— Утре ще си купя дрехи. Признателен съм ти, че ми даде нещо да облека. Благодаря ти за всичко.

Стиснаха си ръцете и. Кейдж тръгна към къщата. Линк замислено загаси цигарата. Семейство Хендрин страшно му допаднаха. Завиждаше им за близостта, която съществуваше между тях. Никога не бе изпитвал подобна взаимност с което и да било човешко същество. Нито с родителите, нито с приятелите си.

Кейдж и Джени се държаха невероятно мило един към друг. Обичта към малкия им син ги свързваше силно. По всичко личеше, че чаршафите на спалнята им непрекъснато са топли, сгрети от споделената взаимност.

Линк бе забелязал безброй пъти да си разменят влюбени погледи. Почувства ревност, защото никой не го бе гледал с такава нежност. Някъде дълбоко в душата си усещаше болезнената липса на нещо, което все още не успяваше да определи.

Какви бяха тези разсъждения? Нима фактът, че сутринта бе близо до смъртта, го превърна във философ? Бе постигнал успех в живота. Радваше се на отлична кариера, изпълнена с пътешествия и приключения. Печелеше добре и получаваше признание. Жените не го оставяха на мира, привлечени от парите, репутацията и известността му на превъзходен любовник. Правеше им скъпи подаръци, запознаваше ги с влиятелни хора и им доставяше удоволствие. Той самият ги търсеше само за едно. След като утоляха страстта му, бързо ги забравяше. За него тези жени бяха просто тела — незначително, преходно явление от забързаното всекидневие. Съвсем различни от Джени Хендрин и от…

Изруга безгласно, усетил, че се кани да изрече името на Кери. Опита се да изтрие и образа й, но не му се удаде. Не бе в състояние да забрави как изглеждаше тя, когато слезе за вечеря. Не очакваше да е толкова женствена. Предполагаше, че ще е облечена като монахиня. Тя обаче се появи в рокля от мека материя, която съблазнително прилепваше към крехкото й тяло. Полата се развяваше около босите й крака. Всеки път, когато се обърнеше, гърдите й се очертаваха ясно. Косата й блестеше на светлината на свещите. Устните й, леко начервени, изглеждаха сочни като узрели малини, готови да бъдат откъснати. Дотолкова съумя да вкуси от нея.

Отдаде дължимото на вкусно приготвената храна. Щом седна на масата, бе усетил колко силно се бунтува стомахът му, изпитал жестоките лишения на последните дни. Но всяка хапка сякаш бе с вкуса на Кери. Линк изстена тихо и почувства как страстта отново раздира душата му. Не можеше да си позволи да се отдаде на копнежа, разпалващ кръвта му. Не му оставаше нищо друго, освен да се помъчи да охлади желанието.


— Какво е усещането, когато те докосвам?

— Чудесно! — отвърна Джени.

Когато влезе в спалнята, Кейдж намери съпругата си в леглото. Първо отиде да погледне спящото дете и да се увери, че е сложено допълнително легло за Линк. Кери се бе настанила в гостната.

Кейдж се съблече набързо и се пъхна под завивките. Предстоеше му да намаже с лосион опънатата стегната кожа на корема на Джени. Бяха превърнали процедурата в нощен ритуал, който и двамата очакваха с приятно вълнение.

— Тази нощ бебето не мърда много — отбеляза Кейдж.

— Тя си почива след представлението по време на вечерята.

Откакто разбра, че е бременна, Джени твърдеше, че бебето ще е момиче. Мечтаеше си за руса дъщеря със светлокестеняви очи, която да допълни семейството им.

— Да, наистина.

— Какво искаш да кажеш?

— Не съм в състояние да преценя дали бе спазъм, или по този начин се опита да задържиш Линк.

— Намекът ти не ми харесва, Кейдж. — Джени свали ръцете му от корема си.

— Така си и мислех — засмя се съпругът, развеселен от обидената й гримаса. — Чувстваш се адски виновна. Иначе нямаше да се противиш толкова. — Нежно се приведе над нея и с целувка осуети намерението й да спори. — Трябва ли да ревнувам? — попита след миг.

— За какво?

— За това, че положи неимоверни усилия да убедиш Линк да остане под един покрив с нас.

— Все още не съм признала, че е така, но ако действително съм настоявала…

— Настоявала? Струваше ми се, че ще вържеш горкия човек за крака на стола, ако още веднъж настои да си замине.

— Е, аз продължавам да смятам, че негово «задължение» е да остане, за да снима сираците, когато се срещнат с новите си родители. А колкото до спазъма, не съм се преструвала.

