— Донесе ли парите?

— В колата са, генерале.

— Колата къде?

— До бараката на Червения кръст.

Джай Хан даде някаква заповед и двама от хората му се затичаха към колата. Той огледа Франсин от глава до пети, като продължаваше да се хили като тигър.

— Ти прекрасна дама, а аз си мислех, стара и белокоса. — С движение на пръстите си се опита да изобрази бръчки.

— Вече не съм млада, генерале.

— Ти млада! — възрази й той и се заля от смях. Дори не погледна към Сакура. — Ти — силна. Може би помогнеш на Джай Хан да бие комунистите?

— Джай Хан едва ли се нуждае от помощта на жени — отвърна Франсин с мила усмивка.

— Лаос харесва ли ти?

— Лаос е много красива страна — отвърна Франсин.

Той кимна.

— Да. Много красива.

На пагоните си имаше генералски звезди, но останалото от униформата и личността му бе подвеждащо обикновено.

— Когато разбием комунисти, Лаос стане велика нация.

Хората му се върнаха с алуминиевите куфари. Той даде още една заповед. Хората му се опитаха да отворят куфарите, но не можаха да се справят със сложните ключалки.

— Позволете ми — предложи услугите си Мънро и отвори двата куфара. Джай Хан хвърли кратък поглед върху дебелите пачки банкноти и каза:

— Добре. Ти — умна жена, нухуан. После се извърна към Сакура.

— А сега ред на Сакура да плаща.

До този момент Мънро бе наблюдавал Джай Хан с възхищение. Дребният наперен генерал бе запазил усмивката си, въпреки че едва ли не половината армия на Виетконг се бе разположила на съседния хълм. Човекът излъчваше характер и воля. Видя обаче как Джай Хан погледна Сакура. Тя не отмести поглед. Очите й и устата й не разкриваха нищо. Пулсът на Мънро внезапно се ускори.

Видя как Джай Хан замахна с ръка и зашлеви Сакура с все сила по лицето.

Ръката на Мънро вече бе стиснала дръжката на колта в якето му, но друга ръка стисна неговата като стоманени клещи. Бе Макфадън.

— Не се прави на идиот — изсъска той. — Ако досега сте все още живи, дължите го само на късмета си. От удара Сакура се олюля и насмалко не падна. С усилие се изправи и отново погледна Джай Хан в лицето.

— Кучка! Курва! — Той я зашлеви отново по другата страна и тя пак се олюля. От полузаздравялата рана на ухото й потече кръв.

Франсин се опита да направи крачка напред, но Клайв не й позволи. Тримата военни на масата наблюдаваха ставащото с безизразни лица. Единствено пръстите на старата жена продължиха да мърдат като паяци и да мачкат лепкавия ориз.

Сакура пак се изправи пред Джай Хан. Дишаше учестено.

Той пак я удари и този път Сакура падна на колене.

Главата й се люшна и косата й закри лицето й. Бавно тя успя отново да се изправи, този път със затворени очи. Сякаш в кошмарен сън, Мънро видя как от лицето й, между носа и ухото, започна да се стича кръв и да кваси ризата й. Върху скулата й имаше дълбока рана. Джай Хан носеше тежък златен пръстен, който бе пробил триъгълна рана в плътта й.

Джай Хан отново я удари по другата страна на лицето. Сакура се завъртя като парцалена кукла и безсилно се строполи на земята. До този момент не бе издала и звук, но сега започна тихо да стене и пръстите й задращиха пръстта. Мънро разбра, че тя се опитва пак да се изправи. В пълно мълчание всички проследиха как тя се мъчи да коленичи. Кръвта от лицето й се стичаше върху земята.

Джай Хан разтриваше кокалчетата на ръцете си, въртеше златния си пръстен и не откъсваше поглед от нея.

„Моля те, не се изправяй — помоли я мислено изпълненият с болка Мънро. — Моля те, не се изправяй.“ Не можеше да разбере дали упоритият й отказ да остане просната на земята впечатлява Джай Хан, или го озверява още повече.

Измъчената Сакура накара тялото си да й се подчини. Като се олюляваше, успя да се изправи на колене. С рязко движение Джай Хан я сграбчи за косата и я изправи на крака. След това размаха пръст пред лицето й и изкрещя.

— Аз ти вярвах! Аз ти вярвах! Аз ти вярвах!

— Много съжалявам. — Всички чуха шепота й. Устата й бе пълна с кръв. — Много съжалявам.

— Съжалението не е достатъчно. — Джай Хан извади сгъваем нож. — Сега ще платиш.

Кръвта на Мънро се вледени. Сърцето му спря да бие. Дробовете му се изпразниха от въздух. Франсин внезапно тръгна напред и преди да успеят да й попречат, заслони с тялото си Сакура и застана пред ножа на Джай Хан. — Не — тихо каза тя.

