Когато слизаше по стълбите, отново я обхвана типичният за характера й несломим оптимизъм. Надяваше се, че Линк наистина е изпитвал желание да изпуши цигара с първата чаша кафе, и затова е бил сърдит. След като се е разсънил, сигурно щеше да я прегърне и да я целуне със страстта, която бе проявил през нощта. Или просто сутрин по принцип не беше в настроение. Кери отказа да приеме неприятната възможност да се окаже за него просто жена, която е трябвало да «свали», и след като го е постигнал, е готов да се оттегли.

Но още щом влезе в кухнята, се убеди, че няма да е така лесно да приеме промяната. Погледна я равнодушно. В непреклонните му златистокафяви очи нямаше и следа от чувство, предназначено за нея. Кимна й хладно и продължи да отпива от кафето.

— Добро утро, Кери — весело я поздрави Джени, която поднасяше лъжицата към лакомата устичка на Трент. — Кейдж, моля те, налей на Кери сок.

— Само кафе.

— А какво ще закусиш?

— Нищо, благодаря.

Държеше главата си наведена. Какво очакваше? Любовни признания по време на закуска? Линк обеща само да й достави удоволствие и удържа на думата си.

— Тази сутрин си страхотна — каза Джени.

— Наистина — намеси се Кейдж. — Нова дреха?

— Да. Благодаря. — Беше облечена във всекидневен костюм в лимоненожълто. — След ризите и джинсите в джунглата, всяко нещо, което сложа, ще изглежда далеч по-добре. — Кери се помъчи да накара гласа си да звучи безгрижно, но не постигна голям успех. — Дали децата вече са готови?

— Бях при тях преди няколко минути — отвърна Кейдж. — Хаосът почти е овладян. Събират си багажа.

— Нещо ново за Лиза?

— Боя се, че не — отговори Джени.

— Обещах на Джо да го сваля долу. — Линк шумно дръпна стола си назад. — Ще отида да му помогна при обличането.

— Иди да си измиеш ръцете, Трент. — Джени вдигна сина си от столчето, при което изтърпя гневния упрек на Кейдж. — Кери, има много кафе. Кейдж, би ли ми помогнал за минута в пералнята?

— Сигурен ли си, че си чул Линк да влиза при Кери? — попита Джени веднага щом останаха насаме в помещението до кухнята.

— И кога излезе?

— Ти да не си възпитателка в пансион?

— Заедно ли преспаха? — прошепна тя.

— Мисля, че да, но не е наша работа.

— Какво става с тях?

— Всеки е в правото си от време на време да прекарва по една свободна нощ, с когото си иска.

— Но не и ти! — Джени се втренчи смаяна в него.

— Вярно.

Кейдж се ухили доволно, наведе се и я целуна по врата. После и устата й бе дарена с първата за деня целувка.

— Нито пък ти.

— Престани най-сетне да ме закачаш! — Джени се изтръгна от обятията му. — Жените в напреднала бременност като мен не трябва да имат сексуални желания.

— Горките! — Кейдж отново посегна към нея.

— Спри най-после! И не ме будалкай. Опитваш се да отклониш въпроса за Кери и Линк.

— Да.

— Длъжни сме да се намесим.

— Не.

— Но защо?

— Джени, знам, че звуча като развалена грамофонна плоча, но пак ти повтарям: не е наша работа.

— Но те се обичат. Убедена съм! Чувствам го!

— А не ти ли се иска да почувстваш нещо друго? — Джени бе много чаровна, когато се ядосаше и Кейдж се усмихна, свивайки предизвикателно вежди.

— Невъзможен си!

— Затова ме обичаш. А сега, ако не желаеш да понесеш последиците от престоя си, заключена в пералнята с едно лошо момче, да се заловим със задълженията си. Денят ще бъде тежък.


Почти се стъмваше, когато Джени, Кейдж, Кери и Линк седнаха на верандата и въздъхнаха уморено. Денят беше по напрегнат, отколкото очакваха. Един собственик на ресторант устрои барбекю за първата среща на децата с новите им родители. Семействата, които осиновиха сирачетата, оправдаха надеждите на Кери. Раздели се със сълзи с децата, убедена, че всяко ще расте в дом, пълен с обич. Притеснено отбиваше похвалите и избягваше журналистите. Репортерите, които най-после бяха допуснати до ранчото, настояваха за интервю, но тя го сведе до няколко любезни думи. Подчерта колко са обогатили живота й децата и не си приписа никакви заслуги.

