— Спи блажено — уморено изрече майка му. — Хранете се спокойно.
Кери се изненада колко богат и дълбок можеше да бъде смехът на Линк, когато не бе примесен с цинизъм. Заля я като вълна. Очевидно Кейдж, който имаше същата фигура — широкоплещест и с тесни хълбоци — му бе дал свои джинси и риза. Беше се изкъпал и обръснал и косата му, макар и да се нуждаеше от подстригване, бе сресана назад. Без наболата брада челюстта му изглеждаше още по-мъжествена и тази мисъл отново пробуди опасенията й. Под ризата се забелязваше бяла превръзка. Докато ядяха, разговорът се въртеше около децата.
— Раздадох копия от изявлението ти за пресата на гневните репортери — обясни Кейдж.
— Благодаря ти.
— Ще ти разкажем и за молбите за осиновяване, но утре — намеси се домакинята.
— Още веднъж ви благодаря. Страшно съм изморена и едва ли ще схвана нещо — призна Кери. — Сигурна съм, че сте проучили семействата. Всички ли са чудесни като съпрузите Флеминг?
— Гари и Рокси са наши приятели, затова сме пристрастни — отвърна Кейдж. — Но и останалите сигурно ще са превъзходни родители.
— Никога не съм предполагала — обади се след кратка пауза Джени, обърнала усмихнатото си лице към Линк, — че ще имам честта на масата ми да седи толкова знаменита личност.
— Къде е тя? — Линк се озърна шеговито. Семейство Хендрин непрекъснато го закачаха, докато накрая той се отпусна и им разказа истории за приключенията си като фотожурналист. Омаловажи затрудненията, които често срещаше, и разкраси някои от по-смешните случки.
— Но бягството от Монтенегро бе най-опасната ситуация, в която някога съм попадал — заключи той и бутна чинията, след като изяде две парчета от ябълковия пай.
По-голямата част от следобеда премина в спомени от последните преживявания. Кейдж и Джени, Рокси и Гари и родителите на Кейдж слушаха и не вярваха на ушите си, докато двамата разправяха какво ги бе сполетяло по пътя към границата.
— Не изгарям от нетърпение да отида отново там — подхвърли Кери.
— Нито пък ние, след като се измъкнахме — добави Кейдж.
— Ние? — Линк се взря изненадано в него. — Били сте в Монтенегро? Кога?
— След като брат ми бе екзекутиран.
— Извинявай.
— Няма нищо. Двамата с Джени трябваше да заминем, за да идентифицираме трупа на Хал и да го върнем в Щатите. — Кейдж се пресегна през масата и стисна ръката на Джени. — Беше ужасно. — Взря се замислено в пространството пред себе си. — Монтенегро щеше да бъде красива страна, ако не беше пострадала от гражданската война. — Стрелна с очи съпругата си. — Ако не ме лъже паметта, тропическият климат непрестанно разпалваше чувствеността ни.
Джени и Кейдж бяха прекалено погълнати от своите спомени и не забелязаха бързите погледи, които гостите им си размениха. Кери и Линк си припомняха нощта, прекарана под лианите, поройния дъжд, туптящ като пламнало сърце, упойващия аромат на цветята в джунглата, мириса на земя, действащи като силно възбуждащо средство. Вече им се струваше нереална. Навярно се бе случила на други двама души и не на този свят. Бе изключено да са лежали прегърнати и да са толкова чужди един на друг в този миг. Не бе възможно тогава да я е успокоявал и да не й е позволявал да плаче, а сега да я наранява, както сутринта, с жестоките си думи.
Кери се втренчи в Линк през масата. За нея той бе напълно непознат човек. В джунглата пиха вода и ядоха парчета сух хляб заедно, целуваха се страстно и спореха разгорещено, а на нея не й бе известно почти нищо за него.
— Никой от двама ви не сподели как започнахте да работите заедно — подметна Джени. — По какъв начин се свърза с Кери, Линк?
Кери подскочи, сякаш я удари ток. Срещна суровите очи на Линк. Изражението на лицето му бе самодоволно. Макар да бе чист и с приятна външност, душата му беше порочна. Хитър и пресметлив както обикновено, той приличаше на безскрупулен уличен побойник, който никога не би допуснал поражение.
— Смятам, че би следвало да го чуете от Кери. «Ако има достатъчно смелост.»
Линк не го изрече, но Кери ясно долови предизвикателството в очите му. Затова вдигна брадичка и спокойно заяви:
— Просто го наех. — Линк изсумтя подигравателно. Кери му хвърли отровен поглед. — Е, добре, аз го…
— … отвлякох — подсказа й Линк, видимо развеселен от шегата.
