— С кого?

— С фондацията «Хендрин», наречена на името на Хал Хендрин, мисионер, който загина в Монтенегро преди две години. Скоро след смъртта му неговото семейство основа фондацията, за да подпомага хора, изпаднали в беда.

— И ти си сигурна, че самолетът ще бъде на мястото на срещата в уречения час?

— Абсолютно.

— Как получаваш нужната информация?

— Чрез куриер.

— Който би продал сестра си за пакет цигари «Лъки Страйк»? — изсмя се Линк. — Между другото, в момента и аз се нуждая от тях. — Претърси джобовете си, извади кутия, но тя беше празна. — Ти имаш ли цигари?

— Не.

— По дяволите! — изруга ядовито и въздъхна, с което явно целеше да й покаже, че и за това лишение рано или късно ще трябва да му плати. — И ти вярваш на този куриер?

— Две от сестрите му са сред сираците. Иска да ги изведе от страната. Застреляли са баща им, понеже бил на страната на бунтовниците. Убили са и майка им.

Линк се подпря на камиона и прехапа долната си устна. Вторачи се в повредения филм. Рано или късно щеше да накаже момичето, но това нямаше да му върне филма. Съществуваха само две възможности. Едната беше да отиде в града и да изпроси милост от онзи деспот, президента. Което означаваше да се прибере у дома с празни ръце. Другата бе също тъй неприемлива, понеже все още не бе подготвен да стане съучастник на тази лекомислена жена, която се вживяваше в ролята на Мата Хари.

— Защо трябваше да ме отвличаш?

— А щеше ли да дойдеш, ако те бях помолила? — Вместо отговор Линк я погледна навъсено. — Не се надявах толкова лесно да намеря съмишленик. Не вярвах, че някой наемен войник би се загрижил за съдбата на тези деца.

— Разсъждаваш логично. Навярно щеше да вземе парите предварително, да те проследи до скривалището, да пререже гърлата на децата, да те изнасили, преди да те убие, и да реши, че е свършил добра работа.

— Не бях предвидила подобна възможност — отвърна Кери пребледняла.

— За още много неща не си мислила. Например за храна и годна за пиене вода.

— Разчитах ти да се погрижиш за подробностите.

— Това не са подробности, а основни необходимости.

— Господин О’Нийл, аз не съм страхливка — заяви Кери, подразнена, че й говори като на пълна глупачка. — Ще преживея всички трудности. Длъжна съм, за да спася децата.

— Вероятно всички ще измрат, преди да изминем тези осемдесет километра. Подготвена ли си за подобно изпитание?

— Тук така или иначе ще загинат.

Линк се замисли за момент и реши, че в крайна сметка жената сигурно не е чак толкова крехка. Постъпката й предишната нощ говореше за солидна издръжливост.

— Къде е мястото на срещата?

Надежда сякаш озари лицето й, ала тя не се усмихна. Приближи до едно паднало дърво. Пъхна пръчка в хралупата, за да прогони змиите, потърсили вътре убежище от адската жега, и измъкна раница. Извади карта и се върна при камиона. Разтвори я върху нагорещения ламаринен капак.

— Ето тук — посочи тя. — А ние в момента се намираме ето тук.

Линк беше бродил из джунглата с партизаните и знаеше къде основно се водят сраженията. Втренчи се в застиналото в очакване лице на жената със златистите си, твърди като камъни, очи.

— Джунглата гъмжи от войници.

— Зная.

— Тогава защо си ги скрила там?

— Просто защото тази отсечка от границата се охранява усилено. Но използват най-простите радари. Самолетът ще има по-голям шанс да кацне незабелязано.

— Мисията ти е равностойна на самоубийство.

— Знам и това.

Разярен, Линк й обърна гръб. По дяволите! Тя се взираше в него с онзи нежен поглед, точно както предишната вечер в кръчмата. Само че сега виждаше ясно тъмносините й очи. Именно този поглед го накара да забрави за предпазливостта, да си каже: «Благоразумието да върви по дяволите!», и да я последва. Дори и да не беше проститутка, адски сполучливо бе изиграла ролята си. Знаеше как да принуди един суров човек да се размекне.

Предишната вечер здравата се беше натряскал, но не бе чак толкова пиян, че да не си спомня как я целува и прегръща. Добре си спомняше колко му хареса. Пък и беше мъжко момиче. С неохота си призна, че куражът й заслужава възхищение. Но се нуждаеше не от него, а от топлото й зовящо тяло. Искаше да бъде обгърнат от стройните крака и от дългата й, мека като коприна, коса. Знаеше обаче, че ще плати скъпо за прибързаното си решение.