Рокси и Гари си тръгнаха с двете си дъщери. Боб и Сара заминаха с Джо няколко минути преди тях. Раздялата на момчето с Линк бе болезнена. Джо се опита да не плаче. Линк стискаше зъби, докато се ръкуваха и си обещаваха да поддържат връзка. Сега Трент и Лиза си играеха на поляната пред къщата. Лиза не даваше никакви признаци, че се чувства изоставена. Дори не попита защо никой не я е взел.

— В кухнята ще намерите кошница с храна. — Джени махна изтощено към къщата. — Всеки да се обслужи сам.

— Благодаря — отвърна Кейдж. — Но с удоволствие бих пийнал само бира. Линк?

— Аз вече трябва да потеглям към летището.

Беше готов да тръгне. Дрехите, които бе купил в Ла Бота, бяха прибрани в новата чанта. Фотоапаратът и обективите се намираха в специална торба. Щеше да вземе нощния самолет за Далас и да се прехвърли на самолета за Ню Йорк. Кери научи за плановете му от Джени. Сърцето й се късаше, но не го показваше. Държеше се хладно също като него. Въпреки че образът й бе запечатан върху филмите му, тя също би могла да мине за непозната. След няколко седмици сигурно щеше да я забрави. Просто още едно сексуално завоевание — следващото име в дългия списък на жени от различни страни по света.

Тази нощ, след като останеше сама в леглото, където бяха преживели толкова вълнуващи мигове, Кери щеше да поплаче върху носната кърпа, която Линк й даде. Дотогава щеше да се държи така, сякаш нищо не се е случило. Както самият той я бе уверил насред прерията, удаваше й се да изпълнява различни роли.

— Имаш време за чаша бира.

— Добре, но само една — съгласи се Линк.

— Аз ще донеса. — Джени се хвана за стола. — Така или иначе, ми се налага да отида до тоалетната. — Ала още преди да стигне до входната врата, се хвана за корема и извика: — О, Боже!

— Какво става? — Кейдж подскочи. — Пак ли получи спазъм?

— Не.

— Да не е от храната? Казах ти да не ядеш от барбекюто. Готвачът слага лют червен пипер.

— Нищо ми няма на стомаха — усмихна се лъчезарно Джени. — Бебето.

— Бебето? — повтори глупаво Кейдж.

— Бебето. Май се е разбързало.

— Господи! — Кейдж я хвана за ръката. — Как разбра? Болки ли чувстваш? Кога… — Втренчи се в лицето й и я обърна към светлината. Присви подозрително очи. — Сигурна ли си?

— Да! — Джени избухна в смях, понеже схвана, че според Кейдж отново вдига фалшива тревога, за да задържи Линк.

— Остават още три седмици.

— По календара може би да. Но бебето мисли по друг начин. А сега, ако не искаш да изтърся дъщеря ти с главата надолу на верандата, се качи горе и ми свали куфара. Ще го намериш в…

— Знам къде е. О, Боже! Моля те, Джени, седни! В болницата ли да се обадя или на лекаря ти? Начесто ли са болките? Какво да направя?

— Успокой се и ми донеси куфара. Кери ще позвъни на лекаря. Номерът е до телефона в кухнята. Линк, би ли се погрижил за Трент? Лиза току-що му пъхна бръмбар в устата.

Джени седна на фотьойла. Забавляваше се, като наблюдаваше как всички хукнаха като луди, блъскаха се и бързаха да изпълнят молбите й. Кейдж забрави за добрите обноски и започна да използва думите, които бе научил от работниците на нефтените сонди. Трент с удоволствие хрупаше бръмбара. Вдигна страхотна врява, когато Линк, пребледнял като платно, го извади от устата му. Кери запази най-голямо спокойствие. Точно нейната ръка стисна Джени, преди да я закарат с количката в родилната зала.

— Сигурна съм, че всичко ще се оправи — усмихна й се многозначително Джени.

Кейдж щеше да присъства на раждането. Кери и Линк трябваше да се заемат с Трент и Лиза и да уведомят родителите на Кейдж и семейство Флеминг. В момента не бяха необходими в болницата и можеха да се приберат вкъщи, но предпочетоха да останат. Кейдж периодично се появяваше в чакалнята, за да им съобщи, че бебето все още не се е родило.

— Как е Джени? — попита Кери.

— Красива е! — възторжено отвърна той.

Кери и Линк се усмихнаха на щастливия съпруг, но когато се спогледаха, усмивките изчезнаха от лицата им. Кери се тревожеше, че чувствата, които изпитва, са изписани на лицето й. Ето защо се обърна към децата. Вече бяха разгледали всички книжки и спяха на дивана. Двамата с Линк предложиха на Кейдж да откарат децата вкъщи, но той настоя да останат.

— Джени държи Трент да бъде тук, когато бебето се роди. Така ще почувства, че и той участва в събитието.

