— Много си красива.

— Не си ми го казвал досега.

— Не обичам да правя комплименти.

— Не се сближаваш лесно с хората, нали, Линк? — Кери отметна кичурите от челото му.

— Не. — Видя тъгата в очите й и се прокле заради грубия си отговор. Помъчи се да я успокои, като сложи ръка върху бузата и прокара палец по устните й. — Но тази нощ ти си ми близка. По-близка от всяка друга жена. И двамата чувстваме близост. Хайде да не опропастяваме изживяването, като разсъждаваме прекалено много.

Кери не бе способна да му се противопостави. Сърцето й преливаше от обич към този мъж. Изпитваше желание да го изрази с думи, но си даваше сметка, че ще го отблъсне. Ето защо замълча. За да разведри атмосферата, тя се повдигна и го целуна по челото. Косата й се допря до рамото му.

— Приятно е.

— Кое?

— Когато косата ти се допира до кожата ми.

Кери получи вдъхновение да докаже любовта си и започна до го целува по раменете, като леко засмукваше плътта му. Линк изръмжа одобрително. Кери подви крака, надвеси се над гърба му и продължи да го целува на най-различни места. Стигна до хлътналата част в основата на гръбнака. Косата й следваше движенията на главата й. Разстилаше се по гърба му, повдигаше се леко и отново се спускаше върху гладката му плът подобно на вълни, които заливат брега. Прокара ръка по хълбока му и леко го стисна. Линк я стрелна хитро с очи.

— Кери? — Той се ухили самодоволно, после изражението му омекна, когато косата й отново го погали.

— Да?

Повтори името й. Явно искаше да й благодари, но не смееше. Кери обаче схвана, че има нещо, което не е в състояние да скрие.

— Ако нямаш желание, не го прави.

Кери му се усмихна мило и наведе глава. Докосна с устни коленете му и продължи нагоре. Косата й галеше кожата му. Следващата й целувка го накара да затаи дъх. Линк затвори очи и името й излезе като въздишка от устата му, когато жената продължи любовната игра с устните и езика си. Без задръжки. С обич. Косата й се допря до слабините му. Гледката беше красива и му подейства още по-възбуждащо. Повдигна Кери и я сложи върху себе си. Тя се втренчи удивено в него, но инстинктивно се остави да й разкрие нови чудеса. Линк заби пръсти в хълбоците й.

— Така ли…

— О, Господи, да! — изстена той. — Точно така.

Кери се завъртя. Линк покри гърдите й с ръце. После започна да ги люби с устни. Кери се остави на усещанията си да направляват действията й. При всяка целувка я разтърсваше неудържима тръпка, но играта изискваше да не го показва. Стремеше се да накара и той като нея да се отърси от задръжките и страховете си, да го увлече в собственото си вълнуващо приключение, все едно и тя за него е първата жена в живота му.

Вълшебните тласъци я издигаха до невероятни висоти и тя не съумя да спре лавината от чувства, която я връхлетя. Няколко минути по-късно двамата лежаха върху смачканите чаршафи, преплели крака. Линк първи излезе от унеса. Можеше да стане и да си тръгне, но я притисна силно към себе си.

— Кери, Кери…

Гласът му изразяваше най-различни неща. Копнеж. Удоволствие. Нежност. И най-вече тъга. Но Кери се вслушваше в ударите на сърцата им, които биеха едновременно, и не го чу.

Тринадесета глава

Линк се нуждаеше от цигара. Би могъл да запали, но се страхуваше димът да не събуди Кери. Нищо не му пречеше да отиде да пуши другаде, но не му се искаше да я остави. Най-добре щеше да бъде, ако бе стоял далеч от нея.

Когато тя му отвори вратата предишната нощ, много по-разумно би било да приеме извинението й, да си стиснат ръцете, да я целуне по бузата за лека нощ, да влезе в стаята си и дори да я заключи. Ето какво би следвало да направи. Ако бе постъпил по този начин, нямаше да я нарани. Щеше да изчезне от живота й също така внезапно, както се бе появил.

Не съвсем. Вчерашната сутрин се добавяше към списъка на греховете му. Откъдето и да го погледнеше, положението бе страшно объркано. Беше се обвързал с Кери Бишоп още от момента, когато тя го отвлече от онази кръчма. И това щеше да продължи, докато й кажеше довиждане с някоя остроумна фраза като «Трудно ще ми е без теб, малката» и да отпътува на залез-слънце. Така ставаше само във филмите. От трогателната раздяла се получаваха страхотни сценарии. В живота обаче думите звучаха фалшиво.