— Моля те да се изразяваш по-вежливо! — Кери се изправи, побесняла, задето той не премълча за скандалната случка пред семейство Хендрин.
— По-вежливо?! — Линк изхвърча от стола. — Та ти наистина ме отвлече. Съсипа целия материал, над който бях работил упорито цял месец. Изпуснах самолета. Не успях да се махна от този ад. Заради теб ме плениха шайка главорези, преследваха ме бунтовници, войници стреляха по мен, едва не се удавих. А сега искаш да се изразявам «по-вежливо»? — Той сочеше с укор Кери, докато обясняваше на Кейдж и Джени: — Беше се преоблякла като проститутка и ме съблазни в един бар. Ето как ме нае. Излязох с нея, понеже реших, че ме сваля и… О, извинявай, Джени.
— Няма нищо — промърмори тя.
— Да, но Линк се страхува да си признае, че беше пиян — усмихна се злобно Кери. — Не съм го подмамила, а го изведох от кръчмата, защото не можеше да стои на краката си.
— И този факт те оневинява? — изкрещя Линк през масата.
— Помислих си, че е наемник — обяви пред заинтригуваните си слушатели Кери. — И всъщност е точно така. Ще му платя за изгубеното време и за преживените тревоги — добави с ожесточение. — Преди да му връчите медал за храброст, не би било зле да знаете, че не го е извършил от благородство. Трябваше да се съглася да му дам петдесет хиляди долара, за да не ни предаде на войниците на президента.
— Много добре ти е известно, че не по тази причина настоявах за възнаграждение. — Линк тръгна застрашително напред, сякаш се канеше да прескочи масата, за да стигне до Кери. — Парите бяха за филма ми, който съсипа. Горе-долу толкова ми струва. Но едва ли ще са достатъчни за онова, което ми се наложи да изтърпя през четирите дни, докато бях с теб. — Хвърли салфетката до чинията си. — Кейдж, смяташ ли, че ще те затрудня, ако те помоля да ме закараш до града?
— Не си заминаваш, нали? — Джени Хендрин скочи от стола.
— Боя се, че да, Джени.
Съпругата на Кейдж беше му допаднала още в първия миг. И в ранния следобед започнаха да се обръщат един към друг на малките си имена. Джени бе изискана, любезна и пряма, нежна и женствена, уравновесена — качества, които Кери Бишоп не притежаваше.
— Не мисли, че не оценявам гостоприемството ти.
— Няма да те пусна! — заяви властно Джени. — Не точно сега. — Всички се изненадаха от избухването й и я погледнаха въпросително. Жената се притесни и побърза да попита: — Нали днес направи снимки за репортажа си?
— Да — неуверено отвърна Линк.
— И след като Кери не желае да бъде интервюирана, ти получаваш изключителните права. Нали, Кери?
— Ами… да — плахо промълви Кери.
— Историята още не е приключила — продължи Джени. — Не ти ли се иска да снимаш децата, когато се срещнат с новите си родители? Пък и едва ли ще си отидеш, без да разбереш как се чувства Джо.
Линк разсъждаваше върху възможността да избира.
Джени беше права. Репортажът щеше да бъде по-добър, ако останеше докрай. Следобеда бе позвънил по телефона на няколко списания. Издателите проявиха нетърпение да се докопат до материала, като се надпреварваха да му предлагат по-висок хонорар. Пък и Бог му бе свидетел, изключителните права бяха «негови», независимо дали Кери му ги отстъпваше доброволно, или не.
Реши обаче, че не е в състояние да прекара под един покрив с нея дори и час. Или щеше да притежава тялото й, или щеше да я убие. И по съвсем различни причини се изкушаваше да извърши и двете неща. Равновесието между тях всеки момент можеше да се наруши. Леко накланяне на везните и хоп! — пълен провал.
— Не знам — заувърта той. — Смятам, че ще успея да намеря стая в града и…
— Ох!
Възклицанието на Джени прикова очите на всички. Държеше се за корема с две ръце и подкрепяше ценния товар, който носеше.
Девета глава
— Джени! — Кейдж изхвърча от стола си. Преди Линк и Кери да разберат какво става, той беше до нея, сложил ръце на корема й. — Да не би… Какво има?
— Мисля, че е спазъм — отвърна задъхано Джени.
— Сигурна ли си? Ами ако бебето е на път?
— Не. Не още.
— Седни, Джени — подкани я Кери и придърпа стола под нея.
— Нищо ми няма — жената се отпусна на стола. — Същото беше и преди да родя Трент.
