Той й подаде ръка, но тя отстъпи назад.

— Няма да се прибирам. Моят рай вече не е у нас.

Михаил пристъпи и я хвана под ръка.

— Значи искаш да се откажеш от всичко, което твоят Отец ти е дал?

— За какво му е било да ми дава сърце, след като го е оставил празно?

Той застана срещу нея, постави двете си ръце върху раменете й и я погледна внимателно, изпълнен със съчувствие.

— Какво си направила, София?

Тя потопи поглед в неговия, по лицето й се четеше тъга. После му каза:

— Обичах.

Тогава гласът на нейния кръстник стана по-мек. Погледът му изведнъж се разведри и дневната светлина премина през чезнещото му лице.

— Помогни ми — умоляваше го тя.

— Това е съюз…

Но София така и не разбра края на неговото изречение. Той беше изчезнал, вече не го чуваше.

— … Свещен — допълни тя, тръгвайки сама по алеята.

* * *

Михаил излезе от асансьора, мина покрай служителката от рецепцията, поздрави я и с бързи крачки пое по коридора. Почука на вратата на големия офис и влезе, без да чака.

— Хюстън, имаме проблем!

Вратата се затвори след него.

Няколко минути по-късно гръмкият глас на Господина караше стените на Обителта да треперят. Малко след това Михаил излезе, давайки знак на всички, които срещаше, че всичко върви добре в най-добрия от световете и че всеки може да се върне на работното си място. Промъкна се зад рецепцията и нервно погледна през прозореца.

В огромния си офис Господина хвърляше гневни погледи към преградата в дъното, отвори чекмеджето с дясната си ръка и брутално прекъсна защитата на контактора27.

После рязко натисна бутона. Стената се разтвори, давайки изглед към офиса на Президента; двете маси образуваха една цяла, като двамата седяха от срещуположните й страни.

— Мога ли да направя нещо за теб? — попита Президента, прекъсвайки играта си на карти.

— Не мога да си представя, че се осмели да го направиш!

— Осмелил съм се какво? — подскочи Сатаната.

— Да мамиш!

— Значи аз съм започнал да мамя пръв? — запита Президента с арогантен тон.

— Как можа да посегнеш на нашите пратеници? Твоята наглост е безгранична!

— Струва ми се, че всичко е обърнато надолу с главата. За днес наистина ми стига! — отговори с подигравателен тон Сатаната. — Защото ти пръв започна да мамиш, стари ми приятелю!

— Кой, аз да мамя?

— Точно така!

— И как точно съм измамил?

— Не ми се прави на ангел!

— Е, и какво съм направил? — попита Господ.

— Ти отново започна! — каза Луцифер.

— Какво съм започнал?

— Да създаваш ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА!

Господ се изкашля и поглади брадичката си, гледайки втренчено в своя противник.

— А ти веднага ще спреш да ги преследваш!

— И ако не спра, какво?

— В противен случай аз ще започна да те преследвам!

— Да бе, как ли пък не! Опитай се само! Вече започва да ми става забавно. Според теб къде се помещават адвокатите, при теб или при мен? — запита Президента, натискайки копчето в своето чекмедже.

Преградата бавно започна да се затваря. Господ изчака, докато се притвори наполовина, въздъхна дълбоко и Сатаната чу неговия глас да вика от другия край на стаята:

— ЩЕ СТАВАМЕ ДЯДОВЦИ!

В този момент преградата спря да се движи. Господ видя изплашеното лице на Сатаната, който се бе наклонил напред.

— Какво каза?

— Много добре чу!

— Момче ли ще е или момиче? — плахо попита Сатаната.

— Още не съм решил!

Сатаната скочи от мястото си.

— Чакай, идвам! Този път наистина трябва да си поговорим!

Президента прекоси офиса си, премина през преградата и седна до Господина на другия край на масата… Последва дълъг разговор, който трая… трая… трая чак до вечерта…



И после настана утрин, и…

… Цяла вечност

Лек ветрец подухваше над Сентрал Парк…

Купчина листа се вдигна във въздуха, въртейки се около една пейка, поставена до пешеходната алея. Господ и Сатаната бяха седнали върху облегалката. Видяха ги да се задават отдалеч. Лукас държеше ръката на София. Със свободната си ръка всеки от двамата буташе една количка, в която имаше две люлки. Те минаха покрай тях, без да ги видят.

Луцифер въздъхна дълбоко.

— Можеш да ми казваш каквото си щеш, но малката е по-съвършена от двете! — каза той.

Господ се обърна и го погледна изпод око.

— Мислех, че няма да си говорим за деца.

Те станаха и заедно поеха по алеята.

— Съгласен съм — продължи Луцифер. — В един напълно съвършен или несъвършен свят и двамата ще се отегчаваме, така че нека да забравим за всичко! Но сега, когато сме сами, мисля, че все пак можеш да ми кажеш! Кога започна да мамиш — на четвъртия или петия ден?

— Но защо си толкова сигурен, че съм мамил?…

Господ постави ръка върху рамото на Луцифер и се усмихна.

— … А случайността във всичко това!



И беше вечер… и след нея последваха още много утрини.