— Силен ли беше? — Кейдж отпусна ръце и по красивото му лице се изписа загриженост.

— Не. Просто контракция, нищо сериозно.

— Сигурна ли си?

— Напълно.

Кейдж посегна към шишето е лосиона и изсипа малко от ароматната течност върху дланите си. Започна да я втрива в гърдите й с плавни, кръгови движения. Джени въздъхна и затвори очи. Кейдж се взираше с любов в нея.

— Как е възможно дори в напреднала бременност да си толкова хубава?

— Така ли мислиш? — Джени отметна русия кичур от челото му.

— Да.

— А смяташ ли, че Линк харесва Кери?

— Подозирах те в подобни намерения.

— МОЛЯ? — Джени се вторачи в съпруга с невинно изражение.

— Да се опиташ да ги събереш.

— За всички е ясно…

— Джени, не им се бъркай.

— Но те страшно се привличат.

— Няма що! Щяха да се сбият през масата.

— Навремето и ние понякога се държахме така. — Джени се опря на лакът. — И беше също на масата.

— Предавам се. — Кейдж втренчи стъписано в нея, а после се изсмя. — Страхотно тържество беше.

Прегърна я и сложи главата й на възглавницата. Целуваха се дълго. Когато най-сетне Кейдж отлепи устните си от нейните, очите на Джени блестяха. Но не се бе отказала да спори.

— Според мен се карат, понеже се мъчат да потиснат силното чувство, което е обхванало и двамата.

— Какво е обяснението на Кери?

— Мълчи си. Не ти ли се струва, че точно това е най-любопитното? Избягва да споменава името му, макар че след онова, което са преживели заедно, напълно естествено би било постоянно да си припомня подробности от изпитанието, и то свързани с безстрашния й помощник. Мъчи се да не го гледа, но днес на няколко пъти я хванах как го стрелка с очи. Линк не сподели ли нещо с теб, когато отидохте в гаража?

— Съжалявам, скъпа — отвърна Кейдж и прокара нос по шията й. — Мъжка тайна е.

— Значи наистина е говорил за Кери!

— Не. Но е неспокоен… Тази е най-подходящата дума. Едва се побира в кожата си. И е гневен.

— Как разбра?

— Познати са ми симптомите. Ясно ми е какво изпитва мъжът, ако не може да има жената, която желае. Беснее от гняв, защото се възбужда само при мисълта за нея. Струва му се, че не си струва да живее, щом не може да я притежава. — Кейдж погали с език голямото й розово зърно. — Та в тази връзка…

— Не бива, Кейдж. Лекарят каза, че вече е много опасно.

— Знам, но… — Мъжът въздъхна, когато Джени сложи ръката си там, където той изгаряше от нетърпение да я усети. — Ах, Джени!

— За какво си приказвахте тогава? — задъхано попита Джени.

— За теб! — Горещият му дъх вече изгаряше гърдите й. — Признах пред Линк, че ти си единственият ми порок.

— Виж ти… — Джени едва си поемаше въздух под настойчивите му ласки. — Кой знае какво ще си помисли за мен.

— Напротив, той смята, че си чудесна — качество, което всеки мъж иска жена му да притежава. Прекрасна домакиня в кухнята…

— И нежна любовница в леглото.

— Точно така. — Кейдж изръмжа нежно и плъзна ръка по бедрата й.

— Не е възможно…

— Съществуват най-различни начини.

— Но у дома има гости. — Гласът й ставаше все по-слаб, докато той леко я галеше с върховете на пръстите си.

— Това е твой проблем — съблазнително прошепна Кейдж.


Наоколо цареше необичайна тишина. Кери стоеше до прозореца на стаята за гости, взираше се в голия пейзаж и се чудеше какво я държи будна, след като умира за сън. Накрая реши, че след като е прекарала почти година в Монтенегро, навярно й липсват звуците на джунглата. Чувстваше се така, сякаш беше изложена на открито, понеже освен силуета на високото скалисто плато на фона на небето, местността бе еднообразна. Нямаше високи дървета, увиснали лиани, гъсти храсти. И никакви шумове.

Изведнъж тя чу слабо проскърцване. Видя как през портата към терасата, ограждаща плувния басейн на семейство Хендрин, се промъкна сянка.

Линк.

Сърцето й отново заби лудо, както винаги, когато той беше наблизо. Сега обаче причината отчасти бе обзелият я гняв. Беше се примирила с грубостта му, но тази нощ той отиде твърде далеч. Как можа да разкрие позора й пред Джени и Кейдж!

