

- Гласеше: „Изцяло съм за еднополовите бракове, стига и двете кучки да са готини“.

Луси кипна и се извъртя толкова рязко, че кануто се заклати.

- Политическата коректност очевидно е нещо чуждо за теб, но не и за мен. Наречи ме старомодна, но аз мисля, че наистина е важно да се уважава достойнството на всеки човек.

Спътникът й извади веслото от мътната вода.

- По дяволите, жалко, че не взех онази, която купих преди две седмици.

- Огромна загуба, предполагам.

- Искаш ли да знаеш какво пишеше на нея?

-Не.

- Пишеше... - Той се наведе към нея и заговори с бавен шепот, който се понесе над водата. - „Ако те бях застрелял, когато исках, вече да съм те излежал“.

Дотук със задушевните разговори.

Когато се върнаха в къщата, Луси си направи сандвич с продуктите, които бяха купили, взе стара книжка с меки корици, явно забравена от някого, и се затвори в спалнята. Самотата я обгърна като тежко палто. Дали Тед бе предприел нещо, за да я открие? Очевидно не, имайки предвид факта, че не се бе опитал да я спре, когато побягна от църквата. Ами родителите и? Беше се обадила два пъти на Мег от телефона на Панда, така че за Тайните служби нямаше да е трудно да открият местонахождението и.

Ами ако Мат и Нийли вече я бяха отписали? Каза си, че не биха могли да го сторят.

Освен ако не бяха толкова отвратени от нея, че не желаеха да я виждат за известно време.

Не би могла да ги вини.

Нещоо странно се случи през следващите няколко дни. Маниерите на Панда претърпяха значително подобрение. Отначало Луси не забеляза отсъствието на всички онези оригвания, мляскания, шумни сърбания и почесвания. Но когато го видя сръчно да реже парче месо от костта и внимателно да преглъща първата хапка, преди да я помоли за черния пипер, тя се стъписа. Къде се бе дянало дъвченето с отворена уста и използването на опакото на ръката вместо салфетка? Колкото до намеците за сексуално насилие... Той почти не забелязваше, че е жена.

Двамата отидоха в град Маршъл, за да купят храна и други продукти от местната бакалия. Със слънчевите очила, които си купи, шапката, нахлупена ниско над очите, и фалшивия корем, който бе започнала да ненавижда, а и в компанията на Панда, никой не й обръщаше внимание.

Той се занимаваше с мотоциклета - човъркаше нещо по мотора, затягаше и разглобяваше разни части. Гол до кръста, със синя бандана на главата, Панда смазваше и лъскаше, проверяваше нивото на маслото, сменяше спирачните накладки. Слагаше радиото на перваза и обикновено слушаше хип-хоп, освен един път, когато тя влезе вътре и през отворения прозорец чу ария от „Вълшебната флейта“. Когато му го спомена, той я обвини, че му била пипала радиото, и й нареди да смени проклетата станция. От време на време го заварваше да говори с някого по мобилния си телефон, но така и не й се удаде възможност да провери списъка с обажданията му.

През нощта младата жена се заключваше спалнята си, докато той оставаше във всекидневната - понякога гледаше бейзболен мач по телевизора, но по-често седеше на верандата, загледан в тъмните води на езерото. Вцепенението, сковаващо душата й през първите дни, почти бе изчезнало и Луси се улови, че го наблюдава.

Панда вдъхна с пълни гърди мускусното ухание, носещо се откъм езерото. Разполагаше с прекалено време за мислене - твърде много спомени се тълпяха в главата му - и с всеки изминал ден негодуванието все по-надълбоко разяждаше душата му.

Не очакваше тя да издържи повече от няколко часа, а ето че все още бе тук, седем дни след като я бе качил на мотоциклета. Защо тази жена не постъпваше така, както се очакваше от нея? Да се върне в Уайнет или да изприпка у дома във Вирджиния. Беше му все едно къде ще отиде, стига да не е тук.

