Сандра Браун - Сделка с дявола

Мъжът беше пиян, а на нея й трябваше точно такъв. Наблюдаваше го през гъстата мъгла от дим и прахоляк, изпълнила кръчмата. Седеше на бара, стиснал в ръка нащърбена чаша с мътна тъмнокехлибарена напитка, и сякаш не забелязваше колко често я надига към устните си. Беше опрял крака на пречката на столчето, главата — хлътнала между приведените рамене, а лактите — подпрени на мазния плот.

Кръчмата бе пълна с войници и жени, които ги забавляваха в стаите отгоре. Скърцащите вентилатори, висящи от тавана, се въртяха някак уморено, без да разсейват гъстия облак тютюнев дим. Миризма на евтин парфюм се смесваше с вонята от мръсните тела на мъжете, прекарали дни наред в джунглата.

Отвсякъде долиташе смях, но настроението не бе радостно. Очите на войниците не се усмихваха. В тяхното веселие прозираше отчаяние. Забавляваха се с ожесточение, както вършеха и всичко останало. Повечето бяха млади яки навъсени мъже, чийто живот протичаше на ръба между живота и смъртта. Много от тях носеха униформата на военния режим в страната. Всички гледаха свирепо — и местните войници, и наемниците чужденци. В усмивките им се таеше враждебност.

Мъжът, когото Кери избра, не правеше изключение. Личеше, че е американец. Под ръкавите, навити над лактите, изпъкваха добре оформени мускули. Рошавата му коса стигаше до яката на ризата. Брадата му бе набола, което би могло да се окаже както предимство, така и недостатък при изпълнението на нейния план. Предимство, понеже така по-лесно щеше да скрива лицето си, а недостатък, тъй като малко войници от редовната армия биха посмели да ходят небръснати. Президентът държеше офицерите му да са спретнати.

Е, трябваше да рискува. Този мъж бе й се сторил най-подходящ. Изглеждаше не само най-замаян от алкохола, но и най-пропаднал — ако изобщо можеше да се говори за различна степен на почтеност сред посетителите в тази кръчма. След като изтрезнееше, лесно щеше да го подкупи. Но най-напред й предстоеше да го измъкне оттук. Навярно всеки момент немарливият шофьор на военния камион, оставил ключовете на арматурното табло, щеше да открие, че са изчезнали и да започне да ги търси.

Кери напредваше към бара, като се стараеше да избегне сблъсъка с двойките, танцуващи под звуците на гърмящата музика. Извръщаше очи от онези, които бяха прекалено погълнати от страстта, за да търсят уединение.

Беше прекарала почти цяла година в Монтенегро и вече смяташе, че нищо не е в състояние да я изненада. В страната бушуваше кървава гражданска война, а войната често превръща човешките същества в зверове. Въпреки преживяното Кери се изчерви, като видя какво вършат някои от двойките, без да се прикриват. Стисна зъби и се съсредоточи върху целта на посещението си. Колкото повече се приближаваше до мъжа на бара, толкова повече се убеждаваше, че тъкмо той й е необходим.

Отблизо изглеждаше дори още по-страшен. Не пиеше за удоволствие, а гневно изливаше алкохола в гърлото си. Тук го бе довело не желанието да се забавлява, а потребността да намери отдушник за яда си. А може би искаше да изтрие от съзнанието си неприятен спомен? Дали някой не го бе изиграл? Кери се надяваше това да е причината. Ако го бяха измамили с пари, щеше по-лесно да се съгласи на сделката.

Над колана му стърчеше пистолет, а в калъф на бедрото бе пъхнато дълго, всяващо страх, мачете. До стола си бе оставил три брезентови торби — толкова пълни, че се опъваха по шевовете. Кери потрепери при мисълта за разрушителната сила на оръжията, които се намираха вътре. Навярно по тази причина мъжът пиеше сам и никой не го закачаше. В подобни заведения често избухваха скандали между буйните, изгарящи от желание да се сбият, войници. Но очевидно никой не би заприказвал и дори не би обезпокоил този, който седеше на последното столче пред бара.

За нещастие то бе най-отдалечено от изхода. Налагаше се да завлече своя избраник чак до вратата. Трябваше да действа убедително, за да го накара да тръгне с нея. Пое дълбоко дъх и се настани на съседното столче. Профилът на мъжа бе като изсечен в гола скала. В чертите му нямаше и следа от доброта, нито пък от състрадателност.

— Може ли едно питие, господине? — заговори го тя.

