— А ти им разби живота! — излезе напред Сам.

— Колко добре си играете ролята — презрително изрече Едуард. — Но аз ще разкажа истината на съдията и ще ви разоблича.

Лили поклати глава. Странно, в момента се чувстваше сигурна в себе си и силна, сякаш нейният ангел хранител беше слязъл на земята и беше разперил криле над нея. Сякаш майка й и баща й бяха също тук, и братът на Лиам Конър…

Сърцето й бе успяло да се пребори със страха. Тя почувства в себе си силата на всички жени по света, на всички добри хора. До нея бяха Лиам и приятелите й — нови и стари, които я обичаха и щяха да се борят заедно с нея. Усещаше позитивната енергия, която идваше дори от репортерите и от съдебните заседатели. Усещаше увереност като майка на най-прекрасното дете на света.

Наближаваше десет — часът, който беше определен за начало на предварителните изслушвания. Към тях се приближиха две жени, едната носеше дебела папка и Лили реши, че са от съдийския състав. Едуард дори не се обърна да ги погледне, той не сваляше очи от Лили, сякаш в коридора нямаше никой друг, дори и Мариса нямаше значение за него. Неговият противник сега беше Лили и той беше тук, за да я срази.

Тълпата я раздели от Лиам. Тя искаше да го потърси, но погледът на Едуард я хипнотизираше и не успя да откъсне поглед от него. Лили бе обичала някога този мъж и дори сега понечи да го попита дали не е по-добре да се откажат от тази безсмислена война и да си отидат. И двамата знаеха, че той не дава и пукната пара за детето им. Но очите му — две черни дупки, горящи от омраза, я спряха.

В този момент Джо прочисти гърлото си, за да привлече вниманието. Тя заряза бившия си съпруг да се пържи в собствената си злоба и погледна към приятелите си.

Джо каза нещо на компанията и лицата на всичките й приятели грейнаха в усмивки, това на Линдзи също, дори и Лиам се смееше.

— Какво става? — обърна се нервно тя.

Двете непознати жени се приближиха и застанаха точно зад Едуард. В същия момент Джо повдигна вежди и даде знак на един от униформените служители. Полицаят видя жеста, но не помръдна.

— Лиам, ще ми обясниш ли? — погледна го тревожно Лили.

— Май сме нервни — ехидно попита Едуард.

— Тя няма защо да се тревожи — намеси се Патрик.

Едуард го изгледа, но нищо не каза.

— Знаеш ли — продължи Патрик, — има още една личност, с която искам да запозная Лили и Мариса. Да имаш представа коя може да е?

Едуард се вдърви, стана червен като домат и за пръв път в очите му се появи нещо като страх.

— Не — измънка.

— Здрасти, Ед — обади се една от жените, които стояха зад него. Беше по-висока от Лили, но не колкото Мариса. Косата й беше същата като тяхната — тъмнокестенява. Имаше големи сини очи, които излъчваха топлина и нежност. Щеше да бъде красива, ако дясната страна на лицето й не беше обезобразена от дълбок белег.

По челото на Едуард избиха едри капки пот. Репортерите веднага се насочиха към непознатата жена, но някои от тях не пропуснаха да огледат и другата, значително по-млада, със строг костюм, което навеждаше на мисълта, че може да е адвокат. Тя отвори папката си и връчи някакви документи на журналистите. Лили се повдигна на пръсти и успя да забележи снимки на насинена от бой жена със счупена челюст. На някои от тях цялото й лице беше бинтовано, на други устата й висеше заради счупената челюст и предните зъби бяха избити.

Изведнъж Лили разбра.

— Джуди? — попита тя, сигурна в отговора.

Джуди Хотън се усмихна и кимна. Пристъпи към нея и я прегърна като стара приятелка.

Двайсет и седма глава

— Джуди Хотън! — повтори Лили и се отдръпна, за да я огледа отново. — Жената, която е живяла с него преди мен.

— Аз съм — каза Джуди. — Толкова съжалявам за това, което си преживяла!

— Джуди, запознай се с Патриша. — Лили придърпа Мариса.

Трите жени се спогледаха и се хванаха за ръце.

