Мадам Лола моментално ги прибра, но той не беше вчерашен, нямаше да позволи да го изпързалят.

— С тези двайсет гущера колко време ми се полага? — попита той.

Тя шумно се разсмя.

— Колко ли? Синко, едва ли ти трябват повече от две минути да свършиш. Един тек и кой откъде е!

Направи му знак с ръка да я последва. Отмести с дългите си пръсти с лакирани нокти една мънистена завеса и преминаха в задушна, миришеща на плесен стая, с много канапета и малки масички, върху които имаше бутилки с контрабанден алкохол. Явно Мадам Лола се грижеше за доброто и на хората, и на заведението си.

В стаята нямаше жив човек и това беше първото му разочарование. Беше си представял тълпа от готини мадами, които му предлагат прелестите си.

— Седни — тя му посочи едно от канапетата. — Сега ще ти доведа момиче.

— Искам първо да пийна нещо.

— Твърде млад си да пиеш.

— Твърде млад съм и да чукам, но ми го позволяваш. Сипи ми едно двойно уиски.

Тя презрително стисна хищната си уста.

— Доста си нахален, малкия.

— И се казвам Джино Сантейнджело. Запомни го. Предстои ти често да чуваш за мен.

— Така ли? — тонът й беше открито язвителен.

— Така! И за двайсет гущера мога да избирам. Не се бави, ами доведи момичетата!


С проститука беше различно. Момичето, което Джино си избра, русокосо миньонче, не му демонстрира никакви зашеметяващи хватки. Набързо го отведе в една спалня, съблече кимоното си, легна на дивана и в очакване разтвори крака. Беше наистина различно. Нямаше я тръпката да си го открадваш в потулени местенца… Той остана безучастен няколко минути, после смъкна припряно панталона и гащетата си и с изненада установи, че не е възбуден, макар че си мислеше, че е така. Ами, пишката му приличаше на пикало.

— За първи път ли ти е, миличък? — прояви съчувствие проститутката.

— Ти майтап ли си правиш с мен? — настръхна Джино.

— Не се притеснявай — окуражи го тя.

Той да се притеснява! Ама че майтап. Той, Джино Овена! Но фактът си беше факт — за първи път в живота си не можа да го вдигне.

Момичето седна в леглото. Гърдите й бяха малки, близо до зърното на едната личеше избледняла вече синина. Тя протегна ръка към увисналия му пенис.

Той панически се дръпна назад.

— Не. Искам да го направя другояче.

— Как?

— С език.

— Какво?

— Да те лижа… да те оближа… да те изсмуча…

Тя явно беше притеснена, дори разтревожена. Подобно желание й се случваше за първи път, а беше проститутка от шест месеца. Това което всички бяха искали от нея досега, беше едно стандартно ебане и толкова.

— Легни по гръб и широко си разтвори краката — нареди той.

Този път тя остана безучастна.

— Това… това не ли в повече — смънка тя. — Трябва… да попитам Мадам.

— Хайде, хайде — Джино вече набираше увереност, — дори смятам, че е по-малко от това, за което съм си платил. Двайсет зелени гущерчета! От мен да мине, няма да ги слагам на кантар.

— Ама ти на колко години си? — направи последен опит да се възпротиви тя, но легна по гръб и разтвори крака.

— Годините ми са достатъчни, за да се погрижа за теб както трябва — пое си дълбоко дъх и… започна.

Усещането беше странно, непознато досега. Езикът му облизваше соковете й, откриваше мириса… опитваше вкуса… Тя притихна, лежеше неподвижно с разтворени крака. Инстинктът му на мъжкар сякаш го придърпа към вълшебната пъпчица, езикът му се стрелна натам и от неволното й сладостно възклицание той почувства, че е попаднал право в целта. Стана по-агресивен, по-настойчив. Искаше да научи нещо ново, но искаше и да е сигурен, че го е научил както трябва.

Скоро усети, че краката й се отпускат, влагата, в която се стрелкаше езикът стана гореща и обилна, тихите изстенвания се сляха в непрекъснат стон.

Рязко почукване по вратата задържа за миг играта на езика му.

— Всичко наред ли е? — чу се отвън гласът на Мадам Лола.

— Чудесно е — отговори Джино. — Направо върхът!

Тялото на проститутката вече се гърчеше. Джино продължи с обучението си. Разтвори я с палци — беше набъбнала и облята в сокове. Значи й харесваше! Напъха дълбоко езика си в нея и усети как контракциите й го всмукват още по-навътре.

Сега вече беше готов, истински готов и твърд. Бързо смени езика с пениса си.

