— Щедростта ви е безгранична — Кери се усмихна на Рокси и на Гари, — но не е възможно да поемете отговорност за още едно дете. Не би било справедливо. Но съм ви признателна, че сте разсъждавали върху тази вероятност.
Лиза шляпаше щастливо в плитката вода. Блестящите пръски обсипваха телцето й и тя пищеше от удоволствие.
— Толкова е сладка! Не би следвало да съществуват пречки да я настаним в изпълнен с обич дом.
— И ние смятаме така — съгласи се Кейдж.
— Но утре пристигат семействата. Ще се разстрои, ако се наложи да я задържим тук.
— Вече действаме чрез фондацията «Хендрин». Естествено, междувременно…
— Кейдж! — Джени го прекъсна строго.
— Междувременно какво? — попита Линк.
— Междувременно сме длъжни да я предадем на имиграционните власти. — Кейдж сви безпомощно рамене в отговор на реакцията на съпругата си.
— По дяволите! — изруга Линк.
Сърцето на Кери се вкамени. Лиза щеше да се изплаши. Щеше да реши, че щедрите обещания не са довели до нищо друго, освен до страх и самота.
— Не бива да позволим това да се случи — отсече Кери.
— Разбира се — увери я Джени. — Тя заслужава специални родители. — Свали Трент от коленете си и се изправи. — Кери, Кейдж няма нищо против да гледа Трент, докато двете с теб отидем до града да напазаруваме. Спокойно можеш да носиш дрехите ми, но сигурно ти се иска да си купиш нещо свое.
— Ами другите деца?
— Нали ние сме тук? — намеси се Рокси. — Гари си е взел една седмица отпуск, за да бъдем на ваше разположение.
— Ние със Сара също няма да ходим никъде — присъедини се към нея Боб Хендрин.
— Ами Джо? Държа да съм тук, когато го изпишат от болницата.
— Дотогава ще се върнем — засмя се Джени.
— Хайде, поразходи се. Ще се поразсееш — нежно я бутна Рокси.
След като се изкъпа и се облече, Кери отново обиколи терасата. Кейдж и Линк бяха по бански в басейна. Кейдж подхвърляше Трент над главата си, а Линк си играеше с Лиза. Погледът й се замъгли от сълзи, докато наблюдаваше Линк и детето. На лицето на мъжа грееше усмивка, а очите му весело искряха. Линк я усети, вдигна глава и се втренчи изпитателно в нея. Кери се притесни. Почувства как я заля гореща вълна. Сега тялото й му бе познато. Вече нямаше тайни от него. Чудеше се дали мъжът знае, че изпитва приятна болка там, където я бе докосвал с ръце и с устни.
Лиза вдигна умолително ръчички към Кери. Тя коленичи. Линк притисна към гърдите си детето и го занесе до ръба на басейна. Кери се наведе и целуна мократа й бузка.
— Довиждане, скъпа.
— Довиждане — дойде неочакваният отговор, и то от страна на Линк. И двамата се изненадаха. Очите им се срещнаха и времето сякаш престана да тече. После Кери се изправи рязко и тръгна към Джени, която я чакаше в колата. Сърцето й биеше по-бързо, отколкото се движеха краката й.
Спряха на няколко места. Кери пазаруваше на кредит, който Кейдж й бе уредил. Купи си дрехи, бельо и обувки.
— Не съм и предполагала, че в една дрогерия човек може да намери толкова прекрасни неща — възкликна тя. Ровеше в торбата с покупките, докато пътуваха обратно към ранчото. — Сякаш съм попаднала на златна мина. Лосион за лице, балсам за коса, лак за нокти. Не съм свикнала с подобен лукс.
— Трябва да отидеш на почивка в някой първокласен курорт с минерални бани. Струва си да си го позволиш.
— Не — Кери поклати глава. — Още е рано. Имам много работа.
— Нали не възнамеряваш да се връщаш в Монтенегро? — Джени притеснено я стрелна с очи.
— Не. Вече е много опасно. Не ми се иска да умирам. Но е необходимо да свърша куп неща тук. Да събера пари за храна, за лекарства… — Гласът й заглъхна и тя се взря с невиждащи очи в пейзажа, който отминаваха.
— Не е възможно да продължиш до безкрайност да изкупваш греховете на баща си, Кери — изрече тихо Джени. — Рано или късно би следвало да се погрижиш и за личния си живот.
— Знам — Кери въздъхна тежко.
— Сутринта двамата с Кейдж май издадохме тайната?
— Не се тревожи. — Кери трепна, но лицето й остана съвсем спокойно. — Линк, така или иначе, щеше да научи.