— Петдесет хиляди долара.

— Това ли е цената ти? — попита Кери, след като се съвзе от шока.

— Ако не ти отърва, твоя работа.

— Съгласна съм — отвърна тя през стиснати зъби.

— Не бързай. Първо да обсъдим основните моменти. Аз съм шефът, ясно ли ти е? — Изговаряше думите отчетливо и за по-голям ефект размахваше показалец. — Никакви спорове. Когато ти наредя да направиш нещо, няма да настояваш за обяснение, просто ще се подчиняваш.

— Живея в джунглата почти цяла година — заяви презрително Кери, като изгаряше от нетърпение да перне пръста му.

— По-различно е от това да водиш деца през джунглата. Ще рискувам само ако се споразумеем да действам по своя преценка. Аз ще взимам решенията, ясно ли ти е?

— Добре.

— Тогава да тръгваме. Три дни не са кой знае колко много време, за да се измине разстоянието до границата.

— Потегляме веднага щом се преоблека.

От раницата, която беше скрила в дървото, Кери измъкна чифт панталони в цвят каки, риза, чорапи и обувки.

— Виждам, че за доста неща си се сетила.

— Включително и за вода. — Тя му подаде манерката. — Заповядай.

— Благодаря.

— Ще ме извиниш ли, докато се преоблека? — попита, стиснала притеснено дрехите до гърдите си.

Линк отлепи манерката от устата си. Мокрите му устни блестяха на слънцето. Избърса ги с опакото на ръката си, без да откъсва поглед от лицето на жената.

— Не.

Трета глава

— Не?

— Да.

— Искаш да кажеш, не?

Линк кръстоса крака, сложи ръце на кръста си и наклони глава на една страна — истинско въплъщение на арогантността.

— Не, не те извинявам. Всъщност няма да мръдна оттук.

— Нима ми забраняваш да се усамотя? — Кери не вярваше на ушите си. — В такъв случай ще се преоблека, когато стигнем при децата.

— Мислех си, че не си страхлива.

Кери завъртя рязко глава и плитката й едва не го удари по лицето. Досадникът вече й лазеше по нервите. А не биваше да отстъпва пред сарказма в очите му, ако искаше да изпълни успешно мисията си. Никак не би се изненадала, ако дори и сега се откажеше от сделката. Без съмнение тоя човек бе лишен от съвест. А тя нямаше друг избор, освен да се съобразява с капризите му.

— Добре, ще се преоблека.

Обърна се с гръб към него и посегна назад да разкопчае ципа на роклята.

— Нека ти помогна.

Приближи се до нея. Ръцете му бяха големи и груби, но достатъчно чувствителни, за да боравят със сложни фотоапарати и приспособленията към тях. Очевидно беше сръчен и при разсъбличането на жени. Ципът се плъзна плавно, без да заяде нито веднъж. Кери усети да я залива вълна от смущение, макар че прие предизвикателството. Помъчи се да си внуши, че се намира на плажа и просто се кани да се съблече по бикини.

Все пак колкото и да разчиташе, че ще запази самообладание, не беше предвидила какво въздействие ще окаже тъй близкото му присъствие. Когато дъхът му опари кожата й, усети внезапна слабост и се уплаши, че ще й се наложи да се облегне на него. В следващия миг изпита безумно желание наистина да го стори. Гърбът й постепенно се разкриваше пред погледа му. Сякаш измина цяла вечност, докато ципът се отвори докрай. Слънцето вече пареше кожата й, а тя не смееше да помръдне.

— Благодаря.

Искаше й се да бе изрекла думата с хладна сдържаност, а ето че трепетът в гласа едва не издаде вълнението й. Бързо се отдалечи. Поколеба се за миг, после смъкна презрамките. Широката предница се свлече на кръста й. Кери дръпна надолу роклята и я прекрачи. Остана по бикини и сандали. Знойното слънце заплашваше да прогори нежната й кожа. Влагата полепна по нея като мокра целувка. Всички птици по дърветата онемяха, сякаш наблюдаваха действията й, омаяни от необичайната гледка.

С треперещи ръце Кери нахлузи панталоните, закопча ги, после пъхна ръце в късите ръкави на карираната памучна риза. Закопча само две от копчетата и завърза краищата на предницата. Извади дългата плитка отгоре и се наведе, за да вземе роклята, от която с радост се беше отървала. В този миг Линк я хвана през кръста.

— Остави ме на мира — предупреди го тя с тих глас.