Момичето беше изцяло във властта на непознатото удоволствие. Вече не стенеше, а страстно извиваше. Джино не се забави и сля освобождаването си с нейния оргазъм. После двамата се проснаха напреки на леглото. Телата им бяха плътно притиснати. Останаха така няколко минути. После лека-полека проститутката започна да идва на себе си. Започна да осъзнава какво се бе случило… Господи! Побърза да се изтръгне от прегръдките му, скочи от леглото и припряно намъкна кимоното си. Не погледна към него.

Той обаче я гледаше. Засмя се, доволен от резултата на първия си урок.

— Хареса ти, нали?

Все още без да го поглежда, тя не се стърпя и попита:

— Къде се научи така да го правиш?

— С теб — отговори й той.

Изправи се и започна да се облича.

— Сега знам какво е и ще го прилагам в живота.


Костюмът му седеше като излят. Джино даде още един долар бакшиш на шивача за добре свършената работа.

Полюбува се на отражението си в огледалото. Направо е жесток! А с една черна риза и нови обувки ще бъде неповторим. Докосна с пръсти грозните грапави шевове, които разсичаха в накъсана бразда бузата му и неволно надуши миризмата на проститутката. Усмихна се.

— Магазинът ми е винаги отворен за вас — заяви шивачът и добави услужливо: — По всяко време.

— Ще го имам предвид — каза Джино и излезе.

Закрачи наперено по улицата, но походката му беше някак различна. Чувстваше се като цар. Нов костюм. Посещение при Мадам Лола. Пари в джоба.

Докато вървеше, напрегнато обмисляше какво да предприеме. Не искаше да бъде като своя старец — този шибаняк и пишман гангстер, чието най-голямо постижение в живота бе да пребива безнаказано жените. Нямаше да допусне да го закопчаят отново, втори път нямаше да рискува свободата си. Приютът за малолетни си беше истинско наказание, да не говорим за пандиза.

И още нещо. Да прекара живота си под колите на други хора? Да бъде омазан непрекъснато с грес и мръсотия? Да получава дребни стотинки за такава скапана работа?

Не. Джино определено не искаше такъв живот за себе си. Искаше пари. Искаше всички прекрасни неща, които се купуваха с пари… Нямаше обаче никакъв начин да получи това, което иска, спазвайки законите.

Паоло беше абдал. А абдалите ги хващаха. Плановете на Джино бяха други. Възнамеряваше да стане нещо голямо. Като Чарли Лучано. И точно сега беше настъпил моментът да стартира.

Работата, за която го нае Чарли Лучано, беше фасулска. Това, което беше необходимо, бяха две горили с пистолети, кола и шофьор. Вършеше се бързо и без усилия. Само неговият пай беше петдесет долара. Другите сигурно получаваха двойно повече. Значи като цяло плячката възлизаше доста крупна.

Влезе в „Дебелия Лари“. Там завари Пинки Банана и Като, които се облещиха срещу него.

— Виж ти каква тупалка! Откъде го взе, бе? — подвикна Като.

— Ей, и аз искам такъв — Пинки Банана завъртя очи и опипа плата. — Майчице мила, искам точно такъв!

— Защо не? — баровски попита Джино. — Някой да ви пречи? Мога да ви кажа как да стане. Трябват ни само две ютии, мотор и сме вътре в бизнеса!

— Ютии ли? — ентусиазмът на Като явно се стопи. — Без мене.

— Няма да ги използваме — поясни Джино. — Само ще плашим с тях… Работата е муци!

Като обърса носа си с ръкава на ризата.

— Ама и ти ги плещиш едни, Джино! За к’во?

— За пари — отговори той. — За много пари! За чий хуй си съдираме задниците от бачкане? Защо да не си ги вземем сами, както правят другите?

Да, това можеше да стане. Защо не, стига да имаш достатъчно пари. Но той ги нямаше и проблемът се криеше именно тук. От петдесетте долара, след като си плати за костюма и проститутката, бяха останали дребни пари. А пари се печелеха с пари. Той ги нямаше. Можеше да сподели с Вера плановете си, тя щеше да финансира начинанието… Разбира се, щеше да я включи в сделката и да й върне заема с лихвите.

По-късно същата вечер той реши да я посети. Още повече, че й беше обещал да се обади, за да й каже как живее. И ако имаше късмет, Паоло нямаше да си бъде вкъщи.

Вера не беше ангажирана с клиент. Но беше порядъчно пийнала. Мързелуваше в леглото. На тъмно. Стаята се осветяваше само от уличната лампа недалеко от прозореца.

Когато Джино почука, тя вяло откликна:

— Влизай де, остави си парите и започвай.

— Аз съм — побърза да уточни той. — Отбих се само да видя как си.

— Много добре съм — проточи тя, — идеално…

После изведнъж млъкна, протегна ръка и докопа оставената до леглото бутилка. Отпи яка глътка и малко по-ясно попита:

— Кой си ти, по дяволите!