Притисна чело до студения перваз на прозореца, сякаш се канеше да провре глава през дървото. Сбогуването бе само едната страна на проблема. Признаваше пред себе си, че ще му бъде трудно да забрави Кери. Изцяло бе пропит от нея и не бе способен да мисли за нещо друго. Усмивката й. Гласът й. Очите й. Косата й. Тялото й. Отново изруга и тръсна глава да пропъди потискащите мисли.

Тялото му реагираше на спомените от предишната нощ. Не можеше да си обясни как се възбуди, но фактът бе налице. Струваше му се, че се е, изчерпил. Бяха ненаситни. Любиха се естествено, игриво, страстно, нежно и непрекъснато искаха още.

Дали някога бе срещал по-голяма взаимност от жена? Преживяването далеч надхвърли задоволяването на сексуалното желание. Кери проникна в някакво ъгълче, скрито дълбоко в душата му. Точно от това се тревожеше Линк. Не устоя на изкушението да се обърне и да я погледне. Не успя да потисне усмивката, разпънала строгите му устни и прогонила обичайното скептично изражение на лицето му. Стройният й крак се подаваше изпод чаршафа. На вътрешната част на бедрото й личеше червеното петно от страстната му целувка.

— Кой ли ще го види?

— Ревнуваш ли? — Тя се усмихна и обви с ръце врата му.

Линк с изненада установи, че наистина ревнува. Господи, той я посвети в тайните на любовта. Показа й какво удоволствие е способно да усети тялото й. Научи я да доставя удоволствие. Мисълта, че някой друг мъж ще се радва на тази чудесна, нежна, чувствена жена, която той бе открил, го изпълваше с дива ярост. Взря се в червенината на меката плът на бедрото й и се сети какво щастие изпитаха и двамата, докато устните му бяха там. Очите му пробягаха по тялото й. Всеки сантиметър от него бе свързан с еротичен спомен. От свода на малкото й стъпало до сърповидната извивка на ухото й той я бе галил, целувал.

Но независимо от чувствеността, която прояви, Кери изглеждаше невинна като дете с разпиляната по чистата възглавница коса, с леко разтворените, порозовели от целувките устни. Миглите й бяха тъмни и гъсти, а бузите — млечнобели. Едната й гърда надничаше изпод чаршафа, повдигаше се и се отпускаше примамливо в ритъма на дишането й. Колко пъти през нощта се връща към гърдите й, доставяйки и получавайки наслада?

С тих стон Линк се обърна отново към прозореца и се взря в пейзажа пред себе си. Слънцето изгряваше и го обливаше със светлина. Преди няколко минути всичко бе мрачно, но цветовете вече започнаха да изпъкват. Бледото небе се бе изпълнило с червеникавозлатисти отблясъци. Гледката бе красива, но нямаше нищо общо с потиснатото му настроение. Днес трябваше да си замине. Би било глупаво, ако продължеше да се мотае тук. Положението щеше да се усложни още повече. Понеже не бе в състояние да прекарва времето под един покрив с нея, без да я желае в леглото.

Връзката им не можеше да трае дълго. Рано или късно трябваше да се върнат към предишния си начин на живот. Разумът му подсказваше, че колкото по-бързо се разделяха, толкова по-добре. Мисията бе осъществена. Направиха каквото се искаше от тях. Дойде моментът да се заловят със собствените си занимания. Сирачетата вече очакваха новите си родители. Освен Лиза. Но и за нея лесно щяха да се намерят родители.

Линк реши да приеме предложението на едно международно списание да публикува снимките от бягството им. Парите, които щеше да получи, бяха достатъчни, за да се издържа до следващото значимо събитие, чието документиране би предизвикало интереса на хората. Странно, Линк не усещаше обичайното нетърпение. Обикновено чудесата го привличаха и жаждата му към тях бе неутолима. Бе готов на секундата да грабне фотоапаратите и да хване самолета. Защо сега протакаше?

Обяснението е повече от очевидно, копеле такова. Погледни назад. Е, добре. Причината бе Кери. Не желаеше да я изостави. Но нима имаше избор? Какво бе в състояние да й даде? Прашен апартамент в Манхатън, претъпкан с боклуци, където се отбиваше веднъж месечно, за да прибере пощата си. Използваше банята и за лаборатория. Държеше химикалите във всекидневната. Нямаше кола. Телефонният секретар приемаше съобщенията. С изключение на закуската, която обикновено пропускаше, се хранеше навън. Единствените вещи в кухнята бяха празният хладилник, който му служеше само като машина за лед, и кафеварката.