— Не си познала, скъпа…

Думата не успя да излезе от устата му. Кери се изправи рязко и се завъртя. Стискаше пистолета с две ръце, насочен към широките му гърди.

— Сключихме делово споразумение, господин О’Нийл. Иначе не бих се занимавала с теб. Ако отново ме нападнеш, ще те убия.

— Съмнявам се — отвърна невъзмутимо той.

— Аз наистина ще го сторя. Снощи ми се наложи да изтърпя отвратителното ти опипване, понеже нямах друг избор. Отсега нататък да не си посмял да ме докоснеш.

— Добре де, добре.

Линк разпери ръце, за да я увери, че се отказва. Или поне Кери си помисли, че е с подобни намерения. Мъжът обаче изби пистолета от ръцете й толкова бързо и лесно, че чак й стана унизително. Оръжието издрънча, хлъзна се по покрива на кабината и падна на земята. Линк дръпна надолу едната й ръка, а другата изви зад гърба й.

— Никога не насочвай пистолет към мен! Разбра ли? — При следващото движение усука ръката й, така че китката опря в лопатките на гърба.

— Причиняваш ми болка — задъхано изрече Кери.

— А как щях да се чувствам аз, ако беше стреляла?

— Не умея да си служа с пистолет — сопна му се тя.

— Ето още една причина да не се опитваш да вършиш глупости.

— Съжалявам.

— Трябваше да ти извия врата заради номера, който ми погоди. — Линк освободи леко ръката й, но все още я притискаше към себе си. — Но вместо това може би ще получа утеха…

— Не!

— Да!

Целувката беше властна, завладяваща, също както и предишната нощ. Устните му бяха жадни, страстни и в същото време невероятно нежни. Езикът му се плъзна в устатата й. Кери се стегна, но не успя да се възпротиви. Отвърна на целувката против волята си.

Мъжът вдигна глава. Тя бавно отвори очи, сякаш се отърсваше от въздействието на наркотик.

— Отвратително опипване ли каза? — подхвърли злобно Линк. — Защо ли си мисля, че ти хареса? — И без да дочака отговор, със смелост, от която Кери затаи дъх, ръката му покри гърдата й. Галеше заобленото хълмче, очертано под ризата.

— Недей — промълви тя. Не смееше да продължи от страх, че ще се издаде.

— Защо не?

— Защото не искам.

— Искаш — заяви той с безочлива самонадеяност. — В края на краищата експедицията може да се окаже интересна и за двама ни. Защо да не подготвим почвата отсега?

— Моля те, недей… — Гласът й потрепери и се превърна във вик, когато осъзна, че много скоро собственото й тяло ще престане да й се подчинява.

— Харесва ти — прошепна във врата й Линк.

— Не, не ми харесва.

— Напротив! — Нежно захапа ухото й и лекичко го дръпна. — Дори и да се преструваш, че се дразниш, ти си жена, която знае как да отговори на мъжа. — Усмихна се, когато тя простена, неспособна да се изтръгне от прегръдката. — Изглежда, обичаш да си играеш с мъжете. А може би и добре ги познаваш. Ако не беше така, снощи нямаше да успееш да ме подмамиш да дойда с теб.

— Беше пиян. Щеше да излезеш от кръчмата с всяка друга на мое място.

— Не е вярно. Бях пиян, но прозрях какво се крие под ледената ти обвивка. В джунглата никой не съумява да запази самообладание, миличка. Ще се размекнеш.

— Спри! — Кери вложи всичките си сили в тази единствена дума, за да не проличи колко е отслабнала решителността й.

— Засега — отвърна той и дръпна ръката си. — Защото все още съм бесен заради пистолета. Но когато му дойде времето, ще ме молиш за това.

— Ще има да почакаш! — Нахалството му я отрезви и тя започна да се бори като обезумяла.

Успя да го отблъсне, понеже сам й позволи. Сетне се засмя и се наведе, за да вдигне пистолета. Пъхна го в колана си, а тя все тъй не можеше да откъсне очи от тялото му.

— Хайде, качвай се! — нареди Линк. — Аз ще карам. Ще се обуеш в камиона.

Беше се овладял и за момента Кери нямаше от какво да се тревожи. Беше осъзнала обаче, че прегръдката му я бе извадила от равновесие. През последните няколко месеца се беше посветила на децата. В Щатите никой не я чакаше, не беше обвързана и с никого от Монтенегро. Навярно именно поради тази причина бе тъй дълбоко разтърсена от внезапното нахлуване на Линк в живота й.