— А аз умирах от страх — Кейдж прокара пръсти през косата си. — Да повикам ли лекар?
— Не. — Джени му изпрати въздушна целувка. — Не изпадай в паника. Съжалявам, че ви притесних — усмихна им се тя.
— Днес се преумори. Цял ден беше на крак — нежно я смъмри Кери. — Почивай си, а ние ще приберем масата.
Джени се опита да възрази, но тримата не й обърнаха внимание и започнаха да пренасят съдовете в кухнята. Кейдж се въртеше около жена си. След половин час Кери помогна на приятелката си да се качи на втория етаж. Никой не спомена нищо за заминаването на Линк. Дори и той самият се сети чак когато излезе на верандата. След малко дойде Кейдж и той повдигна въпроса:
— Аз наистина трябва да тръгвам. Престоят ми тук допълнително натоварва Джени.
— Да не съм чул повече подобно нещо. Можеш да останеш колкото желаеш, ако нямаш нищо против да спиш в една стая с Трент. Но те предупреждавам, че хърка.
— Уверявам те, че всяко място би било по-добро от онова, където прекарах последните дни.
Линк се ухили, но се почувства наскърбен от собствените си думи. Припомни си как спа на земята, покрит с лианите, притиснал в прегръдките си Кери. Споменът бе болезнен, но приятен.
— Корветът твой ли е? — попита, за да си отвлече вниманието от натрапчивите мисли.
— Да. Искаш ли да го видиш?
Запътиха се към гаража, чиято врата бе отворена. Вътре бяха паркирани най-различни коли. Сред тях се намираше корветът, който Линк бе забелязал.
— В отлично състояние е — тихо подсвирна той. — Откога я имаш?
— От няколко години. Когато я купих, беше съвсем съсипана, но наех майстор да я стегне. Утре ще се повозим. Един от пороците ми е, че карам много бързо.
— Ще запалиш ли? — Линк извади от джоба на ризата цигарите, които му беше дал Гари.
— Благодаря, но вече не пуша. Когато се оженихме с Джени, й обещах, че ще оставя цигарите.
— Сигурно си имал доста пороци. — Линк присви очи и погледна през цигарения дим към новия си приятел.
— Да — засмя се Кейдж. — Безброй. Отказах се от повечето. — И намигна дяволито. — Все пак имам една слабост, от която никога няма да се откажа.
Двама мъже се разсмяха.
— Бог ми е свидетел, че е хубаво — отбеляза Линк след кратка пауза. — Повече от месец не съм срещал мъж, който говори на родния ми език.
Линк се чувстваше приятно в компанията на Кейдж.
Докато си допуши цигарата, и двамата мълчаха, но между тях нямаше напрежение. Не се налагаше да си разменят любезности, понеже си допадаха. Отношенията им се основаваха на взаимно уважение, на непристорена симпатия, а и на незачитане на общоприетите обществени норми. Ето защо Линк не се засегна, когато Кейдж подхвана:
— Тези петдесет хиляди долара, приятелю…
— Не ми трябват проклетите пари.
— И аз така си мислех.
Кейдж не сметна за нужно да обсъжда въпроса. Не очакваше обяснение, защото схвана, че Линк не е склонен да разискват темата. Кейдж уважи решението му, а Линк се зарадва, тъй като приятелят му не прояви любопитство.
— Двамата с Джени сте много щастливи — подхвърли гостът.
За Линк подобно изживяване бе непознато. Никога досега не бе говорил с женен мъж за съпругата му. Почувства се неловко. Кейдж обаче се отзова, без да му мигне окото.
— Да, имаш право.
— Трябва да ви е провървяло — продължи мисълта си Линк. — Рядко се случва разбирателството в семейството да продължи с години. Или поне аз не познавам такива хора.
— При нас също не се получи изведнъж. Джени се лиши от много неща, като се омъжи за мен.
— За теб разбрах, че си се отказал от цигарите, а и от младежките лудории. А тя?
— Ами престана да се вслушва в здравия разум. — Двамата се изхилиха, а после Кейдж тъжно поклати глава. — Единственият начин да я задържа бе да се оженя за нея, знаеш как става. Мъжът е в състояние да направи всичко за една жена.
«Ясно ли ти е, момче?» — негласно си зададе въпроса Линк.
— Що се отнася до Джени — продължи Кейдж, — май че е най-добре да отида да видя как е. А ти си пуши спокойно. Лека нощ.
"Сделка с дявола" отзывы
Отзывы читателей о книге "Сделка с дявола". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Сделка с дявола" друзьям в соцсетях.