Едуард бързо извъртя глава и потърси адвоката си — висок, прегърбен мъж в старомоден костюм от три части. Двамата долепиха глави в оживен и не много лек разговор, както се виждаше по напрегнатите им лица. Репортерите разглеждаха снимките и коментираха развълнувано. Лили не можеше да откъсне очи от една снимка: фигура, увита в бинтове като мумия, лежеше под система от маркучи и тръбички, които явно поддържаха живота й.

— Това ти ли си? — ужасена попита тя.

— Да — отвърна Джуди. — Това беше в нощта, когато се прибрах късно и Едуард ме преби. Обвини ме, че съм била с друг мъж, макар да знаеше, че съм у сестра си.

— Много съжалявам! — каза Лили и сълзите я задавиха. Какъв ужас беше изживяла тази жена.

— Счупи ми носа и разби скулата ми — продължи Джуди. — Вторият удар ми счупи челюстта на три места. Всички предни зъби и един кътник бяха избити. Ударът му беше толкова силен, че аз полетях и се стоварих върху прозореца. Едно стъкло ми остави белег за цял живот — каза тя и прокара пръсти по дългия белег на бузата.

— Милата! — прошепна Мариса.

— Нас не ни е удрял — каза Лили.

Джуди погледна към дъното на коридора, където Едуард водеше ожесточен спор с достолепния адвокат.

— Разбира се — изрече с презрение. — Ед си научи урока. Тогава дойде полиция и го отведе в участъка. Прекара няколко нощи в ареста.

Лили си спомни лъжите, които й беше наговорил за Джуди. Представи й случката като инцидент без никакви последствия и за двете страни, но въпреки това тя се разстрои от липсата на каквото и да било разкаяние от негова страна. Доста по-късно разбра, че той й разказа тази зловеща история, за да я изплаши, да й покаже какво може да се случи и с нея. Но едва сега, когато видя тази жена и разбра как е обезобразил лицето й, се почувства отвратена.

— Ние знаехме за този случай — намеси се Патрик и се приближи към тях. — Това беше една от причините да го обявим за главния заподозрян, когато ти изчезна.

— И една от причините да се обадим на Джуди и да й кажем за днешното изслушване — включи се Линдзи.

— Лиам не ни остави на мира, докато не намерим надежден свидетел в твоя защита — ухили се Патрик и Лили хвърли изпълнен с любов поглед към изчервилия се Лиам.

— Не знаехме дали ще я открием и дали ще се съгласи да свидетелства — обясни Джо. — Затова и не ти казахме, не искахме да ти даваме напразни надежди. Ти трябваше да си готова да излезеш сама срещу него, за да не паднеш духом.

— Така е — кимна Джуди. — След всичко, което се случи, аз напуснах Хоторн. И Ед не пожела да изпълнява задълженията си.

— Задължения? — обърка се Лили.

— Прочетох във вестниците за изчезването ти — продължи Джуди. — Страхувах се, че те е убил, но дълбоко в себе си се надявах, че си успяла да избягаш.

— Наистина, избягах и от него, и от живота си. И моето дете…

— Как е тя? — загрижено попита Джуди.

— Чудесно! Тя е най-прекрасното дете на света! — отвърна Лили.

В този момент се приближи Едуард. Лицето му беше бледо като маска. Застана пред Лили, Джуди и Мариса, олюля се и изрече с треперещ глас:

— Вече не можете да ме нараните.

— Да те нараним? Теб? — зяпна Джуди.

— Платих си за това. — Посочи снимките. — Ти ги накара да ме арестуват и аз изтърпях всичко, което произтече от това. Повече нищо не можете да ми направите.

— Да ти направим на теб?! — не повярва на ушите си Лили. Искаше й се да закрещи, но Джуди хвана ръката й и я задържа.

— Той просто не може да види по-далеч от носа си. Никога не е могъл — каза й. — И със сигурност не си е платил дълговете.

— Ще се видим в съда — надменно се обърна той към Лили.



— Ед работеше за баща ми — разказваше им Джуди. — Така се запознахме. Татко работеше в нюйоркската фондова борса. Ед се грижеше за яхтите му. Беше умен и забавен и всички го харесваха. Обичаше да чете „Уолстрийт Джърнъл“ и разпитваше надълго и нашироко за тънкостите на фондовия пазар. Баща ми беше впечатлен от неговата любознателност и способността му да преценява правилно и му предложи работа като негов помощник. Така започна кариерата му.