Сърцето й се блъскаше в гърдите, усещаше устата си пресъхнала, но съумя да се усмихне подкупващо. Докосна леко ръката му. Реши, че не я е чул, понеже остана вторачен в празната чаша. Но тъкмо когато се канеше да повтори думите, той се обърна и насочи вниманието си към ръката, която лежеше върху неговата.

Носеше часовник с огромен черен циферблат и множество приспособления. Нямаше пръстени. Стори й се, че цяла вечност се взира в ръката й, преди очите му да запълзят нагоре към лакътя и рамото, а после към лицето й. От нацупените му устни висеше цигара. Втренчи се в нея през виещия се синкав дим.

Кери беше тренирала пред огледалото, докато се увери, че имитира умело жените, които си търсят клиенти по кръчмите. Часове наред премрежваше очи, облизваше устни, пробваше различни гримаси. С усмивката също доста се потруди. Всичко зависеше от това доколко убедително ще изиграе ролята си.

Не й се наложи да прибегне до подготвената съблазнителна усмивка. Старателно репетираните пози, както и дръзките слова се изпариха от съзнанието й в мига, когато зърна лицето на мъжа. Начервените й устни неволно се разтвориха, дишането й се ускори и тя неусетно примига, забравила преструвките.

Причина за смущението бе лицето насреща й. Очакваше да види грозни следи от битките. Мъжът обаче имаше само един малък белег над лявата вежда. Не се сблъска с бруталност, а по-скоро с някаква трудно обяснима отнесеност. Устните му не бяха тънки и груби, а пълни и чувствени. В очите му не съзря празнота, тъй характерна за мъжете, наети, за да убиват. Макар и замъглени от алкохола, те говореха за пламенна натура, което й се стори дори по-смущаващо от безразличието. Загорялата кожа бе покрита с дребни капчици пот, но ухаеше на сапун.

Необичайната му външност ни най-малко не я успокои, по-скоро засили опасенията й. И все пак тя намери сили да преодолее шока и посрещна смело изпълнения с подозрение поглед. Насили се отново да опита със съблазнителната, упражнявана с часове, усмивка и повтори молбата си.

— Изчезвай!

Отговорът дойде тъй неочаквано, че Кери едва не падна от столчето. Мъжът отново обърна глава и изтегли ръката си, за да загаси цигарата в пълния с фасове пепелник. Кери онемя. Нима беше чак толкова непривлекателна? Нали хората твърдяха, че наемните войници са ненаситни като животни. Смяташе, че това се отнася за сексуалния им апетит. В тая страна бащите криеха дъщерите си, за да ги предпазят, мъжете полагаха усилия да защитят жените си.

А ето че тя се бе предложила на един от тях, за да чуе след минута безцеремонното: «Изчезвай!» Мъжът сякаш напълно бе я изключил от съзнанието си. И сигурно причината бе в непривлекателната й външност. Вероятно годината, прекарана в джунглата, бе оставила своя отпечатък, а тя дори не бе забелязала промяната. Косата й бе забравила какво е маслена баня. Спиралата за мигли и хидратантният крем съществуваха само в предишния й живот. Но колко привлекателна би трябвало да бъде жената, за да изкуши мъж с животински сексуален инстинкт?

Кери отново подложи на оценка възможностите за успех. Планът й беше безразсъдно смел. Твърде нищожна бе вероятността да се справи. При това поемаше невероятен риск. Можеше да се надява да постигне целта си единствено ако нейният «наемник» се съгласеше да й съдейства. В противен случай мисията й бе обречена на провал.

Надзърна през рамо. Чудеше се дали да не зареже този мъж и да потърси някой по-подходящ. Разполагаше с ограничено време. Шофьорът на камиона можеше да се върне всеки момент и да поиска да претърсят хората в кръчмата, докато не се открият ключовете от колата. Нищо чудно да имаше и резервни ключове. И в двата случая Кери би искала да се махне оттук, преди той да се е появил. Камионът беше не по-малко важен от човека, когото искаше да привлече на своя страна. Налагаше се на всяка цена да се сдобие с кола за придвижване.

Каза си, че не е изключено първият избор да се окаже и най-добрият. «Кандидатът» отговаряше на всички поставени условия — пиян, покварен и за момента изоставен от съдбата. Пренебрегвайки всякаква предпазливост, тя сложи ръка на бедрото му близо до смъртоносното мачете и повтори:

— Моля, господине, едно питие.

— Какво? — попита той и измърмори още нещо. Кери се примъкна по-близко. — Нямам време.

— Моля те! — повтори тя на испански.