Не можеше да я разбере. Тя бе разгадала противната сценка с фалшивото изнасилване, която бе разиграл по време на и гората им нощ заедно, и се държеше така, сякаш не чуваше и половината от оскърбленията по свой адрес. Беше толкова овладяна, толкова дисциплинирана. Това, което бе направила и деня на сватбата си, беше съвършено нетипично за нея. При все това... Зад добрите й маниери той улавяше проблясъци на нещо много по-сложно. Тя беше умна, вбесяващо проницателна и твърдоглава като муле. Сенките от миналото не я съпътстваха неотклонно, както него. Можеше да се обзаложи на каквото и да е, че тя никога не се е събуждала с викове. А когато е била все още дете...

А когато е била все още дете, бе постигнала това, което той по бе успял.

Петстотин долара. Толкова бе струвал по-малкият му брат.

Разнесе се крясък на блатна птица и до него сякаш долетя гласът на осемгодишния му брат, докато двамата вървяха по разнебитения тротоар към поредния приемен дом. Настоящата социална работничка се изкачваше по скърцащите стъпала на нерандата пред тях.

- Ами ако отново се напишкам в леглото? - прошепна Кьртис. - Нали затова ни изритаха последния път?

Панда прикри страха си зад прекалената самоувереност пи петнайсетгодишен хлапак.

- Не се тревожи за това, маймунке. - Той ръгна приятелски Къртис в слабичкото му рамо. - Аз ще се събудя посред нощ и ще те заведа в тоалетната.

Ами ако не събуди, както стана миналата седмица? Беше си обещал, че няма да заспива, докато не заведе Къртис да се изпишка, но бе задрямал и на следващия ден старата госпожа Гилбърт казала на социалните да потърсят друг дом за Къртис.

Панда нямаше да позволи нещо да го раздели с по-малкия му брат и заяви на социалната работничка, че ще избяга, ако не са заедно с Къртис. Тя навярно му бе повярвала, защото им намери нов дом. Но го предупреди, че няма повече семейства, желаещи да вземат и двамата.

- Страх ме е - прошепна Къртис, когато стигнаха до верандата. - Теб страх ли те е?

- Мен никога не ме е страх - излъга той. - Няма от какво да се боим.

Но бе сгрешил.

Панда впери поглед в тъмната вода. Луси е била на четиринайсет, когато майка й е умряла. Ако двамата с Къртис бяха срещнали Мат и Нийли Джорик, сега брат му щеше да е жив. Луси бе успяла да направи това, в което той се бе провалил - да опази живота на сестра си - и сега Къртис лежеше в гроба, докато сестрата, която Луси бе защитила, се подготвяше да постъпи в колеж.

Когато е бил само на десет, Къртис се бе забъркал с някаква банда, което Панда можеше да предотврати, ако не беше в трудововъзпитателно училище. Оттам го пуснаха колкото да отиде на погребението на брат си.

Примигна мъчително. Спомените за Къртис само отключиха и други спомени. Щеше да му е по-лесно да не мисли, ако имаше музика, с която да ги заглуши, но не можеше да слуша драматични произведения като „Отело“ и „Борис Годунов“ или други опери, докато Луси е наоколо. Или който и да било друг.

Искаше му се тя да дойде и да поговори с него. Искаше тя да е наблизо; искаше да е надалеч. Искаше тя да си тръгне, да остане, да си свали дрехите... Не можеше да се избави от това желание. Да е по цял ден с нея, би било изпитание за всеки мъж, особено за толкова сладострастно копеле като него.

Потри горната част на носа си. Извади мобилния от джоба и заобиколи къщата, откъдето тя нямаше да може да го чуе.

Панда продължаваше да настоява да бягат сутрин и въпреки че тя постоянно изоставаше, той се стараеше да не се откъсва по-напред.

- Само за миг да те изпусна от поглед и ти започваш да се тътриш - промърмори той.

Вярно беше. Тя обичаше да се разхожда, за да поддържа формата си, и членуваше в спортен клуб, който посещаваше сравнително често, но не беше запалена по бягането.