— Баща ти му е дал работа… — сбърчи вежди Мариса.

— Ед е умен, не можете да отречете. Умееше да надушва парите от километри. Тогава дойде стоковият бум на осемдесетте и той започна самостоятелна работа като борсов агент, веднага след като го напуснах — засмя се Джуди. — Беше добър в работата си и точно това ще му изяде главата.

— Защо?

— Ами… — започна тя.

— Наистина ще му изяде главата — обади се по-младата жена и Лили се обърна, за да я приобщи към разговора. Очевидно беше адвокатка, носеше сив раиран костюм, в ръката си държеше дебела папка с документи, а тъмната й коса беше прибрана в старомоден френски кок. Докато Лили разговаряше с Джуди, тя обсъждаше нещо с Линдзи.

— Още не съм се запознала с вас — усмихна й се Лили. — Казвам се Лили Малоун, а вие, предполагам, сте адвокатката на Джуди.

— Аз съм Ребека — засмя се младата жена. — Съжалявам, че не ви се представих първа, но бях малко стъписана от всичко, което се случва. Да, може да се каже, че съм неин адвокат.

— И то много добър — гордо каза Джуди.

Вратата на залата се отвори широко и служителката призова всички да влязат вътре. Едуард отново взе да се кара с адвоката си. Възрастният мъж го съветваше нещо, но той яростно клатеше глава в знак на несъгласие. Дори размаха пръст за по-голяма убедителност. Линдзи се приближи до Лили и я хвана под ръка:

— Готова ли си?

— Да! — каза тя и се усмихна към Джуди. — Готова съм.

Лиам, Мариса, Джуди и всички от Хабърд Пойнт влязоха в залата и се наредиха зад нея.



Лиам се любуваше на промяната в Лили. През последните дни той се разкъсваше между желанието да й каже, че Джо и Патрик се опитват да намерят другите две жени в живота на Едуард, за да помогнат на Линдзи да оспори теста за бащинство, и необходимостта да мълчи, за да не подхранва напразно надеждите й, ако нещо се обърка.

Сега той я целуна и я проследи до мястото й отпред. Това ли беше неговата Лили? С високо вдигната глава тя бе готова да се бори за щастието на дъщеря си. Усещаше подкрепата на хората зад себе си, особено на Мариса и Джуди. Той погледна двете жени, които седяха между него и Сам на първия ред зад Лили, и се опита да проумее какъв извратен тип трябва да си, за да желаеш да прекършиш духа на тези прекрасни жени.

Но да види Едуард как се гърчи под погледите на хората, докато прекосява залата, за да седне на мястото, определено за ищеца, беше истинско удоволствие за Лиам. Той продължаваше да нарежда безапелационно на адвоката си, който гледаше тревожно и обезверено.

Съдебният служител удари с чукчето и произнесе:

— Съдът на щата Кънектикът започва работа под председателството на почитаемата Марта Портър. Моля, станете!

— Съдията е жена — прошепна Бей.

— Идеално! — върна Тара.

Съдията беше висока и стройна жена с прошарена кестенява коса и умни очи, които виждаха повече, отколкото показваха.

— Изслушване по казуса „Хънтър срещу Малоун“ — зачете служителката. — Постъпила е молба…

— Извинете ме, ваша чест — обади се Линдзи Грант Уиншип и стана от стола си. — Простете, но въпросът не търпи отлагане.

— Да, госпожо Уиншип? Вие сте… адвокат на защитата?

— Така е, ваша чест. До този момент аз представях Лили Малоун и малолетната й дъщеря Роуз Малоун — страна по делото, което предстои да се разгледа. Но в момента си подавам отвод поради конфликт на интересите.

Лили затрепери като лист. Беше страшно да я чуеш как се опитва да си поеме въздух.

Едуард застана нащрек. Адвокатът му се наведе към ухото му и обясни какво става. По лицето на ищеца се разля самодоволна усмивка. Но, изглежда, зад външната маска нямаше нищо, в което да попие, и затова остана да плува като капка олио в чаша вода.