На лицето на Джай Хан се появи свирепа усмивка.

— Аз няма да я убия. Ще получиш дъщеря си. Обаче ще я бележа.

— Не. Вече достатъчно я наранихте, генерале. Джай Хан я погледна гневно.

— Махай се!

— Махни се, Франсин — каза и Сакура. — Нека направи каквото иска. Нали затова дойдох тук.

— Не е достатъчно, че съжалява! — изкрещя Джай Хан. — Сега ще изпиша мое име върху нейно лице. Трябва да спомня всеки път като види се в огледало.

— Няма да ви позволя да направите това — все така тихо каза Франсин.

— Никой не ми казва какво да правя! — викна побеснелият Джай Хан, удари Франсин с юмрук в корема и тя се свлече на земята.

Джай Хан я прекрачи и викна нещо на хората си. Двама от тях, ухилени, се затичаха към Сакура и я сграбчиха за ръцете. Стиснаха я така, че да не може да помръдне. Джай Хан направи крачка напред и доближи ножа до лицето на Сакура.

— Ще спомняш мен — каза той свирепо. — Всеки път, когато видиш се в огледало. Всеки път, когато те погледне мъж.

Сакура бе затворила очи. Отметнаха главата й назад. Побелялото й лице не помръдна под надвисналото стоманено острие.

Франсин с усилие се надигна и с треперещи ръце залови Джай Хан за колана. Дръпна го с все сила и благодарение на това усилие успя да се изправи. Набитият генерал пък насмалко не изгуби равновесие.

Внезапно Мънро забеляза, че е успяла да вземе автоматичния колт на Клайв и го стиска с нежната си ръка. В следващия момент опря дулото му до ухото на Джай Хан и изсъска:

— Спри!

Джай Хан застина. Извъртя очи, за да види Франсин, но не се осмели да извърне глава.

— Нухуан, ти — мъртва — тихо каза генералът.

— Ти ще си мъртвият — прошепна му Франсин. — Пусни ножа.

Пръстите на Джай Хан се разтвориха. Ножът падна на земята. Двамата мъже, които държаха Сакура, ги гледаха изумено.

Франсин все още не можеше да си поеме дъх от удара и за да не падне, продължаваше да се държи за колана на Джай Хан.

— Кажи им да я пуснат!

— Госпожо Лорънс, мислех, че сте умна. Това, което правите, е тъпо — обади се Макфадън.

— Кажи им да я пуснат. Говоря сериозно. Иначе ще убия скъпия ти генерал още сега. — Гласът й трепереше, обаче бе изпълнен със стомана.

Макфадън каза няколко думи на лаоски. Войниците пуснаха Сакура и отстъпиха. Мънро веднага я подхвана. Тя се отпусна върху него и измъченият й поглед се насочи към Франсин.

Франсин все така притискаше пистолета до ухото на Джай Хан.

— Сакура постъпи зле, Джай Хан — каза тя уморено. Но не е виновна за това. Нямаше нито баща, нито майка. Сега обаче има майка.

Настъпи мълчание. Във вятъра над месестите зелени бананови листа се долови шумът на самолетен двигател. Въпреки пистолета, опрян до черепа му, Джай Хан вдигна глава, за да види какво става зад плътната зелена завеса.

Макфадън също бе вперил поглед в небето. В дима се появи черен силует, наподобяващ насекомо. Небесата внезапно се изпълниха с трещенето на тежка картечница. Макфадън приклекна и изкрещя:

— Т-28 се връщат! Укрийте се!

Джай Хан блъсна Франсин с лакът и се затича към колибата. Хората му го последваха.

— Бягайте! — изкрещя Мънро и повлече Сакура.

— Франсин! — викна Клайв, хвана я за ръката и затичаха зад Мънро и Сакура. Банановата горичка се изпълни с десетки други бягащи фигури.

Бомбардировачите Т-28 се приближаваха. Трясъкът на двигателите им изпълваше небето. А те бяха съвсем незащитени, далеч от всякакво укритие. Нима бяха дошли толкова отдалеч, за да загинат точно тук?

Иззад дърветата проблесна ослепителна мълния и цяла редица палмови къщи полетяха във въздуха. Франсин усети как ударната вълна се устремява към нея — изкореняваше дърветата и събаряше хората, сякаш бяха кибритени клечки. Стори й се, че я блъска камион. Падна на земята, изтъркаля се няколко метра и спря едва когато се удари в едно дърво. Приседна, като гледаше глуповато лепкавите зелени банани, размазали се по тялото й. Опита се да си поеме дъх и да се изправи. Успя само да се навдигне на колене. Не видя Клайв. Не знаеше дали Клей и Сакура са успели да се укрият в някое убежище.

