- Трейси, зная, че те разочаровах, но вината не е на Мег.

Малката й сестричка Бътън се бе превърнала в осемнайсетгодишен вулкан от страст.

- Как е възможно в една минута да обичаш някого, а в следващата да го разлюбиш?

- Не беше точно така.

- Ти си егоистка. И глупачка.

- Съжалявам, че те разстроих. - Трябваше да приключи с това, преди окончателно да е изгубила смелостта си. - Ще дадеш ли телефона на другите?

През следващите десет минути Луси узна, че Андре все още говори по телефона с Тед, че Холи ще се яви на прослушване за роля в една пиеса, а Шарлот е научила да свири на китара „Пияният моряк“. Всеки разговор беше по-болезнен от предишния. Чак след като затвори, Луси осъзна, че и тримата зададоха въпроса, който не се бяха решили да поставят родителите й.

Луси, къде си?

Панда излезе на верандата зад нея и взе телефона, преди тя да успее да провери списъка с обажданията му. Дали се бе свързал с папараците, или не? Той изчезна вътре и когато и тя най-после го последва, той гледаше бейзболен мач.

- Трябва да проведа още един разговор - обяви Луси.

Панда я изгледа изпитателно.

- Напоследък телефонът нещо прави номера. Кажи ми номера и аз ще го набера вместо теб.

- Мога да се справя.

- Апаратът е доста капризен.

Време беше да сложи край на тези игри.

- Искам да видя телефона ти.

- Зная.

- Ако няма какво да криеш, ще ми позволиш да погледна.

- Кой е казал, че няма какво да крия?

Той явно се забавляваше и това не й се нравеше.

- Ти знаеш всичко за мен, а аз не зная нищо повече за теб от това, което знаех преди единайсет дни. Дори не знам истинското ти име.

- Симпсън. Брад.

- Боиш се, че ще видя номера на „Нашънъл Енкуайър“ на бързо избиране?

- Няма.

- Тогава някой друг таблоид? Или контактуваш със сериозните издания?

- Наистина ли мислиш, че човек като мен ще си шушука с пресата?

- Може би. Аз съм твоят печеливш билет от лотарията.

Той сви рамене, изпъна крак и извади телефона от джоба си.

- Ето, забавлявай се.

Фактът, че й даваше телефона, я наведе на мисълта, че тя няма да намери никакви тайни, и се оказа права. Единственият номер, записан в паметта, беше този, на който тя току-що бе позвънила. Луси му върна апарата.

Докато влизаше в къщата, гласът му се разнесе зад гърба й, тих и леко хриплив.

- Виждам те като много неща, но печелившият билет от лотарията не е сред тях.

Луси не знаеше какво има предвид и предпочете да се престори, че не го е чула.

Панда заряза бейзболния мач, който не гледаше, и се върна на верандата. Крайно време беше да проведе сериозен разговор със себе си. Сякаш не го бе правил през последните две седмици.

Бъди най-добрият в това, което умееш. Това беше неговият девиз. Бъди най-добрият в това, което умееш, и стой далеч от това, в което не си. А кое беше начело в този списък? Емоционалните тъпотии.

Нo всеки мъж би откачил, ако толкова дълго остане насаме с нея. В тези шорти и тениски тя приличаше на дяволски секси петнайсетгодишна тийнейджърка, от което би трябвало да му призлее, но стомахът му не се преобръщаше, защото тя не беше на петнайсет.

Той се бе оказал пленник на възбудата, негодуванието и страха. Втренчи се в нощния мрак, опитвайки се да не се поддава на бушуващите в гърдите му чувства. И безславно се провали.

Лууси изучаваше отлепените тапети в спалнята си. Утре сутринта заминаваха, а Панда оставаше за нея същата глупачка, както и когато се качи на мотоциклета му. Дори не знаеше истинското му име. А още по-важно - не знаеше дали той ще продаде историята й на жълтата преса, или не.

Не бе вечеряла и отиде в кухнята, за да си приготви купа с овесени ядки. През прозореца видя Панда на верандата, отново загледан в езерото. Зачуди се за какво мисли.

Изсипа в купата малко от кутията с овесени ядки и я отнесе всекидневната. По телевизията с приглушен звук вървеше Американският президент“. Тъкмо се канеше да седне, когато видя нещо приличащо на визитна картичка, подаващо изпод възглавницата на дивана. Тя я измъкна.