Навярно бяха изненадани от участието му в спасяването на децата. Сигурно са смятали, че тя ще се нуждае от помощ при изпълнението на мисията си, но очевидно се шокираха, когато научиха, че я е получила от известен фотожурналист.

Децата не й позволиха да омаловажи ролята на Линк по време на изпитанието, защото щом се колебаеха как да постъпят, те се обръщаха за съвет към него. Въпреки че не говореше испански, той им показваше с мимики, с жестове, дори с отделни думи, които звучаха като смесица между английски и испански, какво да правят. Те го разбираха и му се подчиняваха. Линк сякаш полагаше усилия да замести липсващия баща, особено на по-малките. Дори и да не му се нравеше ролята, те му я наложиха, и той я прие, макар и неохотно. Всъщност, изглежда, му беше приятно да държи Лиза на ръце и да се бори с момчетата.

Кери си даваше сметка, че Джени и Кейдж изгарят от любопитство. Единствено възпитанието не им позволи да се поинтересуват. Линк не страдаше от скрупули. От чиста злоба им поднесе и най-малките сензационни подробности как се е запознал с Кери, докато тя седеше вцепенена и го слушаше. През целия ден трепери да не разкрият измамата й. Боеше се някой да не се изпусне и да изрече име, което би предизвикало отклик от страна на Линк. Толкова често се приближаваха до темата, че Кери се изнерви до крайност.

Истината, така или иначе, щеше да излезе наяве. Линк щеше да разбере, че макар и неволно Кери го е заблудила. А когато това се случеше, тя искаше да е далеч оттук. Не беше трудно да отгатне колко бурна ще бъде реакцията му.

Сутринта, когато я целуна, беше направила опит да му разкрие истината. От страх, че някой от тях може да загине същия ден понечи да направи признание. Пристигането на самолета й отне този шанс. После се скараха за парите и тя се отказа. Падаше му се да живее в заблуда, след като се прояви като продажник.

Изпита облекчение, но и отчаяние, когато на вечеря Линк заяви, че си заминава. От една страна, би било добре да си тръгне с убеждението, че е монахиня. Но от друга, тя не бе в състояние да понесе факта, че я напуска. Навярно никога повече нямаше да го срещне, а подобна перспектива беше убийствена. Винаги щеше да бъде признателна на бебето на Джени, понеже отклони вниманието му, без случката да доведе до пагубни последици.

Сега Кери го наблюдаваше незабелязано от тъмния прозорец на втория етаж как се разхожда по терасата и пуши. Утешаваше се от мисълта, че и той не може да заспи. Тази нощ не само тя бе смутена. Разбира се, неговото състояние бе резултат не на някакви чувства, а на неудовлетвореното му желание да я притежава. Кери го бе съзряла да проблясва в златистокафявите му очи, преди да успее да го прикрие. Макар и враждебно настроен, Линк съвсем не беше безразличен към нея. Което ни най-малко не я успокояваше. Чувствата, които изпитваха, бяха несъпоставими. Той се бореше със страстта, а тя го обичаше.

Линк смачка цигарата си в едно сандъче с цветя и потърка очи с дланите си. Изглеждаше изтормозен. Стори й се, че го чу как измърмори някаква ругатня. Думите бяха тъй вулгарни, че й се прииска да са плод на въображението й.

Притаена в тъмното, тя продължи да го наблюдава. Видя как свали обувките, щедро предоставени от Кейдж. Неговите собствени бяха толкова корави от спечената кал, че семейство Хендрин настояха да ги изхвърли. После разкопча ризата си. Съблече я и я метна на някакъв стол. На рамото му се белееше превръзка. Дойде ред на колана. Металната катарама тихо издрънча.

Кери сподави изпълнения с копнеж стон, когато осъзна за какво се готви Линк. Нощта бе топла и тъмна. Само ниско на небосклона тънкият сърп на луната хвърляше бледа светлина. Слабият вятър бе горещ и сух като земята, върху която се носеше.

Време, тъкмо подходящо човек да поплува, особено ако усеща тялото си сгорещено и неспокойно.

Кери спря да диша. Вдигна ръка към гърлото си, за да се убеди, че пулсът й не е спрял. Равномерното туптене под пръстите й донякъде й възвърна самообладанието.

Продължи да се взира омаяна в движенията на пръстите му, които се мъчеха да се справят с упоритите метални копчета. Всъщност виждаше не пръстите, а ръцете и лактите му. В следващия миг Линк смъкна джинсите надолу. Когато стигна до коленете, остави панталоните да паднат на земята. Мекият плат се нагъна около глезените му. Той пристъпи и измъкна крака от дрехата.