— Джино! — напипа ключа за осветлението на стената и запали лампата. В същия миг вече съжаляваше, че го е направил. Гледката беше отвратителна. Мръсната нощница от изкуствена коприна на Вера беше разкъсана и гърдите й бяха оголени, покрити с мораво-сини петна от гасени в тях цигари. Лицето й беше толкова отекло, че чертите му бяха размазани. Очите й едва се виждаха от подутите клепачи, заобиколени с черни кръгове.

Тези очи се обърнаха към вратата и безжизнено се втренчиха в него. Опита да се усмихне и гримасата отвори дупка в устата й. Няколко от предните й зъби бяха избити.

— Изглеждам ужасно, а? — профъфли тя, а очите й се наляха със сълзи, които се плъзнаха по насинените й скули.

Джино не й отговори. Не биваше да губи време и да я пита кой я беше пребил. Трябваше веднага да я заведе в болница. Приближи до леглото и внимателно я докосна. От нея вонеше на бъчва, на пот и урина.

— Чуй ме — каза й нежно той. — Ще те оставя за малко, за да извикам линейка.

— Не го прави — с мъка изрече тя. — Никъде няма да ходиш… Паоло каза… тук да стоя… да правя пари… много пари…

Очите й се забелиха. Подпухналите клепачи се отпуснаха и ги скриха. Вера загуби съзнание.


В болницата го засипаха с въпроси, но Джино просто ги пропускаше покрай ушите си. Престори се на ням. Но знаеше какво ще направи. Този път Паоло нямаше да остане ненаказан.

След като го успокоиха за състоянието на Вера, той напусна болницата.

Върна се в квартирата, седна на един стол и започна да чака. Не откъсваше поглед от вратата. Цели три часа.

На разсъмване вратата се отвори. Влезе Паоло. Джино се изстреля от стола и връхлетя върху баща си. Паоло дори не осъзна какво се бе стоварило върху него.

— Ти… гаден… страхливец — през зъби крещеше той, риташе и блъскаше с юмруци. — Деца… и жени… Подло копеле… мръсен кучи син…

На Паоло му трябваха няколко минути, за да разбере какво става. Беше прекарал приятна вечер в кварталния бар, където продаваха тайно алкохол, беше пресушил една бутилка уиски и се бе прибрал у дома с намерение да ощастливи жена си и после спокойно да си отспи. Вместо това беше нападнат и нямаше представа защо. Досега не му се беше случвало да бъде жертва. Биячът винаги беше той.

Разсъжденията му бяха прекъснати от силен удар в ухото, при което съдържанието на изпитата бутилка шотландско уиски се изля от устата му, последвано от лазанята, с която бе вечерял преди това.

— Смрадлив плъх! — от отвращение нападателят му вече се давеше. — Чуваш ли, боклук такъв!

На Паоло му се стори, че долавя познати нотки, но все още не разпознаваше гласа. Не му достигна и време — съкрушителен удар разби челюстта му и той рухна на пода.

— Само да си посмял да я пипнеш с пръст! — предупреди го гласът. — Тогава няма да ти се размине само с толкова.

Паоло изповръща останалото в стомаха му. Жалък опит за защита срещу нападателя. Но съзнанието му се избистри. Тая кучка! Имаше си приятел. И следващия път, когато я пипнеше с пръст, нямаше да й се размине…


През целия път до стаята си Джино тичаше. Щом се прибра, съблече съсипания си костюм. Все още беше като замаян, но пък се чувстваше отлично. Просто го направи!

Седна на леглото и пред очите му се занизаха събитията от изминалия ден. Петдесетте долара. Русокосата фукла. Проститутката. Вера… Паоло… И планът му да организира свой бизнес.

С омраза огледа стаята. Пукнатините по тавана, овехтелите и изтъркани тапети по стените… Унизителната бедност на неговия свят. Не познаваше нищо по-добро, но беше ходил на кино, беше се разхождал в Сентръл парк и по Пето авеню. Беше виждал величествените къщи през оградите на именията и големите коли с униформени шофьори. Знаеше, че някъде съществува различен свят от неговия. Знаеше, че единственият начин този свят да стане негов е да си го купи с пари.


Още на следващия ден се зае с осъществяването на плана си. В неговия свят се подвизаваха няколко улични банди, които по всяко време бяха отворени за нови постъпления. Най-могъщата сред тях беше на Бързаците. Членовете й бяха спечелили прозвището си заради бързината, с която действаха — винаги успяваха да се появят в точния момент и на точното място и да изчезнат оттам за броени секунди. Джино обмисли варианта да работи с тях, но явно нямаше да стане — Бързаците си имаха вече печен шофьор на име Валаки.