— Чудно ми е как заспаха на този шум. — Кери погали момиченцето по черната коса.

— И на мен. Явиха ли се кандидати за осиновяването на Лиза?

— Не още, но фондацията се е задействала.

— Дано имиграционните служби не окажат натиск върху теб.

— Едва ли ще върнат детето в Монтенегро. — Кери разтри раменете си, сякаш изведнъж усети студ. Взря се в спящата Лиза, а после вдигна очи към Линк. — Преди да си заминеш, още веднъж бих искала да ти благодаря за всичко, което направи за нас. Моля те, разреши ми да го сторя. Без теб нямаше да успеем. Щях да забравя…

Кери посегна към чантата си, извади чека и му го подаде. Линк го грабна с рязко движение. Прочете го, видя, че е от личната й банкова сметка, полюбува се на красивия й подпис и гневно го скъса на две.

— Защо постъпи така?

Въобразяваше си, че като му плати, ще се убеди в настъпването на края.

— Това не са от онези пари. Никога не съм ползвала парите на баща си. Мама ми остави наследство.

— Не ме интересува чии са парите.

— Тогава защо скъса чека?

— Сега сме квит, ясно ли ти е? — Гласът му беше пресипнал.

— Аха! — Сърцето й отново трепна болезнено. Разтвори леко устни. — Значи вече си получил възнаграждението за услугата. — Пое си дълбоко въздух и потрепери. — Кажи ми, Линк, предишната нощ струваше ли петдесет хиляди долара?

Мъжът гневно скочи.

— Имаме момиченце! — Внезапното появяване на Кейдж ги стресна. Обърнаха се рязко. Кейдж бе ухилен до уши. — Три килограма. Страхотна красавица! Джени е добре. Никакви усложнения. Ще видите бебето веднага щом го претеглят и му сложат номерче. — Прие сърдечните им поздравления, наведе се и прошепна на сина си: — Хей, Трент, роди ти се сестричка.

Кери се възпротиви, но Кейдж настоя тя първа да влезе при майката и бебето. Сестрата я въведе в отделението.

Джени беше единствената родилка. Държеше дъщеря си, увита в мъхесто розово одеяло, с шапка с пискюл.

— Почти бях забравила колко прекрасно е да държиш бебето за първи път — ведро каза тя и погледна петнистото сбръчкано личице, което смяташе за красиво.

Кери се разчувства от ведрото изражение върху лицето на приятелката си. Джени непрекъснато повтаряше името на Кейдж, на Трент и на Ейми, както бе нарекла дъщеря си. Кери излезе от стаята с чувството, че е видяла въплъщението на любовта. Цялото семейство Хендрин беше изпълнено с нея. Тя бликаше от тях. Кери се радваше, но и завиждаше на щастието им. Обичта на Джени към съпруга и децата им подчертаваше празнотата на нейния собствен живот.

Рано бе загубила майка си. Баща й умря, след като опозори името си. В стремежа си да изкупи част от греховете му, Кери пое отговорността за един цял народ. Мисията й бе успешна, но нима разполагаше с нещо, което да покаже? В известна степен и тя си послужи с манипулации като баща си. Не стигна до корупция, но прибягна до измама. Хората я хвалеха заради огромната й жертва. Но тя знаеше, че това не отговаря на истината. Извърши го заради себе си, а не заради сирачетата.

Използва ги като почистващо средство, с което да изтрие петното от семейството си. Изложи на опасност девет деца, рискува живота им, за да се освободи от вината. Сякаш заявяваше: «Вижте ме. Нося името на баща си, но не съм като него.» И на кого се мъчеше да го докаже? На света, който в действителност не се интересуваше? Или на себе си?

Върна се в чакалнята. Кейдж държеше сънения си син на ръце и описваше на испански бебето на Лиза. Момиченцето седеше в скута на Линк. Несъзнателно бе сложило едната си ръчичка върху бедрото на мъжа, сякаш за да покаже колко много му вярва и го обича. В този момент Кери взе своето решение.

Четиринадесета глава

— Не бях подготвен за това, а ти?

Въпросът на Кейдж бе риторичен. Пътникът, който седеше до него в линкълна, продължи да се взира в пространството пред себе си.

— Страшно се изненадах, когато Кери съобщи, че ще осинови Лиза. — Кейдж се вторачи в Линк. Откакто тръгнаха за летището, приятелят му не бе настроен за разговори. Острите му черти издаваха напрегнатост и мрачни мисли. Както обикновено, Кейдж шофираше прекалено бързо и пейзажът се размазваше пред очите им. Но не тази бе причината за мълчанието на Линк. Кейдж се досещаше какво го тревожи. — Какво според теб накара Кери да реши така внезапно да отгледа сама детето?