ФЕРИБОТ,, ЧЕРИТИАЙЛАНД“

ПОСТОЯНЕН ПРОПУСК No 3583

Тук започва вашето истинско

мичиганско приключение

Дали бе изпаднала от портфейла на Панда, или предишният притежател го е изгубил? Имаше само един начин да разбере. Тя върна обратно картичката под възглавницата, оставяйки я точно, където я бе намерила.

На следващата сутрин я нямаше.

5.

Най-после Луси знаеше за Панда нещо, което той не искаше да разкрива. Това би трябвало да повдигне духа й, но младата жена не искаше да напуска езерото Кадо, затова в деня на тръгването се чувстваше потисната и тъжна. Тя го убеди да спрат в Тексаркана, където, въоръжена с фалшивия корем, демонстративно си купи предплатен телефон. Заяви му да го впише в списъка с разходите.

Веднага щом пресякоха границата на Арканзас, се наложи да спрат в един тунел, за да изчакат да спре проливният дъжд. Тя го попита къде отиват, без да очаква отговор. Но той я изненада.

- До вечерта трябва да сме в Мемфис - рече, без да уточнява повече подробности.

Мотоциклетът му имаше тексаски номера, той почиваше на границата на Луизиана, в момента бяха на път за Тенеси и като капак имаше постоянен пропуск за ферибота на остров някъде в Мичиган. Дали това бе обичайна практика на пътуващите строителни работници, или просто стил на живот на един странник? Жалко, че и тя не беше толкова загадъчна, но беше трудно да пазиш тайни, когато животът ти е бил на показ още от тийней-джьрските години.

За през нощта отседнаха в затънтен хотел в Арканзас, близо до границата с Тенеси. Луси огледа боядисаните стени от шлакбетонни блокчета и грозните червеникавокафяви покривки на леглата.

- Сигурна съм, че наблизо има хотел „Хайът“.

Той метна багажа си на по-близкото легло до вратата.

- Тук ми харесва. Има характер.

- Характери. Ще имаме късмет, ако онези наркодилъри, които се спотайват отвън, не нахлуят и не ни убият, докато спим.

- Именно заради това не може да си в отделна стая.

- Не може да съм в отделна стая, защото ти обичаш всичко да усложняваш.

- Вярно е. - Той наклони глава и я удостои с една от премерените си презрителни рокерски насмешки. - Освен това така мога да те видя гола.

- Желая ти късмет в това. - Луси грабна пижамените шорти

И тениската, които купи в Кадо, и се отправи към банята. Заключи се и пое дълбоко дъх. Беше достатъчно развълнувана и смутена, след като през целия ден бе притисната до гърба му, иъзбудена от друсането на големия мотоциклет. Не се нуждаеше от допълнително изкушение.

Банята с тънки стени не беше по-голяма от телефонна будка и при всяко движение лакътят и се удряше в пластмасовите па-пели. Тя се опита да си представи как Панда напъхва тялото си и това малко и неудобно пространство.

Голото си тяло.

Луси отпусна ръце от гърдите, които насапунисваше твърде дълго. Тя беше просто жена. Не беше нейна вината, че Панда събуждаше първичните й инстинкти. Имаше нещо примитивно в него. Той беше земен и порочен, як и мускулест. Създаден за секс. Груб и разюздан, толкова различен от секса с Тед, който беше златен стандарт за мъжкото еротично съвършенство - изкусен, неуморим, всеотдаен любовник.

Чак сега Луси събра смелост да признае колко я потискаше и й тежеше тази всеотдайност. Тя искаше да даде същото, което получаваше, но то бе толкова идеално, че тя нямаше представа как да му отвърне равностойно и заради това сексът не беше толкова добър, колкото би трябвало. Луси се притесняваше дали охканията й не са прекалено шумни, движенията твърде тромави, милувките й прекалено неуверени, груби, несръчни и не там, където трябва. Ами ако се тутка твърде много, преди да свърши, или бедрата й се тресат като желе? Ами ако пръдне?

Целият онзи стрес.

С Панда щеше да бъде различно, толкова лесно. Той щеше да мисли само за себе си. А и на кого му пукаше какво прави тя или какво си мисли той за това? Тя можеше да откликне или не, в зависимост от настроението си. Нямаше да има нужда да се тревожи как думите, действията, стоновете - или липсата им - му въздействат.