Небето бе разкъсано от друг взрив. Тя видя как във въздуха се издигна ламаринена плоскост, върху която бе изобразен червен кръст — лечебницата бе станала жертва на пряко попадение. Ламарината падна сред банановите дървета. От небето падна с глух удар и човешко тяло, почти съвсем до нея. Заваляха и отломки. Тя се притисна до някаква стена. Човекът, стоварил се от небето, бе без глава. От шията му бликаха силни струи кръв.

Третата бомба избухна в другия край на селото. Тя отново видя как ударната вълна изскубна дърветата като цветя и разруши всички покриви и стени, оказали се на пътя й. От небето продължаваха да валят отломки. Въздухът бе наситен със силната миризма на взривни вещества и банани.

Самолетите Т-28 се скриха зад хълма. Франсин изчака още малко, преди да напусне убежището си. Цялото тяло я болеше. С огромно усилие на волята стана и затърси останалите сред дима. Пламъците от разрушените къщи се бяха превърнали в стълб, достигащ небето. Стигна до улицата. По нея се търкаляха трупове и останки от развалините. Към нея търчеше войник и викаше нещо. От ръката му, откъсната до лакътя, бликаше кръв. На две крачки от Франсин той падна, сгърчи се и остана да лежи неподвижно.

Пред нея продължаваха да се разнасят изстрели. Франсин коленичи до войника, свали колана му и се опита да го пристегне около остатъка от ръката му. Кръвотечението спря. Тя така и не разбра дали е мъртъв, или в безсъзнание. Започна да вика с все сила Клайв, Сакура и Клей, но не успяваше да чуе собствения си глас. Раненият войник се помръдна. От осакатената му ръка отново бликна кръв и опръска кафявия й панталон. Тя се отдръпна от него. Трябваше да открие останалите.

Чу гласа на Клей — викаше я.

— Тук съм! — изкрещя с все сили и се огледа.

Той внезапно се появи иззад една колиба. Целият бе покрит с червен прах. Очите му горяха.

— Франсин! Добре ли си? Тя го стисна за ръката.

— Къде е Сакура?

— При Клайв. Помислихме, че си убита. — Продължаваше да я гледа, сякаш не вярваше на очите си.

— Детето! — изкрещя Франсин. — Луис! Къде е Луис?

— Изваждат го. Ела. Затичаха по улицата.

Около развалините на една къща се бяха събрали селяни и войници. Не бе разрушена от пряко попадение. Бетонната й основа се бе пропукала, а бамбуковата конструкция се бе сринала. Не гореше, но хората, укрили се в нея, бяха останали заровени под развалините. От разкъсания воден резервоар изтичаше воняща зелена вода.

— Той е ей там — каза Мънро. — Там са и жената на Джай Хан и сестрите й.

Сакура и Клайв разчистваха развалините. Тя се затича към тях и се включи в работата. Присъедини се и Клей. Кристофър Макфадън бе намерил някаква лопата, с която копаеше и псуваше. Франсин ровеше с голи ръце. Пръстите й се разкървавиха и ноктите й се изпочупиха.

Първо извадиха три жени. И трите бяха мъртви. Под тях имаше две деца на десетина-дванадесет години. Дрехите им бяха подгизнали от кръв. И те бяха мъртви.

В следващата стая видяха широкия разголен гръб на мъж. Бе все още жив и потрепваше.

— Това е Туон — възкликна Макфадън.

С помощта на Клайв и Клей Мънро той разчисти развалините, покриващи тялото. Туон лежеше по корем, извърнал глава на една страна. Полуголото му тяло бе покрито с кръв, стичаща се по лилавите татуировки на гърба му. Устата му бе отворена и поемаше жадно въздух. Очите му проблясваха през маска от кал.

Макфадън коленичи до приятеля си. Франсин видя, че тялото на Туон е пробито от близо метрова дъска — стърчеше от хълбока му и потрепваше при всяко вдишване и издишване.

С общи усилия и без да произнесат и дума, най-сетне успяха да го отместят.

А след това Франсин изведнъж чу вика на Сакура: „Луис!“ Туон, умишлено или неволно, бе защитил едно малко телце със своето тяло. Франсин видя черна косица, угаснали очи и окървавена ризка.

Стенещата Сакура гушна детето. Франсин, все още замаяна, посегна и го докосна. Мекото малко телце бе топло и отпуснато. А след това всички видяха как устните му се раздвижиха и то трепна, притисна се към Сакура и заплака: „Мамо, мамо!“

Сакура го притисна към себе си, погледна Франсин и прошепна:

— Жив е.

Туон внезапно изхърка и стисна летвата, която го бе пробола, сякаш искаше да я изтръгне. Франсин го погледна. Той отвърна на погледа й и за миг й се стори, че иска да й каже нещо изключително важно. В следващия миг очите му са изцъклиха.