Но дори и да притежаваше луксозен обзаведен мезонет на Парк Авеню, не би се осмелил да помоли жена като Кери Бишоп да се омъжи за него. Линк бе израсъл на улицата. Трийсет и пет годишен хулиган без образование. Не бе просто необработен скъпоценен камък, а грубиян до мозъка на костите си. Тя бе живяла в умерен лукс. Сигурно знаеше много езици. Бе изтънчена, интелигентна, произхождаше от елита на обществото. И колкото и да се страхуваше, никой не би я държал отговорна за престъпленията на баща й. Тъкмо обратното — навярно мнозина я възприемаха като невинна изкупителна жертва.

Тя бе най-хубавото нещо, което Линк О’Нийл някога е имал, и той просто не можеше да се справи с него. Въздъхна, приближи се до леглото и се вторачи в нея. Ако ситуацията бе по-различна… Но не беше. Ето защо бе излишно да съжалява. Без нея животът му щеше бъде тъжен. Кери приличаше на искра, готова да възпламени скучния му свят. Опря се на стената и се надвеси над леглото. Изкушаваше се да я целуне за последен път, но се боеше да не я събуди. Докосна леко с палец устните й. Боже, колко бе красива! Стомахът му се сви при мисълта, че днес щеше да я види за последен път.

Не бе казвал тези думи на никого. Или навярно само на майка си, но тя умря, когато бе много малък, и Линк не си спомняше. Беше сигурен, че не ги е изричал пред суровия, безчувствен мъж, който му бе баща. Сега ги прошепна на Кери Бишоп:

— Обичам те.

След миг виолетовите й клепачи потрепнаха. Уплаши се да не би признанието му да я е събудило, но тя се разсъни бавно и той се успокои. Протегна се гъвкаво, като вдигна ръце и изпъна пръстите на краката си. Чаршафът се смъкна надолу и откри гърдите й. Линк стискаше здраво зъби, за да не се наведе и да покрие с устни едното от тези мамещи розови зърна, да го подразни с език и да го събуди. Положи неимоверни усилия, но успя да запази самообладание. Кери отвори очи и погледът й попадна върху мишницата му. Пресегна се и закачливо го погъделичка. Линк свали ръката си и се обърна.

— Рано е — заяви през рамо той. — Не е нужно да ставаш.

— Щом ти си станал, и аз ще го направя. Или да те съблазня отново да си легнеш?

Линк се взря в нея, докато си обличаше ризата. В тъмносините й очи горяха пламъчета, които го канеха да се върне при нея. Чаршафът бе събран на скута й. Седеше с изправен гръб и голи гърди. Косата й падаше по раменете. Приличаше на жрица от някаква езическа религия. Линк не се нуждаеше от изкушение. Желаеше я толкова силно, че едва откъсна очи.

— Пуши ми се.

— Запали тук.

— Пие ми се кафе. — Не я погледна, понеже усети тревогата в гласа й. — Дали може да го приготвя аз?

— Да, разбира се.

Линк виждаше в огледалото как тя следи всяко негово движение. Безпокойството в очите й се засилваше. Безспорно е очаквала от него да се държи като нежен влюбен. Дори не я целуна за добро утро. Страхуваше се да го стори. Само ако се докоснеше до нея, не би бил в състояние да я пусне.

— Ще се срещнем долу — изрече рязко и тръгна към вратата.

— Линк? — беше се покрила с чаршафа. Стана му още по-болно. Кери вече не бе красивата жена, която не се стесняваше от любовника си, а криеше срамежливо голотата си. Усмивката й бе плаха и пресилена. — Защо бързаш толкова?

— Днес ми предстои да свърша много неща. След като снимам децата с новите им родители, ще си замина. — Не издържа на жалното й изражение, обърна се и хвана дръжката на вратата. — Слез, когато си готова.

Затвори вратата и се спря в коридора. Сам би се учудил, ако можеше да зърне измъчената си физиономия. Стисна зъби, за да не изкрещи от болка. После се спусна по стълбите, проклинайки живота и съдбата, която си играеше с хората.


Душът блъскаше по кожата на Кери с такава сила, че сякаш я наказваше. Случилото се не бе сън. Тялото й носеше белезите от изминалата нощ. Но и без тях съзнанието й бе изпълнено със скъпи спомени. Снощи Линк беше невероятно нежен. Съобразяваше се с желанията и потребностите й. Посрещаше я чувствено, сякаш се досещаше за най-съкровените й сексуални мечти, и те се превръщаха в реалност. Тази сутрин бе студен, чужд, непознат човек, не по-малко враждебен, отколкото в деня, когато разбра, че го е лъгала. Тогава се бе ядосал. А сега прояви безразличие. Кери предпочиташе страданието пред безразличието.