Мисълта просто да получи това, което искаше от един мъж, който не се интересуваше от нищо друго, освен от достъпа до женско тяло, я възбуждаше. Докато беше в горните класове на гимназията или колежа, тя си бе фантазирала за дивите и необуздани мъже, които понякога срещаше: сина на богата светска дама, който допълваше издръжката си, пласирайки наркотици; звездата на баскетболния отбор на колежа с широка усмивка, който преписваше на изпити; момчета със самоуверени походки и цигари, висящи от ъгълчетата на устните им, които караха прекалено бързо, пиеха твърде много и тренираха телата вместо умовете си. А сега - за Панда.

Как ще реагира той, ако тя излезе гола? Не си представяше, че той ще се отвърне.

Пътуването бе към своя край. Тя го разбираше, макар че той нищо не бе уточнил. Още утре можеше да я зареже. Щеше ли някога да има по-подходяща възможност за свободен, мръсен, необвързващ секс? Такъв шанс се падаше веднъж в живота. Нима щеше да го пропусне?

Преди две седмици тя бе сгодена за друг мъж - мъж, когото в много отношения все още обичаше. Да скочи в леглото с Панда, би било непростимо.

При все това идеята не бе съвсем отблъскваща.

Изпита безразсъдното желание да обсъди проблема с Тед. Той винаги беше толкова трезвомислещ, а тя в момента не можеше да преценява обективно.

Докато се подсушаваше, продължаваше да мисли за това. Знаеше какво иска. Не знаеше какво иска. Най-накрая се реши на страхлив компромис. Омота протритата хотелска кърпа около тялото си, отвори вратата на банята и каза:

-Не гледай.

Той погледна. Дори не се опита да бъде по-деликатен, а я огледа от глава до пети така, че кожата й пламна. Изминаха няколко дълги секунди, преди той да заговори:

- Сигурна ли си за това? -- Никакви игри. Право в целта. Истински Панда.

-Не.

- Трябва да си напълно сигурна.

- Не съм.

Той се замисли над думите й по-дълго, отколкото Луси очакваше. Най-накрая се надигна от леглото и съблече тениската си през глава.

- Трябва да взема душ. Ако като изляза от банята, тази кърпа все още е на теб, хвърли я.

Това никак не й хареса. Не фактът, че той трябваше да вземе душ - тя отлично знаеше колко потни и мръсни са след дългото пътуване - а това, че разполагаше с повече време за мислене, отколкото смяташе. Дали това беше най-добрият начин да заличи окончателно Тед, или възможно най-лошият?

Вратата на банята хлопна с трясък. Той бе оставил телефона си, което означаваше, че е изтрил евентуално всичко компрометиращо. Луси бързо набра номера.

- Мег...

- Луси? Миличка, добре ли си?

- Аз... Добре съм.

- Защо шепнеш?

- Защото... - Луси замълча. - Ще бъда ли... ами... истинска развратница, ако преспя с някого сега? Имам предвид, след около десет минути?

- Не знам. Може би.

- И аз така си помислих.

- Харесваш ли го?

- Може да се каже. Не е Тед Бодин, но...

- Тогава определено трябва да преспиш с него.

- Иска ми се, но...

- Бъди развратница, Луси. Ще ти се отрази добре.

- Предполагам, че ако наистина исках да ме разубедят, щях да се обадя на някой друг.

- Това трябва да ти говори много.

- Права си. - Водата в банята спря. Панда беше счупил досегашния си рекорд по бързо вземане на душ. - Трябва да вървя - рече Луси припряно. - Ще ти се обадя, когато мога. Обичам те. - Тя затвори.

Вратата на банята се отвори. Ето че и двамата бяха загърнати с протрити кърпи, а кърпата на Панда бе увита толкова ниско, че тя виждаше целия му мускулест корем... и голямата издутина отдолу.

Той държеше в ръка дрехите си, мократа му коса висеше на оплетени кичури, устните му бяха стиснати в нещо като сърдита гримаса. Капки вода блестяха върху гърдите и голите му крака, по които - никаква изненада - нямаше и следа от загрозяващи белези. Удивителното беше, че бяха загорели, имайки предвид факта, че не ги бе излагал на слънце. А още по-изумително беше, че изглеждаше мрачен за мъж, на път да извади късмет с жена.

Кимна към кърпата й.

- Все още размишлявам - оповести тя.

- Не, не размишляваш. Вече си решила. - Той извади портфейла от джоба на дънките, отвори го и извади презерватив. -Имам само един, затова се надявам да се развихриш.

- Може би. А може би не - тросна се тя. - Зависи от настроението ми. - Дръзкият й отговор я въодушеви.

Той пусна дрехите на пода, приближи се към нея и пъхна показалец под плата между гърдите й. Едно дръпване и кърпата падна на килима.