— Извинявай. Предположихме, че е разбрал коя си. Когато изтърси, че те мисли за…
— Моля те! — Кери вдигна ръка, за да попречи на приятелката си да произнесе думата. — Достатъчно се срамувам. Не ми напомняй за мръсния номер, който му скроих.
— Давам си сметка, че не ти е приятно, но трябва да си изясня нещата. Защо го накара да вярва, че си монахиня?
— Не се притеснявай. Съвсем нормално е да полюбопитстваш. — Внимателно подбираше думите, за да може Джени да схване правилно мотивите й. — Вече ти е известно как го подмамих да тръгне от бара с мен.
— Преоблякла си се като проститутка.
— Да. Въобразявах си, че се държа като проститутка. — Кери извърна глава. — Линк е силен мъж и…
— Представям си какво се е случило после. Не е бил склонен да ти прости, когато си му обяснила ситуацията.
— Ти как би постъпила, ако беше на мое място? — попита Кери.
— Едва ли щях да проявя подобна находчивост. — Джени й се усмихна съчувствено. — Тази сутрин той беше доста… разстроен, когато узна истината.
— Меко казано.
— Беше ли се успокоил, когато те намери?
— Не.
Джени беше прекалено тактична, за да настоява Кери да я запознае докрай с по-нататъшния развой на събитията. Каквото и да бе станало, явно им се бе отразило зле. Когато се върнаха, и двамата бяха мрачни. И, както Джени вече бе забелязала, избягваха да се докосват и да се гледат до такава степен, че стигаха до абсурдни положения.
— Линк ме обвини, че съм измамница като баща си. Навярно е прав. Аз го използвах по непочтен начин. — От очите й потекоха сълзи. Джени я хвана за ръката. — Ти и Кейдж сте толкова щастливи, защото се обичате.
— Знам. Но връзката, която съществува между нас, не се получи лесно, Кери.
Джени не бе споделяла с никого, дори и с Рокси, какви бяха навремето отношенията й с Кейдж. Реши, че сега е моментът да го направи. Ако историята помогнеше на Кери, струваше си да я сподели.
— В нощта, преди да замине, Хал дойде в стаята ми — започна Джени. — Любихме се. Тогава ми беше за първи път. — Жената въздъхна. — Само че не е бил Хал, а Кейдж. — Без да обръща внимание на Кери, която изненадано отвори уста, тя продължи, преди съвсем да се е разколебала: — Когато разбрах, че съм бременна…
— Помисли, че бебето е на Хал.
— Всички смятаха така. Само Кейдж е знаел истината. Трябваха му месеци, за да събере смелост да ми каже.
— Какво се случи после?
— Бях сломена.
— Представям си.
— Наговорих му ужасни неща. — Джени потрепна от спомена. — Жестоко го отбягвах. Преживяхме истинска трагедия, докато се съберем. — И тя стисна ръката на Кери. — Линк ми прилича на Кейдж. И двамата са непостоянни. Избухливи. Жестоки и опасни. Когато Кейдж си идваше вкъщи, аз се страхувах. Стараех се да бъда колкото е възможно по-далеч от него. Един ден осъзнах, че всъщност онова, което ме плаши у него, в същото време ме очарова. Боях се не толкова от мъжествеността му, а от начина, по който ми въздействаше. Подскачах, когато го видех, и странях от него. Изкарваше ме от кожата ми, а аз не можех да се примиря от този факт. — Джени се втренчи в Кери. — Влюбена ли си в Линк?
Кери сведе глава и по бузите й се затъркаляха сълзи, които я издадоха.
— Да — изстена тихо. — Но е безнадеждно.
— И аз разсъждавах така. Но се убедих, че колкото по-трудно е спечелена, толкова по-трайна е любовта.
Семейство Хендрин смятаха, че е важно децата да се запознаят с американските обичаи колкото е възможно по-скоро. Кери се съгласи с тях. Ето защо приготвиха типични за страната ястия. Кейдж им инсталира видео, за да им пуска касети с филми на Уолт Дисни. Кери виждаше радостните им лица и си мислеше, че си е струвало да преживее всички трудности.
Докато си почиваха, децата опустошиха три купи с домашно приготвен сладолед. Родителите на Кейдж им поднесоха кейк с глазура. Макар че отклоняваха добронамерените съседи и журналисти, непрекъснато пристигаха храни, дрехи и играчки.
— Сестра Кери, не искаш ли сладолед? — Джо, когото посрещнаха възторжено в ранния следобед, докуцука до Кери с патериците.
— Чакам тълпата да се разпръсне. — Децата се бяха струпали около Рокси, която сипваше сладоледа. — Как е кракът ти?
— Само леко ме боли.