Мъжът отново я погледна. Кери свали шала, покриващ главата и раменете й. Беше решила, че това ще е последният й коз. Когато поръча на Джо да й намери рокля, подходяща за жена, която се навърта из кръчмите, въобще не смяташе, че момчето до такава степен е запознато с тези неща. Роклята, отмъкната от едно въже за пране, беше избеляла, тук-там протрита от носене, нашарена с отдавна загубили яркостта си червени цветя, но най-скандална бе кройката — цялата се крепеше на тъпички презрамки и бе тъй дълбоко изрязана, че едва прикриваше гърдите. На всичкото отгоре собственичката трябва да бе доста по-едра от Кери.

Изгаряща от срам, младата жена понечи да придърпа дрехата, но си наложи да остане неподвижна. Скована от неудобство, позволи на мъжа да плъзне поглед от раменете до обутите й в сандали крака. Той очевидно не бързаше. Нито пък съзнаваше какво изпитва момичето. Очите му продължиха надолу към гърдите й, сетне изследваха линията на ханша, стройните крака, докато накрая се спряха на босите й стъпала.

— Едно питие — изрече с пресипнал глас.

Смаяна от постигнатото, Кери едва не падна от столчето. С поредно усилие на волята се усмихна палаво. И не отмести очи от неговите, докато барманът им наля от силната местна напитка. Наемникът невъзмутимо бръкна в джоба на панталона си и извади две банкноти. Барманът ги прибра и се отдалечи. Мъжът взе чашата си, наклони я подигравателно към Кери и я гаврътна.

Кери вдигна своята. Мислено отбеляза колко е мръсна, но се опита да не мисли за това. Приближи я до устни те си и отпи малка глътка. Алкохолът имаше вкус на силен дезинфектант. С невероятно усилие тя се сдържа да не го изплюе в грубото красиво лице на наемника. Усети бликналите сълзи, но ги възпря. Очите на мъжа подозрително се присвиха, а от това към скулите сякаш плъзнаха ситни бръчици.

— Не си пияч. Защо си дошла тук?

Кери се престори, че не разбира английски. Усмихна се, отново сложи ръката си върху неговата и сведе глава. Косата й се разпиля по голите рамене.

— Харесваш ми.

Той изсумтя безучастно и бавно затвори очи. Кери изпадна в паника. Уплаши се да не е припаднал.

— Хайде да тръгваме.

— Да тръгваме? Не мога, по дяволите! Обясних ти, че нямам време.

— Моля те! — повтори обезумяла Кери и облиза устни.

Мъжът впи мътен поглед в подканящите начервени устни. Сякаш едва сега замъгленото му съзнание възприе недвусмислената покана, съблазнителната поза, а и младостта на тялото, което му се предлагаше. Заоблените гърди, тъй близо до него, бързо-бързо се повдигаха и отпускаха под евтината дреха; нямаше откъде да знае, че причината е в страха на Кери, че мисията й ще се провали.

Не знаеше дали да се радва на страстта в очите му, или да се бои от нея. Мъжът потърка с ръка бедрото си и тя беше сигурна, че се кани да я докосне. Несъзнателните му жестове показваха засилващата се възбуда. Кери искаше точно това, но в същото време се и ужасяваше. Играеше си с огъня. Ако не внимаваше, нищо чудно да загуби контрол над ситуацията.

Все още разсъждаваше, когато той протегна ръка и я стисна за шията. Не бе подготвена и не успя да се предпази. Мъжът я свали от столчето и я притегли към себе си. Тя неволно се притисна към него, нещо твърдо опря в слабините й — навярно дръжката на пистолета.

Преди Кери да се осъзнае, устата на мъжа покри нейната в жадна, пламенна целувка. Бакенбардите му одраскаха нежната кожа около устните й, но усещането не беше неприятно. Инстинктивно се мъчеше да му се противопостави, но разумът надделя. Нали искаше да мине за проститутка, която си търси клиент. Не биваше да го отблъсква, рискуваше да събуди подозрение. Наложи си да се отпусне.

С мъка се сдържа да не се възпротиви, ала възбудата, обхванала мъжа, заплашваше да погълне и нея. Непознатият я атакуваше диво, страстно. Обгърна с ръце талията й и продължи да я целува, като я притегляше все по-близо до себе си, додето гърбът й се изви тъй болезнено, че тя едва си поемаше дъх.

Сякаш измина цяла вечност, докато отлепи устни от нейните и ги впи в нежната шия, пулсираща под напора на бушуващите противоречиви чувства. Кери неволно отметна глава назад и ето че вторачи очи във вентилатора, висящ от тавана. Гледката просто я зашемети. Перката се въртеше в бавни, стесняващи се кръгове и когато достигнеше центъра на този влудяващ вихър, заплашваше да избухне. Обхваналото я безсилие обаче й пречеше да откъсне очи и с това да предотврати експлозията.