— Досега нямах възможност да ти кажа колко храбро се държа по време на бягството. — Момчето срамежливо махна с ръка. — Бях много горда с теб. Без твоята помощ Линк нямаше да успее да ни спаси.
— Но той дойде да ме вземе. — Джо сведе развълнувано очи.
— Може би трябва да му благодариш — предложи Кери, като си спомни за първоначалната враждебност на момчето.
— Той вече го стори.
Дрезгавият глас дойде от тъмнината зад тях и накара коленете на Кери да се огънат. Тя се обърна и затаи дъх. Линк беше ходил в града да пазарува с една от колите на Кейдж. Носеше нови джинси, които прилепваха плътно към хълбоците и бедрата му, и бяла памучна риза, чиито ръкави бяха навити над лактите. За първи път от него се носеше миризма на одеколон и изборът му се хареса на Кери. Напомняше й за дъжд и вятър. Беше се подстригал. Линк се приближи и сложи ръка на рамото на Джо.
— Момчето ми благодари още днес следобед, но аз му обясних, че не е необходимо. Той ме прикриваше, а всъщност е боец за свободата на родината си.
— Но сега родината ми е Америка — заяви гордо Джо и се усмихна лъчезарно.
Никой не намери сили да му съобщи, че липсват кандидати за осиновяването му и при тези обстоятелства съществува реална възможност да бъде върнат в Монтенегро. Линк бързо смени темата.
— Кейдж сподели ли с теб колко добре се оправя Джо с конете?
— Чух го вече сто пъти! — Кери се усмихна закачливо на Джо. — Защо си мълчал, че разбираш от коне?
— Не съм и предполагал! — възкликна момчето, а черните му очи заблестяха.
Следобед Джо категорично бе отказал да лежи и Кейдж го разведе из ранчото. Когато се прибраха, домакинът изрази възхищението си от лекотата, с която момчето общуваше с животните.
— Сякаш си служи с техния език — весело се смееше Кейдж.
Джо беше щастлив от похвалите на Линк. В Монтенегро изглеждаше прекалено възрастен за годините си. Сега се бе отърсил от преждевременната зрелост заедно с враждебността към Линк.
— Когато дойде при нас, си помислих, че ще навредиш на сестра Кери. Сега обаче съм сигурен, че не би й причинил зло. — Не забеляза лекото потрепване на мускулите на Линк. — Съжалявам, че хранех лоши чувства към теб. Ти ни извоюва свободата.
Преди Линк да намери подходящ отговор, Трент Хендрин връхлетя върху Джо. Спря навреме само защото се сети за раната на бедрото му.
— Джо, Джо!
Откакто Джо се прибра от болница, детето се бе превърнало в негова сянка. Момченцето посочи към телевизионния екран, където започваше нов филм. Джо се усмихна свенливо и тръгна към останалите деца. Трент крачеше до него.
— Хем дете, хем мъж — измърмори Кери, докато го наблюдаваше как пресича вътрешния двор.
— Надарен е с невероятна интуиция.
— По отношение на конете?
— По отношение на мен. — Кери обърна глава и се втренчи в него. — Бил е прав да се страхува, че ще ти причиня зло. Сбъркал е само времето.
— Нека да не говорим за това, моля те. — Кери сведе очи.
— Аз обаче изпитвам необходимост да го направя. — Гласът му бе тих, макар че едва ли някой щеше да ги чуе сред врявата, която вдигаха децата, скупчени пред телевизора. — Боли ли те?
— Вече ти обясних, не ме боли.
— Защо не ме предупреди?
— По този въпрос също се разбрахме. Не би ми повярвал.
— Тази сутрин може би не, но…
— Кога? Кога, Линк? В кой момент от нашето приятелство щеше да ми повярваш? Кога според теб щеше да е подходящо да спомена този факт? — Кери въздъхна тежко. — Пък и какво значение има? Рано или късно щеше да се случи.
— Но не толкова…
— Не толкова какво?
— Грубо.
— Е, нищо… — Тя първа извърна очи, след като дълго се взираха един в друг.
— Причиних ли ти болка, Кери?
— Не. — Физическото неразположение бе дребно, но емоционалното — фатално. Беше я обладал от гняв. Не от любов, нито пък за да получи удоволствие, а за да си отмъсти. Тялото й не бе наранено, но сърцето й беше съкрушено. Линк неволно бе нанесъл осакатяващ удар на чувствата й, но тя по-скоро би умряла, отколкото да му признае. Наклони упорито глава. — Нали това искаше да чуеш? Ако ме беше наранил, част от вината ти би отпаднала.
"Сделка с дявола" отзывы
Отзывы читателей о книге "Сделка с дявола". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Сделка с дявола" друзьям в соцсетях.